Даяна Палмър
Обречени на любов (17)

Седемнадесета глава

Кристабел се занимаваше с прането, когато чу някаква кола да спира навън. Все още бе разтърсена от катастрофата, която за малко не направи и бе разсеяна. Освен това шумът от пералнята заглушаваше почти всичко наоколо.

Мод, обаче, бе в кухнята и приключваше с хляба, когато Джъд влезе. Тя спря, по ръцете й полепнало тесто, и остана загледана в него. Красивото му лице бе цялото в порязани места и синини, а в ъгъла на устата му се бе съсирила кръв. Безупречно бялата му риза сега бе цялата в кръв.

— Гриър изглежда по-зле — каза й той и сви рамене. — Къде е Кристабел?

— Оправя прането — успя да каже тя. Човек страх го хващаше само като го погледнеше. Никога не го бе виждала да се бие, освен в деня, когато бащата на Криси я нашиба с камшика. А това бе много отдавна.

Той се обърна и тръгна да намери Кристабел. Младата жена стоеше с гръб към него. Той поспря на прага на пералното помещение и остана загледан в нея, присвил очи, докато умът му трескаво работеше.

Тя усети, че някой я гледа. Извърна се рязко. Изправи се, застана срещу него и остана с отворена уста.

— Какво, по дяволите, се е случило? — възкликна тя.

— Гриър отказа да ми каже каквото исках и се наложи да го убеждавам — заяви мрачно той. Приближи се, но по лицето му не можеше да се разбере нищо. Погледна я със странно изражение.

— И какво е трябвало да ти каже? — попита веднага тя. Знаеше, че не може да става въпрос за бебето. Кеш не знаеше, че тя е бременна.

— Нищо важно — измърмори той. — Доста синини си разменихме, докато науча нещо — обясни той. Присви отново черните си очи. — Не ми е приятно да се мотае тук и му го казах. Сега ти го казвам и на теб. Ти си женена.

Тя го погледна гневно над хавлиената кърпа, която бе измъкнала от престарялата сушилня. Разсеяно се запита дали има начин да подменят уреда. Не че не работеше, но вече бе на петнадесет години. Тя сгъна кърпата.

— Ти целуваше Типи Мур.

— Да, целувах я — сопна се той. — Помощник-режисьорът прави всичко по силите си, за да я прелъсти и тя се страхува от него! Това беше целувка за пред него. Не означаваше нищо.

— О, я стига глупости! — сопна се в отговор тя. — Типи Мур, манекенка с международна слава се страхува от един смотан помощник-режисьор! Ще ми се да видя мъжа, от когото наистина се страхува!

Той се приближи до нея и дръпна кърпата.

— Тя има проблеми, за които не мога да ти разкажа — заяви той. — Достатъчно е да знаеш, че наистина се страхува от мъжете. Затова се беше лепнала за мен. Никога не съм я докосвал и точка по въпроса. С ченгета се чувства в безопасност, с всеки човек от силите на реда, който е в униформа.

Кристабел го гледаше ококорена. Тя завиждаше на Типи и я мразеше заради съвършената й красота, която превръщаше мъжете около нея в роби. Сега изпита жал към другата жена. Части от загадката започнаха да си идват на мястото. Сигурно й се е случило нещо ужасно, предположи тя, за да превърне това прелестно създание в страхливка.

— А когато и да дойда тук, все се натъквам на Гриър — обвини я той и черните му очи заблестяха. — Ако искаш истината, просто ти го връщах!

Тя продължаваше да стои с отворена уста. Каквото и да бе очаквала да чуе, това бе невероятно. Той я е… ревнувал? Усети как сърцето й започна диво да бие.

Мъжът се поуспокои, когато забеляза изражението й. Тя бе като прехласната. Очевидно нямаше намерение да спори. Отпусна се още повече.

— Излизах с Кеш единствено, защото ме нараняваше като прекарваше всичкото си време с Типи — призна тя и вдигна очи към него.

Сърцето му подскочи от радост. Толкова много погрешни изводи и то, защото не бяха честни и откровени един с друг. Значи Кеш не означаваше нищо за нея. Той се усмихна щастливо.

Тя вдигна лице към неговото и остана поразена от изражението му. Джъд се разсмя дълбоко и гърлено.

— Типи си пада по Кеш, но ти не бива да му казваш — прошепна той. Пръстите му пригладиха меката руса коса.

— Защо?

Джъд сви рамене.

— Той си мисли, че тя е шавлива мъжемелачка. Тя пък казва, че мъж като него знае повече за жените, отколкото те знаят за себе си.

Тя потърси погледа му.

— Ти наистина ли не си спал с нея? — поиска да знае отново тя.

