Даяна Палмър
Обречени на любов (3)

Трета глава

Джъд пристигна с огромния черен джип в петък следобед само час преди времето, когато Гриър бе казал, че ще мине да вземе Криси. Тя бе притеснена. Най-лошото бе, че се постара да се облече и нагласи специално, а Джъд веднага забеляза.

Беше пуснала русата си коса и тя се стелеше като коприна чак до кръста й. Не си бе сложила много грим, само пудра и малко светло червило, но очите й изглеждаха по-големи, лъскаво кафяви и изпъкваха на лицето над заоблената малка брадичка. Беше облякла права черна пола и черни обувки на висок ток с каишки през глезените, които подчертаваха сексапилната извивка на краката й. Черната блуза с шпиц деколте бе необичайно впита и подчертаваше малките стегнати гърди така, че Джъд усети далечна болка на някои неподходящи места. Богато надиплена черна къса пелерина завършваше тоалета. Тя не беше скъпа, беше стара, но пък много сексапилна. Не бе свикнал да вижда Кристабел облечена по този начин. И в следващия момент се зачуди защо е в този вид, и защо не смее да го погледне в очите. От опит знаеше, че крие нещо.

Подпря едрия си крак, обут в ботуш на първото стъпало пред верандата и присви очи към нея.

— Добре, казвай веднага — рече сопнато той. — Защо си облечена така и защо изтърча навън щом чу колата? Да не би да имаме среща, а ти да си забравила да ми кажеш? — добави той.

Тя вдигна побесняла очи към него. От сарказма му я заболя.

— Едва ли — отвърна тя също толкова саркастично. — Така се случи, че отивам на танци.

В продължение на няколко секунди той не реагира. След това внезапен гняв стегна слабото му лице.

— На танци ли? С мъж?

Тя изпъна гръб.

— Да. С мъж — усмивката й бе прекалено предизвикателна. — Хайде, Джъд, кажи ми, че не си докосвал друга жена, откакто сме се оженили. Кажи ми, че ти самият не ходиш по срещи.

Не успя да разгадае изражението на лицето му. Той се качи по нагоре по стълбите и се надвеси над нея.

— Кой е той? Някое момче от техникума ли те покани?

Тя стреснато разбра, че това, което й се бе струвало напълно безобидно забавление се превръщаше в нещо срамно и неудобно. Лицето й поаленя.

— Не е никакво момче от техникума — опита се да отгатне той. Очите му отново се присвиха. — Да не би да се налага да си играем на въпроси и отговори? Казвай! — тросна се той.

— Кеш Гриър — избъбри тя, притисната от властното звучене на гласа му.

Сега вече той й се стори не просто ядосан, но и страшен.

— Гриър е по-стар дори и от мен, а като знам какво е миналото му, не бих го препоръчал дори на сестрата на най-злия си враг, камо ли на теб! Не разрешавам да излизаш от тази къща с такъв мъж!

Самоувереността й се стопяваше. Тя притисна малката чанта към гърдите си.

— Нямам намерение да бягам с него — започна тя в опит да си възвърне поне част от изгубеното. — Ще ходим на пица и бира…

— Ти не си пълнолетна за да можеш да пиеш бира.

— Много добре знам! Няма аз да пия бирата, а той — изсъска тя. — Отиваме да потанцуваме и да хапнем пица.

Очите му я обходиха цялата. Имаше чувството, че мъжът гали голата й кожа и се почувства нестабилна на високите токове.

— Къде се запозна с Гриър? — продължи да я разпитва той.

Тя вдигна ръце нагоре, врътна се и влезе в къщата, а той веднага я последва. Беше очевидно, че няма никакво намерение да престане, преди да разбере всичко. Зачуди се какво ли знаеше той за миналото на Кеш. Самият Кеш намекна за нещо неприятно.

Подхвърли пелерината и чантата на един голям фотьойл, настани се на облегалката и кръстоса крака при глезените. Колко необикновено напрегнати бяха станали очите му през тези няколко секунди, докато се взираше в краката й.

— Той се отби, за да поговорите за охраната на филмовия екип — обясни тя. — Теб те нямаше, затова аз го почерпих с кафе и пай и той ме покани да излезем.

