Даяна Палмър
Обречени на любов (15)

Петнадесета глава

Когато Криси вече бе на крак и можеше да се движи безпроблемно из фермата, Джъд се върна във Виктория, макар и с известно нежелание. Седмица след като я изписаха и се върна в къщата, той отново започна работа. Разследването на втората престрелка го бе оправдало напълно. Въпреки това прескачаше от Джейкъбсвил до Виктория, за да е сигурен, че нямат нужда от него. Двамата с Ник направиха нови планове за фермата, купиха нови материали и наеха още един човек на пълен работен ден, след което съставиха графици, за да успеят да свършат работата по-ефикасно.

Кристабел се бе опитвала напразно да постигне много с мъжете, които работеха почасово, затова сега наблюдаваше със страхопочитание Джъд и решимостта му да се справи с всички проблеми. Ник само се усмихваше и вършеше нещата, които му бе наредено, а в същото време се забавляваше как почасовите работници се захващат с проектите и ги вършат, без да има нужда някой да ги убеждава или подтиква.

След като получиха парите, фермата започваше да надига глава. Нова филмова компания бе набелязала мястото за снимки, запланувани за следващата година. Кристабел изпъшка, но Джъд веднага й обеща нов обор и ремонт на къщата, затова тя се предаде. Освен това снимките щяха да започнат чак следващата есен. Колко много неща можеха да се случат през това време, каза си тя. Всъщност, може би тя изобщо нямаше да е тук.

Междувременно японската компания се свърза с тях и започнаха да уреждат заминаването на Джъд и Кристабел за Осака, където щяха да се водят преговорите. Тя се опита да се измъкне и се оправда с работата, но Джъд знаеше каква е истинската причина. Обори дори възражението й, че няма паспорт, защото оставаше достатъчно време, за да си извади. Ник бе напълно способен да наглежда нещата, а и още не бе времето, когато се раждаха телетата. Повече извинения не успя да измисли, освен ако не кажеше, че не иска да остави Кеш Гриър, каза си с горчивина Джъд.

Кеш бе тайното й спасение. Тя го използваше, за да държи Джъд на страна, и за да му попречи да прави признания от благодарност или от чувство на вина. Знаеше, че той ще постъпи точно така. Познаваше го прекалено добре. Все още бе поразен от факта, че бе жертвала себе си, за да го спаси.

Не можеше да пренебрегне случилото си, колкото и да му се искаше. Едва ли би разкрила чувствата си към него по-добре, дори ако му го бе написала черно на бяло.

Само че не успя да се измъкне от пътуването до Япония. Дори и Мод се намеси и започна да настоява да замине.

— Все още съм слаба след болницата — спореше тя с Джъд в деня, преди да поемат към летището в Хюстън.

Той я погледна замислено, в очите му скрита някаква болка, която напоследък ставаше все по-явна.

— Знам — отвърна спокойно той. — Но това ще е нещо ново за теб. Трябва да се откъснеш от това място поне за малко.

Тя го погледна продължително.

— Да не би да искаш да кажеш от Кеш?

Той стисна зъби. Щом някой произнесеше името му, сякаш размахваха червено парче плат пред бик.

— Да, забелязах, че се криеш зад него, откакто те изписаха — изтъкна той.

Тя му обърна гръб, защото й бе омръзнало да се карат. Двамата с Кеш бяха приятели. Нещата щяха да си останат така. Но поне държеше настрани Джъд и решимостта му да изплати дълга си към нея.

— Ако аз бях на твое място, при дадените обстоятелства щеше да постъпиш по абсолютно същия начин. Знаеш много добре, че е така — каза тихо тя и плъзна поглед към пасището. — Направи огромен въпрос, Джъд, а не беше необходимо.

Усети топлината му зад себе си, а дъхът му погали косата и слепоочието й.

— Ти посрещна куршума, който бе предназначен за мен — заяви той. — И как, според теб, трябваше да приема нещата?

Едрите му длани стиснаха раменете й и той я завъртя нежно към себе си, за да я погледне в очите.

— Щом направя крачка към теб, ти се отдръпваш две назад — рече замислено той. — Ти същата жена ли си, която не можеше да си намери място достатъчно близо до мен на Коледа.

Криси се изчерви.

— Как смееш да повдигаш този въпрос! — побесня тя.

— А дори не беше пила — добави той с усмивка.

Тя не посмя да го погледне в очите.

— Както ти сам каза, беше грешка.

— Аз казах много неща — отвърна уклончиво той.