Той въздъхна.

— Аз съм женен, Кристабел — обясни той и обви кръста й с ръце.

— Е, и? — попита тя и се изчерви.

Той наведе глава.

— Не спя с други жени, мила. Единствено и само с теб. А напоследък — изпъшка той до меките й устни — леглото ми беше толкова празно.

Тя го остави да я целуне. След броени секунди забрави защо беше в мокрото помещение и се притисна към силното му тяло с въздишка.

— Чакай. Чакай малко — каза напрегнато той. — Отдръпна се от нея и се пресегна, за да пусне резето на вратата. Добре че имаше резе, каза си той, докато все още можеше да мисли.

Подпря я на сушилнята и я целуна отново, този път с жадна настойчивост. Сигурно бе облечена в рокля, защото нямаше дънки с копчета. Усмихна се до устните й, пъхна ръка под роклята и смъкна бельото.

— Джъд, недей, не можем! — прошепна тя.

Той захапа лекичко долната й устна, докато разкопчаваше колана с оръжието, остави го настрани и посегна към токата на кожения колан.

— Всичко е наред, мила. Можем да се справим и без червеното боди — пошегува се с дрезгав глас той. — Освен това сме женени — повдигна я към себе си и устните му покриха нейните, а ръцете му я притискаха силно. — Ще го потърсим… по-късно — изпъшка той и навлезе в нея.

Тя спря да протестира, забрави да мисли, дори да диша. Притискаше се в него и се наслаждаваше на алчните му устни, а пералнята прикриваше издайническите им гласове. Надяваше се уредът да не е достигнал края на програмата си, докато хлипаше при всеки бърз тласък на бедрата му. Искаше й се да съдере дрехите му, да го събори на пода и да му се наслади напълно.

Дори не разбра какво казва, докато двамата не се озоваха сред дрехите на линолеума и тя не се оказа притисната от тялото му и заразното му желание.

Никога не бе изпитвала такъв светкавичен прилив на страст. В този последен миг, когато още можеше да мисли, той повдигна глава и я погледна в лицето, а след това я изведе до върховете на екстаза. Тя тръпнеше, виковете й бяха почти нечовешки, забила бе нокти в бедрата му. Само след секунди тялото му се изви. Той издаде дрезгав вик и лицето му се сгърчи. Криси го наблюдаваше и бе толкова възбудена, че тялото й сякаш гореше в огъня на удоволствието. Дори в Япония не бяха изпитвали такава страст. По бузите й потекоха сълзи, а той я притисна, вече изнемощял.

Когато се отпусна върху нея, пералнята замря. Тя усети тръпката на тялото му. Едва когато мъжът вдигна глава, тя забеляза искрящите черни очи и разбра. Той се смееше.

— Какво облекчение! Проклетият озвучител може да чуе походката на мравка от два метра, а умира да записва гласовете на хората, когато не го слушат — изрече задъхано той. — Ако тази пералня беше спряла само преди секунди…

Тя също се разсмя и се опита да си представи колко неудобно би било. Пералнята отново се завъртя и той проследи устните й със своите, след това бузите и накрая ухото. Захапа меката му част. Тя го целуна по бузата и той изпъшка.

— Извинявай — прошепна тя, забелязала, че е целунала едно от порязаните места. Нежно погали израненото му лице. — Челюстта боли ли те?

Той кимна.

— Гриър рита яко.

— Какво си искал да разбереш от него? — настоя тя.

— Дали ще стои настрани от теб — измисли той. Стисна устни и се раздвижи, за да го усети тя в себе си. — Но това едва ли ще бъде вече проблем. Не мислиш ли? — той отново се помръдна.

Тя възкликна. Усещаше го в себе си и всяко движение й се струваше невероятно.

— Мод…

— Има още петнадесет минути от програмата — напомни й той и се наведе. — Съмнявам се дали аз ще…

— Я да видим — прошепна игриво тя и го привлече към себе си.

Вече се бяха изправили, когато пералнята спря. Тя си бе облякла бельото, а той си закопчаваше дънките. Погледна ризата си и въздъхна.

— Гриър първо си свали ризата. И аз трябваше да направя като него. Имам ли чиста? Не мога да се върна на работа в този вид.

Тя се усмихна лъчезарно, кимна и се приближи до рафта с дрехите. Извади една от чистите гладени бели ризи и му я подаде.

Джъд свали своята и отдолу се показаха петна съсирена кръв.

— По дяволите — измърмори той.

— Имаш и чиста фланелка — каза тя и се обърна, за да вземе една от панера, където бе сгънала наскоро изсушените дрехи. — Заповядай.

