Майк Резник
Сантяго (28)

26.

Гори по-ярко от свръхнова

и по-висок е от дърво.

По-мощен е от гръм гласът му,

а погледът — от океана по-дълбок.

Сантяго се отпусна назад във фотьойла и отпи от брендито си.

— От това, което аз знам, Сантяго е бил светец-покровител на испанските благородници. Те са извиквали духа му на помощ, когато са отивали на битка с маврите, които често са нахлували в страната им.

— Сантяго означава Свети Джеймс на испански, език, който са говорели в определени области на Земята — добави Хасинто.

— Не е толкова библейско, колкото е твоето име, Себастиан.

— Мен повече ме тревожи презимето ми. Съжалявам, че го казах на Черния Орфей. Сега нямаше да бъда известен с този глупав прякор Сонгбърд. — Каин сви рамене. — Все пак, какво да се прави, това е едно от нещата, които не можеш да избираш.

— Но почти всички мои хора са с други имена, Себастиан.

— Това са просто имена, който важат само на Границата.

— Но ако останеш достатъчно дълго време, всички ще те познават единствено с това име.

Разговорът им беше прекъснат от охранителната система, която сигнализира за приближаваща се кола. Няколко минути по-късно Мълчаливата Ани се изкачи на верандата.

— Здравей, Ани. Каква приятна изненада. — Сантяго се изправи на крака. — На какво дължим удоволствието да те видим?

— Мисля, че имаме проблем.

— Така ли?!

— Да, тя е в колата ми.

— Кой е в колата ти?

— Въртю Маккензи.

Каин се надигна и наистина видя, че Въртю е на предната седалка, но на очите й имаше черна превръзка.

— Къде е Ангела?

— Още е в орбита — отвърна Мълчаливата Ани.

— Но защо си я довела тук? — попита учуден Сантяго.

— Кацнала е преди няколко часа, срещнала се е с отец Уилям и му е казала, че носи съобщение. Той сметнал, че ако говори истината, вие сам ще искате да го чуете и затова я доведох.

— А ако лъже?

— Няма да си тръгне жива от Сейф Харбър — мрачно отвърна Мълчаливата Ани.

— Защо отец Уилям не я докара?

— Иска да е в града, когато Ангела кацне.

— Но планетата е голяма. Защо мисли, че той ще кацне в покрайнините на града? — учуди се Каин.

— Ти също кацна там.

— Ала аз не знаех, че Сантяго е тук. Търсех Триокия Били.

— Себастиан, мисля, че е изпратил Въртю, за да го насочва. Щом види кораба й в края на града, и той ще кацне там.

— Може и да си прав.

— Ани, нека не гадаем повече, доведи тук нашата гостенка — помоли Сантяго.

Мълчаливата Ани кимна и след минута се върна заедно с Въртю Маккензи. Беше свалила превръзката от очите й и журналистката с любопитство оглеждаше тримата мъже.

— Здравей, Каин — каза тя, щом се приближи.

Себастиан Каин кимна мълчаливо.

Въртю погледна първо към Хасинто.

— Не, едва ли си ти, прекалено си млад. — Тя се обърна към Сантяго. — Значи остава да сте вие.

Сантяго се усмихна и направи галантен поклон.

— На вашите услуги. Защо не седнем — предложи той.

— Може ли да получа нещо за пиене?

— Разбира се. Какво предпочитате?

— Всичко, в което има алкохол.

Сантяго се обърна към Мълчаливата Ани.

— Ако обичаш, помогни ми.

Жената кимна и тръгна към бара, а той посочи стола на Въртю Маккензи.

— Трябва да кажа първо, че сте много смела жена, за да дойдете тук сама.

— След като от няколко седмици пътувам с Ангела, твърде малко неща могат да ме изплашат — отвърна искрено Въртю.

— Един момент, тук нещо не ми харесва — прекъсна ги Каин, приближи се и дръпна дамската й чанта.

— Хей, какво си мислиш, че правиш?!

— Ти си казала, че носиш съобщение — отвърна Каин и извади малко записващо устройство. — А не, че ще вземаш интервю. — Той внимателно огледа всичките й вещи и й подаде чантата. — Къде си я скрила?

— За какво говориш? Нищо не съм скрила.

— Знам, че имаш и камера. Предлагам ти два варианта — да ми я дадеш доброволно или да те съблека гола, за да я намеря.

— Не съм длъжна да търпя това! — възмути се Въртю.

