Аксел Линдстрьом
Канук, синът на ветровете (15)

Една звезда се отправя към земята

Стигаме края на отъпканата диря доста преди разсъмване. Откакто съм сложил снегоходките и вървя отпред, за да отъпквам пътя, пътуването под заснежените борове отново става бавно. Товарът очевидно почва да тежи, но бързоногата Канома тича зад шейната като млад елен и помага на кучетата в храсталаците и на стръмните места. Това ме изпълваха с увереност, че тя не ще ни бъде в тежест и че нейното присъствие няма да забавя пътуването. Момичето почти непрекъснато държи секира в ръка и всеки път, когато дирята мине близо до някое младо дръвче, виждам как Канома нанася няколко бързи удари със секирата, докато дървото легне напреко върху дълбоката диря зад нас. При това Канома рядко задържа впряга, тича към нас, докато ни застигне, така бързо, че вдига снежен прах около снегоходките си. И докато кучетата почиват, тя насича цели снопове от клони, които поставя върху товара. Продължаваме да пътуваме, а Канома хвърля клоните един след друг, на равномерни промеждутъци върху дирята след нас. Усмихвам се доволен от хитростта й, като си помисля, че тя ще създаде големи затруднения на оня, който би ни преследвал и би желал бързо да напредва. Защото дори всичките му кучета да прескочат препятствието, то шейната все пак ще заседне и ако този, който върви по дирята ни, желае да предотврати всичко това, ще трябва да си отъпква заобиколен път или да върви през цялото време пред впряга и да разчиства препятствията. По този начин отъпканата от нас диря не ще му бъде от голяма полза, а ядове ще им достатъчно.

Много бих искал да зная дали някой от Витлеем ще тръгне да ни преследва, когато се открие изчезването на Канома. Ако се намери, то кой би го направил? Дали Илям, или може би самият отец.

Келли? По мнението на Канома трябва да се предположи, че той ще пожелае лично да уреди работа от подобно естество, но че едва ли ще бъде без придружител.

Изгревът на слънцето ни заварва да почиваме върху едно възвишение с добър обзор към дирята, която лъкатуши зад нас. Всъщност едва ли отсъствието на Канома ще е забелязано от някого досега, а освен това имаме значителна преднина. Ако майката на Канона обаче е подушила бедата още през нощта и е предупредила свещеника, той би могъл всеки миг да се покаже по петите ни и затова правим само кратка почивка.

Пот тече по гърба ми и дъхът ми излиза като дим из запъхтяната уста, докато бързо пробивам пъртина през снега. Студът не е вече толкова остър, но снегът е все така дълбок и рохкав, снегоходите потъват и след всяка крачка става по-трудно да се вдигат. Надвечер се чувствувам до такава степен изтощен, че не съм в състояние да помогна много на Канома при устройване на нощния бивак. Но тя не проявява никаква умора и сръчността, която показва със секирата и при кладенето на огъня, ме хвърля в учудване. Спалният ми чувал е достатъчно голям, за да намерим двамата място в него, макар че са нужни усилия докато се натъпчем вътре и Канома се смее и цвърчи като пролетна птичка, когато най-сетне успяваме да долепим гърбовете си един до друг. Поставил съм пушката и ножа си в близост до нас и се осланям на бдителните уши на Теди, когато заспивам.

— Може би още довечера ще се сблъскаме със свещеника — казва Канома, когато се впускаме отново на път. Тя говори с мен на езика на белите, защото трудно мога да разбера диалекта, употребяван от племето й, но нейният английски език е по-богат на думи и по-свободен от този на Илям.

Сега и двамата сме си отспали и сме в най-добро настроение и не бих имал нищо против, ако Келли ми препречи пътя, обаче от сърце му пожелавам преди това да му се наложи извървяването на дълъг път и да е много изтощен, та когато впрягът му се приближи към нашия, гневът му да е съвсем узрял. Ето защо и днес хвърлям всички сили да напредваме през горите бързо, доколкото позволява мекият път. Канома продължава да сече и хвърля дървета върху дирята и по всичко изглежда, че това й прави голямо удоволствие.

Когато вечерта отново си приготвяме бивак за нощуване, аз съм почти убеден, че Келли не си е дал труда да ни последва, но Канома ме предупреждава да не се осланям много на това.

Тя не наклажда огън и смята, че би било добре, ако един от нас бодърствува, та да може да укротим кучетата, щом някой се приближи. Но аз се вмъквам спокойно в спалния чувал и заспивам.