Той свали мръсната фланелка и усети, че тя го поглъща с поглед. Хвърли мръсните дрехи в коша за пране, приближи се по-близо и привлече ръцете й върху косматите си гърди.

— Дори не се съблякох, толкова много те желаех — призна с усмивка той. — Вече няма да оставам във Виктория. Ще спя тук, където ми е мястото и то в едно легло с теб.

— Ще спиш с мен? — попита очарована тя.

— Разбира се — той проследи извивките на устните й. — Освен ако не предпочиташ да се настаня в старата си стая. Това ще бъде доста интересно. Можеш да си обличаш червеното боди и да идваш да ме съблазняваш.

Тя го перна леко и се засмя.

— Ще спя с теб и ще те съблазнявам на спокойствие. Ти си ми съпруг — прошепна тя, наслаждавайки се на всяка дума.

— Ти си ми съпруга — той се наведе и я целуна нежно, след което спусна ръцете й надолу, а после ги плъзна нагоре по гърдите си. — Съжалявам, че не си отворила подаръка ми за Коледа.

— Защо? — попита разсеяно тя.

— Бяха перли. Розови перли, любимите ти. Но подаръците бяха два. Типи ми върна пръстена. Подтикна ме да го купя, а аз се съгласих от гордост. Когато ми го върна — добави нежно той, — купих два пръстена — един за теб и един за мен. Халки. Така че подаръците ти са два.

Тя само го гледаше. Той сви рамене.

— Никога не съм искал развод — призна той. — Наистина не исках. Майка ми беше млада, като теб и може би не е била готова за брак. Видях как нещо в душата на баща ми умира, когато тя го напусна. Той така и не преживя развода и тъгуваше за нея след смъртта й. Не исках и аз да свърша по този начин. Страхувах се да се обвържа. Знам, че ти много държеше на мен, но се страхувах, че е само младежко увлечение — разказваше той.

— Увлечение, значи — каза с усмивка тя. — И то продължи цели пет години.

— Разбрах го, когато застана на пътя на куршума, предназначен за мен — каза тихо той. — Тогава осъзнах, че чувствата ти към мен са силни. Само че Гриър непрекъснато се въртеше около теб, а къде по-добри мъже от мен са се чувствали нищожни пред него.

— Кеш е тъжен и самотен човек — отвърна тя. — Беше ми мъчно за него. Знам за него неща, които ти не знаеш, Джъд. Бил е женен за кратко и е щял да има дете. Нямам представа какво се е случило, но разводът бил много неприятен. Той ми е само приятел.

Джъд се намръщи.

— Не знаех. Бях полудял от ревност. Най-сетне разбрах, че ти няма да ме чакаш вечно, докато аз се чудя какво изпитвам към теб. Тогава разбрах, че съм готов да се боря, за да те задържа.

Тя го погледна и го подкани да продължи.

— Знаеш ли, родителите ми бяха пълни противоположности. Той бе влюбен, а тя се бе омъжила, без да го обича. После се влюбила в друг и не могла да удържи чувствата си. Преди не го разбирах, защото никога не се бях влюбвал — гласът му стана дрезгав. — Сега вече разбирам постъпките й по-добре, въпреки че не ги одобрявам. Любовта не ти оставя избор. Ние с теб мислим еднакво и аз вярвам, че бракът ни ще бъде добър. Но аз не мога да махна с лека ръка нито на миналото нито на това, че двамата с Кеш изглеждахте толкова близки. Просто не бях сигурен какво изпитваш към него. Толкова терзания ми е причинил, особено след като се върнахме от Япония.

Тя се усмихна бавно.

— И Типи на мен. Тя е красива и изискана.

— Изискана като Гриър — той погали ухото й и прибра меката коса отзад. — Нека двамата се утешават един друг — каза той с пресметлива усмивка. — И двамата отпадат от класацията.

Тя се поколеба.

— Сигурен ли си?

Тъмните му вежди се събраха.

— И според теб колко жени съм похитил на линолеума в мокрото помещение?

Тя присви очи.

— Надявам се да е само една — отвърна тя и се престори на сърдита.

Джъд се разсмя.

— Сега вече звучиш по-естествено — протегна се към чистата фланелка. Ръцете й се спуснаха по гъстите косми на гърдите му и тя с нежелание се отдръпна. Той ухаеше на афтършейв и сапун. Толкова много обичаше мъжественият му мирис.

— Трябва да се връщам на работа. Вече ми се изясняват мътните неща около братята Кларк — той я погледна. — Май не съм ти казал. Познай кой е тровил животните.

— Не е ли бил Джак Кларк? — попита тя.