Джъд се подпря на касата на вратата и се втренчи в нея изпод нахлупената ниско шапка Стетсън. Изглеждаше толкова елегантен, толкова сексапилен, че сърцето й се сви. Краката му бяха дълги и мускулести, подчертани от тесните дънки. Автоматичният пистолет, който обикновено носеше, бе в нов кобур, очевидно бе оставил оръжието, с което се бе явил на състезанието по стрелба. Ръкохватката също бе нова, направена от кленово дърво с гравирана емблема на тексаските рейнджъри. Бялата риза стоеше добре изпъната на мускулестите гърди на мъжа, а тъмната сянка отдолу загатваше за тъмните къдрави косъмчета, покрили стегнатите мускули. На джоба на безупречната бяла риза бе закачена звездата на рейнджърите. По това време на годината той носеше яке, но сега бе доста топло, макар че бе началото на октомври. Над горната му устна личаха ситни капчици пот.

— Нали няма да те води при Шей? — попита той и в гласа му се прокрадна напрежение.

Тя изви вежди.

— И защо не? Джъд, аз съм почти на двадесет и една — напомни му тя. — Повечето от приятелките ми ходят там в петък вечер от години. Мястото не е лошо. Просто продават и бира.

— И се бият. Дори имаше и престрелка.

— Наели са двама охранители, откакто Калхун Балинджър за малко не потроши цялото заведение, докато се опитваше да защити жена си Аби, още преди да се оженят. Та това беше преди години, Джъд!

— Стрелбата беше миналата година — уточни той.

Тя въздъхна.

— Кеш е полицай. Носи оръжие. Ако някой се опита да ме застреля, сигурна съм, че той няма да ме остави просто така.

Джъд знаеше, че тя е права. Освен това знаеше за Гриър неща, които по никакъв начин не можеше да разкрие пред нея. Ухажорът й със сигурност щеше да бди над нея, но на Джъд не му бе никак приятна мисълта, че Кристабел ще излиза с друг. Не му бе приятно, че това е нещо, което го притеснява.

— Просто не ми се струва редно.

Очите й се вдигнаха към неговите и тя усети как годините на самота й натежават.

— Ходя на училище, водя счетоводството, наглеждам момчетата, докато работят, правя обходи на оградата, жигосвам добитък и се грижа за болните животни — каза тя. — Не съм ходила да потанцувам, откакто бях в гимназията, а ми се струва, че никога не съм излизала на истинска среща. Самотна съм, Джъд. Какво толкова ще стане, ако ми разрешиш да отида и да потанцувам? Женени сме само на хартия, знаеш го много добре. Ти не ме искаш. Сам го каза.

Той знаеше това много добре. Но от това съвсем не му стана по-леко.

Тя стана от канапето и се приближи към него. Той се извисяваше над нея, въпреки че, тя бе на високи токове. Младата жена се вгледа в неспокойните тъмни очи.

— Излизам само за една-единствена вечер — изтъкна тя. — Не ме карай да се чувствам така, сякаш се каня да прелюбодействам. Познаваш ме и можеш да разчиташ на мен.

Той си пое бавно и дълбоко дъх. Без да се замисля, ръката му се стрелна към пуснатата й коса и той събра гъст кичур между пръстите си, за да опита тежестта на копринения водопад.

— Никога преди не съм те виждала така облечена.

— Не мога да изляза с мъж като Гриър в дънки и някой размъкнат пуловер — каза тя с хитра усмивка.

Той веднага се намръщи.

— Какво искаш да кажеш с това мъж като Гриър?

Тя сви едното си рамо, смутена от допира на пръстите му, които караха цялото й тяло да потръпва. Бе застанал толкова близо, че тя усещаше топлината на тялото му и наситения ориенталски аромат на любимия му афтършейв.

— Той е много опитен и изискан човек. Не искам да го карам да се чувства неудобно, ако изляза с дрехите, с които обикновено си върша работата.

Той се намръщи.

— Никога не съм те извеждал — обобщи той.

Тя премига объркано.

— Ти спаси живота ми — изтъкна момичето. — Спаси фермата. Държиш ни на повърхността, грижеше се за мен и за мама, докато тя беше още жива. Все още носиш на плещите си по-голямата част от товара на всичко тук. Не е нужно да мислиш и за забавленията ми, за бога!