Каин се обърна към Хасинто.

— Моля те, хвани я.

Въртю побърза да вдигне ръка.

— Добре, добре, един момент.

Тя разкопча сакото си и с леко дръпване откъсна едно от копчетата му, което по нищо не се отличаваше от другите.

— Вземай. Сега доволен ли си?

— Поне за момента. — Каин изключи миниатюрната холографска камера.

— Но искам да ми я върнеш, когато си тръгвам. Струва ми доста пари.

— Ще видим — отвърна мрачно Хасинто.

— Какво, по дяволите, означава това „ще видим“? Аз съм дошла като парламентьор.

— Точно така, а не да вършиш журналистическата си работа.

— Имаш думата ми, че ще си получиш камерата, когато си тръгваш — намеси се Сантяго. — А сега — той погледна към Каин и Хасинто, — ако моите приятели нямат нищо против, искам да чуя с какво предложение идваш?

— Ангела иска да се срещнете утре сутринта.

— Обзалагам се, че е така — каза Мълчаливата Ани и й подаде една чаша с бренди.

— Но той иска да ме убие. Какъв смисъл има да се срещам с него?

— Ангела е готов да обсъдите това.

— Кое? Как да ме убие ли?

— Не, как да не ви убие.

— Много интересно. И какво е неговото предложение?

— Ако желаете, можете да откупите живота си.

— За каква сума?

— Това сам ще трябва да договорите. Останах с убеждението, че той ще е доволен от около два-три милиона кредита.

— Наградата за мен е двайсет милиона. Защо е съгласен на толкова малко?

— Никой не знае как изглеждате. Ангела може да предаде тялото на първия престъпник, когото убие и да прибере наградата за вас.

— Мисля, че и други хора са се опитвали да направят същото, но не са успявали.

— Вероятно, но на Ангела никой не смее да противоречи. Ако каже, че тялото е на Сантяго, ще трябва да му повярват.

— Къде смята, че можем да поговорим?

— В бара „Барликорн“.

— Но откъде знае, че има такава кръчма, след като е в орбита?

— Той разбра, че там Макдугъл е убил Триокия Били.

— В колко часа ще бъде срещата?

— Точно в девет.

— Нима сериозно мислиш да се срещнеш с него? — попита Каин.

— Все още не съм решил.

— Това е капан — заяви Каин.

— Може би.

— Тогава не трябва да ходиш. Нека той дойде тук.

— И да убие половината ми охрана. Не мога да рискувам живота на най-добрите си хора.

— Но и те не могат да рискуват твоя — отряза Каин.

— Защо се тревожиш? Предполагам, че Ангела наистина иска да вземе двайсет и три милиона кредита, вместо двайсет.

Каин поклати енергично глава.

— Ангела ще трябва да прибере парите си от Демокрацията, а там изобщо няма да се интересуват кой е той. Ще поискат сериозни доказателства, че това със сигурност е трупа на Сантяго.

— Кога иска да получи отговор? — попита Сантяго, като пренебрегна думите на Каин.

— Тази вечер трябва да му съобщя какво сте решили.

— Ако не се съглася на среща с него?

Въртю сви рамене.

— Тогава той ще дойде тук и ще ви убие.

— Какво получавате вие от всичко това?

— Аз съм журналистка. Ще напиша репортаж за онова, което ще се случи. Ако желаете, можете и сега да ми дадете интервю.

— Възхищавам ви се, че рискувате всичко в името на професията си.

— Това означава ли, че сте съгласен?

— Боя се, че не.

— Ако ми дадете интервю, мога да кажа на Ангела, че не сте на планетата.

— Тя лъже — прекъсна я мрачно Каин.

— По дяволите, говоря истината!

— Ще му кажеш, че Сантяго не е тук, но ще се върнеш с готово интервю? В мига, в който разбере, че си го измамила, ще те убие.

— Това си е мой проблем. Ти не рискуваш нищо.

— Защо ме заблуждаваш? Ти ще вземеш интервюто си и след това ще разкажеш всичко на Ангела, за да запазиш живота си.

Сантяго се изправи, очевидно отегчен от спора им.

— Отивам да се поразходя. Ще ви дам отговор, като се върна.

— Ще дойда с теб — обади се Мълчаливата Ани.

— Не, предпочитам да остана сам. Връщам се след няколко минути.

— Къде отива? — попита учуден Каин, когато Сантяго се отдалечи.

— При езерото. Винаги отива там, когато не може да реши нещо — отговори Хасинто.

