Пер Вальо
Убийство на 31-я етаж (11)

11

Когато се върна в шестнадесети полицейски участък, часът беше десет без пет. В дежурната нямаше нищо интересно и той слезе долу в ареста, където през входа откъм двора тъкмо вкарваха две млади жени. Изчака, докато предадоха документите си за самоличност, обувките, връхните дрехи и ръчните си чанти на контролната маса. Едната ругаеше и заплю регистратора в лицето. Полицаят, който я беше задържал, се прозя и изви китката й, поглеждайки уморено ръчния си часовник. Другата арестантка стоеше кротко с отпусната глава и увиснали ръце. През цялото време плачеше, мрънкаше и подсмърчаше. Думите бяха познатите стари: „не, не“ и „не искам“.

Отведоха ги две жени в гумени ботуши и светлозелени мушамени престилки. Скоро след това откъм стаята за обиск се чуха викове и плач. Женският персонал беше по-енергичен и по-издръжлив от мъжкия.

Йенсен отиде до контролната маса и прегледа списъка на задържаните през последните часове. Нямаше арест в издателството или донесение оттам.

Не хапна нищо на път за в къщи. Не беше особено гладен и вече не усещаше спазмите под лъжичката. Въпреки че в колата бе топло и уютно, целият трепереше като от студ и му беше трудно да успокои ръцете си върху кормилото.

Съблече се веднага и си легна. След като полежа около час в тъмното, стана и взе бутилката. След малко престана да трепери, но и когато заспиваше, все още му беше студено.

Третият ден бе отминал. Оставаха му още четири.