— Да, а сега казваш още и още, а не би трябвало — опита се да обясни тя и се отдръпна от ръцете му. — Слушай, знам, че искаш развод. Няма проблем. Няма да споря. Можеш да се ожениш за Типи Мур, а аз ще бъда с Кеш, докато той прецени дали иска да остане да живее в Джейкъбсвил.

Джъд се зачуди дали тя има дори бегла представа колко силно го нараняваше, когато говореше подобни неща. Той не проявяваше никакъв интерес към Типи Мур. Само че увлечението й по Кеш го накара веднъж да се престори, и то единствено от гордост. Кеш бе всичко, което повечето мъже им се искаше да бъдат. Бе красив, очарователен, образован и не знаеше какво е това страх. Нямаше нито един служител на силите на реда в Тексас, който да не познава името му. Джъд бе избутал гимназията, учи известно време в колеж, но изобщо не бе от класата на Кеш в интелектуално отношение и го разбираше много добре. Не само че нямаше достатъчно образование, но и не говореше шест непроизносими чужди езика.

Лошото бе, че отлично знаеше какви са чувствата на Кеш към Кристабел, и че при първа възможност той ще се ожени за нея, без дори да се замисля.

Джъд едва сега започваше да разбира, че като я е отблъсквал и като е проявявал безразличие през всички тези години, когато искаше да я държи далече от себе си, я е наранявал ден след ден. Беше си повтарял, че това е за добро, че е най-добре тя да запази сърцето си за времето, когато след анулирането на брака им, щеше да има възможност да започне живота си отново. Оказа се, че греши. Не искаше да се обвързва, нито да пуска корени, нито да създава семейство. Непрекъснато си спомняше собственото си детство, когато майка му напусна баща му заради друг мъж. Тя бе като Кристабел, невинна, омъжена съвсем млада, без опит за света и мъжете. Сега вече не му се струваше чудно, че е била привлечена и изкушена от друг.

Представяше си как след години брак Кристабел постъпва също като майка му и избягва с друг, за да задоволи любопитството си. Тази възможност го плашеше. Беше обърнал гръб на жадните й погледи и на мечтите й да живее с него. Сега искаше да си върне тези неща, но тя, на свой ред му бе обърнала гръб. Държеше се резервирано и го отблъскваше също както той нея. Не можеше да не признае, че има основателна причина. Никога преди не я бе окуражавал. А ето че сега бе прекалено късно. А и конкуренцията бе жестока. Въпреки че имаше чудесно самочувствие, заплахата, наречена Кеш Гриър го притесняваше.

— Повторих ти безброй пъти, че нямам никакво намерение да се женя за Типи — изсъска той. — Само че ти не искаш да ме чуеш.

Сигурно защото докато простреляха Кристабел бе казвал неведнъж, че ще се ожени за нея, помисли си тя, но й бе омръзнало да се карат.

— След като се налага да дойда, отивам да си събера багажа — каза с въздишка тя. — Тринадесет часа полет, сигурно ще ми излезе пяна на устата, преди още да сме стигнали в Калифорния.

Той я погледна игриво.

— Можем да пробваме да се включим в клуба „Приключения във висините“.

Трябваше й цяла минута, за да се сети за какво говори той. Погледна го разгневена.

— Няма да правя секс с теб в тоалетната на самолета!

— Дори и ако ти купя червено боди ли? — попита тихо той.

Мод спря на вратата, без да смее да пристъпи. Прочисти гърлото си, направи крачка напред, а след това едва се сдържа да не избяга в кухнята.

Джъд не каза нищо. Разсмя се силно и заразително. Кристабел издаде нещо като ръмжене и бързо се скри в стаята си.

Пътуването бе дълго и малко страшно за Кристабел, защото за пръв път в живота си пътуваше със самолет. В икономична класа бе шумно, но двамата с Джъд категорично бяха отказали да им купят билети за бизнес класа. И без това се чувстваха неудобно, че им плащат пътя. Седалките се оказаха неудобни и те не можаха да си починат, но самата мисъл, че заминават за чужда страна бе особено вълнуваща за Кристабел.

Скоро след като излетяха сервираха храна, а прекараните безсънни нощи победиха младата жена и тя заспа. Сякаш бе изминала само минута, когато усети целувката на Джъд и се събуди.

Усещането за устните му върху нейните бе като ток и тя успя да се сдържи да не отвърне с огромно усилие на волята.

— Къде сме? — прошепна Криси. Той се усмихна.

— Погледни през прозореца, мила.