— Но какво има да мисли?! Нима наистина смята да се срещне с Ангела?

Хасинто сви рамене.

— Не знам. Той трябва сам да реши.

Каин се изправи рязко и хвана Въртю за ръката.

— Ставай!

— Къде я водиш? — попита учуден Хасинто.

— Искам да говоря с нея.

— Можеш да го направиш и тук.

— Искам да сме сами. Тръгвай, Въртю — дръпна я той.

Въртю се изправи и го последва от другата страна на верандата.

— Каин, не мога да повярвам! Най-после го открих! — лицето й грееше от вълнение.

— И сега какво?! Бързаш да го убиеш?

— Никого не искам да убивам. Аз съм журналистка. Но докато сме на темата, как така още не си го застрелял?

— Ситуацията се промени, аз вече работя за него.

— И колко ти плати?

— Нищо.

— Нима и ти ще ми кажеш същите глупости, които чух от Мълчаливата Ани, че е велик човек?

— Не знам дали е велик, но той е добър човек. По-добър от всички нас, взети заедно. Сантяго се сражава в полза на обикновените хора, а не за себе си.

— Глупости, той е един изпечен бандит.

— Казах ти вече, че не е такъв. Няма да позволя на Ангела да го убие.

— Забрави ли какво се споразумяхме на Деклан IV?

— Всичко се провали, след като ти се присъедини към Ангела.

— Получи ли съобщението на Теруилиджър?

— Кога го изпрати — преди или след като Менмаунтин го уби?

— Това е истината! — разпали се Маккензи.

— Тогава защо изпълняваш поръчките на Ангела?

— Той ми спаси живота. Димитри Сокол беше изпратил Саймън Глупака да ме убие.

— Ще останеш ли с него, след като убие Сантяго?

— Той иска само да говори с него, защото му трябват повече пари, отколкото е наградата.

— Това е такава глупост, че на твое място щях да спра да я повтарям. Още от самото начало разбрах, че е капан.

— За мен това няма никакво значение. Аз само предавам думите на Ангела. Тук съм да взема интервю от Сантяго. Ако той не иска да ми помогне, ще документирам смъртта му. С теб нямам повече работа, щом като си преминал към врага.

— Врагът е не Сантяго, а Ангела.

— Ангела е ловец, който помага на Демокрацията, а Сантяго е бандит, за когото има награда.

— Не е толкова просто.

— Напротив, ужасно просто е. Присъединил си се към банда главорези и крадци и на всичко отгоре ме обвиняваш, че работя с човек, който действа в името на справедливостта.

— Справедливостта ли каза?! Ти никога не си се интересувала от нея, а единствено от проклетия си репортаж.

— Каин, започваш да ме изнервяш. Забрави ли колко хора си избил, преди да станеш ловец? Забрави ли, че на Силария още има награда за главата ти? Тръгнахме заедно да търсим Сантяго — ти, за да го убиеш, а аз, за да напиша статия за него. Не смятам, че имам вина за твоето решение. Щом си решил да работиш за него, това е твой проблем. Аз си вземам интервюто и си тръгвам.

— Ще ти помогна да напишеш репортажа си, но той ще отразява смъртта на Ангела.

Въртю поклати глава.

— Каин, не можеш да го убиеш. Не рискувай живота си, за да опитваш.

— Няма да го оставя да убие Сантяго.

— Никой не може да го спре. Видях го как уби Менмаунтин и Саймън Глупака. Дори се съмнявам, че изобщо е човек.

— Ако се страхуваш толкова, защо работиш с него?

— Защото само той ще ми помогне да получа това, което искам… и защото ще ме убие, ако си тръгна. — Въртю вдигна погледа си и очите им се срещнаха. — Ако нямаш повече какво да ми кажеш, бих желала още едно бренди.

Каин постоя замислен около минута, после се обърна и влезе в дневната.

— Видя ли го дали се връща? — попита Хасинто.

— Не, тъмно е. Всъщност, какво прави той там? С мъртвите ли разговаря?

— Това не е много приличен въпрос, г-н Каин. В тези гробове са погребани двама изключителни мъже.

— Дано тогава успеят да му кажат, че всичко това е капан.

— Той знае.

— Тогава какъв е проблемът?

Хасинто въздъхна и прокара ръка през косата си.

