Даяна Палмър
Обречени на любов (4)

Четвърта глава

Заведението на Шей бе на около километър и половина от Джейкъбсвил, на пътя за Виктория. Постройката бе огромна и през почивните дни от нея се носеше гълчава. Макар че бирата и виното се сервираха на бара, Джъд наричаше заведението, царството на произвола. Обикновено там работеха двама охранители. Сега, обаче единият бе паднал и си бе счупил ръката, затова се налагаше Клечо сам да поддържа реда. Не че това бе трудна задача. Клечо бе пълна противоположност на името си, огромен як мъжага с добро сърце и много мил. Но притежаваше способността да проявява настойчивост, когато поведението на хората преминаваше известни граници, а никой не бе в състояние да издържи на сблъсък с него.

Тя каза това на Кеш, когато двамата се настаниха на малка дървена масичка и зачакаха някой да ги обслужи.

— Сблъсък значи — повтори той с бавна усмивка. — Говориш като ченге.

— Джъд е виновен — каза тя с въздишка. — Поемаш доста неща, когато се мотаеш около представителите на реда.

Той се разсмя и се заигра със салфетката.

— Сигурна ли си, че не е имал нищо против да излезеш с мен?

Тя стисна устни.

— Май да, но малко. Много е консервативен и праволинеен.

Веждите на мъжа отхвръкнаха нагоре.

— За същия Джъд Дън ли говорим? — попита приятелски той. — Този, който закопча една проститутка за бившия кмет на Джейкъбсвил, когато ги пипна заедно в един публичен дом и изпрати някой да подшушне на вестникарите?

Тя прочисти гърлото си.

— Бил е полицай тук по онова време…

— … и преследвал един тип, превишил допустимата скорост чак до Хюстън, за да му връчи акта.

Тя помести притеснено ръка.

— … а след това сложил катинар на местния магазин за алкохол, докато собственикът не обещал да не продава повече на малолетни.

Тя въздъхна.

— Да, сигурно преди не е бил чак такъв сухар. Страхува се да не изложи тексаските рейнджъри. Броят им се мени, но тази година са само сто и трима.

Той я погледна развеселен.

— Знам. И аз съм бил.

Тъмните й очи се разшириха.

— Наистина ли?

Той кимна.

— В интерес на истината работих с Джъд известно време. Научих го на източните бойни изкуства, които напоследък използва така умело.

— Ти знаеш източни бойни изкуства? — тя попиваше всяка казана от него дума.

Той се разсмя.

— Има един каубой, навремето участвал в разни филми, който сега е управител на клуб за бойни изкуства близо до Форт Уърт. Той ме научи.

Тя веднага се сети за името на актьора.

Той кимна.

— Я виж ти! — възкликна тя, без да крие колко е впечатлена.

— Не ме гледай така — измърмори той. — Започваш да ме притесняваш.

Тя сведе глава на една страна, спомнила си нещо, което бе чула за него преди време.

— И ти се опитваш да ми кажеш, че Джъд не бил кой знае какъв сухар — добави тя с хитра усмивка. — Чух, че си използвал филмова камера в патрулната си кола, за да хванеш на лентата някаква двойка в паркирана кола в Сан Антонио.

Той се разсмя.

— Никаква филмова камера. Беше си моя лична. При това ставаше въпрос за две местни ченгета, които познавах. Накарах ги да обещаят, че ще се държат по-прилично и чак тогава им дадох единственото копие от филма.

— Ти си опасен враг — реши тя.

Той кимна, без да се усмихва.

Близо до тях оркестърът разгряваше. Двама мъже свиреха на китари, един на цигулка, а четвъртият бе на синтезайзера. Започнаха с „Розата на Сан Антонио“ и двойките веднага се отправиха към огромния дансинг.

— Много са добри — каза тя.

— Липсва им басист — отбеляза той.

— Интересно, къде ли е.

— А, в затвора — каза той и се завъртя към приближаващата се сервитьорка.

— Защо?