Тя вдигна щората. В този момент разбра, че до края на живота си няма да забрави невероятната гледка на японското крайбрежие. Въпреки че бе чела много и гледала предавания по телевизията, нищо не я бе подготвило за изумителната красота. Зелени планини се извисяваха чак до облаците. Брегът бе нарязан от остри зъбери, които сякаш се издигаха от океана. Все едно че гледаше някакво вълшебство. Тази неочаквана прелест я бодна в сърцето.

— Боже! — въздъхна тя, останала без думи.

— И аз така се почувствах първия път, когато го видях — призна тихо Джъд. Беше ходил в Япония преди години във връзка с разследването на някакъв случай, докато тексаските рейнджъри работеха с Интерпол. — Това не може да се опише. Човек трябва да го види.

— Да — тя въздъхна от удоволствие. — Толкова е красиво.

Той наблюдаваше профила й и не можеше да й се насити.

— Каква красота — прошепна той и си помисли със страх, че сега тя можеше да е мъртва.

— Нали ще ни посрещнат на летището? — попита притеснено тя. — Защо поне един от нас не говореше японски като Кеш.

Той застина. Прииска му се поне един ден да не споменава този проклетник.

Усети какво е казала и се намръщи. Защо не потиснеше тази омраза към Кеш! Нали си имаше Типи, красива, известна жена, с която всеки мъж би се гордял. Когато дойдеше на себе си, щеше да разбере, че Кристабел вече не е част от живота му. Сигурно така щеше да стане.

Летището Кансаи беше огромно, истинска симфония в метал и стъкло, а на тях им се стори невъзможно да си пробият път и да се ориентират. Кристабел се чувстваше неловко, докато минаваха през паспортен контрол. Всичко тук бе напълно различно и непознато.

Притесненията й се оказаха ненужни. На митницата ги чакаше господин Косуги и съдружникът му, господин Насаги и някои техни колеги.

— Надявам се полетът да е минал добре? — попита господин Косуги, широко усмихнат и кимна към сътрудниците си да поемат багажа на гостите.

— Беше наистина чудесно. Но първата гледка от красивата ви страна ще остане в мен завинаги — каза с дрезгав глас Кристабел и отвърна на усмивката му.

— Съпругата ви е роден дипломат, господин Дън — засмя се другият мъж.

Джъд я прегърна и привлече към себе си.

— Тя е дясната ми ръка — измърмори той и също се усмихна.

Мениджърът на хотела, придружен от заместника си посрещнаха семейство Дън и ги придружиха заедно с господин Косуги и персонала му до стаята им. Отношението им се стори толкова мило на Кристабел, че тя не знаеше как да реагира.

— Карате ни да се чувстваме наистина специални — обърна се тя към бизнесмените.

— Но вие сте специални. За нас е удоволствие да ви посрещнем в страната си. Надяваме се стаята да ви хареса — добави мениджърът на хотела и дръпна завесите, за да разкрие гледката към реката и моста под тях, както и ширналия се град Осака.

— Каква невероятна красота — възкликна Кристабел.

Господин Косуги се разсмя.

— Ще минем да ви вземем към шест следобед, ако прецените, че ви е удобно и ще ви заведем в най-хубавия ресторант в Осака — той се поколеба. — Ако, разбира се, предпочитате американска кухня…

— Но аз бих искала да опитам суши — отвърна веднага Кристабел. — Чела съм за сладководната змиорка и за супата „мисо“ и мисля, че много ще ми хареса…

— И на мен — отвърна с усмивка Джъд. — Ще видите, че японската кухня много ни допада!

Домакините бяха учудени, но останаха много доволни.

Усмихваха се снизходително на борбата, която Кристабел се опитваше да води с пръчиците. Не искаше да признае, че Кеш се бе опитал да я научи, но тя така и не успя да схване принципа. Джъд, обаче, ги използваше така, сякаш бе роден и отрасъл тук и веднага използва възможността, за да покаже на Криси как да ги държи и да се храни с тях.

— Виждаш ли? — гълчеше я тихо той. — Никак не е трудно.

— Благодаря.

Очите му се задържаха на лицето й, когато тя пое парче печена на скара змиорка и я лапна. Беше облякла рокля от някаква сребърна материя с тънки презрамки, която Джъд настоя да купят, преди да тръгнат от Джейкъбсвил. Русата й коса се стелеше по раменете и бе обула високи бели обувки с каишка през глезена. На Джъд му се струваше изключително красива и той не можеше да откъсне очи от нея.