Той се намръщи на начина, по който тя представи нещата, защото думите й прозвучаха така, сякаш всичко, което той бе направил, бе просто част от ежедневните му задължения. А тя грейваше всеки път, когато се усмихнеше. Тялото й бе изключително стегнато и сексапилно, въпреки че тя самата не го съзнаваше. Това момиче излъчваше такава топлота, че му ставаше приятно винаги, когато се озовеше до нея. Нима и Гриър със своето студено тъмно минало, бе също така привлечен от ведрото лъчезарно излъчване на Кристабел? Нима търсеше място, където да стопли студеното си сърце?

Тя се бе съгласила да излезе с него. Нима той я привличаше? Гриър най-добре от всички останали мъже би трябвало да си дава сметка колко невинна и неопитна е тя. Криси приемаше напълно сериозно брачните си клетви. Съмняваше се, че някога е целувала истински мъж, освен ако не смяташе студената безлична целувка по бузата, с която той я дари на сватбената церемония. Представи си Гриър, мъж харесван от жените, как я целува страстно.

— Не — изрече спонтанно той. — По дяволите, няма да стане!

— Какво? — полюбопитства тя, озадачена от изражението му.

Той се пресегна, с едно от онези светкавични движения, които стряскаха дори каубоите във фермата. Дланите му обрамчиха нежното й лице и го вдигнаха нагоре, така че тъмните й очи се спряха на неговите по-близо от когато и да било преди.

— Няма да е Гриър — каза дрезгаво той, а очите му се спуснаха към отворените й пълни устни. — Не и първия път…

Докато тя се опитваше да си поеме дъх, за да го попита какво има предвид, той сведе глава. За пръв път в бурната им връзка, тя усети мекото приятно докосване на твърдите му устни върху своите.

Пое си рязко въздух и застина.

Той вдигна глава и веднага улови шока и удивлението, събрали се в очите й.

— Това беше, само за да съм сигурен, че няма да хлътнеш по първия мъж, който те целуне, Кристабел — прошепна той, а в гласа му прозвуча необичайна острота. — Аз съм твой съпруг. Първият път… би трябвало да го направя аз.

Тя понечи да заговори, но той отново сведе глава и не й позволи да каже и дума. Устните му притиснаха нейните по-настойчиво, и с всяка секунда ставаха все по-настоятелни. Тя впи пръсти в ръцете му, за да е сигурна, че няма да падне, а усещанията се наслояваха едно върху друго. Усети гореща приливна вълна в долната част на стомаха си и неочаквано силна тръпка. Докато все още можеше да мисли се зачуди дали той е усетил потръпването.

Ръцете му се плъзнаха около кръста й и затърсиха място ту нагоре, ту надолу, докато палците му не се спряха под гърдите с лениви възбуждащи кръгове, от които й се прииска да се надигне към него. Тя се изправи на пръсти и притисна устни към неговите, а след това ги разтвори, усетила глада и настойчивостта му. Долови нещо като вибриращ приглушен стон, и в следващия миг ръцете му неочаквано я притиснаха и повдигнаха към стегнатото му тяло.

Тя обви врата му, сякаш уплашена да не се изгуби, устните му завладяваха нейните, а езикът настойчиво напредваше. Беше чела и чувала за дълбоките целувки. Но нищо не я бе подготвило за преплитащите се усещания. Трепереше цялата. Нямаше представа защо е така, а и не можеше да спре. Той щеше да усети този трепет всеки момент. Простена разочаровано, разбрала, че не е в състояние да се контролира. Кой знае защо, но стонът й го накара да застине на място. Силната му ръка се насочи към устните й и ги покри с някаква ожесточеност. В този момент го усети чужд и страшен. Мъжът я притисна към себе си и в същия момент тя разбра какво става и възкликна.

В същия този момент той също разбра и рязко се отдръпна. Не я пусна веднага. Очите му бяха станали по-черни от обикновено и я пронизваха.

Устните й бяха подути. Тя потръпваше едва доловимо. Дъхът й излизаше неравномерно и накъсано. Той сведе поглед към блузата и забеляза щръкналите връхчета на гърдите й.

Очите му отново се насочиха към нейните. Ръцете му, стиснали нейните под раменете започваха да й причиняват болка.

— Видя ли колко е лесно? — попита дрезгаво и рязко той.

— Колко е… лесно? — повтори задъхано тя.

