Аксел Линдстрьом
Канук, синът на ветровете (14)

Почиваме във Витлеем

— Отец Келли казва: чужденец дойде горе на храм — задъхано казва индианецът, който бърже се завръща. Той има изплашен и възбуден вид и аз се отправям учуден към къщата на свещеника, след като помолих индианеца да наглежда кучетата ми.

След като почуквам на вратата, ми отваря една млада жена и ме въвежда през едно тъмно преддверие в по-голяма стая. По средата върху един стол е седнал червендалест едър мъж, за когото се грижат две ясени, решейки му косата и брадата.

Поздравявам и казвам молбата си.

— Откъде идваш? — пита той, без да обръща внимание на искането ми.

— От Идитарод — излъгвам без колебание.

— Накъде пътуваш? — пита пак той.

— За Вевук да посетя роднини.

— И се казваш?

— Кирпик — отговарям аз, почти ядосан от неговия груб и дързък тон.

— Говориш като бял човек и въпреки това се наричаш Кирпик?

— Пътувал съм с параходи — казвам аз и почти се разкайвам вече дето не продължавам да се представям за д-р Спенсер.

Свещеникът замълчава за малко, докато едната от жените реши мустаците му. Тя е разделила брадата на два големи снопа, а другата жена е сплела от дългата му червеникава коса множество малки плитки, което придава на лицето му особен израз. След като жените привършват работата си, той ме поглежда и казва:

— Може да живееш тук, но за храната си трябва сам да се грижиш. Тая зима имаме малко стока тук. От месец не съм опитвал вкуса на прясно месо, а сушената сьомга скоро ще пусне корен в стомаха ми. Нашите мъже не са способни даже да идат в гората и да потърсят дивеч. Сега се оправдават с дълбокия сняг, който затруднявал ходенето, и това е може би основателно извинение, но така си беше и преди да падне снегът. Тогава пък гледаха да изклинчат под предлог, че животните се били изпокрили, защото очаквали снега и поради това не можели да намерят никакви следи от тях.

Когато му казвам, че на шейната си имам прясно месо, че утре мога да докарам повече и че бих бил благодарен, ако обменя една част от него срещу сушена сьомга за кучетата, лицето му показва такава радост, сякаш съм му направил някакъв скъпоценен подарък. Той се изправя, протяга ми белите си дебели ръце и казва:

— Щом като носиш прясно месо в шейната си, сине мой, тогава си добре дошъл в селото! Бог ти е показал правия път и ти ще получиш моята голяма благословия. Остани тук, докато изморените ти от пътя крайници си отпочинат, и когато пожелаеш да продължиш пътя си, можеш да получиш толкова сьомга, колкото искаш да вземеш.

Той навлича една парка върху черния си кафтан и ме придружава навън, където заповядва на Илям, индианеца, който пази впряга ми, да разпрегне кучетата ми и да се грижи добре за тях. Занасям цял лосов бут в кухнята на свещеника и жените с голяма бързина започват да секат парчета от вдървеното месо.

Отец Келли се суети усмихнат, когато миризмата на печено месо пропълзява из къщата. Той ме поканва да се храня с него, но аз съм повече уморен, отколкото гладен, и след като ми определят място за спане в една от по-малките къщи до тази на свещеника, вземам спалния си чувал и отивам там.

На другия ден, когато Илям и аз пътуваме нагоре по реката с два впряга от селото, за да докараме останалото месо, аз съм си добре отспал и бързото пътуване по отъпканата диря ме изпълва с удоволствие и весели мисли.

След като натоварваме месото, запалваме огън и сваряваме, чай, докато кучетата съберат сили за обратния път. Илям ми дава от своята захар и горещият чай изглежда му харесва.

— Бог много добро, показва Кирпик път с месо за Витлеем. Сега отец Келли радостен — бъде добър към Илям много дни — казва той и се смее, загледан в огъня.