Не бях спал дълго време, когато Канома ме буди.

— Някой се изкачва по хълма — шепне тя.

Измъквам се бързо от спалния чувал и виждам как Теди е протегната глава и изпънато тяло се вслушва по посока на оставената от нас диря. Тогава слагам снегоходките, вземам пушката и бързо се спускам надолу по склона. Като се отдалечавам на няколко изстрела разстояние от бивака ни, вмъквам се в един тъмен храсталак и допълзявам почти до самата диря, където залягам, добре прикрит всред сняг и клони. Интересно ще бъде да се види дали е Илям, или свещеникът. Може би идват и двамата. Надявам се, че свещеникът във всеки случай ще бъде тук. Дано само Канома може да удържи кучетата спокойни!

Да, сега чувам нещо. Кучета, които лаят, и човек, който проклина. Това не може да бъде свещеникът и чувствувам как се надига в мен дълбоко разочарование, защото не бих имал нищо против, ако този лицемер попадне на пътя ми тази нощ.

Въздухът предава твърде надалеч звука, което ме кара да предположа, че предстои промяна на времето. Добре би било, ако настъпи меко време и снеговалеж, защото в такъв случай снегът ще се втвърди и ще ни бъде по-леко. Обаче това може да означава и някоя страшна снежна виелица, а от тази стока и сега имаме в излишък.

Сега вече мога да долавям скърцането на снега под някаква шейна, фученето на камшични удари и кучета, които скимтят под тях. От време на време под лунната светлина долитат ужасни проклятия — по това разбирам, че препятствията, поставени от Канома, предизвикват голям гняв в онзи, който следва нашата диря. И сега мисля, че разпознавам гласа — въпреки всичко трябва да е свещеникът. Макар че проклина като най-долен моряк!

Сега виждам впряга да изниква помежду дърветата. Той напредва бавно нагоре и аз се надявам, че вятърът не ще промени посоката си, та кучетата да не ме подушат, когато минат край мен. Свещеникът е стъпил на задната част на шейната, приведен напред, и размахва камшика над главата си. Явно личи, че той не умее добре да управлява кучешкия впряг и ако не влачехме толкова тежък товар с нас, той никога не би ни настигнал, макар че аз почти не ползувах камшик. Той е сам, върху платнището лежи само една пушка, която, блести на лунната светлина.

Кучето-водач на Келли прескача дървото, което лежи върху дирята точно пред мен, след това идват другите, едно, две, три, четири, пет, шест, седем кучета има той във впряга, си. Скимтящи и задъхани, кучетата лягат върху дирята, а в това време свещеникът отива напред, за да отстрани препятствието. Той няма снегоходки и потъва почти до бедрата в снега, докато заобикаля шейната; проклятията му са само огън и жлъч, когато сграбчва дървото, за да го изтегли настрана.

— Застани мирно, отец Келли, и вдигни ръцете си към божия дом! — казвам аз.

Свещеникът се вцепенява, а кучетата скачат и лаят като бесни.

— Би било твърде полезно за здравето ти, Келли, ако побързаш с вдигането на ръцете — казвам аз; и се приближавам с прицелена в него пушка.

Тогава той се подчинява. И когато му заповядвам да обърне гръб към мен и да се отдалечи от шейната, той и това изпълнява, без да каже нещо. Макар че и посред кучешкия лай мога да чуя как той скърца със зъби. Сядам върху пушката му и извиквам Канома да дойде.

Чувам нашите кучета да лаят на върха и разбирам, че Канома е тръгнал и скоро тя изниква из храсталака и ни поглежда усмихнато.

— Отец Келли не пътува толкова далеч в гората — само мръзне и се измори в много сняг. В храма по-топло и там има по-любезни жени — се подиграва тя.

Ставам и казвам на Канома да вземе пушката на Келли и да провери дали е годна за използуване. Чувам как тя отваря механизма и после казва:

— Сега отец Келли много послушен бъде, иначе Канома напълни него с олово!

След като съм претърсил дрехите на свещеника и съм се уверил, че у него няма пистолет, вземам въже и му връзвам ръцете на гърба. Все още той не е проговорил нито дума, само скърца със зъби и върти очите си. Бутам го с един удар върху шейната и повеждаме впряга към нашия бивак, където Канома запалва огън и поставя чай, а аз се погрижвам за кучетата. Свещеникът седи върху шейната си и следи нашите действия със злобен поглед, но все още нищо не казва.