— За един опитен мъж да те изкара от равновесие и да те накара да му се отдадеш — продължи той. — Гриър знае много повече от мен. Не го допускай до себе си. Той не е от мъжете, които се женят. Както и да е. Не ти е позволено да си правиш опити, какъвто ще да е бракът ни.

Тя нищо не разбираше. Просто го погледна, напълно объркана. Дори не бе сънувала, че той ще я целуне по този начин. Някога се бе заклел, че няма да я докосне. Усети как я залива гореща вълна и потръпна. Искаше й се да се отпусне до него. Искаше да докосне кожата му. Искаше й се той да целуне гърдите й, точно както го правеха мъжете в онези срамни филми, които излъчваха по кабела в късните часове, и които тя си позволяваше да гледа единствено през уикендите, едва след като Мод си легнеше.

— Ти слушаш ли какво ти говоря? — попита нетърпеливо той.

Тя отпусна глава на рамото му. Притисна едната си студена длан на гърдите му и без да мисли я потри напред-назад.

— Слушам. Тези дрехи направо ме запалиха. Ще ми помогнеш ли да ги сваля? — прошепна предизвикателно тя.

Той я погледна ядосано.

— Я да престанеш веднага — сряза я той. — Опитвам се да говоря с теб.

Очите й бяха наполовина затворени, тялото й готово да му се отдаде. Имаше чувството, че се разтваря в него, че става част от него. Зачуди се какво ли би било ако се отпусне до него в леглото. Изчерви се, щом си представи преплетените им тела. Джъд, в леглото до нея, чисто гол и разпален от желание към нея. Господи, бе готова да умре за подобен момент!

Желанието й към него бе изписано по лицето. Той с удивление забеляза, че тя веднага го бе приела, при това с неподправена готовност. Не че бе искал да я докосва. Всичко стана заради Гриър, дяволите да го вземат. Притесняваше се, че тя ще излиза с него. Просто му нямаше доверие. Тревожеше го и фактът, че тази така неочаквано възникнала връзка се бе появила под носа му, а той даже не бе разбрал. Дори в най-развихрените си мечти не бе предположил, че Гриър би могъл да бъде привлечен от жена на възрастта на Кристабел. Нямаше никакво доверие на мотивите на Гриър и не искаше той да прелъсти Кристабел. Щеше да се наложи да поговори с Гриър.

Наблюдаваше я, а мислите му препускаха. Все още леко потръпваше. Много добре знаеше как се чувства тя, защото и той се чувстваше по същия начин. Не бе и предполагал, че възможно такава страст да пламне помежду им. Изобщо не биваше да я докосва. Колко глупаво от негова страна да се остави на ревността да го подтикне към подобна глупост. Единствената му надежда бе, че тя не е достатъчно опитна и няма да усети колко силно го е разтърсила както емоционално, така и физически. За всеки случай отстъпи крачка назад.

Тя го последва със стъпка напред.

— Мога бързо да отскоча до града и да си купя червено боди — изрече задъхано тя. — Мога и да взема назаем. Или пък да открадна. Леглото е само на метър!

— Вече съм ти казал, че между нас няма да има никаква физическа близост — заяви той, а от всяка произнесена сричка се процеждаше леден дъх.

— Ти беше този, който започна — напомни му заядливо тя.

— Направих го нарочно. Много добре познавам Гриър. А ти не си ходила по срещи — изсъска той. — Нямаш никаква представа за мъжете, но за това вината е изцяло моя. Не можеш да излезеш с мъж като Гриър, без да си наясно с опасностите. Това беше просто един урок Кристабел. Просто един урок!

Тя го гледаше втренчено. Бе впила поглед в него, докато всичките й мечти да бъде негова и да получи обичта му се изпаряваха и изчезваха. Винаги си бе мислила, че Джъд е особено придирчив към жените. Макар и съвсем неопитна, тя усещаше, че той е опитен, и бе напълно наясно, че не му е в категорията. Изобщо не бе в състояние да му въздейства.

Той просто й бе показвал какъв капан би могла да бъде страстта. Но сега, след като го погледна, нещата й се сториха различни.

— Ти май не чу нито дума от това, което ти казах? — попита гневно той.

— Чух поне част — отвърна тя, без да сваля очи от устните му. — Не съм съвсем сигурна, че разбрах урока. Може ли още веднъж?

