Майк Резник
Сантяго (2)

Пролог

Казват, че баща му е бил метеор, а майка му — космически вятър, че жонглира с планетите все едно са перца и се бори с черните дупки, само за да възбуди апетита си.

Казват също, че никога не спи, че очите му горят по-ярко и от свръхнова, а гласът му е толкова силен, че може да изравни и планина. Наричат го Сантяго.

Далеч оттук, на Галактическия пръстен и почти в самия край на Външната граница, има планета на име Силвърблу^[1]. Тя е воден свят с една шепа островчета, разпръснати из спокойния океан, покрил повърхността. Ако застанете на най-големия остров и погледнете нагоре към нощното небе, ще видите почти целия Млечен път, огромна блещукаща река от звезди, която оттук изглежда, че протича през половината вселена. Ако застанете през деня в западния край на същия остров, с гръб към водата, ще видите покрита с трева могила. На самия й връх се намират седемнайсет бели кръста и всеки носи името на добър човек — мъж или жена, — опитал се някога да колонизира този нежен свят. А под всяко име има един и същи надпис, повторен седемнайсет пъти:

Убит от Сантяго.

Към сърцевината на галактиката, където звездите са толкова близо една до друга, че през нощта е светло като ден, има една планета, наречена Валкирия^[2]. Тя принадлежи към „предната охрана“, свят на порутени Търговски градове, пълни със съмнителни барове, хотели и публични домове. Тук изследователи, миньори и търговци от Вътрешната граница се събират да ядат, пият и разказват самохвалните си истории.

В най-големия от всички Търговски градове (който всъщност не е толкова голям) има и пощенска станция. Тя събира междукосмическите съобщения по същия начин, по който старите пощи са съхранявали писмата, написани върху лист хартия. Понякога съобщенията престояват тук четири-пет години и някои от тях се връщат към покрайнините на галактиката, но най-често те достигат до своя получател, макар и с голямо закъснение. В тази същата пощенска станция има и специална стена, на която са поместени имената и холограмите на опасни престъпници, за които се смята, че в момента се намират във Вътрешната граница. Това е и причината пощата да действа като магнит за „ловците на награди“. На стената винаги са изложени двайсет холограми, нито повече, нито по-малко. Двайсет лица на престъпници, а под всяко от тях — награда. Някои от тези имена остават по седмица, други — месец, а единици — година.

Само трима престъпници досега са успявали да се укрият от закона за повече от пет години. Двама от тях вече не са между живите, а третият фигурира на стената само като име — Сантяго. Холограма липсва, защото никой досега не е успял да види лицето му.

На колонизираната планета Сейнт Джоан, живее туземна хуманоидна раса, известна под името свейли. Там вече няма никакви колонисти — те напуснаха до един.

Близо до екватора на Сейнт Джоан — там, където преди е била колонията, — има черна ивица земя, дълга петнайсет километра и широка един, на която никога нищо няма да расте. Странно защо това не е съобщено от колонизаторите, а дори и да са го направили, вероятно докладът им е бил захвърлен в бюрото на някой от трийсетте милиарда бюрократи на Демокрацията. Но както и да е, ако попаднете някога на Сейнт Джоан и попитате свейлите как се е появила ивицата, те веднага ще се прекръстят (колонизаторите-евангелисти били много религиозни) и ще ви кажат, че това е знакът на Сантяго.

Даже и на селскостопанската планета Ранчеро, където никога не е било извършвано престъпление, дори и дребен обир, името му не е непознато. Смята се, че е висок малко над три метра и половина, с буйна оранжева коса, с грамадни черни зъби, които са пробили предните му устни и стърчат напред. Когато децата на планетата Ранчеро са непослушни, родителите им само споменават колко лоши деца е изял Сантяго за закуска и редът веднага е възстановен.

Странстващите поети и певци на Минотавър и Тезей, планетите-близнаци, кръжащи около Сигма Дракон — често посвещават песните си на него. В тях се споменава, че е на точно двеста и седемнайсет години, по-висок от камбанария и широкоплещест като хамбар, издръжлив пияч и голям женкар — изобщо Принц на крадците, който се различава от Робин Худ (друг техен любимец) най-вече по това, че граби еднакво и богати и бедни, а след това разпределя всичко само за себе си. Историите за неговите подвизи нямат край. Простират се от епичната му битка с хлордишащата Горгона до сутринта, когато слязъл в ада и се изплюл право в огнените очи на Сатаната. Рядко има ден, в който да не се добавят нови строфи към безкрайно разтегливата „Балада за Сантяго“.

И накрая на Делурос VIII, огромната централна планета на човешката раса и нервен център на Демокрацията, има единайсет държавни служби и хиляда триста и шест мъже и жени, натоварени със задачата да открият и унищожат Сантяго. Те не вярват това да е истинското му име, предполагат, че някои от приписваните му престъпления са извършени от други, почти сигурни са, че някъде в техните файлове все пак съществува негова снимка или холограма, която засега не е свързана с истинската му идентичност и като че ли това е всичко, което знаят за него.

Петстотин доклада дневно пристигат от други светове, две хиляди следи се проследяват годишно, щедри награди са обявени на половин милион планети, агенти са изпратени да го търсят, въоръжени с пари и всичко, което парите могат да купят, но все пак тези единайсет правителствени служби продължават да съществуват. Те дори надживяха смяната на три администрации и ще оцеляват и в бъдеще, докато тяхната мисия не бъде изпълнена.

Силвърблу, Валкирия, Сейнт Джоан, Ранчеро, Минотавър и Тезей, Делурос VIII: интересни и вълнуващи светове.

Но има една планета, тясно свързана с житейския гоблен на Сантяго. В самото сърце на Вътрешната граница се намира планетата Кийпсейк^[3], дом или поне временно, на Себастиан Найтингейл^[4] Каин, който мрази своето име, професия и живот — не непременно в този ред. Многократно се бе борил за онова, в което бе вярвал и никога не бе печелил. Вече нищо не учудва или вълнува въображението му, той няма близки и приятели и не търси такива. Себастиан Найтингейл Каин по всички критерии си остава един невзрачен и незначителен човек, но все пак нашата история трябва да започне с него, защото му е определено да играе главна роля в сагата на мъжа, известен само с името Сантяго.