— Не. Брат му Джон е тровил добитъка и е убил стария Хоб. Имал приятел и колега, мъжът, който му дал назаем пикапа, той му осигурил алибито за времето, по което е починал Хоб, като го накарал да смята, че ревнивата му приятелка го проверява. Джак Кларк убил младата жена, защото свидетелствала преди време срещу него и го изпратили за шест години в затвора. Джак бе основният ни заподозрян заради отровените бикове, защото живееше в Джейкъбсвил и той много добре знаеше.

— Не ми спестявай нищо! — предупреди го тя.

— Жената от градския съвет, която показала на Джак парцелите във Виктория, нямала никаква представа, че му осигурява алиби, докато брат му слагал отровата. Отровили и бика на Брустър, защото бил от поколението на Сейлърсите на Хандли. На нашия му видели сметката, за да ни го върнат за уволнението. Ако не беше ти, никога нямаше да разплета убийството във Виктория.

— Аз ли?

Той си облече ризата, закопча я и отново забоде значката на джоба.

— Нали спомена как била нарязана оградата — напомни й той. — На мястото на убийството имаше прерязана ограда. Сравних я със снимката, която Ник беше направил на нашата. Все едно че гледах огледални образи. Нашата ограда — добре че си досетлива и бе запазила снимките — се превърна в основното ни доказателство. Да не говорим за онзи черен пикап, който се оказа на приятеля на Джон Кларк, Гулд от Виктория. А след това цветните влакна, за които ти споменах, открити на мястото на престъплението бяха от ризата на Кларк, същата, с която ти си го видяла, когато те бе уплашил на пасището край магистралата. Беше прибрана в кутия с вещите на Джон Кларк, която бе взел със себе си във Виктория. Има и още едно особено важно доказателство, което открихме.

— Хайде, не ме дръж в напрежение — подкани го нетърпеливо тя.

— Като изключим влакното от ризата, който открихме на мястото на престъплението, един от техниците забелязал следи от зъби по едната гърда на жената. Когато открили мъртвата, тя не е била убита отдавна и тялото й е било полуприкрито от ризата. Колегата каза, че тялото било все още топло, когато го намерили. Воден от някакво шесто чувство, той изтрил гърдите на жената с чиста вода. Там открили следи от ДНК, които веднага свързали престъплението с Джак Кларк. А влакното от ризата, с която жената била облечена, съвпадал с тези на Кларк. Тези доказателства са напълно достатъчни за съда.

— Нямах представа, че всички тези неща са възможни! — възкликна тя.

Джъд се разсмя.

— Ще трябва да ти разкажа повече неща за събирането на доказателствен материал.

— А имаш ли представа защо я е убил? — попита Криси.

— Тя била младото момиче, което свидетелствало срещу него по обвинението в сексуален тормоз и побой, същото, което със семейството си изчезнало по-късно. Благодарение на нейните показания, той прекарал шест години в затвора. След като бил освободен, двамата с Джон постъпили на работа при Хандли, който отглеждал чистокръвни бикове Сейлърс. Хандли бил най-добрият приятел на съпруга й. Хандли ги уволнил приблизително по времето, когато Джак познал младата жена и решил да се разплати заради миналото. Джон Кларк отровил биковете му, а Джак изнасилил и убил жената.

— Боже мой. Ами горкият стар Хоб? — продължи тя.

— Когато казахме на Джак Кларк за всички събрани доказателства срещу него, той престана да увърта и призна всичко в присъствието на обществения си защитник. Разказа, че брат му отишъл при Хоб, само за да го сплаши и да го накара да си мълчи. Хоб, обаче, никак не се стреснал. Щял да викне полиция и да им каже, че братята Кларк са прерязали оградата ни. Джон го ударил в гърлото с машите за огъня. Нямал нищо против да отрови биковете, но убийството на човек не му давало мира. Казал на Джак, че ще ограби банка, че пет пари не дава ако го убият.

— Горкият стар Хоб — каза тъжно тя. — Колко ужасен начин да умреш.

— Така че Джак няма да го има доста време. Това е чудесно, защото психологът ни е преценил, че съвсем спокойно би могъл да извърши ново убийство. Кларк все още ме мрази, разбира се, заради случилото се с брат му и че съм помогнал при събирането на валидни доказателства срещу него, които да са достатъчни, за да бъде осъден за убийство — той й се усмихна широко. — Не че давам пет пари какво мисли той.

Тя го прегърна с всички сили и за пръв път от началото на брака им се почувства сигурна и спокойна.

— А ти не ми повярва, когато ти казах за добитъка и за първата ограда.

Той я привлече до себе си.

