Пер Вальо
Убийство на 31-я етаж (5)

5

Инспектор Йенсен живееше не много далеч от центъра, в южна посока и стигна до своя квартал с полицейската кола за по-малко от час.

По централните улици на града бе доста оживено, снекбаровете и кината още работеха и по тротоарите край осветените витрини се движеха минувачи. Лицата на хората изглеждаха бели и напрегнати, сякаш измъчени от студената дразнеща светлина на уличните лампи и реклами. Тук-там се виждаха групи безцелно скитащи младежи. Въртяха се около лавки за пуканки или пред луксозните магазини. Стояха си, общо взето, тихо и кротко, почти не разговаряха помежду си. Някои от тях изгледаха с безразличие полицейската кола.

Младежката престъпност, считана по-рано за сериозен проблем, през последните десет години значително намаля и сега бе почти изкоренена. Изобщо престъпления се извършваха по-рядко от преди, всъщност единствено алкохолизмът вземаше все по-големи размери. На няколко места в търговските райони Йенсен видя униформени полицаи на пост. Белите им гумени палки проблясваха на неоновата светлина, когато натикваха задържаните в полицейските автобуси.

Йенсен мина през тунела, който започваше при Министерството на вътрешните работи. След осем километра излезе отново над земята сред безлюден индустриален район, прекоси един мост и продължи по автострадата на юг.

Чувствуваше се уморен, вдясно под лъжичката се обаждаше мъчителна болка.

Предградието, в което живееше, обхващаше тридесет и шест осеметажни блока, подредени в четири успоредни реда. Между тях имаше паркинги, тревни площи и съоръжения за децата от прозрачна пластмаса.

Йенсен спря пред седмия блок от третия ред, изключи двигателя и слезе. Навън беше ясна звездна нощ. Макар часовникът да показваше само единадесет и пет, никъде ме светеха прозорци. Йенсен пусна монета в автомата, нагласи червената стрелка, която отчиташе часа на паркиране, и се качи в жилището си.

Запали лампата, свали връхните си дрехи, обувките, връзката и сакото. Разкопча ризата и влезе в стаята, хвърли поглед на безличната мебелировка, големия телевизор и накачените по стените фотографии от полицейското училище.

После спусна щорите, свали панталоните си и угаси светлината. Отиде до кухнята и извади бутилката от хладилника.

Взе чаша, отметна завивките и седна в леглото.

Седя така в тъмното и пи. Когато болката под лъжичката поутихна, остави чашата върху нощното шкафче и легна.

Заспа почти моментално.