Той си пое ядосано дъх и сви устни. Още усещаше вкуса й. Това го подразни още повече.

— Не, не може! — избухна той, истински вбесен. — Чуй ме, по дяволите! През ноември ще анулираме брака и точка по въпроса! Не искам нито да съм женен, нито семейство. Обичам си работата, обичам си и свободата и не съм готов да се откажа от нито едно от двете. Ясно ли ти е?

Тя излезе от омаята и отстъпи настрани. Да, всичко бе болезнено ясно. Само че си наложи да се усмихне. И гласът, както и дишането й бе накъсан.

— Добре. Това ще бъде страхотен пропуск в знанията ми, но щом така искаш… просто не очаквай от мен отново да предложа да си сваля дрехите заради теб. Отивам да направя кафе, нали искаш? — попита тя. — Кеш ще дойде чак след половин час.

— Добре.

Тя отиде в кухнята и направи кафе. Това я успокои. Когато постави чашата и чинийката със сладки на масата, ръцете й бяха спрели да треперят.

— Предпочиташ ли да го пиеш в кабинета? — провикна се тя.

— Не. Ще го изпия тук — премести се на малката маса в кухнята. Свали си шапката и нави ръкави. Косата му все още бе разрошена от немирните й жадни пръсти, а устните му, също както и нейните бяха леко подпухнали от настойчивостта на целувката.

Гриър щеше да забележи, каза си той. Може би тъкмо това ще го накара да се поколебае. Зачуди се откъде се взе тази арогантност, с която я гледаше сега. Все едно че бе негова собственост. Опита се да задуши тези мисли. Нямаше никакво желание да бъде женен. Не бе готов да се впусне в семейния живот. Редките неангажиращи връзки му бяха напълно достатъчни. Любовта бе опасна и той не искаше да има нищо общо с нея. Беше станал свидетел как същата тази любов съсипа баща му и знаеше, че жените не притежават нито вярност, нито постоянство. Майка му бе напуснала баща му. Единствената истинска любов на Джъд го бе напуснала преди десет години, когато отказа да загърби опасната си работа заради нея. Затова и избягваше всякакво обвързване. Кристабел бе прекалено млада…

— Много си сериозен — изтъкна тя.

— Не искам да си въобразяваш каквото и да е за това, което стана — каза той и прикова поглед в нея.

— Не съм чак толкова смотана — уведоми го тя. Не посмя да го погледне в очите. Беше прекалено развълнувана и не успяваше да скрие чувствата си. — Нали сам каза, че било само един урок. А и аз не съм имала никакво намерение да тръгна да се натискам с Гриър на задната седалка на колата му.

Той прочисти гърлото си.

— Той кара пикап. Няма задна седалка.

Криси ядосано го погледна.

— Много добре знаеш какво искам да кажа.

— Не ме притеснява това, че ще тръгнеш да се натискаш с него.

— Защо не? Да не би да си мислиш, че няма да знам как? Много добре знам какво става между мъжете и жените, дори и да не съм кой знае колко опитна.

— Знам — измърмори сухо той.

— Как така?

Той отново прочисти гърлото си.

— Нали аз плащам сметката за сателита.

Тя застина на място. Дори не се бе сещала за тази възможност преди.

Той наклони глава на една страна.

— Заглавията са доста красноречиви. „Ненаситни партньори“, „Страст на пясъка“, „Любопитната девственица“… Искаш ли да продължа?

Криси изпъшка и скри лице в ръцете си.

— Просто не бива да забравяш, че това, което гледаш, е внимателно режисирано и си е чиста проба фантазия — изтъкна той. — Не е като в истинския живот. Две целувки и погалване тук-там и се заемат със същността на въпроса като безкрайно дълго пъшкат с онези изкуствени измъчени физиономии, при това в пози, за които дори в „Кама Сутра“ не са се сетили навремето — обясняваше той.

Тя продължаваше да го слуша, да наблюдава и да чака.

Мъжът въздъхна дълбоко.

— Кристабел, жената не приема мъжкото тяло нито толкова бързо, нито толкова лесно, без дълга предварителна игра. Истина е, че повечето мъже не могат да издържат достатъчно дълго, че да опитат целият безумен каталог с ненормални пози. Една обикновено е напълно достатъчна.