— Някакъв тип се опитал да сваля момичето му. Той ги проследил до нейния дом и направил скандал. Тя ни позвъни — той сви рамене. — Рисковете на войната. Оказва се, че някои жени е доста по-трудно да ги задържиш от други.

— Горкичкият.

— В понеделник излиза, помъдрял и по-предпазлив.

— Здравейте! Какво да бъде? — попита сервитьорката, малко по-възрастна от нея.

— Пица и бира — каза Гриър.

— Пица и кафе — съобщи Криси, когато дойде нейният ред.

— Ами бира? — попита жената.

— Още нямам двадесет и една — отвърна, без да се притеснява Криси. — А пък… настойникът ми — тя се запъна, за да подбере внимателно думата — е тексаски рейнджър.

— Ти си Криси — каза веднага момичето и се разсмя. — Когато бяхме по-млади си падах по Джъд, но тогава той ходеше с онази от семейство Тафт, дето живеят във Виктория. Скъсаха заради работата му, нали така?

Криси кимна.

— Някои жени не могат да живеят с мисълта за опасността.

— Теб, обаче, това не те притеснява — отбеляза сервитьорката и бутна бузата си с език, след което погледна многозначително Гриър, а след това се завъртя на пети и тръгна да изпълни поръчката.

Криси се разсмя, а Гриър я погледна предупредително.

— Не, не съм страхливка — съгласи се тя. — Понякога се притеснявам за разни неща, но не прекалявам. Джъд може и сам да се грижи за себе си. Както и ти, предполагам.

— И то доста добре — кимна той.

Тълпата ставаше все по-гъста, докато Криси и Гриър довършваха пиците си и всеки отпиваше от напитката си. Музиката бе приятна, каза си тя, докато наблюдаваше как двойките се опитват да изпълнят танц от дивото минало на Запада, подредени в редица.

— Имат курсове по танци в центъра — обърна се Криси към Гриър. — Аз, обаче, така и не успях да се запиша. Харесвам латиноамериканските танци, но така и не открих тук наоколо човек, който да може да ги танцува, освен Мат Колдуел. Той вече е женен.

Гриър се ухили от ухо до ухо.

— Скромността ме възпира да ти призная, че едно време, докато бях в Аржентина, спечелих награда в състезание по танго.

Тя го гледаше и не смееше да диша.

— Знаеш латиноамерикански танци? Защо тогава седим тук? Хайде!

Тя го стисна за ръката и го повлече към дансинга и към ръководителя на оркестъра.

— Сами, ще ни изсвириш ли нещо латино? — помоли тя младия мъж, неин бивш съученик.

Той си разсмя.

— Стига да искаш — оркестърът спря, обмениха няколко думи и момчето на синтезайзера се усмихна широко, докато настрои инструмента и започне жив латино ритъм.

Дансингът опустя, а зрителите, в очакване на нещо необичайно, се дръпнаха към края му.

— Надявам се да си добър — каза Криси на Гриър и се усмихна. — Не е лесно да се харесаш на тази тълпа и единствените, които не са освиркали, са тези, които танцуват наистина много добре. На Мат Колдуел и неговата Лесли им се носи славата на богове в латино танците.

— Никой няма да ме освирка — обеща той, пое дясната й ръка и обгърна кръста й с професионално умение. Кимаше, за да отбележи ритъма, а след това продължи, като я завъртя с изключителна лекота.

Тя следваше движенията му с известно усилие. Беше се научила от едно момче в училище от латиноамерикански произход, което се бе преместило тук от Ню Йорк. Той й казваше, че е добра. Но Гриър бе много над нейното ниво. Тя не откъсваше поглед от краката му и следваше стъпките по усет. Към средата на песента, вече бе уловила ритъма и добавяше свои измислени стъпки и движения. Когато музиката замря, публиката продължи да отмерва такта с ръкопляскане.

Гриър я завъртя към себе си и я отпусна на едната си ръка за финал. Разразиха се аплодисменти. Той я вдигна и я завъртя още веднъж, този път, за да застане до него и двамата заедно се поклониха. Тя се бе задъхала. А той дори не се бе изморил.

Отведе я обратно на масата и се разсмя.

