Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (20)

20

Отец Янис преживя неспокойни часове. Ами ако този странен германец все пак не беше агент-провокатор? Наистина в първия миг изглеждаше така, но можеше да бъде и другояче. Странни са пътищата господни, защо да не стигнат и до сърцето на един германец? Книжата положително бяха истински, в това въпреки беглия поглед отецът не се бе усъмнил. Въпросът беше: дали бяха предложени като примамка или действително с приятелско намерение.

Ако този германец не беше провокатор, тогава какъв беше? Просто приятел на гърците, както твърдеше? Боже господи, германците се възхищаваха от Гърция отдавна, вече повече от сто години. Но този войник не правеше впечатление, че е запознат с онова време или че почита много Хьолдерлин. Какво означаваше тогава приятел на гърците? Ако е така, тогава, значи, беше интернационалист. Те не бяха напълно ликвидирани. Усилията на Хитлер в тая насока се бяха провалили, особено след големия обрат при Волга. Защо да няма в германската армия още или пък отново подобни хора? Издръжливостта на комунистите бе ставала все по-очевидна, даже и в Гърция. Значи, ако не беше провокатор, беше комунист.

С тези размисли отец Янис повярва, че засега отново е намерил спокойствие. Така или иначе бе се държал правилно. Трябваше да се избягва провокаторът, а комунистът не го засягаше.

Почти соломоновско решение — установи божият служител със скромно задоволство.

Но радостта му не трая дълго. Когато я премисляше по-точно, сметката някак си не излизаше, а отец Янис през целия си живот бе обичал да мисли точно, разбира се, когато не ставаше дума за църковното учение.

Да приемем, че германецът е комунист. На кого искаше той да помогне? На комунисти. Откъде знаеше той, че хората в планините са комунисти? Защото му го казваше германската пропаганда? На тази пропаганда такива хора не вярват. Следователно онези, на които иска да помогне, не са за него непременно комунисти, сигурно е само едно, че са гърци. Именно тук липсва нещо, боже мой. Този германски войник помага на гърци, гръцки комунисти или пък на гърци, които не са комунисти. А какво прави гръцкият свещеник? На отеца му става горещо под калимавката. Терзанията на съвестта са мъчително нещо. Кой би могъл да го облекчи от тях? Владиката беше в Солун, далеч. А тук, на село? Онази, новодошлата, тайнствената жена, която никога не идваше в божия храм. Дали да й се довери?

На отец Янис му бе необикновено трудно да посети непознатата жена, а и при неговото положение това бе необичайна постъпка. Жените идваха при него да търсят утеха и помощ; обратният случай бе немислим досега. За гръцката православна църква жената бе второстепенно същество, от нея се очакваше религиозно подчинение на волята на всевишния и неговите слуги. Нито в църковното учение, нито в църковната практика бе предвидена възможността жените да могат да имат собствено мнение, сами да могат да мислят. Така бе било винаги и нямаше никаква причина то да се измени. В края на краищата той живееше именно от тази система. Свещеникът на Лизефон получаваше даже в нормални времена заплата, с която би могъл да конкурира дохода на някой просяк. Така че главната част от прехраната трябваше да доставят енориашите. От мъжете малко намазваше, но затова пък жените бяха по-щедри. Отецът бе едничкият мъж, на когото доверяваха грижите си, изливаха сърцето си; техните собствени мъже никога не биха се вслушали в женския брътвеж. Когато например някоя жена се разболееше, тя вземаше стомна зехтин, кошница яйца или друг някакъв приличен подарък и отиваше да изплаче на благочестивия баща своята болка. В замяна отецът обещаваше да прочете следващата неделя благочестива молитва нарочно за болната. Не можеше да се провери дали наистина го вършеше, защото говореше старогръцки, който никой в селото не разбираше, но оня, който наистина вярваше, нему молитвата помагаше. Ако не помогнеше, значи, или лептата е била много малка, или не е била дадена от все сърце, или пък по неизменната роля на господа бога е било да не помогне.

Такива бяха отношенията на достопочтения отец със селските жени и отец Янис не беше никакво изключение. Така че не беше никак чудно, че не изпитваше никакви симпатии към Ефкари Цукала. Жената не само че нищо не му даваше, но беше говорила разни неща тук-там, които биха могли да накарат и другите жени да не му дават нищо. Веднъж дори Цукала бе нарекла свещеника съвсем направо измамник. Това бе станало преди две години, през лятото. Безмилостно, горещо лято. По полетата изгаряше и без това оскъдната реколта, посеви, животни и хора изнемогваха за вода. В тази своя неволя лизефонцитеси спомниха за божието всемогъщество и молитвената сила на неговия слуга. Те обещаха на отец Янис четвърт от реколтата, ако трогне небето да изпрати дъжд. Янис бе проучвал с десетилетия метеорологичните условия в Лизефон и си бе водил подробни бележки за това. Той разбра, че има вероятност да настъпи обрат във времето. И се отправи с тържествени стъпки навън към полята, като измолваше благословията на всевишния над тях. Човекът има щастие, в деня, когато бе предрекъл, заваля. Въпреки това доказано единодушие между божието всемогъщество и неговия смирен слуга Цукала се осмели да твърди на селската улица, че и без усилията на отец Янис бе заваляло дъжд. От това всъщност нямаше вреда, тъй като никой на село не вярваше на нахалната безверница, но все пак го болеше.

След подобни нерадостни преживелици сега отец Янис трябваше да иде при Ефкари Цукала и да иска съвет в своята неволя. Мъчителен бе този път.