Даяна Палмър
Обречени на любов (18)

Осемнадесета глава

За най-голямо учудваме на всички, Кеш Гриър реши да придружи Джъд в Ню Йорк. Кристабел и Мод изпратиха Джъд от верандата. Бременността й бе толкова напреднала, че той не искаше Криси да рискува с толкова дълго пътуване, нито дори да го изпраща до летището. Никак не и се искаше той да отива без нея, но не можеше да измисли никакви извинения.

— Ще се върна вдругиден — прошепна той и се наведе, за да я целуне нежно. — Да не раждаш, преди да съм се върнал — добави той на шега.

— Ще се постарая. А ти да не се… заплесваш пак по Типи — предупреди го тя и се изчерви.

Той се намръщи. Нима още не знаеше как се чувства?

— Ще си изпуснеш самолета — напомни му притеснена Мод. — И не карай като луд.

— Добре, мамо — измърмори с въздишка той. Целуна за последен път Кристабел и скочи в джипа. Подкара с много газ по алеята.

— Как е възможно никога да не чува какво му се говори — възнегодува Мод.

— Няма да кара прекалено бързо — успокои я Криси. Усмихна се. — Ела. Ще пийнем по чаша топло мляко и ще си поприказваме.

— Добре, чедо, щом искаш — каза нежно Мод.

Премиерата беше великолепна. Типи Мур отговаряше напълно на славата си. Беше изумителна в черната кадифена рокля с диамантени обеци и колие. Влезе в залата, хванала под ръка актьора, изпълнител на главната роля, Ранс Уейн, до тях бе застанал режисьорът Джоуъл, придружен от съпругата си.

Местата на Кеш и Джъд бяха отпред и те гледаха филма с истински интерес и се смяха до захлас, докато наблюдаваха развоя на действието. От всички страни се носеше смях, когато Типи и каубоят се прегърнаха в една кална локва и откриха, че двата им свята могат най-сетне да се срещнат.

Овациите бяха оглушителни. В очите на Типи блестяха сълзи. Новата й кариера бе с почти сигурен успех.

Видя се с Джъд и Кеш, когато излизаха от залата. Прегърна топло Джъд, но с Кеш се държа притеснено и смутено.

— Беше страхотна — каза й Джъд с усмивка. — Филмът ще има огромен успех.

— Наистина ли мислиш така? — попита обнадеждена тя.

— Брат ти тук ли е? — попита внезапно Кеш.

— Ами… да — поколеба се тя. Обърна се и им показа чернокосо момче в спретнат костюм. Подстрижката му бе типична за възпитаниците на военните училища. Щом се приближи, всички забелязаха веселите искриците в тъмно зелените му очи.

— Биваше си те, сестричке — призна той и я побутна игриво. — Не сбърка нито една реплика.

— Внимавай какви ги приказваш, дребен — сгълча го тя, разсмя се и го прегърна. — Рори, това е Джъд Дън. Той е тексаски рейнджър и ми е приятел. Двамата с жена му очакват бебе всеки момент — добави тя, за да е сигурна, че брат й няма да остане с погрешно впечатление.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Рори и разтърси ръката му. — След като Типи ми разказа за теб, прочетох много неща за тексаските рейнджъри — добави развълнуван той. — В Интернет има няколко уебсайта за рейнджърите и в миналото, и сега!

— Доста са поучителни — разсмя се Джъд. — И на мен ми е приятно да се запознаем.

— А това е, ъъъ, Кеш Гриър — каза Типи и кимна към по-възрастния мъж. — Той е заместник-началник на полицията в Джейкъбсвил, Тексас, където снимахме филма.

Рори дълго гледа мъжа с опашката. Сякаш се притесни.

— Типи ми разказа за вас. Аз пък ви споменах пред командващия офицер. Той ви познава. Каза, че сте били заедно в Ирак — пое си дълбоко дъх. — Каза, че не познава по-смел човек от вас. Каза… Ами разказа ми, че са ви заловили и измъчвали…

— Рори! — възкликна ужасена Типи.

Лицето на Кеш бе станало строго. Очите му блестяха като черни диаманти.

— Съжалявам — обади се Рори. Приближи се, отново обзет от притеснение. — Вие сте ми нещо като герой. Аз пък обърках всичко, защото не умея да говоря както трябва. Мисля, че сте страхотен, господине, най-страхотен сред войниците!

Кеш си пое рязко дъх и избегна очите му. Никак не обичаше да си спомня времето, прекарано в Близкия Изток, нито какво бе правил, нито какво му бяха причинили. Момчето стъпваше по много тънък лед и дори не го разбираше.