Запитвам го, нима отец Келли не е добър към него всеки ден, но той поклаща глава и казва:

— Аз нищо не казва за отец Келли — не отговаря на питане за Витлеем. Отец Келли казва, аз тогава не отива на небе. Илям гори в ада вечно време.

— Не се страхувай от мен, Илям! — казвам аз. — Това, което ще ми кажеш, не е по-опасно, отколкото като го мислиш. А аз знам вече, че това, което мислиш за Келли, не е добро.

— Да вярва Илям на Кирпик?

— Може да имаш доверие в мен, Илям.

— Не казва нищо на свещеник?

— Не, Кирпик няма нищо да каже на свещеника.

Тогава научавам много неща за отец Келли и за Витлеем. Така, както го очаквах, но все пак повечето от чутото ме кара силно да се учудвам.

Отец Келли пристигнал едно лято с кану във Витка и правил разкопки за злато покрай брега на реката. Обаче никой не е намирал злато във Витка и отец Келли също не намерил. И от онова лято отец Келли не е пипнал повече лопатата. Скоро той се сприятелил с всички от племето и разказал една чудновата история, как последвал една голяма звезда, която му показала пътя към селото Витка. И това било сигурен признак, че тук и никъде другаде щял да се роди новият месия. Когато детето се появяло на света, никой нямало да се усъмни, че то е божи син, защото щяло да носи златна звезда на челото и още щом изсъхнела майчината кръв по телцето му, щяло да може да говори правилно.

Всички с удоволствие дали ухо на такава вест, а Келли умеел добре да реди думите си. Той искал да остане сега във Витка и да подготви пътя на онзи, който щял да дойде посред блясък и величие и да донесе на всички, които вярвали, спасение и вечно блаженство. И кой ли би могъл да се усъмни в този, който ще се роди със звезда на челото и ще може да чете Отче наш, преди още утробата на майка му да се е затворила след него?

През далечни страни Келли получил пари от съюза за спасение на човечеството, след като писал там и им изяснил колко много имало да се работи още тук. С тези пари тогава той успял да построи храма си и да си набави одежди, каквито подобавали за един мъж с неговото положение.

Той събрал всички хора от Витка при себе си и им дал подробни напътствия за всичко, което трябвало да направят след идването на спасителя. Кога щяло да стане това, било и за самия него тайна, но едно знаел със сигурност, че той щял да се роди тук и че моментът зависел до голяма степен от това, за колко време той самият можел да подготви събитието. И той отправил молба към всички, да му помогнат в това дело. Никой не възразил, всеки обещал с голяма радост да изпълни всичко, каквото се искало от него.

Когато храмът бил завършен, отец Келли събрал всички по-млади жени при себе си, за да ги подготви за бъдещото им призвание. Една от тях щяла да стане божия майка, казал той, но коя от тях щяла да бъде, това било тайна и за самия него и затова най-важното било всички да се радват на неговите грижи и благословии.

Една част от мъжете на племето промърморили, дето отец Келли държал жените им далеч от тях, но след една проповед на свещеника били бързо обхванати от страх пред ужасите на ада, които очаквали неверующите, и скоро се укротили.

Една година след пристигането на Келли в селото се народили много червенокоси деца, което той изтълкувал като добър признак, че кръвта на племето започвала да се пречиства и че приготовленията му не били останали съвсем безплодни.

Щом се раждало някое дете, трябвало да се отнася при свещеника да го огледа, а на майката се нареждало да се върне отново в храма веднага щом се пречисти за първи път след раждането. Това, ако жената била млада; щом гърдите й обаче почнели да се отпускат, тогава можела да остане при мъжа си и не било необходимо да се връща.

Такива жени раждали след това вече само чернокоси деца и с удоволствие се събирали и разговаряли помежду си за разликата между техните мъже и отец Келли. Тогава те горчиво се оплаквали от дребния ръст на техните мъже и от малките размери на неща, които само те могли правилно да преценят. И гледали завистливо към жените, които били още достатъчно млади да изпълняват службата в храма.