— Нека сега Колдуел да покаже нещо по-добро.

Тя също се разсмя, все още задъхана от усилието.

— Не съм във форма — извинително каза тя. — Трябва повече да излизам.

— Ей, страхотни бяхте! — каза сервитьорката и поспря за момент до масата им. — Още по едно?

— О, да — отвърна Гриър и й подаде празната си бутилка.

— И за мен — добави Криси и побутна чашата към ръба на масата.

— Веднага се връщам — каза момичето с усмивка.

— Джъд танцува ли? — попита Гриър.

— Само когато някой му стреля в краката — отвърна тя и пъхна език в бузата си.

— Не мога да повярвам.

— Това ме подсеща — каза тя и се приведе напред. — Имам нужда от съвета ти. Почти сто процента съм сигурна, че някой е отровил един от младите ни бикове. Джъд не иска да ми повярва, но аз знам, че съм права.

Той веднага стана сериозен.

— Защо не ми разкажеш?

— В началото на септември купихме нов бик от породата Сейлърс. Семейство Харт имат двугодишен бик, също Сейлърс и Лио Харт се канеше да купи младия Сейлърс на Фред Брустър, същото поколение и произход като нашия. Само че наскоро открили бика на Фред мъртъв в едно пасище и Лио Харт се обадил на Джъд за нашия. Нашият, обаче, е умрял преди този на Фред. Ние го изтеглихме от пасището и го закопахме наблизо.

— Без аутопсия ли? — попита той.

Тя се намръщи.

— Кеш, миналата година бяхме позакрепили положението, но пролетта и лятото бяха сушави и цените на добитъка паднаха. Точно сега всичко отива, за да може Джъд да ми помогне да завърша и да си плаща наема във Виктория. Продаваме добитък, когато имаме непредвидени разходи и купуваме храна за животните, когато няма достатъчно трева. Той дори е поел допълнителна работа, за да можем да свържем някак двата края — очите й станаха по-тъмни. — В момента ни е много трудно. Щом завърша веднага ще започна работа, за да мога и аз да помагам поне малко. Аз и преди бях царица с компютрите и нямах намерение да се записвам в техникума. Само че Джъд настоя да се усъвършенствам в счетоводството, за да мога да се справям по-добре. Оказа се, че е бил прав. Просто е много трудно да се справяме с всичко. Това е. Предполагам знаеш как е.

Той нямаше представа. Никой не предполагаше колко пари има той в чуждестранни банки от ранните години, посветени на професията му, когато вършеше тайни операции за различни правителства. Не говореше по този въпрос. Но в момента, в който му се приискаше, можеше да се пенсионира.

С постъпването на тази обикновена работа той успяваше да поддържа уменията си и да държи хората на тъмно за финансовото си състояние. И за истинските си умения.

— Както и да е — продължи тя — той твърди, че аз не съм проверила пасището и те са попаднали на люцерна и са получили подуване. Тъй като не използваме антибиотици като превантивна мярка — а и не можем да си позволим да използваме растителни масла в подобни случаи — Джъд твърди, че танина от люцерната е предизвикал подуването — тя въздъхна. — Знам не по-зле от него как се проверяват и използват пасищата и не съм чак толкова глупава, че да пусна младите бикове, без преди това да съм ги нахранила със сено или трева. А пък биковете от породата Хиърфорд също бяха там, те са четири. Защо нито един от тях не получи подуване?

— Не каза ли всичко това на Джъд?

Тя кимна.

— Май е решил, че породата Сейлърс има специален ген, който предизвиква подуване — измърмори раздразнено тя.

Той се опита да не се разсмее, но не успя.

— Както и да е, всичко това се случи, след като уволнихме онзи Кларк — добави тя. — Говоря ти за Джак Кларк. Той има брат, Джон. Доста неприятни хора и често ги уволняват, доколкото успях да разбера. Ние уволнихме Джак за кражба. Сигурно не е знаел, че преглеждаме покупките, за да сме сигурни, че не са надписани. Купил си ботуши за двеста долара в специализирания магазин и ги вмъкнал при фотокопията. Той върна ботушите, а ние ги занесохме обратно в магазина и не повдигнахме обвинение. Въпреки това го уволнихме.