— Не, трябва да си призная, че не ти повярвах. А това можеше да има фатални последици, ако Кларк бе малко по-самоуверен. Съжалявам, наистина съжалявам. Но това е вече минало. Мила, вече дори да ми кажеш, че бялото е черно, ще ти повярвам — той вдигна глава и потърси сънените и щастливи очи и се усмихна. — Целуни ме. Трябва да вървя на работа.

Тя обви с ръце врата му и го целуна жадно.

— Вземи ме с теб — прошепна тя.

— Така няма да свърша нищо — пошегува се той. Отблъсна я с явно нежелание и си закопча колана с оръжието. — Ще се прибера вкъщи до шест.

Кристабел имаше чувството, че в рамките на един-единствен час целият й живот се е променил. Не можеше да спре да се усмихва.

— Добре, ще те чакам в леглото с червеното боди.

Той се засмя очарован.

— Става.

Джъд отключи вратата и двамата хванати за ръце поеха към входната врата. Той сведе поглед към нея и му се прииска да й бе казал, че знае. Та тя носеше неговото дете. Никога не я бе чувствал толкова близка. Никога не я бе обичал толкова силно. Но се налагаше да изчака, да й даде още малко време. Ако тя откриеше, че съпругът й знае, можеше да реши, че е останал при нея не поради истинската причина. Затова не смееше да й признае. Целуна я за довиждане и подкара. Каза си, че трябва на всяка цена да се обади на Гриър, за да го предупреди да не се издаде. Мод не каза и дума, но не можа да скрие усмивката си.

На следващата сутрин екипът отново бе започнал работа. Само че този път нещата бяха различни, защото всички забелязаха щастието, което струеше между Джъд и младата му съпруга. Типи, обаче, бе в безизходица. След една особено трудна сцена в обора, Гари Мейз извика „стоп“, застана с гръб към вратата на обора и прегърна твърде фамилиарно Типи през раменете, като я притисна към себе си. Гари отново се бе превърнал в най-черният кошмар на Типи.

— Слушай ме сега внимателно, кукличке — заговори мазно Гари. — Просто изиграй сцената както е написана и не се опитвай да се правиш на истинска актриса, ясно? От теб се иска да изглеждаш добре и да поклащаш това сексапилно дупе — той прокара бавно длан по дупето й и се облиза похотливо.

Секунда по-късно ръката му увисна във въздуха извита назад от Кеш Гриър, който го гледаше с леденостудени очи.

— Според мен не мислиш сериозно да го направиш, нали, Гари? — попита мило Кеш и изви ръката на другия мъж още малко назад, а Гари се сви. — „Сексуален тормоз“ е твърде неприятен термин, не мислиш ли? Я си помисли как ще гръмне това в пресата, особено като се знае колко много обществото ни държи на морала. Нали разбираш какво се опитвам да ти кажа? — добави меко той и отново стисна ръката му.

— Разбирам, разбирам… да! — отвърна задъхано Гари и се изви по посока на ръката, заради острата болка.

— Въпреки че не мога да те арестувам, защото фермата е извън юрисдикцията ми, нищо не ми пречи да повикам някой от колегите в шерифската служба, който веднага ще ти щракне белезниците. Затова въздържай се занапред да я пипаш. Нали, Гари? — попита настоятелно Кеш и се усмихна.

От тази усмивка по гърба на Типи плъзнаха студени тръпки.

— Никога, никога повече, кълна се! — задъхваше се Гари. Кеш му пусна ръката, все още усмихнат.

— Според мен е доста уместно да дадеш десет минутна почивка — добави той. — Бих искал да разменя няколко думи с госпожица Мур.

— Да, разбира се, заповядай — изръмжа Гари. Погледна Типи с неприкрита злоба. — Имате десет минути! — извика високо той и побърза да се дръпне, за да избегне колкото е възможно по-бързо близостта на Кеш, притиснал натъртената си ръка.

Кеш даде знак на Типи с глава. Тя тръгна към него покорна като агне, без да протестира, все още загледана в него с огромните си учудени очи.

— Защо му позволяваш да се държи така с теб? — попита я тихо той.

Тя бе дълбоко потресена. Сви ръце пред гърдите си.

— Аз съм на двадесет и шест — отвърна тя. — Имам деветгодишен брат, когото издържам. Вратите в света на модата вече се затварят за мен. Трябва да успея във филмовата индустрия, иначе ще остана без приходи.

— И според теб си струва да оставиш това подобно на червей изчадие да ти лази по тялото? — попита настоятелно той. — Какво ти казах в болницата, когато раниха Криси? Погледни го в очите и му кажи „не“.

Тя го погледна, без да крие болката в погледа си.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Той повдигна леко глава. Черните му очи не се откъсваха от лицето й.