— Рори, защо не отидеш в ресторанта с Джоуъл и жена му, аз идвам ей сега — отпрати го бързо Типи в опит да изглади нещата.

— Добре, госпожо — отвърна Рори, обиден и засрамен. Докато се обръщаше една едра силна ръка се спусна на рамото му и го спря.

— Честността е прекрасно качество, която не всички ценят — каза той на момчето. — Ти казваш точно това, което мислиш. И аз не обичам да шикалкавя. Просто не ми е приятно да си спомням Пустинна буря — добави тихо той. — Тогава оцелях. Останалите седем човека с мен загинаха. Те бяха добри мъже.

Рори си пое рязко дъх.

— Радвам се, че не сте ядосан, господине.

— Казвай ми Кеш — поправи го високият мъж и се насили да се усмихне заради детето. — Радвам се, че си поговорихме.

— И аз! — усмихна се Рори с жива детска усмивка, изчерви се, погледна Джъд и сестра си и хукна след Джоуъл Харпър.

— Понякога не може да си мери приказките — измърмори Типи, притеснена заради изражението на лицето на Кеш. — Надявам се да не те е обидил.

Той сви рамене.

— Обикновено всички ме обиждат, но обичам децата с хъс. Той е сладък — добави тихо мъжът.

— Благодаря — малко насила се усмихна тя.

Той вирна брадичка и изражението в очите му неочаквано се промени.

— Значи си му говорила за мен, така ли?

Тя се изчерви. За манекенка с международна слава и актриса на път към славата това бе толкова необичайна реакция, че Джъд вдигна учуден вежди. Очите на Кеш заискриха. Той се засмя.

Типи издаде някакъв неопределен гърлен звук и се загледа след брат си.

— С екипа ще празнуваме в един ресторант наблизо, ако искате останете и елате с нас — каза тя, но нарочно се обърна към Джъд.

— Ами… — започна той, но в същия момент мобифонът на Гриър започна да вибрира в джоба му.

Той се намръщи, извади го и отвори капачето. Изглежда почти не чуваш този, който му бе звъннал. Обърна се, покрил свободното си ухо с длан.

— Добре, само се успокой — каза тихо той. — Кажи ми сега какво се е случило!

Кимна, погледна към Джъд, намръщи се и измърмори нещо в телефона.

— Мод се обажда — каза той. — Опитвала се да се свърже с теб, но изглежда батерията ти е паднала. Затова звъни на мен. Криси е паднала. Закарали са я в болницата…

Вече говореше на въздуха. Джъд бе на тротоара и махаше на едно такси. Той погледна Типи.

— Извинявай. Налага се да вървим. Може ли да продължим срещата някой друг път? — попита той за нейно най-голямо учудване.

Тя грейна от удоволствие.

— До-добре! Когато кажеш — прошепна тя притеснена.

Той се усмихна с искрено удоволствие.

— Значи ще се видим. Кажи довиждане на Рори.

Тя кимна. Той изтича след Джъд, който му махаше нервно, скочи в таксито и след секунда двамата потеглиха. Мислите на Джъд бяха прекалено заети и той дори не се сети да си вземе довиждане с Типи. Сърцето му се бе свило в гърдите. Беше ужасен. Кристабел бе ранена.

— Ами бебето? — попита той.

— Мод каза, че още нищо не знаят — каза му Кеш, също много притеснен. — Ще отидем направо в болницата. Слушай, бебетата са в околоплодна течност — добави по-спокойно той. — Не е толкова лесно да бъдат наранени.

— Ти пък откъде знаеш за бебетата — попита раздразнен Джъд.

Кеш извърна глава настрани.

— Едно време почти имах свое — добави той, когато Джъд понечи да каже нещо. — По този въпрос не говоря. С никого.

Джъд не знаеше какво да каже, затова замъча. Само че продължи да се чуди над странните думи.

Сякаш им отне цяла вечност, за да се върнат. Когато пристигнаха пред болницата, Джъд в черния джип, Кеш в своя пикап, и двамата зарязаха колите и хукнаха към спешното отделение.

— Кристабел Гейнс… Дън — заекна Джъд пред регистратурата, лицето му изпънато, очите трескави. — Била е докарана след падане. Бременна е. Аз съм съпругът.

