Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (22)

22

Корнарис бе потънал в мрачни мисли. Разяждаше го глуха ярост. Каква позиция имаше той тук горе, какво беше в сравнение с нея прехвалената линия Метаксас?

Германците я пробиха за един ден, пометоха и бетон, и стомана, и оръжие, и хора. Него тук горе никой не можеше да помете. С пет пушки щеше да разбие тази германска смет долу, така че само кости и дрипи щяха да останат.

Но какво нареждат предпазливите господа от щаба?

Пусни ги, Корнарис, пусни ги, не пречи на господата! Ах, просто лошо да ти стане, когато ти дават такива заповеди младежи с мъх по устата!

Но въпреки всичко това бе заповед, а в последно време Корнарис бе имал много неприятности заради неизпълнение на заповеди. Ако пак ги предизвикаше, щяха да го тикнат в транспортната колона, при негодните за военна служба. А това щеше да е по-лошо и от ударите с камшик в Скриперон. Не, той трябваше да пусне омразните врагове, макар че кръвта на стария Маврипидес още не бе изсъхнала по униформата им.

„Ако бях на мястото на момъка, нямаше да оставя никой командир да ме възпре. Един, поне един от тях щях да гръмна. Поне един — око за око, зъб за зъб, кръв за кръв. Кой може да заповяда на планините да променят законите си?“

Фондас лежеше по гръб на няколко крачки от командира си, вперил поглед, пълен с мъка и гняв, в усмихнатото синьо небе. „Мъст! — крещеше нещо в него. — Отмъсти за дядо, отмъсти за баща и майка, отмъсти за Гърция!“ Разбира се, Елада — това бе най-важното, — но за опозорената Елада не можеше да отмъсти едно само момче на шестнадесет години. Това бе общо дело. Къде и кога щеше да стане това, той не знаеше. В щаба сигурно си имат своите основания. Но все пак! Щяха да си видят сметките с гръцките фашисти през идните седмици и месеци, баща му и майка му щяха да получат възмездие. Но германците щяха да го избягнат. Дядо му щеше да остане неотмъстен.

Над лицето на Фондас падна някаква сянка. Когато обърна малко главата си, момъкът видя да стърчи над него косо изрязан на фона на небето Корнарис, смел, застрашителен, приличен на ангела на отмъщението. Той държеше в ръка карабината си и я премяташе, сякаш я преценяваше.

— Това е най-добрата пушка тук горе, тя отнася и най-горещите мисли до долината — каза той и загледа с искрящи очи момъка.

Фондас мълчаливо пое пушката, момчешките му очи се свиха в две тесни корави цепки.

Железният Корнарис разбира неволята на един гръцки младеж. Щеше ли този младеж да се посрами?