Пер Вальо
Убийство на 31-я етаж (27)

27

Инспектор Йенсен отвори очи с ясното съзнание, че нещо го е събудило, но не можеше да определи какво. Едва ли беше някакъв външен шум, телефонен звън или вик. По-скоро сънят му бе прогонен от някаква мисъл — ясна и пронизваща като светкавица, която обаче се разсея мигновено, щом отвори очи.

Остана по гръб в леглото, гледайки нагоре към тавана. След четвърт час се надигна и отиде в кухнята. Електрическият часовник показваше седем без пет. Беше понеделник.

Йенсен извади бутилка минерална вода от хладилника, наля си и остана прав до прозореца с чашата в ръка. Пейзажът долу беше сив, оголен и навяваше тъга. Изпи минералната вода, влезе в банята и напълни ваната, съблече пижамата и се потопи. Стоя така в горещата вода, докато тя започна да изстива; тогава се изправи, обля се с вода от душа, избърса се с хавлията и се облече.

Не си даде труд да чете сутрешния вестник, но изяде три сухара заедно с медената вода. Те не го заситиха, той беше гладен повече от всякога — мъчително и зверски — до прималяване.

Макар че караше бавно по автострадата, за малко щеше да премине на червено при моста и трябваше да натисне рязко спирачките. Автомобилите отзад като по даден знак укорително натиснаха клаксони.

Точно в осем и половина влезе в кабинета си и две минути по-късно телефонът иззвъня.

— Свързахте ли се с шефа на концерна?

— Да, само по телефона. Той бе неразположен. На легло.

— Какво му имаше? Болен ли беше?

— Уплашил го някакъв язовец.

Шефът на полицията замълча за известно време и Йенсен както обикновено слушаше неравното му дишане.

— Е, както и да е, не ще е било толкова сериозно. Рано тази сутрин шефът на концерна, заедно с издателя, заминал със самолет за някакъв конгрес в чужбина.

— И?

— Не се обаждам за това. По-скоро, за да ви съобщя, че няма да имате повече грижи с този случай. Предполагам, че документите по следствието са готови?

Йенсен прелисти протокола на бюрото.

— Да — отговори той.

— Прокурорът е разгледал вече делото. Неговите хора ще вземат задържания след около десет минути и ще го отведат в предварителния арест. Предайте най-добре на тях всички доклади и протоколи от разпитите, които са свързани с делото.

— Разбрано.

— Веднага щом прокуратурата поеме отговорността за задържането, приключвате делото и слагате кръст на цялата история. И двамата с вас можем спокойно да забравим всичко.

— Разбрано.

— Добре, Йенсен. Дочуване.

Хората от прокуратурата дойдоха точно в уречения час. Инспектор Йенсен стоеше до прозореца и видя как отвеждат задържания към колата. Мъжът с велурената шапка и сивия пръскан балтон се държеше съвсем непринудено и с любопитство оглеждаше циментирания двор на участъка. Единственото, което можеше да се види, бяха маркучи, кофи и неколцина полицаи от санитарната група в гумени комбинезони с отровножълт цвят.

Двамата от охраната явно се отнасяха много сериозно към задачата си. Не бяха поставили белезници на арестанта и не го държаха за ръцете, но го обграждаха от двете страни. Йенсен забеляза, че единият през цялото време държи дясната си ръка в джоба на шлифера. По всичко личеше, че е нов в службата.

Йенсен остана до прозореца дълго след като колата беше заминала. Сетне седна зад бюрото, извади бележника и препрочете записките си. На няколко места се замисляше дълго или се връщаше отново към нещо, току-що прочетено.

Когато часовникът на стената отмери времето с единадесет кратки звънвания, отмести бележника и го гледа цели десет минути. После го постави в един кафяв плик, залепи го, написа на обратната му страна някакъв номер и го сложи в най-долното от чекмеджетата на бюрото.

Инспектор Йенсен стана и слезе долу в столовата. Пътем отвръщаше машинално на поздравите на служителите.

Поръча си целия стереотипен обед, получи пълна табла и я отнесе до ъгловата маса, която винаги стоеше запазена за него. Обядът се състоеше от три парчета руло, две главички печен лук, пет разварени картофа и увехнал лист салата, всичко това полято отгоре с гъст, лепкав и брашнен сос. Освен това половин литър пастьоризирано мляко, четири сухи филии хляб, порция витаминизирано растително масло, парче топено сирене, чашка черно кафе и една мазна паста със захарна глазура и плънка от конфитюр.

Хранеше се бавно и механично и изглеждаше някак разсеян, като че ли яденето въобще не го засяга.

След като изяде всичко, почиства зъбите си дълго и грижливо. После застина неподвижно, с изправен гръб и със сключени ръце на ръба на масата. Като че не гледаше нещо определено. Тези, които минаваха покрай масата, не можеха да уловят погледа му.

След половин час се качи горе в кабинета и седна на бюрото. Прегледа обичайните съобщения за последните самоубийства и инцидентите с алкохолици, после изтегли един рапорт от купчината. Опита се да го прочете, но не му вървеше.

Потеше се обилно. Не можеше да овладее мислите си, които не се поддаваха на контрол, нещо, което много рядко му се случваше.

Обядът се оказа прекалено тежък за нарушеното му храносмилане.

Остави настрана рапорта и стана, прекоси коридора и влезе в тоалетната.

Инспектор Йенсен затвори вратата, пъхна двата пръста на дясната ръка в гърлото си и повърна. Съдържанието на стомаха му имаше кисел и неестествен вкус, а след малко вече не излизаше толкова лесно. Той застана на колене пред тоалетната чиния, обгърна я с ръце и докато повръщаше, си мислеше, че някой може да отвори вратата и да го застреля отзад. И при добър пистолет тилната му кост ще се пръсне, той ще падне по лице върху клозетната чиния и така ще го намерят.

След като спазмите престанаха, мислите му отново се избистриха.

Изми се и обля врата и китките си със студена вода. Сетне се среса, изчетка сакото си и се върна в кабинета.