— Сега работи за Дюк Райт — каза й той. — Кара камион за добитък.

— Дюк не трябва да го изпуска от поглед — отбеляза тя. — Един от новите ни каубои спомена, че преди две години братята Кларк са били заподозрени в отравяне на добитък там, където работели. Нашият човек на времето работел с тях.

Гриър я наблюдаваше внимателно.

— Това е сериозна работа. Сигурна ли си, че Джъд не ти вярва?

— Не съм му разказала нещата, които казах на теб, защото разбрах за братята Кларк и случая с отравянето преди няколко дни — отвърна тя. — Не съм му казала, че открихме и оградата нарязана.

— Трябва да му кажеш, а също и всичко останало. Човек, който е в състояние да отрови беззащитните бикове, няма да му мигне окото да посегне и на хора, стига да има как.

Тя кимна с въздишка.

— Казах на момчетата да наглеждат останалия добитък, а аз сама правя обходи на оградата, веднага щом се върна от училище.

— Сама ли?

Тя го погледна недоумяващо.

— Сама, разбира се — заяви тя. — Аз съм вече жена. Нямам нужда от детегледачка.

— Нямах това предвид — отвърна той. — Никак не ми допада мисълта, който и да е да обикаля отдалечени пасища сам и невъоръжен. Не носиш пистолет, нали?

Криси се намръщи.

— По всичко личи, че трябва, нали? — тя се засмя малко притеснена. — Понякога сънувам един доста шантав кошмар, че ме застрелват, а аз се опитвам да се добера до Джъд, за да му кажа, а той не може да ме чуе.

— Следващия път, когато отидеш да правиш обход, вземи някого със себе си — помоли я той. — Недей да рискуваш.

— Няма — обеща тя, но без да уточнява дали ще бъде с придружител или не. Имаше си един 28 калибър, който Джъд й бе дал. Следващия път, когато обхожда оградата ще вземе оръжието. Кеш беше прав. Щом един човек можеше да отрови беззащитен бик, нищо не би го спряло да убие и млада жена. Добре че сервитьорката се върна с кафето и бирата, за да ги разсее, а те изчакаха тя да се отдалечи и едва след това продължиха разговора.

— Искаш ли аз да поговоря с Джъд за бика? — попита той.

Тя поклати глава.

— Няма да има никакъв смисъл. Щом му влезе някоя муха в главата, няма смисъл от повече приказки — тя докосна чашата си и усети, че напитката е гореща. Отдръпна ръка. — Напоследък е доста разсеян. Кинаджиите пристигат тази събота, включително и звездите — тя го погледна. — Май всички са чували за Типи Мур.

— Светулката от Джорджия ли? — кимна той.

Лицето му се стегна и очите се превърнаха в ледени късчета.

— Познаваш ли я? — попита озадачена тя.

— Не обичам манекенки — отвърна той и надигна бутилката.

Тя зачака, защото нямаше навик да подпитва, но изражението по лицето му я смути.

Той остави бутилката и след като забеляза как го гледа се разсмя.

— Ти никога не настояваш? Просто изчакваш и оставяш хората да говорят, ако преценят, че има какво да кажат.

— Май да.

Мъжът се облегна назад.

— Майка ми почина, когато бях на около девет години — започна той. — Оставах при нея в болницата винаги, когато ми позволяваха. Братята ми бяха много малки, а пък баща ми… — той се поколеба. — Баща ми — започна той с неприкрита неприязън — бе залетял по друга жена и не можеше да се отдели от нея. Непрекъснато натякваше на майка ми колко била млада и красива любовницата му, как щял да се ожени за нея веднага щом майка ми се махне от пътя му. Тя боледуваше от доста отдавна, но след като той започна любовната си връзка, мама се предаде. Когато почина, той бе толкова зает с любовницата, че не даваше пет пари за нищо. Дойде в болницата един-единствен път, за да уреди прехвърлянето на тялото в погребална агенция. Новата жена в живота му бе манекенка, още на път към славата, двадесет години по-млада от него и той бе луд по нея. Три дена след погребението се ожениха и я доведе у дома — той отново надигна бирата и отпи дълга глътка. Очите му се зареяха незнайно къде. — Никога не съм мразел друго човешко същество толкова много през живота си, нито преди, нито след това.