— Сигурно има милиони хора от Демокрацията, които се ужасяват, когато чуят името му, но сигурно има същия брой хора, които го боготворят, защото Сантяго е единствената им опора срещу агресорите. Той е всичко, което имат. За тях Сантяго е мит и сега той не иска хората да мислят, че се е оказал страхливец.

— Нима може да се нарече страхливец някой, затова че избягва битка, която е обречен да загуби?

— Когато се казваш Сантяго, може.

— Никой няма да разбере.

Хасинто посочи с глава към Въртю.

— Ще трябва да я убием, за да не разпространи историята, а той никога няма да го позволи.

— Тогава се налага да го спрем.

— Как?

— Дори и със сила, ако е необходимо.

— Ще правиш това, което ти каже Сантяго — прекъсна ги Мълчаливата Ани. — Той е нашият лидер.

— Ние трябва да защитим лидера си, а не да го изпратим на явна смърт.

— Щом си решил да бъдеш един от нас, ще изпълняваш всички заповеди, а не само тези, които ти харесват. Каквото и да е решил, трябва да го подкрепим.

— Ще видим.

Настъпи неловко мълчание, което Въртю наруши.

— Може ли да си налея още нещо за пиене?

Въпросът не беше отправен конкретно към никого и Хасинто й посочи бара.

— Налей си каквото искаш.

Въртю Маккензи се приближи и започна да разглежда бутилките една по една. Тя забеляза една с по-странна форма и доволно я вдигна нагоре.

— Корбелианско уиски! Господи, не съм пила такова сигурно от пет години. Има прекрасен вкус, който…

— Приемам това за комплимент — чу се мъжки глас, идващ откъм столовата. Сантяго стоеше облегнат на вратата и леко се усмихваше.

— Е, какво реши? — попита нетърпеливо Каин.

— Г-це Маккензи, кажете на Ангела, че ще дойда на срещата.

— Ти си луд! — избухна Каин.

Сантяго не му обърна внимание.

— Това е моето решение. А сега се качете в колата и един от хората ми ще ви закара до града, но боя се, че отново с превръзка на очите.

— Ще получа ли камерата си?

— Разбира се, но това, което бяхте записали, е изтрито.

Въртю изпи уискито си и тръгна към изхода, следвана от Мълчаливата Ани, но на прага се обърна назад.

— Според мен, не отивайте утре. Съгласна съм с Каин.

— Благодаря за мнението ви, г-це Маккензи.

— Не можеш да го направиш! — ядосано продължи Каин.

Сантяго се усмихна.

— Това заповед ли беше?

— Самата тя каза, че всичко е нагласено. Ако наистина си решил да се срещнеш с Ангела, направи го тук, в къщата. Нека малко се потруди, за да те открие.

— И какъв е смисълът? След като иска да ме убие, защо да рискувам живота на теб, на Хасинто и на всички останали.

— Мен не може да ме убие — отвърна Каин.

— Съжалявам, Себастиан, не искам да те обидя, но и ти нямаш никакъв шанс срещу него. Следил съм кариерата и на двама ви, знам какво може да се очаква от него.

— Ако това е истина, тогава ти извършваш самоубийство!

— Не се знае. Може само да иска повече пари.

— Шансът е минимален. Ако му ги дадеш, пак ще те убие.

— Тогава може би ще трябва да му докажа, че не е толкова лесно да го направи.

— Ти си от плът и кръв, като всички нас.

— Не, Себастиан, аз може да съм от плът и кръв, но съм още и мит, легенда и енигма.

— Това едва ли ще ти помогне.

— Защо? Помагало ми е преди.

— Никога не си се сблъсквал с някой като Ангела.

— Добре, дори това да е краят ми, аз съм напълно доволен от живота си. Видял съм стотици планети, имах удоволствието да притежавам собствена ферма, направих може би малка, но все забележима следа в историята на Галактиката. — Той се опита да се усмихне. — И преди да сте написали епитафията ми, нека ви напомня, че съществува и възможност да не умра.

— Аз те моля да не ходиш — намеси се и Хасинто.

— Благодаря ви за загрижеността, но вече взех решение.

— Тогава разреши ми да отида на твое място — заяви разпалено Каин. — Ангела не ме познава, а аз ще имам много по-голям шанс срещу него.

— Мислех, че вече говорихме по този въпрос, Себастиан. Нали не искаш да станеш Сидни Картън?

— Промених мнението си.

— Добре, но аз не съм променил своето. Благодаря ти за предложението, но имам по-важни задачи, които смятам да ти възложа.

— Какво може да бъде по-важно от това да останеш жив?

