Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (31)

31

Когато отец Янис напусна господа майорите Каланидес и Теотокис, той бе много недоволен. Очевидно с него се бяха отнесли несправедливо. Господи, боже мой, да — книжата на този германски войник сигурно бяха от голямо значение за господа офицерите на негово величество. Но основание имаха ли, за да нарекат един достопочтен свещеник на източноправославната църква страхливо куче? Подобно нещо не си бе позволила да загатне дори тайнствената госпожа Цукала. Тия господа не можеха да стъпят на малкия пръст на ятачката по тактичност. При това тя бе само една комунистка, безбожница, тя по начало не бе длъжна да отдава почит на расото, което той носеше.

Отец Янис напълно ясно съзнаваше, че господа майорите много желаеха да притежават партизанските книжа. Въпросът беше само — за какво. От неприкритата ярост, с която го нахокаха, можеше да се заключи, че на тях не им бе толкова до Гърция, колкото до собствената изгода. Положително беше така, господата виждаха случай да блеснат пред началниците си. По-добре да бяха превзели тогава Лизефон. Тази възможност да спечелят чест и слава не бе използувана от тях. Вместо това обиждаха един беден стар селски свещеник само защото не е бил по-храбър от тях самите. Какво го засягат един божи слуга военните сделки, за какво му служат тогава на краля войниците?

Колкото повече се отдалечаваше от щаба на десните андарти, толкова повече отец Янис се гневеше на техните командири. Той наричаше себе си дърто магаре за това, че изобщо бе отишъл при тия господа. Ако сам не им я бе разказал, те никога нищо не биха научили за тази история. И какво бе пожънал като благодарност за честността си? Груби думи, липса на уважение, обиди. А можеше да стане и по-лошо. Кой знае дали господата нямаше да изпратят в Солун или дори в Атина някакво ужасно донесение за отец Янис. Скоро гръцките власти, също и църковните, ще имат отново време да разследват такива неща. Така че някой ден в Лизефон можеше да пристигне някое писмо от секретаря на владиката в Солун, с което владиката заповядваше на свещеника да се яви при него. Това щеше да е тежък път, най-тежкият в живота му.

Отец Янис си представяше вече как държи в треперещите си ръце съдбоносното писмо и го обзе горещо желание да направи нещо, което би могло да отклони тази участ от него. Мислите му се въртяха все в кръг, претегляше една, отхвърляше друга и по някакъв странен начин стигаше все до Ефкари Цукала.

Какво щеше да стане, ако след освобождението левите сили все пак спечелят по-силно влияние върху гръцката съдба. От гледище на справедливостта те напълно биха си го заслужили, толкова големи жертви бяха дали. Пък и най-после това не бяха само комунисти, а и честни демократи, макар че господа офицерите слагат всички в един кюп. Демократите биха знаели как да оценят един селски свещеник, който бе добре разположен към тях. Неприятно, е, че достъпът до тях бе възможен само чрез Ефкари Цукала, но само тази жена можеше да свидетелствува, че отец Янис непосредствено и усърдно е съобщил за важната случка с германския войник.

Малко утешен и изпълнен с нова надежда свещеникът продължи да слиза от планината към селото Лизефон. Камъни и сипеи затрудняваха пътя на стария човек. Всъщност той не знаеше дали виновни бяха камъните или горчивината от току-що преживяното горе в планината или страхът пред новия път, който възнамеряваше да поеме в посока към Ефкари Цукала. На няколко пъти му хрумна да се откаже от това и да се запъти за Мечарека, за да повери грижите си на върховния английски командир. Може би мистър Джонстън ще може да го запази от отмъщението на високомерните господа офицери? Всички ингилизи бяха големи демократи. Радостните надежди, които окрилиха отец Янис при тези мисли, траяха обаче кратко. Моите почитания на английската демокрация, но в Индия, Африка и другаде тя малко се чувствуваше. Струваше ли една бедна изостанала страна като Гърция в очите на англичаните повече от една колония? Нямаше ли британските офицери да възприемат спрямо Гърция същото поведение, което имаха, сега гръцките офицери към собствения си народ?

И отец Янис реши да не залага на английската карта, а по-скоро на ЕАМ; ако някъде му простят прегрешението, то би било само там. При тази мисъл на свещеника му стана по-добре. В края на краищата той бе само един беден селски свещеник, той принадлежеше на хората, защо да не се чувствува добре, облегнат на решителните мъже и жени от народа. Никога вече нямаше да се грижи за гешефтите на господарите, дори на английските, и главният командир на Мечарека можеше още дълго да чака, докато научи поне една думичка за германския войник.

Мистър Джонстън дълго въртя в ръце неясното радиосъобщение на майор Теотокис, преди да вземе решение. Противник на Хитлер в униформата на вермахта — такива имаше, макар и недостатъчно, но все пак се срещат: не може да се тича след всеки. Освен това те едва ли бяха приятели на Британската империя, погледите на почти всички от тях бяха обърнати към Съветска Русия. Никой не бе прочел книжата, за които се говореше в радиосъобщението, може би съдържанието им бе съвсем незначително. Единственият, който би могъл да установи това, някакъв селски поп, позорно се бил отказал. Трябваше ли заради перспективата да се доберат до притежание на някакви маловажни бележки да постави в движение един огромен апарат? Наистина човекът, от когото бяха взети, не бе кой да е. В досиетата на Сикрет Сървис името на Темос Герекос бе зарегистрирано като фигура в политическата игра, за него трябваше да се държи сметка. Един Темос Герекос може да е носил в себе си важни книжа. Може! Във връзка с това може би все пак е оправдано да се проследи работата. Хрътките в щаба на десните андарти, изглежда, правилно бяха надушили.

Когато мистър Джонстън стигна до извода, че едно донесение по-горе може би няма да принесе никаква полза, но няма и да навреди, той издиктува дълга телеграма до командуването на кралските въздушни сили в Малта. Офицерът от контрашпионажа полковник Браун, на когото то бе докладвано, го счете за достатъчно важно, за да говори по това с бригадния генерал. По-скоро от ловна страст, отколкото от военни съображения господата взеха решение да предприемат нещо. Имаха на разположение достатъчно машини, бензин и хора. Понеже от години вече кралските въздушни сили не срещаха никакви германски противници в небето на Южна Европа, трябваше да се помъчат да намерят други възможности за влизане в действие. Защо тогава да не тръгнат на лов за партизански книжа?