Печем лосово месо и пием чай и оставяме свещеника да поглъща апетитната миризма. Най-сетне го притеглям по-близо до огъня, та ледът по брадата му да се разтопи, което може би ще освободи схванатия му език. Когато той почва да говори, гласът му е мек и доброжелателен и това, което казва, звучи почти като църковна проповед:

— Обични мои дечица! Силата на сатаната е по-голяма, отколкото съм предполагал. Аз зная най-добре какви непроходими места и опасности се крият в тези гори и по тази причина ви последвах, за да се погрижа да не загинете. Ето че самотата и мракът на греха вече така са замъглили разсъдъка ви, че слагате ръка на онзи, който иска да ви спаси от опасността, в която сте се втурнали. Мили Исусе, аз зная колко малко ще бъде от полза да те моля да пощадиш тези уловени на местопрестъплението грешници, които ти вече сигурно си осъдил да горят в преизподнята, обаче аз се чувствувам сигурен под твоята закрила; Нека с плътта ми става, каквото ще да бъде, щом като зная, че ти ще отвориш портите на небето за душата ми и ще оставиш твоя слуга да спечели вечното блаженство. Благодаря ти, добри боже, отче наш, който си на небето — да се свети името ти…

— Поеми си за малко дъх, попе, та да поприказвам аз — прекъсвам го. — Доста време ти беше необходимо, докато най-сетне изкажеш молитвата си, но след като вече се е размразила, тя сега ми стопля истински сърцето.

И това искам да ти кажа: Канома и аз се радваме, че си в нашето общество тази нощ и ти завързахме ръцете, за да не бъде необходимо да се впускаш в разни приключения по причина на усърдието ти и добрата ти воля. Едва ли може да ти покажем по-ясно колко се радваме, че си дошъл. Не би подобавало на един божи служител да сече дърва или да храни кучетата. Но ако идваш да ни предпазиш от грях, в такъв случай щеше да бъде много полезно, ако беше дошъл малко по-рано. Защото още снощи дяволът дойде на мястото, където спряхме да нощуваме, и ни вкара в изкушение, така щото сутринта Канома се събуди без девствеността си. И тъй като това сега ти става известно, може би нейната служба в храма да не е вече толкова належаща, та може да дойде там, чак когато пожелае, макар и да се наложи известно забавяне.

— Направил ли го е? — изхърква Келли и приковава огнен поглед в Канома.

— Да, отче, направи го — излъгва тя, свежда поглед надолу и едно подходящо за случая заруменяване залива лицето й.

Тогава из устата на свещеника потичат вонящи ругатни. И когато се изморявам да слушам всичко това, хващам го за брадата и носа и се опитвам да изтръскам от него и последния остатък. Но като го оставям, той все още не се е умирил, а изригва тежки заплахи и обявява за наше знание, че след това събитие животът ни не ще има голяма стойност.

След дълго тършуване намирам в шейната на Келли едно парче желязна тел и влагам голямо старание да го извия във форма на звезда. Нареждам на Канома да подържи звездата над огъня и когато виждам, че се е вече нажежила, сграбчвам свещеника за брадата и косата, довличам го до огъня и го опъвам на гръб върху снега. Той реве от уплаха, а кучетата, изтръгнати от нощния им сън, лаят, та ехти гората.

Сядам върху гърдите на Келли и хващам здраво главата му. След това заповядвам на Канома да се приближи.

— Щом като си лишена от радостта да изкараш на бял свят новия месия, Канома, то нека поне да ти бъде разрешено да поставиш звездата на челото му. Посред челото! Тук. Натисни!

И Канома жигосва плоското чело на отец Келли с витлеемската звезда. Дими и мирише противно и гласът на свещеника секва посред най-злостни крясъци, така че той вече само съска и шепти. Наистина рядко може да се случи на човек да спечели подобно отличие, без предварителни подготовки и усилия. Сега вече кучетата и ние можем да спим несмущавани, тъй като сме натикали свещеника в неговия спален чувал.

Хвърлям още дърва в огъня за през нощта, след което се вмъквам до Канома в чувала. Тя започва да се кикоти и да бърбори, сякаш се обладаваме, и с високи викове уверява звездите, че не би могла да си представи по-очарователен мъж за другар в леглото.

