Пер Вальо
Убийство на 31-я етаж (12)

12

Утрото беше студено и ясно. Тънък пласт сняг, навалял през нощта, покриваше тревните площи между блоковете, а бетонът на автострадата бе хванал ледена кора.

Инспектор Йенсен стана рано и въпреки задръстванията и хлъзгавия път пристигна навреме в кабинета си. Гърлото му бе пресъхнало, усещаше неприятен, блудкав вкус, макар че сутринта изми зъбите и жабури устата си. Прати да му донесат от бюфета бутилка минерална вода и започна да преглежда книжата на бюрото. Рапорт от криминално-техническия отдел нямаше, а останалите изглеждаха безинтересни. Полицаят в пощата явно бе стигнал до задънена улица. Йенсен изчете внимателно лаконичния му отчет, масажирайки с върховете на пръстите слепоочията си, и набра номера на централната пощенска станция. Дълго чака полицаят да се обади.

— Тук Йенсен.

— Слушам, инспекторе!

— С какво се занимавате?

— Разпитвам сортировачите. Ще ми отнеме много време.

— Колко по-точно?

— Два дни още. Може би три.

— Считате ли, че това ще даде някакъв резултат?

— Едва ли. Има много писма с адреси от вестникарски изрезки. Прегледах вече над сто. Повечето дори не са анонимни. Във всеки случай доста хора правят така.

— Защо?

— Един вид шега, предполагам. Единствено раздавачът си спомня нашето писмо.

— Имате ли копие от него?

— Не, инспекторе. Но имам плика с адреса.

— Това знам. Избягвайте излишни обяснения.

— Слушам, инспекторе.

— Прекратете търсенето. Идете в криминално-техническия отдел, поръчайте фотокопие на текста и разберете от кое или от кои списания са взети буквите. Разбрано?

— Разбрано.

Инспектор Йенсен затвори телефона. Долу под прозореца санитарната група подрънкваше с кофи и лопати.

Сключи ръце и зачака.

Стоя така три часа и двадесет минути, когато телефонът иззвъня.

— Идентифицирахме хартия — съобщи лаборантът.

— Е, и?

— Хартия за документи с качествена характеристика КБ–3. Произвежда се в една от фабриките, собственост на самия концерн. — За момент настъпи мълчание. После мъжът продължи: — Само по себе си не е толкова странно. В техни ръце е всъщност цялата хартиена индустрия.

— Докладвайте по същество — прекъсна го инспектор Пенсен.

— Фабриката се намира само на четиридесет километра северно от града. Пратихме човек. Говорих с него преди пет минути.

— Е, и?

— Произвеждат този вид приблизително от година. Предназначен е главно за износ, но малки партиди са постъпили в така наречената печатница за граждански услуги — също собственост на концерна. Доставена е била в два различни формата. Доколкото разбирам, интерес за нас може да представлява само големият формат. Ние си свършихме работата. Останалото е по вашата част. Изпратил съм куриер с поименен списък и всички адреси. Трябва да го получите след десетина минути.

Йенсен не отговори.

— Това е всичко — заключи лаборантът.

Мъжът сякаш се колебаеше нещо. След кратка пауза на двоумение попита:

— Инспекторе, кажете…?

— Да.

— Това, вчера… Имам пред вид наказанието за служебна небрежност. Остава ли в сила?

— Разбира се — отсече инспектор Йенсен.

Десет минути по-късно влезе полицейски куриер с писмените данни.

След като ги изчете, Йенсен стана и заразглежда голямата карта на стената. После облече връхната си дреха и се отправи към колата.