— Има прекалено много работа, която трябва някой да свърши. А сега, ако ме извините, смятам да вечерям.

Хасинто и Каин продължиха да спорят с него по време на вечерята, но той остана непреклонен. Сантяго първи се нахрани, отново отиде при езерото и се върна около полунощ. Пожела им лека нощ и се прибра в спалнята си.

Каин влезе в своята стая, разглоби и почисти двата си пистолета. Беше нагласил часовника си да го събуди малко преди изгрев-слънце и вече бе успял да се облече и приготви амунициите си, когато на вратата тихо се почука.

— Отвори се — заповяда той тихо и в стаята влязоха Сантяго и Мълчаливата Ани.

— Точно от това се страхувах, Себастиан. Какво си мислиш, че правиш?

— Идвам с теб в града.

— Нали ти казах да не го правиш?

— Не ме интересува какво си ми казал, аз идвам.

— Ани!

Каин се обърна рязко към нея, но видя, че жената вече е насочила към него звуков пистолет.

— Какво става, дявол да го вземе? — изненада се Каин.

— Благодаря ти, че желаеш да ми помогнеш, Себастиан, но не мога да ти позволя да дойдеш. Ани, тръгвам след десет минути. Остани тук да го пазиш.

Жената кимна и Сантяго тръгна към изхода.

— Довиждане, Себастиан.

— Ти знаеш, че ще го убият, нали?! — избухна Каин, когато вратата се затвори.

— Сантяго не може да бъде убит.

— Сантяго можеше да има малко повече реалисти, отколкото фанатици в организацията си. Пусни ме да мина, все още мога да го спра.

— Не мърдай от мястото си!

— Но ти го обричаш на смърт!

— Това е неговата заповед, аз само се подчинявам.

— Но защо постъпва така?

— За да спаси всички нас. Щом Ангела е решил да го убие, той ще го направи, дори всички да застанем срещу него.

— Можехме да подобрим охраната.

— За една нощ?!

— Щяхме да му устроим засада. Все още има време да го направим.

— Нищо не може да се промени, заровете са хвърлени.

— Какви са тези глупости?! Той отива да се срещне с Ангела, а ти ми отвръщаш с банални фрази.

— Сантяго превърна отново живота ми в нещо значимо. Обичам го повече, отколкото можеш да си представиш. Но съм достатъчно силна, за да го оставя да прави това, което е решил. Ти трябва да постъпиш по същия начин.

Каин чу шум от преминаващ под прозорците автомобил.

— Той тръгна. — Емоциите вече бяха изчезнали от гласа му. — И ти му помогна да бъде убит.

— Казах ти вече, Сантяго не може да умре.

— Не забравяй да напишеш това на надгробната му плоча.

— Как може да си толкова ядосан? Ти го познаваш едва от два дни.

— Да, но го търсих цял живот, а сега, благодарение на теб, го загубих завинаги.

Мълчаливата Ани се усмихна.

— Този отговор щеше да му хареса.

Те останаха безмълвни няколко минути — Каин се изпълваше с все по-голям гняв от собственото си безсилие, а Мълчаливата Ани с напрежение следеше и най-малкото му движение. Изведнъж по коридора се чуха тихи стъпки и на вратата се почука.

— Ани, вътре ли си? — беше гласът на Хасинто.

Мълчаливата Ани само за секунда погледна към вратата, но тази секунда беше достатъчна за Каин да скочи и да изрита пистолета от ръката й. Оръжието падна на пода и двамата се втурнаха да го вземат, но Каин се оказа много по-бърз, хвана я през кръста и грубо я хвърли на леглото.

Дочул шума от тяхната схватка, Хасинто заудря по вратата.

— Отворете, какво става там, по дяволите!

Каин взе първо звуковия пистолет, изключи захранването му и го захвърли под гардероба, после спокойно и без да изпуска Мълчаливата Ани от погледа си, зареди двата си пистолета и тогава тръгна към вратата. Когато тя се отвори, Хасинто едва не връхлетя върху него, но не това направи впечатление на Каин, а очите му, в които имаше неприкрити сълзи.

— Аз отивам в града.

— Знам — отвърна Хасинто и извади от джоба си странен по форма нож.

— Не се опитвай да ме спреш! — предупреди го Каин и вече беше готов да използва пистолета си.

— Нямам такова намерение.

— Тогава се дръпни от пътя ми.

— Ела по-близо, трябва да направя нещо, преди да тръгнеш.