— Било е прекалено рано — предположи Криси.

— Винаги ще остане прекалено рано — заяви той. — Мащехата ми изхвърли всички вещи на майка още щом влезе в къщата, и снимките и бродериите, дори продаде бижутата й, но не пропусна да им се присмее — очите му се присвиха. — Същата година баща ми ме изпрати във военно училище. Никога повече не се върнах у дома, дори когато осем години по-късно му дойде акълът в главата. Тогава се опита да ме върне отново у дома.

Някои мъже мразеха физическия контакт, когато разказваха болезнени случки от миналото. Въпреки това тя плъзна ръка върху ръката на Кеш, нещо, което никога не си бе позволявала с Джъд. Гриър изненадано сведе поглед към ръката й, но след няколко секунди пръстите му стиснаха предложената длан. Пръстите на мъжа бяха силни, къси и заоблени, а силата му би й причинила болка, ако си бе позволил да я стисне дори малко по-силно. Тя веднага забеляза, че той не носи бижута, освен един доста сложен на пръв поглед метален часовник на лявата китка. Пръстени нямаше.

— Моята майка почина в годината, когато завършвах, гимназия — спомни си тя. — Бях по-възрастна от теб, но болката бе същата. Аз поне имах Джъд и Мод — добави с усмивка тя. — Тя дошла да работи при нас, когато съм била бебе, трябвало да помага на мама, заради крехкото й здраве. Мод ми е като втора майка.

— Страхотна е — призна той и извъртя ръката й, за да огледа дребните белези. — Какво правиш с тези ръце? — попита той любопитно, забелязал късите нокти и драскотините.

— Оправям счупени огради, кова каквото трябва, жигосвам телета, хапят ме коне, катеря се по дървета… — започна да изброява тя.

Той се разсмя.

— Лудетина.

— Не съм създадена нито за голяма изискана къща, нито за дантели — каза тя с усмивка. — Ако жените наистина се радват на свободата си, значи мога да правя всичко, което поискам. Приятно ми е да съм около добитъка, обичам да садя градината и да работя във фермата. Няма да изтърпя да ходя в някой офис и да се съобразявам с работа от девет до пет. Аз съм си селско момиче. Не че имам нещо против да съм баронеса на добитъка.

— В това няма нищо лошо.

— Няма, разбира се. Пълноправен партньор съм в ранчото — продължи замислено тя. — Грижа се за счетоводството и вземам решения за храната и диетата на животните, както и за проблемите с машините. Щом приключа с курса по компютри, ще направя нова счетоводна програма, която по-добре да отразява схемите, които използваме за отглеждането на животните.

— Значи Джъд няма нищо против да те остави свободно да вършиш всичко това? — попита озадачен той.

Тя любопитно се усмихна.

— Че защо ще има? Аз се справям отлично с всичко това, много по-добре от него и той го знае. Освен това и понятие нямам от маркетинг. Там е неговата сила. Освен това той плаща сметките — тя се намръщи. — Нямам нищо против да следя банковите извлечения и да пресмятам цифрите, но вдигам ръце щом стане въпрос за писане на чекове.

— И аз не обичам този момент — призна той. Разсмя се. — Представях си те като едно хлапе, което ходи на училище и оставя Джъд да върши трудните работи.

— Де такъв късмет — подигравателно изрече тя. — Мен не ме издържа някой мъж, за да мога да си седя спокойно и да си чета списания, докато чакам да ми изсъхне лакът. Аз съм активен пълноправен партньор.

— Джъд не ми прилича на човек, който би търпял жена партньор — измърмори сухо той.