Обаче детето със златната звезда продължавало да се чака. Сега свещеникът приписал вината най-вече на мъжете, на негодността им да осигурят храна за селото. За да се посветял той с подобаващо старание на предопределената му работа, трябвало да му се осигури добра и силна храна, която да дари на тялото му онази сила и издръжливост, необходима за високото му призвание. А в това отношение работите невинаги вървели добре.

Откакто бил паднал големият сняг, не се било удало нито на Илям, нито на някой друг от мъжете да убие някакъв дивеч в горите, затова се хранели със сьомга, която лятно време улавяли в големи количества и сушели на слънце за храна на кучетата през зимата. Обаче отец Келли намирал, че това съвсем не било подходяща храна за неговия труд и проклятията му върху мъжете от племето в последно време станали ужасни. Той разгорил пред очите на неверующите всички ослепителни огньове на ада, докато те се разтреперили от страх и отишли в горите да дирят дивеч. Мнозина се изгубили в снега и вече не се завърнали.

Една част от червенокосите деца достигнали вече такава възраст, че момичетата между тях преминали първия си месечен период и започнали да изпълняват службата в храма. Повечето отивали с удоволствие, но Канома, дъщерята на Илям, не искала да отиде при свещеника. Много пъти успяла да прикрие своята зрелост пред майка си, а тя като разбрала това, не могла да намери достатъчно силни думи, за да се оплаче от неразумността на дъщерята. След като и отец Келли научил за това, подканил Илям и жена му да убедят дъщеря си да постъпи на служба в храма. И ако тя не искала да дойде доброволно до следващата смяна на луната, трябвало да я доведат. Сега Илям проклинал съдбата си, защото не искал да действува срещу волята на дъщеря си и същевременно се страхувал от свещеника, както от огъня в ада.

Имам много материал за размишление, докато пътуваме надолу по следата към Витлеем и студът щипе лицето ми. И все пак мога да си представя, че размишленията на Илям, така както върви зад впряга си, са по-мрачни и тежки.

Измръзналата лапа на Теди оздравява бавно, а не ми се иска да продължа пътуването си, преди кучето да се е напълно възстановило. Отец Келли се показва любезен и благоразположен към мен, мога да се храня на масата му всеки ден, докато съм в селото, и следователно нямам основание да се оплаквам от лошо отношение. Използувам престоя, за да приведа екипировката си в ред и често разглеждам картите, за да намеря най-късия път към Латулук. И ако се ориентирам добре, излиза, че все още съм по-близо до Анкорейдж, отколкото до дома. Но аз се надявам, че пътят, който лежи пред мен, не ще бъде по-труден от този зад мен.

Понякога посещавам Илям и разговарям за вятъра и времето, за кучета и лов и други неща, за които на мъжете е приятно да говорят, когато са седнали заедно. Дъщеря му Канома често прикляква в краката ни и слуша разговора и светлината от огъня в огнището прави косата й да лъщи по-червена, отколкото е всъщност. Виждал съм по-хубави жени от Канома, но тя има живи, будни очи, които подсказват бистър ум, а тялото й е едро и гъвкаво, така че има всички данни за добра служителка в храма на отец Келли. Илям се оплаква, че Канома не била мъж, защото, казва той, показвала най-добро умение, когато водела кучешки впряг или притискала уинчестърка до бузата си. Затова пък в къщи не се държала добре, често проявявала свадливост и властолюбие и се противопоставяла на волята на майка си.

Капитан Ховстед бе поставил едно голямо шише ракия в багажа ми, преди да потегля от Анкорейдж, което все още е у мен. Една вечер, когато сядаме да ядем с Келли, вземам шишето и го поставям на масата. Очите на свещеника издават радостна изненада, с размекнат глас той заповядва на жените си да донесат чаши.