— А… господин Дън — чиновничката го погледна глупаво, докато той сдържаше ужасен дъха си. След това жената се усмихна. — Вече е в стаята си. Само секунда… — тя натисна някакви номера и попита нещо. — Стая двеста и дванадесет — добави тя. — Намира се надолу… честито!

Той дори не чу последната дума, обладан от страх. И двамата мъже тичаха, без да се съобразяват с болничните правила, докато най-сетне се добраха до стаята и отвориха вратата, застанали един до друг, а след това се заковаха на място от това, което видяха.

Кристабел лежеше, притиснала малък вързоп в ръце и го кърмеше. Погледна към Джъд, цялата обич на света събрана в очите й.

— Скъпи! — възкликна тя.

Той едва я виждаше през напиращите в очите му сълзи. Пристъпи към нея, шокиран, без дори да забелязва Мод, единият от братята Харт и непозната жена, която шеташе из стаята. Той докосна малкото личице, притиснато към меката кожа на Кристабел, а след това се вгледа в нежните й тъмни очи. Докосна лицето й с неуверена ръка.

— Единственото, което знаехме бе, че си паднала — прошепна той. — Толкова много се страхувах.

— Добре съм. Бебето е добре…

Той я целуна, силно, жадно и простена до устните й, преди да успее да вдигне глава.

— Обичам те — прошепна дрезгаво той. — Ако нещо ти се бе случило…

— Нищо не се е случило — прошепна в отговор тя, очарована от погледа му и думите му. — Никога преди не си ми казвал, че ме обичаш — учуди се тя.

— Все ми се искаше — отвърна той спокойно. Усмихна се учуден, докато се вглеждаше в очите й. — Добре ли си?

Тя се усмихна широко.

— Не паднах кой знае колко лошо. Закачвах пердетата в детската стая. Гърбът ми се схвана. Помислих си, че съм се пребила, а то се оказа, че са започнали родилните болки! — посочи дребосъчето в ръцете си. — Искаш ли да се запознаеш със сина си?

Той не смееше да диша.

— Момче?

Тя кимна.

— И момиче — долетя дълбок глас от другата страна на стаята, където Кеш се бе навел над бебешкото кошче и си играеше с мъничко пръстче, усмихнат широко.

— Ка-какво? — заекна Джъд.

Кристабел сви устни и го погледна закачливо.

— Ти толкова много се притесняваше за мен, че се страхувах да ти кажа, че ще са близнаци — призна тя. — Исках да бъде изненада — младата жена се усмихна. — Изненада.

— Близнаци! Момче и момиче! Две!? — той нямаше думи. Очите му се напълниха със сълзи и той избърса влагата, преди някой да го види.

Кеш държеше момиченцето в едрите си ръце и издаваше напълно нетипични за Кеш Гриър звуци, докато й гукаше.

— Ей, връщай ми дъщерята — намръщи се шеговито Джъд.

Кеш изглеждаше сломен.

— Не мога ли да я задържа? — попита той. — Аз си нямам нито едно дете, а вие — две. Просто не е честно.

Джъд избухна в смях, а след него и Кристабел, защото бяха видели изражението по лицето на Кеш. Той се приближи напред и подаде внимателно бебето на Джъд. Очите му бяха нежни и малко тъжни.

— Прилича на майка си — каза той на Джъд и за момент, когато погледна Кристабел, по сериозното му лице премина тъга, но той съумя бързо да я прикрие.

— Така е — отвърна с дрезгав глас Джъд и се наведе да целуне мъничката главица. — Две! Тя приличаше на товарен камион отпред, а аз така и да не се досетя…

Кристабел се смееше от удоволствие, докато наблюдаваше двамата силни мъже да се суетят около малкото момиченце. Щяха да я разглезят безобразно, в това нямаше съмнение. А разправяха, че мъжете искали момчета. Как ли пък не!

— Ами имена? — долетя дълбок глас от дъното на стаята. Там бе застанал едрият красавец Лио Харт и жена му Джени. — Избрахте ли вече имената?

— Джесамина за момиче — каза гордо Кристабел. — Ще й казваме Джеси. А…

— И Джаред за сина ни — прекъсна я нежно Джъд. — На прапрадядо ми, Джаред Дън, който бил стрелец и тексаски рейнджър, а след това станал известен адвокат в Сан Антонио в самото начало на двадесети век — добави той.

— Още веднъж ви поздравявам. Ние ще вървим — каза Лио. — Трябва да отидем в отсрещното отделение при Рей и Мередит. Те си имат дъщеря, Селина, родена по същото време като вашите.

— Поздрави ги от нас — извика Кристабел след тях.