— Ти май не го познаваш много добре? — попита усмихнато тя. — Той положи невероятни усилия, за да разрешат приема на жени в полицията в Джейкъбсвил и не може да се примири с мъже, които принизяват и подценяват жените било то в бизнеса, или в силите на реда. Освен всичко друго, умее да готви и чисти къщата много по-добре от мен. Ако някога се ожени истински и има деца, жена му ще е страхотна късметлийка. Много обича децата — добави разсеяно тя и й стана неприятно, когато се сети, че той е твърдо решен да анулира брака, когато тя навърши двадесет и една, следващия месец, а пък през това време Типи Мур ще му бъде под ръка.

— Изглеждаш притеснена.

Тя сви рамене.

— Типи Мур е световноизвестна и много красива — каза тя, без да се замисля. — Джъд наистина наостри уши, когато споменаха, че и тя ще участва във филма. Никога преди не се е сблъсквал с такива жени. Той е син на свещеник и доста свит и консервативен в някои отношения.

— Искаш да кажеш, че тя ще го обсеби?

Криси спокойна посрещна погледа му.

— Аз не съм красавица — каза тихо тя. — Грубовата съм, знам достатъчно за компютрите и добитъка, но не мога да се съревновавам с една световноизвестна манекенка, която знае как да се държи прелъстително. Тя ще привлече мъжете като мед, само гледай.

— Не и мен — отвърна веднага той. — Аз имам имунитет.

— Но Джъд няма — каза притеснено тя.

— Джъд е възрастен човек. Може и сам да се грижи за себе си. Той много добре си спомняше, но нямаше намерение да й го казва, че в миналото Джъд никога не бе имал проблем да привлече, която и да е красива жена. В никакъв случай не беше някой Ромео, но бе красив и самоуверен и агресивно прелъстителен с жените, които искаше. Освен това го харесваха. Той не спомена тези неща пред Криси. Това би я сломило. Зачуди се дали си дава сметка колко много личат чувствата й към Джъд всеки път, когато заговори за него.

— Сигурно е така — измърмори тя. Взе си чашата и отпи от горещото кафе. — Ще ми се да не се налагаше да пускаме кинаджиите да се шляят из цялата ферма — добави нетърпеливо тя. — Само че ни предлагат едно малко състояние, само и само да им разрешим да използват мястото за снимките, а на нас толкова много ни трябват пари, че не можем да откажем — тя въздъхна. — Старата приказка май ще се окаже вярна, че всеки си има цена. Мислех си, че за мен това не е важно, но много искам да купим нов бик Сейлърс — усмихна се упорито. — Не правим застраховка за загуба на добитък, но поне ще можем да го свалим от данъците като търговска загуба — тя поклати глава. — Платих пет хиляди долара за този бик. Ако Кларк го е отровил и намеря начин да го докажа, ще го закарам чак до Върховния съд. Може и никога да не видя петте си хиляди, но ще го поставя на мястото му.

Той се разсмя.

— Харесва ми стилът ти, Криси Гейнс.

Тя му се усмихна над чашата с кафе.

— Ако намеря доказателство, ти ще го арестуваш ли?

— Разбира се — мъжът стана сериозен. — Но не си търси белята.

— Няма, разбира се. Аз съм много внимателна.

Той искрено се съмняваше, но нямаше намерение да спори.

— Какво ще кажеш пак да се качим на дансинга?

— Дадено!

Той се усмихна, стисна я за ръката и я поведе. Ръководителят на оркестъра спря бавната мелодия веднага щом ги забеляза и засвири ча-ча-ча. Всички се разсмяха, включително и героите на вечерта, готови да се позабавляват на дансинга.

 

 

Рано сутринта в събота, режисьорът, помощник-режисьорът, операторът, кинематографът, озвучителят, двама техници и звездите на бъдещия филм пристигнаха по прашния път в огромен форд експедишън.

Джъд бе спрял в двора минута преди тях. Кристабел и Мод излязоха на верандата, за да ги посрещнат. Мод бе в стар домашен халат, косата й щръкнала напосоки. Кристабел бе обула дънки и памучна риза, косата й прибрана в стегната плитка. Само че когато забеляза една червенокоса жена да слиза от огромния автомобил, сърцето й се сви.