Поради студа бях хвърлил парката си върху отвора на спалния чувал на Келли, затова той не може да види нищо. Но като чува щастливите възклицания на Канома, той пъшка и се търкаля неспокойно насам-натам. Твърде вероятно е, че не само челото му гори.

Впрегнали сме кучетата и сме готови да продължим пътешествието на север. Свещеникът седи още вързан върху спалния си чувал и отказва да яде онова, което Канома се опитва да натъпче в устата му.

Погледът му призовава над нас всички възможни адски изтезания, а звездата с обгорели контури червенее на утринното слънце върху челото му.

Канома стои с пушка, готова за стрелба, докато го развързвам. Охкайки, той си разтърква китките. Тогава вдигам пушката от снега и му пожелавам добър път:

— Ти си оставил добра диря след себе си, отец Келли, и даже без да шибаш кучетата си до смърт, можеш да стигнеш в къщи още довечера. Разумно би било, ако избиеш от главата си всяка мисъл да ни преследваш пак. Защото, ако се мернеш още веднъж, това едва ли ще ти донесе нещо добро. Сега няма от какво да се оплачеш. Единственото, което ти вземаме, е твоята пушка, която и без това няма за какво да употребиш. Вместо това ти поставихме знак върху челото, който, докато си жив и ходиш по земята, ще показва кой си — новият месия от Витка. Сега вече никой не ще може да се усъмни в тебе и славата ти ще се разнесе по всички посоки от нос Барроу чак до Кодиак. Ще се говори много за теб и възможно е Съюзът за спасение на човечеството да ти даде по-достойна служба, като се научи какъв забележителен мъж си. Множеството бедни дарители, които са давали пари за твоята дейност, сигурно ще се радват, като научат каква благодат си разнесъл с помощта на техните дарове. Аз доста ще се потрудя да разнеса славата ти надалеч, ако твоята скромност би ти попречила да го направиш сам. И ще ти направя тази услуга с удоволствие. Сега, надявам се, че имаш добра памет и ще запомниш думите ми. Сбогом, отец Келли!

След това се покланям, прекръствам се и тръгвам пред впряга. Но все пак успявам да видя как Канома се изплезва на свещеника, преди да подкара впряга и да изкачи склона след мен.

Четири бивака оставихме зад нас, откакто се разделихме със свещеника. Прекосихме няколко големи реки, прехвърлихме няколко планински била и сега пътуваме през една гора, която не прилича на онези, които сме преминавали досега. Дърветата са станали по-жалки и по-оголени, боровата гора е по-оскъдна и все по-размесена с брези и трепетлики. Това е сигурен признак, че се приближаваме към тундрите и пустинната земя, която все още ни дели от Латулук.

Не е лесно да се предвиди колко бивака ще трябва да изтърпим без огън, докато достигнем Латулук, и Канома изпича отсега всичкото месо, което още притежаваме, а аз сека сухи дърва и ги връзвам под платнището на шейната. Така бихме могли да си осигурим вечерно време по няколко чаши чай поне през първите дни там из тундрата, а товарът не затруднява особено кучетата, тъй като снегът е по-твърд и по-удобен за пътуване.

Почти непрекъснато трябва да вървя пред впряга и да отъпквам снега.

Колкото повече се придвижваме на север, мочурищата се простират по-нашироко и заприличват на тундри, а пръснатите горички стават все по-малки и по-обрулени от ветровете. Тук снегът е така стегнат от бурите, че кучетата почти не потъват в него и аз виждам, че сега пътуването ще върви по-бързо.

Почиваме в една трепетликова горичка, аз наглеждам кучетата, а Канома събира сухи съчки, за да свари чай. Кучетата се държаха достойно досега и са добре охранени, а все още имаме голям остатък от сушената сьомга, която получихме във Витка. Ако я разпределяме равномерно, тя ще стигне точно до пристигането ни. Забелязвам, че ушите на кучетата играят и те не лежат спокойно, както обикновено при почивка. Теди се изправя, извръща глава назад и души.

Тогава виждам, че по нашата диря върху голямото мочурище, което току-що сме напуснали, се движат два кучешки впряга. Извиквам Канома, която трепва, съзирайки впряговете върху мочурището. Не мога обаче да повярвам, че Келли ще се осмели още веднъж да ни преследва. Тези, които използуват дирята ни, трябва да са ловци или златотърсачи. Все пак не запалваме огън, а Канома отвежда кучешкия впряг на другата страна на трепетликовата горичка. После се връща и заляга на снега, близо до мен. Тя държи пушката на Келли, взира се към мочурището и изразът на лицето й показва напрегнато очакване.