Те кимнаха, усмихнаха си и излязоха.

Кеш все още наблюдаваше жадно бебето в ръцете на Джъд. Джъд се намръщи и му я подаде.

— Можеш да я подържиш, ако искаш — каза той с въздишка. — Само не забравяй чия е.

Кеш му се усмихна широко.

— Може и да живее при вас, но ще й бъда кръстник — каза той, докато правеше физиономии към бебето в ръцете си. — Татко Кеш ще те научи как да водиш ръкопашен бой и да взривяваш наред като в атаките на специалните отряди!

Мод изписка от ужас. Кристабел се разсмя.

— Той само се шегува, Мод!

— Изобщо не се шегува — измърмори сухо Джъд.

Кеш не обръщаше внимание на нито един от тях, озарен от щастието да бъде кръстник.

Когато най-сетне останаха сами, Джъд седна на леглото и стисна ръката на Кристабел в своята.

— Две бебета — каза той, все още изумен. — Просто не мога да повярвам. И да не ми кажеш и дума. И Мод да не каже и дума!

— Накарах и нея, и лекарят да мълчат — каза тя с усмивка. — Ти имаше толкова грижи, скъпи, покрай процеса на Кларк и промяната в живота ни. Освен това бях в отлично здраве и нямаше никаква опасност. Щях да ти кажа, ако имаше нещо.

Делото Кларк излезе на първа страница във всички вестници в страната, особено след като Кларк бе осъден на доживотен затвор и изпратен в затвора без надежда за намаляване на присъдата. И Джъд, и Кристабел, и Кеш свидетелстваха срещу него.

Той стисна пръстите й в своите.

— Добре.

— Как мина премиерата?

Той се разсмя.

— Премиерата не бе и наполовина толкова интересна, колкото събитията след това — каза той. — Типи и Кеш събраха погледите.

Последният й таен страх, че ще изгуби съпруга си, заради манекенката отлетя.

— Наистина ли? — попита щастливо тя.

— Изглежда е разказала на брат си много повече за него, отколкото за мен, а и момчето каза така — той се усмихна. — Кеш се беше надул до неузнаваемост, когато Мод звънна и ни прекъсна.

— Виж ти.

Веселостта му се стопи.

— Изглежда командирът на момчето във военното училище е бил с Кеш в Ирак. Казал му, че Кеш бил заловен и измъчван, а останалите от екипа му — убити.

Тя се намръщи.

— Едва ли това е единствената тайна от миналото, която крие.

Джъд кимна. Обърна ръката й в своята и я погледна.

— Криси — обърна се той към нея за пръв път с галеното й име. — Той наистина беше луд по теб.

Пръстите й го стиснаха.

— Това беше без значение, защото цял живот съм била влюбена в теб.

Той поруменя. Погледна я жадно.

— А пък аз съм влюбен, откакто се оженихме. Ала ти бе толкова млада, мила, а и не знаеше нищо за мъжете извън фермата. Страхувах се…

Тя стисна ръката му.

— Страхувал си се, че ще стане като при майка ти и баща ти. Но мили, майка ти обичала приключенията, купоните и въодушевлението — напомни му тя. — Обичам добитъка и работата във фермата. Нищо на този свят не може да ми предложи повече щастие, отколкото намерих с теб. А сега и бебетата. Сделката с Япония ни носи шестцифрен доход, фермата разцъфва и вече отглеждаме чистокръвни бикове Сейлърс. Ник пое работата на мениджър на цялата ни ферма, подобрихме всичко, а на теб пак ти предложиха да те повишат в лейтенант! Не е никак зле за една година.

Той се усмихна щастливо.

— Страхотно. Но не ми се иска да работя в Сан Антонио — добави тихо той. Погледна я внимателно. — Ти какво ще кажеш?

Тя му се усмихна.

— Постъпи както прецениш.

Той се намръщи умислено.

— Дори и ако си остана сержант ли?

— Дори и ако си останеш сержант — отвърна тихо тя.

Той стисна устни.

— Има още една възможност. Тя зачака.

— Да.

— На Чет Блейк са му предложили работа в Ел Пасо. Семейството му е там и много му се иска да я поеме — той вдигна поглед. — Кеш ще стане началник на полицията в Джейкъбсвил, което означава, че неговото място остава вакантно.

Тя притаи дъх.

— А мислил ли си да го приемеш?

Той кимна.