Тя бе почервеняла като рак, но независимо от смущението си се опитваше да не изглежда толкова притеснена, колкото се чувстваше. А той изпитваше огромно желание да й покаже, не просто да й обяснява колко задоволителна може да бъде една физическа връзка. Най-неочаквано бе започнал да изпитва неща, които нямаше никакво желание да изпитва. И всичко това бе насочено към единствената жена на света, която не бе за него, въпреки че тя бе съпругата, която никога нямаше да е истински негова.

Приключи с кафето си и отново я погледна строго.

— Нямам нищо против, че ще излезеш с Гриър, стига да се държиш достатъчно дискретно — каза той и му стана неприятно, че изрича тези думи, още докато ги произнасяше привидно небрежно. Черните му очи се впиха в нейните.

— Просто не минавай границата на приличието с него.

Тя веднага разбра какво иска да каже той и се почувства обидена.

— Като че ли бих го направила, Джъд!

— Докато не анулираме брака, той си остава брак — продължи той. — А и някои хора в града знаят за него.

— Разбирам защо толкова се притесняваш от клюките… — започна тя, но след това се спря, защото добре съзнаваше, че това е твърде неприятна за него тема.

Той вирна брадичка и присви застрашително очи.

— Баща ми беше свещеник — отвърна грубо той. — Можеш ли да си представиш какво му е било, и на него, и на мен, когато целият Джейкъбсвил заговори за отявлената връзка на майка ми с вицепрезидента на местната компания? Те дори не се криеха. Тя се пренесе при него и живееха напълно открито, въпреки че все още бе женена за баща ми. Всички знаеха. Цялото паство знаеше, а той трябваше да проповядва всяка неделя. Когато любовникът й я заряза заради по-млада жена, след като вече му бе писнало от тази връзка, тя започна да се моли да се прибере у дома и се опита да се държи така, сякаш нищо не се бе случило. Баща ми дори се стараеше да я улесни.

Той сведе очи към масата, изтръпнал от спомена за онези дни. Беше обичал майка си. Само че баща му, въпреки вярата, така и не успя да забрави какво бе направила тя. В неговия свят, както и в света на Джъд, положените клетви бяха нещо свято.

— Оказа се, че клюките не му позволяват да забрави случилото си. Слуховете и приказките не спряха дори и след като тя се раздели с любовника си. Някои от паството отказаха да й говорят. Той го преживя тежко, въпреки че се опитваше да не го показва. Накрая я помоли да си тръгне, а тя се подчини, без да каже и дума.

— Бил си само на дванадесет, когато това се е случило, нали? — попита нежно тя, за да го подтикне да продължи. Никога преди не бе говорил за това.

Той кимна.

— Обичах я. Той също, но не можеше да преглътне стореното от нея. Прекалено много хора знаеха и го обсъждаха, затова и двамата не успяха да преодолеят кризата. Така е в малките градове.

Имаше огромно желание да плъзне ръка през масата към неговата, но знаеше, че той сигурно ще се отдръпне. Отдръпваше се от всички, когато заговореше за миналото си.

— Тя пишеше ли ти?

Той поклати глава.

— Беше й казал, че може, но тя се премести в Канзас, където имала братовчеди и така и не погледна повече назад — той се заигра с дръжката на чашата. — Чухме, че се била омъжила отново и преди да почине имала дете. Единственото, което получихме бе картичка, с която ни уведомяваха за погребението и снимка на нас двамата с татко, сложена в рамка с кучешки уши, която тя винаги носела със себе си — гласът му започна да звучи неестествено напрегнат и той се изправи на стола.

— Детето момче ли е било, или момиче? — попита тя.

Той се загледа някъде пред себе си с невиждащи очи.

— Момиче. Починала от гръбначен менингит на шест, а майка ми загинала в катастрофа с кола няколко месеца по-късно — той стисна зъби. — Беше добра майка — добави разсеяно той. — Въпреки че беше калпава съпруга.

Тя го наблюдаваше, без да помръдва.

— Понякога хората се влюбват в неподходящия партньор — започна тя. — Според мен просто не могат да избегнат подобно нещо.

Черните му очи се насочиха към нея.

— В моя тефтер пише, че ти си се заклела пред бог, значи си длъжна да спазиш клетвата. Точка по въпроса.