— Утре ще ви заведем в един специален ресторант в Киото — обясни господин Косуги — а след това ще отскочим до фермата, където отглеждаме говедата, за да можете да видите как сме устроили всичко. Докато сме там — добави той — може би ще искате да видите добитъка.

Тя остави пръчиците.

— Истински самурайски форт? — възкликна тя. — Със специалните славейови подове?

Този път господин Косуги истински се изненада.

— Госпожо Дън, вие знаете за славейовите подове? — попита той.

За нея бе истинско удоволствие да я наричат с името й по мъж. Усмихна се широко.

— Обожавам чуждестранните филми. Сигурно съм гледала всички филми за самураи, които са давани! С огромно удоволствие ще видя форта!

Той бе впечатлен.

— Тогава ще отидем да видим замъка „Нихо“, строен през 1603 година. Утре след закуска ще мина да ви взема. Да кажем към девет сутринта.

— Чудесно — въздъхна тя, а Джъд кимна и се усмихна на ентусиазма й.

Двамата с Джъд бяха в стая с двойно легло, но тя дори не си помисли за възможността за интимност. Беше толкова уморена, че едва успя да си облече памучната нощница и заспа на часа. На следващата сутрин, Джъд вече се бе облякъл, когато я събуди и зачака да си сложи ежедневни дрехи, за да слязат на закуска.

Господин Косуги и придружителите му пристигнаха в уречения час, за да ги вземат. Кристабел се учуди, че от нея блика енергия, въпреки че бе неестествено топло. Щяха да се возят на прочутия влак стрела до Киото. Гарата в Осака я впечатли силно. Беше построена на няколко нива и включваше център с магазини и кино, където имаше реклама на филма с Майкъл Дъглас, „Черен дъжд“. Наслаждаваше се на всичко ново, от топлото отношение на хората, до приятната им традиция да се усмихват и да се кланят при всяка възможност, до високотехнологичните устройства, които японците приемаха за даденост. Съпругата на господин Косуги й показа телефон, който бе и музикална уредба, имаше връзка с Интернет, вградена камера, миниатюрен телевизионен екран и преносима библиотека с база данни и дори компютър. Джъд също бе силно впечатлен.

Човек от персонала им подаде билетите. Трябваше да ги пъхнат в прорез, монтиран на метален шкаф, за да минат, а накрая получаваха билета обратно. Влакът бе претъпкан, но те успяха да си намерят места и се насладиха на скоростта и приятната компания.

Когато пристигнаха в Киото, Кристабел започна тайно да наблюдава Джъд. Той изглеждаше много по-спокоен, отколкото някога го бе виждала. Вървеше с широки крачки редом с японците, силно впечатлени както от ботушите му, така и от шапката Стетсън. Един отракан тийнейджър му намигна.

— Как си приятелче?

Групата излезе от гарата и всички се качиха в мини бус, който ги откара до фермата на Косуги, където обиколиха всичко и се запознаха с високотехнологичните методи за производство на говеждо. Кристабел и Джъд харесаха всичко видяно и го казаха на домакините. Когато се върнаха в буса, им подадоха опаковани бели парчета плат, за да попият потта си. И двамата бяха прекалено облечени за високата температура. Шофьорът на буса ги отведе в замъка „Нихо“, седалище на шогуната Токугава и те обиколиха калдъръмения двор, великолепните градини пред замъка и стаите с плъзгащи врати, заобиколени от дървен коридор. Когато вървяха по него, той издаваше мелодични звуци, подобни на птича песен. Показаха им и структурата отдолу, където пирони, заковани на стратегически места, издаваха тези звуци. Славейовият под, както го наричаха бе мелодичен начин, по който се спасяваха от опитите на вражески войници или нинджи да нападнат самураите! Кристабел си бе взела фотоапарат и господин Косуги правеше снимка след снимка на Кристабел и Джъд. Кристабел бе доволна, защото след развода тези снимки щяха да са единственото, което й оставаше от Джъд.

В самурайския форт имаше малък магазин за подаръци, където спряха, за да купят безалкохолни напитки и сувенири. Джъд купи на Кристабел красиво ветрило в червено и черно и картички, които да отнесат у дома. Когато се качиха отново в буса в компанията на невероятно любезния шофьор и поеха към ресторанта на господин Косуги, за да обядват, времето вече бе доста напреднало. Храната там се оказа превъзходна, особено говеждото, никак не по-лошо от говеждото на Кобе, с което се славеше Япония. Той бе използвал много подобни методи, за да постигне желания ефект, включително и масажи на добитъка. Животните, които очакваха от семейство Дън, щяха да бъдат отглеждани по много подобен начин. Хапнаха говеждо с макарони, което им се стори приказно.