Чукаме се, аз благодаря за гостоприемството, което той ми е оказал, и съобщавам, че за мен вече е настъпило време да прекъсна почивката и да продължа пътя си на север още призори. Кракът на Теди е вече здрав и силен и всичките ми кучета са отпочинали и изпълнени с желание и сили да теглят. Свещеникът ми пожелава добър път и казва, че съм добре дошъл гост, когато пътят ми пак ме отведе насам. Божието и негово благословение щели да ме придружават.

Ракията бързо се изкачва в главата му и речта му е по-малко изпълнена с библейски слова. Той иска да му разкажа за приключенията си по море, но скоро откривам, че той се вслушва повече, когато разправям какво съм преживял по пристанища и чужди страни, отколкото за бурите и опасностите в открито море. Имам добра памет и всички истории, които съм слушал да разправят моряците в „Дивата котка“, са ми сега добре дошли, та не ми е трудно да изпълня желанието на свещеника. Той чува тогава забележителни неща, преживени от един моряк в по-топлите страни, където има много и хубави жени и където любовта се купува с пари. При този разказ очите му започват да примигват и се развеселяват, но аз му давам да разбере, че често се разкайвам за греховете си, макар да съм напълно уверен, че любовта рядко минава без грях и че това се случва дори и в по-студените зони. И на това той не ми възразява.

Когато шишето се изпразва и моите историйки започват да пресъхват, виждам свещеникът да хвърля похотливи погледи към жените си и разбирам, че е време за мен да се сбогувам. Той ме потупва по рамото, след това поставя длан върху главата ми и призовава божията благодат над мен и над цялото ми поколение.

Луната грее величествено и тържествено над гората и издава всички признаци, че най-страшният студ е вече преминал. И все пак снегът под мокасините ми скърца като при голям студ, докато вървя към къщата на Илям, за да се сбогувам.

Илям и жена му вече са се пъхнали под кожените си постели, обаче Канома е на крак и се радва, когато влизам, приведен през вратата. Седим малко край печката и бъбрим и когато й предлагам да излезе с мен и да раздвижим кучетата, преди да идем да спим, тя се съгласява, навлича парката си и е готова.

Канома се учудва, че съм вързал целия багаж на шейната за това пътуване. Тя е на мнение, че бихме могли да пътуваме по-бързо и да се радваме повече на разходката, ако товарът би бил по-малък. Наистина тя е права, но аз искам да видя точно на какво са способни кучетата, за да зная как да се подготвя за дългото пътуване.

Няколко дни преди това бях направил еднодневен преход на север с впряга на Илям, за да видя как изглежда страната, накъдето трябваше да пътуваме, и сега следваме тази диря, след като напускаме селото. Оставям кучетата да теглят с големи крачки, товарът изглежда не им причинява особени усилия, макар че пътят води нагоре и Канома седи върху шейната.

Като достигаме възвишението над селото, давам почивка на кучетата и сядам на товара до Канома. Тогава започвам разговор с нея за нежеланието й да постъпи на служба в храма, както ми бе разказал Илям. И й предлагам да отпътува с мен за Латулук, където майка ми сигурно ще я посрещне добре и вече не ще бъде нужно да се страхува от отец Келли.

Канома е толкова зарадвана от това предложение, че се хвърля плачейки на врата ми и казва, че никога не била срещала такъв добър човек. Сега й откривам кой съм, че се казвам Канук и съм вожд на Латулук.

— Можеш ли да пътуваш така, както си, Канома? Или имаш още нещо за вземане?

— Мога да пътувам така, както съм, Канук. Нямам нищо за вземане.

Селото, в което трябва да се роди новият месия, лежи, потънало в сън, край реката и над боровете.

Луната се носи из светлия си дворец. Сатана повдига глава и иска да продължи, и аз изпълнявам желанието му.

Един голям грешник пътува сега на север. Убиец и крадец на жени. И той е толкова закоравял, че се смее на висок глас, представяйки си огорчението на свещеника при смяната на луната, която започва утре.