Никак не й подейства добре и фактът, че Джъд се отправи към жената, без дори да погледне Кристабел и й помогна да слезе като обви с две ръце тънкия и кръст.

Тя се разсмя и сякаш зазвъняха сребърни звънчета. Усмивката й бе съвършена — бели зъби и прекрасни розови устни. Тялото й също бе съвършено. Беше облечена в дълга разкроена зелена рокля, която прилепваше към елегантните форми на тялото й. Джъд я наблюдаваше с напрегнато възхищение, поглед, който никога не бе отправял към обикновената малка Кристабел. Най-лошото бе, че манекенката също го гледаше с неприкрито очарование и не спираше да флиртува.

— Тя е актриса — каза Мод и постави длан на ръката й, за да я успокои. — Никога не би свикнала с живота тук, не би положила и усилие, затова престани да гледаш като отровена.

Кристабел притеснено се разсмя.

— Ти си истинско съкровище — прошепна тя.

— И съм душичка — добави Мод широко усмихната. — Отивам да направя кана кафе и да нарежа тортата. — Когато решат, че са готови, да дойдат и да си вземат.

— Кристабел! — викна с остър глас Джъд.

Тя погледна кисело Мод и заподскача надолу по стъпалата с обичайната си небрежна походка. Спря до Джъд, а той я представи.

— Това е Кристабел Гейнс. Тя е съсобственик на фермата. Кристабел, сигурен съм, че си спомняш Джоуъл Харпър, режисьорът — каза той и посочи дребен мъж с очила и бейзболна шапка, който се усмихна и кимна. — Това е Ранс Уейн, който ще играе главната роля — кимна към висок рус мъж с мустаци.

— Това е Гари Мейз, помощник-режисьорът — продължи той и представи по-млад мъж, който оглеждаше манекенката с нескрита похотливост. — А това е Типи Мур — добави той, вече с различен глас и очите му се приковаха в зеленооката червенокоска, който извърна поглед към Кристабел за секунда, след което прецени, че по-младата няма да й бъде конкуренция и продължи да се усмихва слънчево на Джъд.

— Приятно ми е да се запознаем — каза любезно Кристабел.

— И на мен. Готови сме да започнем снимките в понеделник — обърна се Харпър към Джъд. — Просто трябва да обсъдим някои технически подробности…

— Ако искате да ви разкажа нещо за добитъка — започна Кристабел.

— Ще попитам Джъд — отвърна манекенката с надменен дрезгав глас. — Сигурно знае повече от теб — добави тя, без да се старае да прикрие грубостта си.

Тъмните очи на Кристабел проблеснаха.

— Аз съм израснала тук… — започна тя.

— Джъд, ще ни покажеш ли бика, за който спомена? — загука манекенката и стисна ръката на Джъд в своята, след което го потегли напред.

Кристабел остана сама, а Джъд послушно потегли към обора с Типи, Джоуъл и целият им антураж. Идваше й да си изгризе ноктите. Все пак тя бе пълноправен партньор в тази ферма. Очевидно всички я смятаха прекалено млада, за да взема значителни решения, а Джъд бе прекалено увлечен по червенокосата, за да го е грижа, че я бяха зарязали като ненужна вещ.

Тя остана злобно загледана след тях, докато тропот на конски копита не привлече вниманието й. Ник Вейте, отговорник на работниците им и мениджър на фермата се бе отправил към нея, стегнатата му фигура леко прегърбена на седлото.

— Какъв ти е проблемът? — попита тя.

— Досега събирах кравите — оплака се намръщен той. — Някой пълен идиот е срязал оградата и пет крави бяха излезли. Прекарахме ги на друго пасище и се върнах да взема камиона и малко тел, за да оправя срязаното.

— Нали не става дума за бременните крави? — попита притеснено тя.

Той кимна.

— Тъкмо за тях. Поне ми изглеждат наред. Накарах момчетата да ги преместят на пасището зад обора. Просто за всеки случай.

— А кой е отворил портата — попита тя.

