Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Mann mit der gelben Tasche, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Елена Попова, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Хасо Грабнер. Човекът с жълтата чанта
Държавно военно издателство, София, 1967
Редактор: Марчо Николов
Коректор: Л. Карчева
История
- — Добавяне
11
Старият Атанас се бе съвзел от първия ужас. Той се окопити и предпазливо тръгна нагоре. „Можеш да бъдеш доволен от себе си, старче, не се остави фашистът да те натика в миша дупка — каза си той. — Повярва, че Атанас Папаандрополус е глупак, когото може да прати при планинските орли, при синовете на свободата, за да пропълзи зад него. Не, не, старият Атанас няма да разкрие гнездото. Нека търсят, скопците, докато черни почернеят. Да отнеса там някакви хартийки, иди, че не се смей. Наистина учтиво питат как са господа партизаните.“
Всъщност на Атанас много му се искаше да знае какво пишеше в хартийките. Колко глупаво беше, че не знаеше да чете, днес го беше яд на това, както никога преди не се бе ядосвал. Колкото и да мъчеше осемдесетгодишния си мозък, не можеше да измисли какво би могло да пише в тия хартийки. Да можеше поне да се сети кой е написал това писмо. Мигар някой немски генерал, някои голям фашист? Или само някой капитан? Беше наистина хубава, тънка, мека, хартия. За свиване на цигари — екстра прима, както казваха германците. Но всъщност германците нямаха такава хартия! При кмета на Каракница Атанас веднъж бе задигнал една немска хартийка. Но беше жалко за тютюна, хартията бе влакнеста и дебела, също като амбалажна.
Ингилизите имаха такава екстра прима хартия. Преди известно време от джоба на отец Янис бе паднал някакъв лист. Доволен, че може да услужи на благочестивия божи слуга, Атанас го вдигна и подаде на попа. Как се изплаши той! Когато Атанас го помоли за едно парченце и не го остави на мира, светият мъж бе принуден под клетва за най-строго мълчание да издаде, че от тази хартия не се свиват никакви цигари, защото това било извънредно важно съобщение от страна на ингилизите. Е, добре, Атанас щеше да отнесе тайната в гроба. Значи, ингилизка хартия. Но тогава върху нея не може да е писал някакъв германски генерал, а още по-малко някой капитан. А как тогава се е добрал до нея оня германец? Каква забъркана история. Все пак не може да я е загубил някой ингилизин. Чуваше се между другото, че имало тук техни офицери. Но това сигурно е на запад, далеч отвъд Места. Тук те не биха дошли. Тук има само хора от ЕЛАС и най-много няколко десни андарти. А и такива андарти не слизат от планините. Те изчакват германците да тръгнат нагоре, което тези не правят. Долу си имат достатъчно гърци за мъчене. Долу слизат истинските андарти, партизаните, както ги наричаха, българите. Но те пък не получават от ингилизите такава хубава хартия. Ингилизите не обичат тези партизани, защото партизаните искат, когато фашистите бъдат прогонени, в Гърция да има думата народът. Народът, а не тези облечени в бяло лордове. Следователно ингилизите няма да дадат на Партизаните такава хубава хартия, нека си пушат вестникарска хартия. Значи, партизаните, синове на орли, хитреците, са задигнали хартията. Те задигат всичко, което не е хванало корен. В Цатак бяха откраднали един кмет заедно с жандармите и писалището му. Само едно не задигнаха никога, онова, което принадлежи на бедните хора. Него нямаше нужда да вземат, получаваха го подарък, синчетата, милите.
Когато със своите колкото задълбочени, толкова и непохватни мисловни методи стигна до този пункт, Атанас усети, че изведнъж по гърба му полазиха ледени тръпки.
За бога — ами ако това са партизански книжа, па било, и откраднати, тогава може би този кучи син, германецът, не е никакъв шпионин. Та нали по рано в Германия наистина е имало комунисти. Защо пък да не е останал някой? В края на краищата грозната птица върху куртката бе от плат, а сърцето под нея може да е съвсем различно.
Атанасе, Атанасе, ти и може би най-глупавият катър в Тракия!
Ах, само да познавах някого, който да ми каже истината! Дали да изтичам след германеца? Но какво могат да сторят стари крака при такова бързо момче?
Възбудата го принуди да седне. Дълго гада какво трябва да стори. Ефкари Цукала е умна жена. Говори се тайно, че е от партизанския щаб. Но никой не знае точно. Ако не е вярно, всичко може да пропадне. Сакато магаре като мене, ще се изкачи до партизаните за пет часа. Но поне ще попадна на верния адрес.
Хайде, Атанасе, ще ти се скарат, но тогава ще ти стане по-добре!