— По-малко ангажираща работа е, отколкото при рейнджърите, въпреки че аз си обичам работата. Но пък ми се иска да мога непрекъснато да съм си вкъщи с теб и бебетата. Познавам повечето момчета — той сви рамене. — Кеш ще стане кръстник на децата, а аз вече не ревнувам от него. Е, поне не много — поправи се той. — Ти какво ще кажеш? — попита той.

Очите й омекнаха.

— Какво ли не бих дала да си близо до мен — прошепна тя. — Но аз никога не бих те накарала…

Той се изправи, наведе се и я целуна жадно, наслаждавайки се на силата, с която тя бе обвила врата му с ръце. Младата жена отвърна на целувката със същата жажда, а по бузите й потекоха сълзи. Все едно че всички мечти се сбъдваха в миг. Джейкъбсвил бе прекрасно място за служител на реда. Нямаше да бъде като работата на рейнджърите, които обикаляха целия щат, дори цялата страна, а при някои разследвания и в чужбина. Въпреки това щеше да се радва на предизвикателствата на полицейската работа, която не бе чак толкова опасна. А това бе най-важното сега, след като имаха деца, възможността да върши административна работа.

Някой шумно прочисти гърло и прекъсна страстната им целувка. Двамата вдигаха едновременно глави и погледнаха към вратата.

Там бе застанала една от сестрите, прегърнала двете бебета.

— Моля да ме извините, господин Дън, но пречите на вечерята на бебетата, а те са гладни.

Той се изправи.

— Само това остава! — каза сухо той и се отдръпна. — Дайте ги.

— Жалко, че не можеш да ми помогнеш — пошегува се Кристабел, изправи се на възглавниците и разкопча нощницата.

— С тези плоски гърди едва ли ще съм ти от помощ — изтъкна с усмивка той.

Сестрата се разсмя и подаде Джесамина на Криси, а Джаред на Джъд. Той прегърна сина си, докато Кристабел хранеше дъщеря им. Сестрата остави семейството сами, усмихната замислено и затвори вратата.

— Близнаци още от първия опит — каза след кратко мълчание Джъд и се намръщи към младата си жена.

— За какво се чудиш, скъпи? — попита с усмивка с тя.

— Дали всичко не се дължи на червеното боди — отвърна игриво той.

Тя се засмя дрезгаво. Не бе облякла боди на Коледа, а бе забременяла в Япония, където той й го подари.

— Може да е от зеления чай — продължи шеговито да се чуди тя.

Джъд сведе тих и нежен поглед към сина си.

— Каквато и да е причината, благодаря на бога — прошепна той и докосна бузата на мъничкото момченце с дългия си пръст.

Тя проследи движението внимателно и вида как строгите черти на мъжа се смекчиха и се превърнаха в невероятно задоволство. Никога не си бе представяла Джъд като баща. Реши, че много му отива, че той се справя прекрасно.

Върна се в мислите си назад към ужасния побой, който бе довел до брака им, към дългите години безнадежден копнеж, опасността от братята Кларк, невероятната страст на Джъд по Коледа, мъката, която й причини през следващите месеци, пътуването в Япония, ревността и най-сетне началото на съвместния им живот. Понякога болката й се бе струвала почти нетърпима. Но сега, докато местеше поглед от децата си към съпруга и после отново към бебетата, й хрумна, че щастието й си имаше цена. За тези, които имаха смелост, наградата определено си струваше.

— Изглеждаш ми замислена — прошепна той и се усмихна на изражението й.

Тя срещна очите му и въздъхна щастливо.

— Да, защото си спомням нещо, което веднъж четох за хора, които живели откъснато от всичко и всички и така и не вкусили живота, защото се страхували да рискуват. Беше нещо такова. Мислех си, че плащаме за всичко, което получаваме в живота, по един или друг начин, най-голямата радост ни спохожда след голяма болка.

Той кимна бавно.

— Разбирам.

Тъмните й очи се усмихнаха.

— Мислех си, — добави тя, — че всичко, което преживях, си струваше.

Черните му очи горяха, докато се взираха в нейните.

— Да, ние сме богати по начин, който няма нищо общо с парите, нали така, мила?

Тя се усмихна широко. Бебето докосна с малката си ръчичка гладката кожа на гърдата й, а тя го погледна и с много обич докосна мъничката глава.

— Неземно богати.

Той избухна в смях. Синът му издаде някакъв звук и той го поднесе до твърдите си устни, за да го целуне нежно.

Кристабел докосна с буза главата на дъщеря си и затвори очи. Радостта й бе толкова голяма, че не можеше да я изрази с думи. С никакви думи.