— Които идват, са свещеник и Илям! Канома познава техни кучета-водачи. Сега Канома застреля свещеник — казва тя.

— Не, Канома, не трябва да постъпиш така — казвам аз. — Обаче ние ще застреляме толкова кучета, че едва да могат да се върнат. Като оставим живи четири кучета, та да могат да изтеглят една от шейните с екипировката до дома им, нека Келли остане жив с ядовете си. Ако обаче го убием, тогава не ще имаме вече на какво да се радваме.

Канома се засмива, казва, че говоря като умен мъж и ме уверява, че ще стреля само върху кучетата.

Тежко ми е на сърцето, че ще трябва да застрелям хубавите кучета на Илям, но след като Канома не желае да стреля по тях, остава на мен да го сторя. Мога добре да разбера Канома — тя е водила наравно с Илям този впряг и обича всяко куче от него. А щом като не бива да застреля свещеника, известно утешение за нея представлява възможността да убие поне кучетата му.

Разстоянието още ни осигурява безопасност, но ние не допускаме преследвачите по-близо. И в същия миг, в който кучето-водач на Илям се търкулва на земята, улучено от моя куршум, виждам как нейният куршум поваля водача на кучетата на свещеника. Впряговете застават на място, кучетата залайват от страх, а мъжете се хвърлят зад шейните и почват да стрелят. Куршумите пискат над главите ни, а от време на време някои се забиват в снега до нас. Предполагам, че Илям нарочно стреля така лошо, защото зная, че умее по-добре, но свещеникът, който от години се е занимавал само с жени и удоволствия, сигурно полага най-големи усилия, без да ни заплашва особено. Все пак не се знае какво може да се случи, ако злото жадува за кръвта ни и аз съм доволен, че не ги допуснахме по-близо.

Застрелвам две от кучетата на Илям и изчаквам да видя какво ще направи Канома. И тъй като тя не спира, докато не просва на снега всички кучета на свещеника, оставям Илям да запази онова, което все още му е останало, и отправям куршум близо до главата на свещеника, та раздробявам облегалото на шейната. Той оставя пушката си и светкавично изчезва зад товара. Тогава заповядвам на Канома да се отправи при нашите кучета и там да чака, докато дойда. И ако не дойда, след като спре стрелбата, моля я да не се връща да види какво е станало с мен, а да продължи на север и сама да търси Латулук.

Главата на свещеника бавно се показва отново, но когато втори куршум улучва другия край на облегалото, той за дълго остава скрит. След като се убеждавам, че Канома е в безопасност зад трепетликовата горичка, изстрелвам един куршум, който раздира платнището върху шейната на свещеника, скачам и побягвам.

Точно преди да се скрия зад могилката, отново се стреля и чувам как куршуми се сплескват в стеблата на трепетликите. Изведнъж усещам страшна болка и падам на снега. Но разбирайки, че е улучена само ръката ми, започвам да пълзя, докато стигна закритие, после се изправям и забързвам към Канома.

Тя седи на шейната и чака, но виждайки ме окървавен, лицето й става свирепо като на дива котка. Тя грабва пушката и скача:

— Сега Канома натъпчи поп с олово! — казва тя и иска да се върне.

Едва ми се удава с много думи да я убедя да не ме изоставя сега, а да застане зад шейната и колкото може по-скоро да подкара впряга. Седя върху товара и си мисля, че участта ми можеше да бъде много по-лоша. Ръката ме боли, но сигурно раната е само мускулна, а обилното кръвотечение смятам за полезно, защото я прочиства. И това, че снегът сега удържа кучетата и шейната, без да е необходимо един от нас да го отъпква предварително, едва ли би могло да дойде по-навреме.

Никога досега не сме напредвали по-бързо, така че за свещеника и за Илям не съществува никаква надежда да ни настигнат с техните четири кучета. Ще трябва да се върнат у дома без Канома и да оставят след себе си на снега девет кучета. Обаче свещеникът няма причина да се оплаква — та нали аз го предупредих, че нищо хубаво не го очаква, ако още веднъж ни проследи.

Канома и аз се гледаме засмени. Слънцето свети над широката тундра пред нас, лапите бодро тупкат по твърдия сняг, а най-отпред на впряга Сатана подрипва с високо издигната глава, отправил муцуна на север.