— Но поне опитай. Нали?

Тя кимна, защото той винаги постигаше това, което иска с хората.

— Можеше да го нараниш — каза притеснена тя. Очите му приковаха нейните и опитът от миналото хвърли тъмни сенки в погледа му.

— Можех да му счупя ръката точно толкова лесно, колкото я насиних. Преди няколко години нямаше дори да се колебая — замисли се. Прехвърляше фактите наум и си правеше заключения. — Докато човек не се доближи до теб, ти си истинска богиня на секса. И тогава се покриваш с лед. А под леда е скрит страх. Ти се страхуваш от него — каза тихо той и посочи мъжа с брадичка. — Но не се страхуваш от него толкова — добави тихо той — колкото се страхуваш от мен.

Тя преглътна. Не й бе никак приятно, че е толкова прозрачна, но дързостта на Гари я бе притеснила прекалено силно. Той забеляза стойката й и отбранителния поглед.

— А пък от Джъд изобщо не се притесняваше — спомни си той и присви очи. — Но той никога не те е докосвал, нали?

Отговорът веднага пролича на лицето й.

Той кимна бавно.

— Точно така.

Тя вдигна към него очи, пълни с учудване и любопитство.

Той пристъпи още една крачка напред, разкъсван от противоречиви чувства, докато наблюдаваше как болката покрива красивото й лице.

Приличаше на уплашена сърна, но въпреки това не се отдръпна. Той я омайваше. Не можеше да си спомни някой мъж, освен Джъд, да се е застъпвал за нея, както той се опълчи на Гари. Много отдавна полицаите бяха изключително мили с нея. А Кеш също носеше униформа.

Той нарочно пристъпи още крачка напред и се извиси над нея. Типи забеляза тъмните лунички, пръснати по правия му нос, гъстите мустаци над чувствените устни, малкия триъгълен катинар на брадичката. Забеляза вълните по чупливата гъста черна коса, вързана както обикновено на опашка. Миришеше на чисто, на мъж. Беше й приятно да е близо до него. Това за нея бе истински шок и се отрази в погледа й. Тази близост я правеше нервна и затова тя бързо отстъпи крачка назад.

Държанието й го озадачаваше. Жълтата преса тръбеше, че била живяла с един мъж шест години, някаква филмова звезда поне два пъти по-възрастен от нея, на когото му се носеше славата заради непостоянството и многобройните връзки с жени. А пък за нея се говореше, че била изключително агресивна и стръвна жена. Как бе възможно да е опитна, а в същото време да отстъпва уплашено от всеки мъж, който се приближеше до нея? Може би се преструваше? Но той ясно виждаше, че не се преструва. Не можеше да си обясни тези неща.

Тъмните му очи се присвиха, докато се взираха в нейните.

— Той няма да посмее да те притеснява отново, ако го поставиш на мястото му. Разбра ли ме?

Тя преглътна. Гари я караше да настръхва, но тя никога нямаше да посмее да се изправи срещу него. Обикновено се отнасяше надменно към мъжете и ги караше да се чувстват неловко като им показваше, че няма начин да са на нивото, което тя иска. Само че Гари беше влечуго, което й напомняше твърде много за онзи мъж от миналото й. Не бе в състояние да използва високомерието си пред него. Страхуваше се от този тип.

— Разбра ли ме? — повтори той.

Тя кимна, сякаш брадичката й бе вързана с връв.

— Типи — повика я той по име и се намръщи. — Това пък име откъде идва?

— От Тристана — каза мрачно тя. Отметна косата от очите си. — Името ми трябва да означава „тъга“. Така се чувствала майка ми, докато ме раждала, или поне така ми каза — поясни тя. — Не е искала да има деца, но обичала да спи с мъже. Колкото повече, толкова по-весело — поколеба се. — Казваше, че не била сигурна кой е баща ми.

Сякаш това нямаше огромно значение за него. Гледаше я притихнал.

— Трябва да е бил хубавец — бе всичко, което каза.

Тя се намръщи.

— Майка ми е изумителна, дори сега. Червенокоса е, със зелени очи, също като мен, алкохолът така и не успя да съсипе тялото й. Не е и глупава. Беше ми безкрайно трудно да измъкна Рори от лапите й, но парите си казаха думата. Сега имам пълно попечителство и нямам намерение да се откажа.

— Рори ли?

— Брат ми.

Той протегна едрата си ръка и отметна червен кичур, залепнал в ъгъла на устата й.

— Защо си искала попечителство?

— Защото новото й гадже го мразеше и го биеше, така го преби, че се наложи да бъде откаран в болница. Тогава беше на четири. Един полицай, когото познавах, ми звънна и ми каза.