Кристабел ставаше все по-опитна с пръчиците за храна, откакто Джъд я научи. Така и не успя да разбере как става, докато Кеш й показваше. Направи груба грешка и сподели този факт с Джъд, докато поднасяше макароните към устата си.

Джъд се бе държал приятно и се усмихваше през целия ден. Само че когато тя спомена Кеш, мъжът изстина. Дори апетитът му се стопи. Постара се да се държи любезно с домакините. Обиколиха един храм и поговориха с будистки монах, който дори написа автограф в книгата за храма, която Кристабел купи като сувенир, за да си припомня ширналите се Зен градини и красивите риби в езерцето близо до храма. По-късно, след като се прибраха с влака в Осака и се качиха на ферибота, за да се върнат в хотела, приятелското държание на Джъд изчезна. Когато двамата останаха сами в хотелската си стая, нещата се промениха.

— Може би аз трябваше да си остана, а ти да дойдеш с Кеш — каза той, едва сдържайки яда си. — Той дори говори езика, нали така?

Тя се стегна.

— Да, говори го, при това съвсем свободно — отвърна Криси и очите й проблеснаха. Отметна назад дългата си руса коса, объркана от вятъра. В бежовите си панталони и блуза на цветя, тя изглеждаше стройна, източена и много красива.

Джъд се обърна към нея с тъга, от която сърцето й се сви. Все още не бе свалил небесно сините си панталони, но бе оставил сакото, вратовръзката и шапката и бе разкопчал последното копче на ризата. Тъмни косъмчета покриваха мускулестите му гърди и тя си спомни усещането, когато бе притисната до тях в мрака.

— Само че никога не те е имал — каза рязко той и се надвеси над нея — и никога няма да те има.

Тя възкликна и го погледна с учудване в големите си очи.

— Ти не ме искаш… — започна тя.

Слабата му ръка я притегли нежно, за да я притисне към мускулестото му тяло.

— Сляпа, глуха и от глупава по-глупава, това си ти! — каза той и притисна устни към нейните.

Тя усети иронията в думите му. Бе силно възбуден, а едва я бе докоснал. Преглътна с усилие. Някъде по гърба й пробягваха тръпки на удоволствие. Спомни си какво бе изпитвала преди, но в следващия миг от гърлото й се отрониха звуци, които дори не позна, че са нейни.

Ръцете й задърпаха ризата му.

— Недей, Джъд — каза с пресекващ глас тя. — Просто още си под въздействието на всичко, което се случи. Ще отшуми.

— Държах се благородно още откакто те откараха в болницата — изсъска той. — Вече ми омръзна. Не се храня, не спя, не мога и ума да си събера, за да работя. Спомням си гласа ти, стоновете ти, докато бяхме заедно — изрече той над устните й. — Ти не можеше да ми се наситиш. Не можеше да се откъснеш от мен. Лицето ти, когато бе задоволена… Изтръпвам всеки път, когато се сетя. А ти ми разправяш, че щяло да отшуми!

Тя усети, че губи почва под краката си. Тялото й реагираше както обикновено на близостта му и така нямаше да може да го убеди в противното. Гърдите й бяха притиснати в неговите, краката й по своя воля я водеха по-близо до възбудата му. Усещаше ръцете му по тялото си и го желаеше толкова силно.

Собствените й ръце предателски се спуснаха под ризата му, но тя бе безсилна да ги спре. Вдигна лице към него и забеляза в черните очи същото безпомощно изражение на безкрайно желание.

— Този път няма да гася светлината, Кристабел — каза той, докато се навеждаше, за да я вдигне на ръце. — А на теб ще ти хареса всичко, което правя с теб.

Устните му се отвориха и поеха нейните. Все едно че вътре в гърдите и избухна експлозия от радост. За свой срам тя не направи дори опит да му се противопостави. Притисна се в него, за да отвърне на глада и страстта му, отърка тяло в неговото и простена жално.

Когато и двамата бяха отпуснати на леглото, тя вече нямаше думи. Ръцете й се стремяха също като неговите да премахнат препятствията, тя дишаше бързо и накъсано и това бе единственият звук в тихата стая.

— Ще вечеряме… със семейство Косуги — задави се тя, докато той сваляше панталоните и дърпаше блузата й през глава.