Тя въздъхна, защото си помисли, че той едва ли е спазил брачната клетва, която бе дал по времето, когато тя бе само на шестнадесет, но не каза нищо.

— Сигурно е съжалявала за това, което е причинила на баща ти.

Широките му рамене се размърдаха неспокойно.

— Каза, че му била написала писмо. Така и не спомена какво пишело в него, но призна, че собствената му гордост е убила надеждата да се съберат. Не можеше да търпи факта, че всички знаеха какво му е причинила — усмихна се тъжно. — Тя е била първата жена в живота му — добави той и срещна широко отворените очи на Кристабел. — И последната. Сигурен съм, че за някои хора днес е невъзможно да останат верни на една жена цял живот, но в малките градчета това не е чак толкова рядко срещано явление, дори и в наши дни.

— Сигурно си мислил какво е щяло да бъде, ако той й бе простил.

— Да — той завъртя чашата в едрите си мускулести ръце. — Живеехме самотно, след като тя си отиде. С него не можех да разговарям така, както с нея за нещата, които ме измъчваха. Май след това се затворих в себе си.

Никога преди не й бе говорил за тези неща, сякаш бе възрастна, сякаш двамата бяха равни. Огледа строгото му лице и закопня отново да почувства устните му върху своите. Знаеше, че никога няма да успее да забрави това усещане.

Той се отблъсна от масата и се изправи.

— Трябва да се връщам във Виктория.

Тя също се изправи и го погледна любопитно.

— А ти защо беше дошъл?

— Лио Харт ми звънна за едни бикове от породата Сейлърс, които починали доста мистериозно. Чул, че и нашият, младият, бил отровен. Исках да поговоря с теб по този въпрос.

— Да, опитах се да ти кажа, когато се случи, че според мен Джак Кларк е виновен, но ти така и не ме послуша… — започна тя.

Той вдигна длан.

— Много добре знаеш, че не си накарала момчетата да проверят дали по пасището няма опасни бурени — изтъкна заядливо той. — Това и казах на Лио. Бях те предупредил, Кристабел. Нямаш право да обвиняваш хората в престъпление, без да си открила сериозно доказателство.

— Не е така! Джъд, — извика отчаяно тя, — на това пасище имаше още четири от младите бикове. На тях нищо им нямаше.

— Знам. Просто са имали късмет.

Тя се начумери.

— Те бяха от породата Хиърфорд — заяви нетърпеливо тя. — Единственият бик, който умря беше Сейлърс, същата порода, от която Фред Брустър е купил поколението. Той смята, че бикът на господин Брустър е бил отровен, а според мен, нашият също.

Той взе шапката Стетсън и я нахлупи ниско на челото.

— Докажи го — предизвика я той.

Тя вдигна ръце.

— С това няма да върна мъртвите бикове! — възкликна тя. — Ти не искаш да ми повярваш, а аз не мога да си позволя да направя аутопсия! Знаеш, че го погребахме веднага след инцидента!

— Изкопай го.

Тя го погледна раздразнено.

— Дори и да го направя, откъде да взема пари, за да направя аутопсия?

— Добър въпрос — въздъхна той. — И аз нямам. Използвах последните си спестявания, за да поправя трактора, защото ни трябваше за вършитбата.

— Знам — отвърна тя и въздъхна, почувствала се виновна. — Слушай, щом догодина се дипломирам, ще си намеря работа в града в някое от предприятията. Компютърните програмисти изкарват добри пари.

— А кой тогава ще води счетоводството? — попита той. — Нямам нищо против да пиша чекове за сметките, но не можеш да ме накараш да се заровя в десет колони цифри и да подписвам данните за банката. Това е в твоята компетентност.

— Аз ще ги подписвам, ще изготвям отчетите нощем, или през почивните дни.

— Горкият Гриър — каза саркастично той.

— Ама аз едва го познавам — изтъкна тя.

— Стой далеч от паркирани коли, когато си с него — каза злобно той.

— Той кара пикап — напомни му дръзко тя, използвайки забележката, с която той я бе засякъл одеве.

— Много добре знаеш какво имам предвид — Джъд й обърна гръб и се отправи към входната врата.

Тя го последва, кипнала отвътре. Той не я искаше, но в същото време не позволяваше никой друг да се доближи до нея.

— Ще направя това, което преценя, Джъд — каза високомерно тя.

