Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (34)

34

Футула с мъка се откъсна от мъртвия Атанас. Тя не можеше да му отдаде никаква почит, така както и той не можеше да й каже какво трябва да стори сега. Той не бе видял Бойчо и Спирос, те не бяха и при фашистите. Това бе съвсем естествено, защото как биха могли да им паднат в ръцете? Но къде бяха те тогава?

Не току-тъй старецът беше бил този дълъг път. Трябва да е смятал това за изключително важно; пред смъртта си си никой не говори маловажни неща. Само от него и от никой друг сигурно е научил капитанът историята. Атанас също е бил в планината. Искал е да потърси човека с жълтата чанта и е пожертвувал живота си затова. Той е искал да намери човека с жълтата чанта заради свободата. А Футула заради Бойчо.

А досега не бе намерила нито този германец, нито Бойчо.

Бойчо търсеше този човек и щеше да го търси, докато го намери. Същото трябваше да стори и Футула. Може би Атанас Папаандрополус не е видял добре дали цялата фашистка част е била там? Може би там се е намирала само част от тях, а останалите са продължили? Или изостанали? Не, това бе невъзможно, Футула би ги изпреварила. Не, не, има само една възможност, част от тях са отминали напред, с тях е и човекът с жълтата чанта, а Бойчо и Спирос са по следите им. Тогава и Футула ще тръгне нататък.

Почивай спокойно, старче, ние ще се върнем да те вземем. Ще те положим до Ксенофон Маврипидес и Лизефон ще плаче над вашите гробове; ще плаче, защото загуби двама стари хора и все пак ще знае, че има достатъчно внуци да започнат всичко отново и да го направят още по-хубаво.