Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (15)

15

Футула задъхано се катереше по планината. Партизаните трябваше бързо да узнаят, че германците напускат Лизефон. Трябваше да научат също за унищожението и на последното добиче и че Фондас Мавритидес е починал от удара, който му нанесе онзи фашист.

Долу по шосето, в посока към Лизефон, забръмчаха двата камиона на германците. Вдигна се гъст прахоляк и закри втория от погледа на момичето. Те бяха откарали ранените и се връщаха обратно. Скоро щяха да си отидат завинаги, зловонието им нямаше да трови вече планинското, селце.

От безсмисленото клане на добитъка Ефкари бе заключила, че Лизефон повече няма да бъде окупиран от германците. Непрекъснатият поток от войски на север скоро щеше да свърши. Южно от линията Янина — Трикала — Лариса гръцката земя бе вече фактически свободна. Без съмнение англичаните бяха извършили десант на Пелопонес. Да вървят по дяволите тези „освободители без никакъв риск“, както ги наричаше майка й.

Всеки случай нямаше да трае още много и последната фуражка щеше да изчезне зад Южните Родопи в посока към България. Но и там щяха да имат време само за кратък гастрол, който дори жандармите на господин Багрянов нямаше да могат да продължат. Германците щяха да бъдат принудени да тичат, да тичат и пак да тичат, за да избягнат застрашителното обкръжение от войските на Трети украински фронт.

Фашистите бяха загубили вече войната — свободата, червена Русия бе победила. Такова беше непоклатимото убеждение на Ефкари, а Футула вярваше на майка си с цялата страст на младото си сърце. Щеше да има мир, убийствата и грабежите щяха да изчезнат от долините на Гърция. Но и партизаните щяха да си отидат. Щяха да се върнат по села и градове, при своите жени и деца. Първи щяха да си отидат българските другари. Когато Гърция бъде освободена от германците, те ще трябва да се върнат в родината си, за да бият там врага и да го прогонят. Щеше да си отиде и Бойчо.

На Футула й се струваше, че тъмна сянка забулва така горещо мечтаното бъдеще.

Той можеше да си намери някоя Рада, Босилка или Лизка. Щеше да я целува на брега на шумящата Арда и в нейните обятия да забрави малката гъркиня.

При тази мисъл на Футула й стана много тъжно. Да, тя се улови, че тайно желае войната да продължи още малко около Лизефон. Но веднага се нарече подла и се засрами от себе си. Тя, дъщерята на една майка, която така всеотдайно бе подчинила собствения си живот на великото дело. Ах, Футула, такова нещо не бива дори наум да помисляш!

Вглъбено в себе си, момичето продължаваше пъргаво да се изкачва по планината. Бойчо беше още тук и тя скоро щеше да го види. Само да не е пак така настойчив. Неотдавна той се беше опитал дори да й задържи ръката. Но така не биваше. Нейната съпротива го беше много изненадала. Сякаш тук имаше нещо за чудене! Може би българите имат такива странни обичаи или пък в планините мъжете подивяват. Потънала в мисли, Футула забеляза, че се беше малко отклонила от пътя. Спря, за да се ориентира. Тогава видя, че от планината слиза някакъв човек. Тя бързо се скри, за да може да наблюдава непознатия. Очевидно той не я беше забелязал и нямаше и да я види. Така че спокойно можеше да скрие ножа си.

Сигурно беше стар, защото вървеше несръчно и тромаво. Най-после тя го позна. Старият Атанас! Как беше дошъл тук горе? Да не би… Не, Наско Папаандрополус не беше шпионин. Дали и той не помагаше на партизаните? Е, добре, както и да е, той не бива да я открие. Още в самото начало на тяхната изпълнена с опасности дейност нейната майка й бе внушила конспиративното правило номер едно: никой не бива да знае повече, отколкото трябва да знае, за да изпълни задачата си. Значи, Атанас не биваше да подозира нейното присъствие, дори и да беше техен съратник.

Много време ще загуби, докато старият човек отмине и се отдалечи достатъчно. Колко глупаво, само стотина крачки наляво започваше отново гората, там никой никого не можеше да види. Но тя трябваше да клечи тук, зад камъка, и да чака. Изпълнена с копнеж, Футула слушаше нежното гукане на дивите гълъби, което нарушаваше планинската тишина. Едно пъстро гущерче се стрелна през оскъдната зеленина. Бавно, много бавно слизаше старият човек.