Той се извърна рязко.

— Подписала си се на брачно свидетелство — напомни й остро той.

— Ти също, но това никога не те е спирало да вършиш каквото си решиш.

Той вдигна едната си вежда и слезе по стълбите към джипа.

— Филмовият екип идва в събота, за да разположат апаратурата — уведоми я той. — Режисьорът ще доведе Типи Мур и онзи, дето щял да играе каубоя — Ранс Уейн.

Пет пари не даваше за филмовия екип. Не можеше да търпи искриците в очите на Джъд, когато се споменеше името на Типи Мур. Жената се бе прославила по цял свят с красотата си. Кристабел щеше да прилича на кактус до нея и тази мисъл никак не й допадаше.

— Направо нямам търпение — измърмори тя. — Те обичат ли змии за домашни животни? Решила съм да си взема една от онези огромните, черните и да я настаня в хола…

— Дръж се прилично — предупреди я остро той. — Имаме нужда от тези пари. Трябва да поправим хамбара и да платим за нова електрическа ограда, без да ги изтърпим.

— Добре — въздъхна тя. — Ще се държа прилично.

— Дано да доживея да го видя — смънка той.

— Говориш така, сякаш гроздето е кисело, при това единствено защото не съм се нагласила да изглеждам сексапилна за теб — каза тя и се изпъчи. — Можеш да си вървиш и да мечтаеш за мен в червено боди, защото само в мечтите си ще можеш да го видиш на мен — добави тя.

Той изръмжа гърлено, някакво подобие на смях, и продължи да крачи към джипа.

Тя остана загледана след него с горящи тъмни очи, изпълнена с желание Кеш да се появи, преди Джъд да си е тръгнал, за да може да се изфука с мъжа, който щеше да я изведе на среща.

Мечтите понякога се сбъдват, каза си тя, докато наблюдаваше как Джъд се настанява зад волана, пали джипа и потегля с небрежно махване на ръка.

Кеш Гриър се появи с пикапа си цели десет минути по-късно. Автомобилът беше огромен, чисто нов и безупречно чист.

— Виждам, че не го използваш за прекарване на добитък — отбеляза тя и слезе, за да го посрещне.

— Може би просто поддържам пикапа си съвършено чист — разсмя се той.

Изглеждаше наистина много добре. Беше облякъл черно поло с небрежно яке и обикновени панталони. Обувките му бяха лъснати до блясък. Черната му коса бе грижливо прибрана на опашка. Изглеждаше наистина добре.

— Хубав си дори когато не си в униформа — изтъкна тя.

Той също я оглеждаше, а изражението в очите му говореше, че е не по-малко опитен от Джъд. В същия този момент си спомни как я бе целунал Джъд и се изчерви.

— Струваш ми се малко напрегната — отбеляза той. — Да не би да се колебаеш за тази вечер?

— Ни най-малко — отвърна уверено тя.

— Не се ли притесняваш какво ще каже Джъд? — продължаваше да подпитва той, докато й помагаше да се качи в пикапа.

— Джъд каза, че не дава пет пари — отвърна тя. — Той намина по-рано.

Което обясняваше нервността й и подпухналата долна устна, каза си Кеш и усети, че този факт доста го забавлява.

Очевидно Джъд ревнуваше много повече съпругата си, отколкото Кристабел усещаше и искаше да се увери, че останалите мъже ще бъдат поне на ръка разстояние. Разбра веднага, че никога няма да успее да се пребори за обожанието, което тя хранеше към съпруга си. Само че това момиче го караше да се чувства добре и той нямаше никакво намерение да се отказва при вида на първото препятствие.

Щом се настани, тя се протегна за предпазния колан и го закопча, а очите му се засмяха в знак на одобрение.

— На повечето хора се налага да напомням да си сложат коланите — изтъкна той.

— Не и на мен — каза тя. — Джъд още отрано ме научи да не се возя, без да съм го сложила.

— Познаваш го от доста време.

— Почти цял живот съм го познавала — съгласи се тя. Въздъхна. — Вече пет години се грижи за мен. Не че ме командва — опита се да го защити тя. — Просто иска да е сигурен, че съм в безопасност.

Той й се усмихна хитро.

— В пълна безопасност си — каза мъжът.

— Звучи много обнадеждаващо — засмя се тя.