— А майка ти какво правеше в това време?

Тя преглътна. С усилие.

— Държеше го.

Той въздъхна шумно. Погледна я и сякаш той също видя тревожните мъчителни образи, които я преследваха. Черните му очи се присвиха. Прецени отбранителната й стойка, страхът, който изпитваше от мъжете, изключи от мислите си клюките за мъжа, с когото бе живяла. Изводът, който направи бе доста притеснителен.

— Няма да й го дам — каза студено тя. — Каквото и да ми струва.

— Дори си готова да се примириш с онзи червей? — каза той и изви глава към Гари.

Тя вдигна поглед и се засмя.

— Гари цял ден ще си пази ръката и ще се сеща за мен — каза той и присви черните си очи. — Хайде.

Върна се с нея на снимачната площадка, следвайки я на известно разстояние, за да не я притеснява. Тя дори се усмихна на Гари.

Типи се приближи до мъжа, почувствала се необичайно самоуверена.

— Той каза, че ако още веднъж ме пипнеш, Гари, имам право да поискам да те арестуват и да те съдя за сексуален тормоз — усмихна се чаровно. — Нали си имаш застраховка живот, съкровище?

Гари пребледня. Погледна Кеш и прочисти гърлото си.

— Добре, колеги, загубихме достатъчно време. Да се хващаме на работа!

Типи извъртя бързо поглед към Кеш, усмихна му се плахо и се завъртя, за да започне отново работа.

Решимостта на Джъд да не показва на Кристабел, че знае за бременността издържа само още четири дни, до момента, когато той се прибра от работа по-рано и откри Криси легнала в открития багажник на един от товарните пикапи, докато Ник прехвърляше бали сено за добитъка на едно от пасищата.

Малко е да се каже, че той вдигна страхотен скандал. Пое я на ръце от пикапа и я отнесе до джипа си, постави я на седалката и я откара със стиснати устни право в кабинета на доктор Джебедая Колтрейн. Отнесе я при момичето на регистратурата и настоя да бъдат приети веднага. Чакалнята беше празна.

— Копър го няма — заека момичето — а пък Лу тъкмо се канеше да си тръгва.

— Никъде няма да тръгва.

Той понесе Кристабел по коридора.

— Лу! — развика се той.

Доктор Лу Колтрейн се показа, отначало стресната, а след това леко развеселена, когато погледна посетителите си.

— Мога ли да ти помогна? — обърна се Лу към Джъд.

Устните му бяха стиснати в тънка линия.

— Искам тест за бременност, веднага.

— Добре-е-е — съгласи се Лу, като едва се сдържаше да не се разсмее. — Кога ти беше последният цикъл?

— Не за мен, за нея! — изръмжа той и погледна ядосан изумената Кристабел. — Сваляла е бали сено от камиона, за бога!

Усмивката на Лу се скри.

— Това не е много разумно, ако си бременна, Криси — каза тихо тя.

Кристабел се разплака.

— Но ти не може да знаеш — викна тя на съпруга си. — Как си разбрал?

— Аз да не съм сляп? — измърмори той. — Не можеш да си закопчаваш панталоните и не можеш да хапнеш нищо на закуска — не му беше приятно, че я лъже.

— Мод ти е казала — обвини възрастната жена тя.

— Нека да ти взема кръв за изследване, Криси — прекъсна ги Лу. — Кога ти беше последният цикъл?

Наложи й се да отговаря, а доволният Джъд попиваше всяка казана дума. Лу повика Бети и двете направиха теста. Беше положителен. Лу записа на Кристабел час при специалист във Виктория, който работеше и в окръжната болница в Джейкъбсвил. След това й написа рецепта за витамини.

— Повече няма да вдигаш тежко — предупреди я тя. — И да се храниш добре.

Кристабел послушно се съгласи. Беше облекчена от начина, по който Джъд прие новината за бащинството си. Дори не бе притеснен. Тя си отдъхна.

Щом се качиха отново в джипа той не успя да скрие усмивката си. Посегна към дланта й и сплете пръсти с нейните.

— Дотук беше с Гриър — каза доволно той.

Тя го погледна, все още напрегната, за да забележи някакъв признак на безпокойство. Нямаше нищо.

— Не си ли ядосан?

— Възхитен съм. Освен това съм и облекчен — обясни той. — Сега ще мога да спя спокойно нощем, без да се притеснявам дали няма да избягаш с Гриър.

— Той обича бебета — отвърна тя.

— Да си намери друга жена и да си направи свои. Това си е мое — той въздъхна дълбоко. — Какъв коледен подарък ще си имам тази година!