— Не е от моите хора — увери я Ник и тъмните му очи проблеснаха на изпитото обветрено лице. — Ходих до Хоб Дауни и поговорих с него. Той не мърда от люлеещия се стол на верандата почти през цялата година. Помислих си, че може и да е видял кой е срязал плета.

— Видял ли е? — полюбопитства тя.

— Каза, че забелязал непознат пикап рано тази сутрин с покривало като на камионите за добитък — обясни Ник. — Доста стар пикап, черен, с червена лента. Слезли двама мъже и се държали така, сякаш оправят оградата. Хоб излязъл на верандата и им викнал. Те се поколебали, но отнякъде се появила патрулната кола на шерифа и те скочили в пикапа и отпрашили бързо-бързо нанякъде. Разрезът е малък, точно колкото да се провре една крава и не се вижда, освен ако не се приближиш.

Тя се приближи до коня, притеснена и умислена.

— Искам да се обадиш на Дюк Райт и да го питаш дали има черен пикап с червена лента и да разбереш кой го е карал тази сутрин.

Ник се наведе от седлото и срещна погледа й.

— Имаш ли някаква представа кой може да бъде? — попита той.

Тя кимна.

— Още няма да споменавам имената, а и това, което съм научила, засега не е за казване. Слизай от коня.

Той вдигна вежди.

— Защо?

— Не ми се ходи до конюшнята да оседлавам Мик — призна тя. — Филмовият екип е там. Притесняват ме.

Ник слезе с едни единствено пестеливо елегантно движение.

— Къде отиваш?

— Само да погледна как е срязана оградата — каза му тя.

— Нали вече ти казах…

— Ти просто не разбираш — каза тя и се приближи до него. — Оградата при пасището, където умря бикът също беше срязана, не си ли спомняш? Така и не казах на Джъд, оправихме я, но аз забелязах как беше срязана. Всеки би свършил дадена работа по различен начин. Веднага мога да ти кажа дали Мод или Джъд е отварял кутийка кока-кола и то по начина, по който са вдигнали езичето. Много добре си спомням как бяха нарязали оградата миналия път.

— Трябва да намеря Дени. Той е намерил нови буци сол. Трябва да ги пренесем, щом оправим оградата.

— Добре — тя се качи с опитно грациозно движение на седлото, потупа коня по червения врат и се усмихна нежно.

— Ще се грижа добре за Тоби, спокойно.

Той сви рамене.

— Не се и съмнявам. Искаш ли двамата с Дени да вземем камиона и да тръгнем след теб?

Тя поклати глава.

— Аз да не съм от захар — забеляза пушката, която стърчеше отстрани на седлото. — Имаш ли нещо против да я взема? — добави тя.

— Не, разбира се. Дори ще ми е по-спокойно, ако я вземеш. Не забравяй, че съм спуснал предпазителя. Джъд там ли е? — попита неочаквано той и кимна към обора.

— Да, затова върви направо в бараката с инструментите. Колкото по-малко знае, толкова по-малко ще мърмори.

Мъжът понечи да спори, но тя вече се бе понесла в галоп напред.

Нямаше никаква нужда да оглежда разрезите, за да е сигурна, че Джак Кларк е направил тази поразия. Може би просто е искал да пусне кравите навън, може, обаче, да е имал намерение да открадне някоя и друга. Само че тя искаше да се махне и от Джъд, и от другите. Ако имаше късмет, щяха да са си отишли, когато се прибереше. Освен това нямаше да е лошо да се увери, че теорията й е вярна. Ако успееше да намери дори и най-дребното доказателство и да го даде на Кеш, той щеше да се погрижи за Джак Кларк.

Спомни си погледа в черните очи на Джъд, докато бе помагал на Типи Мур да слезе от джипа и как тя го бе повела настрани, след като обиди Кристабел. А той, по всичко личеше, дори не бе забелязал, че я обиждат. Сърцето й се сви. Точно както се бе страхувала, пристигането на манекенката представляваше повратна точка в живота й. Прииска й се да може да върне часовника назад. Вече нищо нямаше да бъде същото.