В интерес на истината, бебето щеше да се роди малко преди Коледа. Тя не можеше да се нагледа на чувствата изписани по мургавото му лице. Не бе възможно да се преструва чак толкова добре. Зачуди се дали една жена може да припадне от удоволствие. Никога не се бе чувствала толкова спокойна, сигурна и закриляна през целия си живот. Той държеше на нея, разбира се, и искаше детето. Може би, с течение на времето, щеше да я обикне. Имаше толкова много неща, на които да се надява. Наистина много!

 

 

Хората от филмовата компания си взеха довиждане и поеха към летището. Типи се извини за всичко, което бе причинила на Кристабел и Джъд, за проблемите, които бе причинила, за всичко, което бе казала и покани и двамата на премиерата на филма в Ню Йорк, когато го пуснеха на екран след седем месеца. Падаше се ноември, времето, когато бебето щеше да се роди.

Кеш Гриър отиде на летището точно когато тя се регистрираше и тръгна към металните детектори.

— Чакай малко — каза тихо той и я дръпна настрани. Подаде й визитка с името и телефонния си номер. — В случай, че имаш някакъв проблем с брат си — добави той. — На гърба съм написал личния си номер. Ако някога имаш нужда от помощ, звънни ми.

Тя пое шумно въздух.

— Защо го правиш? — попита тя, неспособна да повярва. — Та ти ме мразиш!

Тъмните му очи срещнаха нейните, без да трепват.

— По дяволите, не знам! Трябва ли да задаваш въпроси за всичко?

Тя протегна колебливо ръка и докосна ръкава му, въпреки че се отдръпна почти веднага. Беше в униформа. Изглеждаше спретнат и много чист.

— Благодаря ти за всичко, което направи за Гари. За това, което накара мен да направя. Толкова се страхувах да не загубя единствената работа, която имах — тя се усмихна срамежливо. — Напоследък ми беше много трудно да си намеря работа. Но ти се оказа прав. Човек не бива да се примирява, трябва да работи.

— Ето, виж, че си запомнила — отвърна хладно той.

Тя вдига поглед към лицето му с истински интерес.

— Ако искаш можеш да дойдеш с Джъд и Криси на премиерата на филма. Ще ти изпратя билет.

Той наведе глава на една страна.

— Ще дойда — отвърна неочаквано той.

Тя се изчерви. Очите й светнаха. Разсмя се с истинско удоволствие. Около нея мъжете я оглеждаха, жените също я оглеждаха, прехласнати по изключителната й красота. Тя забелязваше единствено мъжа пред себе си.

— Страхотно — призна с дрезгав глас тя. — Благодаря, господин Гриър.

— Аз съм само с дванадесет години по-стар от теб — изтъкна той. — Казвай ми Кеш.

Усмивката не слизаше от лицето й.

— Откъде идва?

Той въздъхна.

— От Касиус.

— Наистина ли?

Той кимна.

— Майка ми много обичала класиците.

Очите й се плъзнаха по черната коса, прибрана в стегната опашка, по мустаците и малкия катинар под чувствените му устни.

— Ти си я обичал.

Той кимна.

— Много.

Тя въздъхна и горчиви спомени изтриха усмивката от пълните й устни.

— Сигурно е хубаво — тя погледна към детектора за метали, докато колегите й от екипа бавно минаваха. — Трябва да вървя — пъхна визитката в джоба си. — Още веднъж ти благодаря.

Той сви рамене.

— Харесвам актрисите — измърмори той и й се усмихна. Усмивката порази сърцето й. Тя се усмихна отново.

— Аз харесвам ченгета — премести поглед, обърна се и бързо пое към детектора. Остави сака си на лентата, влезе в охраняемата зона и отново погледна към него. Никога през живота си не се бе чувствала толкова самотна.

Той гледа след нея, докато тя не се скри от погледа му, макар че сам не можеше да каже защо го направи.

Кристабел пък откри много нови неща за съпруга си през идващите месеци. Той обичаше да майстори разни неща. Преустрои бараката за инструменти в работилница, тъй като никой не я използваше от много отдавна. Сега купи нови инструменти и дървен материал и се зае да направи мебели за бебето.

Точно преди раждането на бебето, от Ню Йорк пристигаха билетите за премиерата на филма на Типи Мур. Кристабел знаеше, че Джъд ще отиде и изведнъж се почувства несигурна и уплашена от бъдещето. Той никога не бе признавал любовта си на Кристабел и тя хранеше едно неприятно подозрение, че е знаел за бебето още преди да потвърдят в болницата. Така че какво чак толкова ако отиде в Ню Йорк и открие, че всъщност обича Типи?