— След два часа — прошепна грубо той и ръцете му се насочиха бързо към бельото й. — С малко късмет, може и да имаш сили да ходиш!

Тя простена под настойчивостта на устните му. Той не спираше да милва тялото й и премахваше всяко дребно препятствие нетърпеливо, докато и двамата не се озоваха голи върху чаршафите.

— Поспри — прошепна той дрезгаво, докато тя се извиваше под устните му, спрели на гърдите й. — По-бавно, скъпа. Не бързай. Няма нужда. Няма нужда да бързаш.

Тя изхлипа, а гласът й прозвуча силно в тишината, нарушавана единствено от монотонното бръмчене на климатика.

— Чистачките — каза тя.

— Затворих вратата.

Искаше да му каже, че те имат и резервен ключ, но устните му бяха от вътрешната страна на бедрото й и тя полудя от удоволствие. Никога не бе предполагала, че собственото й желание може да бъде толкова силно, да избликне по този начин още щом той я докосне.

— Може би аз не съм нормална — задавено каза тя и се притисна към него.

— Защо?

— Цялата горя — засмя се неуверено тя. — Умирам за теб. Ще направя всичко, всичко!

— Аз също. Всичко, за да ти доставя удоволствие — отпусна се до нея и стисна нежно лицето й между дланите си, за да го поднесе към устните си. — Мина толкова много време, мила. Толкова много!

Гласът й се превърна във висок стон, когато прекара ръка през космите на гърдите му. Чудеше се дали и жените усещат същото, което и мъжете, когато някой ги гали. Решена да открие, тя се наведе към гърдите му и проследи с устни и език плоските мъжки зърна, толкова различни от нейните.

Той се изви и простена.

— Харесва ли ти? — прошепна тя до ключицата му.

— Страхотно — изръмжа той. — Направи го отново.

Тя го послуша, но този път устните й се спуснаха под пъпа, той бе разтърсен от тръпка и привлече тялото й под своето, краката им се преплетоха и той потърси устните й.

Ръцете му бяха между телата им и той твореше чудеса, караше я да се извива и стене от невероятното усещане. Тя разтвори крака, за да го допусне да я докосне още по-интимно.

Той надигна глава и я погледна в очите, докато ръцете му отново пълзяха по тялото й с бавни нежни движения, които я оставяха бездиханна.

— Никоя не съм желал толкова силно — призна той. Дългият му крак, покрит с косъмчета се плъзна между нейните, за да може той внимателно да навлезе и открие женствеността й. — Недей, не си повдигай крака — прошепна той. — Помести се… така, точно така — той потръпна. Очите му потърсиха нейните. — Сега се притисни в мен. Искам да ме усетиш как навлизам. Бавно, много бавно, мила. Хубаво е, нали?

— Да — прошепна на свой ред тя. Ръцете й стиснаха раменете му и тя се вгледа в него, докато тялото му бавно се сливаше с нейното. Очакваше да я заболи, макар и малко. Но вече нямаше бариера, нищо не им пречеше. Очите й отразиха изненадата и удоволствието, което изпита щом той влезе в нея.

— Възбуждаш ме — каза той без да откъсва очи от нея, докато се движеше. — Всичко у теб ме възбужда. Никак не исках онази първа нощ да гася светлината. Искаше ми се да виждам лицето ти, очите ти, докато те любя.

Изражението му й бе непознато. Дъхът й замря, щом той премести краката й и ги събра между своите.

— Помниш ли какво бе усещането първия път, когато го направих? — попита той, гласът му чувствен и галещ.

— Да — отвърна тя. Ръцете й се пресегнаха към лицето му, проследиха правия нос, широките изваяни устни, издадената брадичка. Тя изхлипа от удоволствието, което той събуждаше в тялото й.

— Така ли? — прошепна той и отново се раздвижи, вече по-уверено, забелязал изражението й. — Да, харесва ти, нали? — бедрата му се повдигаха и я отново я притискаха, а с всяко ново движение тя стенеше и замираше.

Пръстите й продължаваха да стискат раменете му, а екстазът се надигаше в тялото й и я обладаваше.

— Джъд! — викът й, предизвикан от насъбралото се напрежение пресекна. Погледна го в очите с нещо като паника. — Моля те… не спирай — молеше тя с последни сили.

— Ето така ли? — питаше напрегнато той и навлизаше по-дълбоко и по-силно. Беше стиснал зъби. Затвори очи. — Да. Да! Точно… така.

Тя се движеше с него, сякаш бяха свързани от нещо невидимо. Забрави миналото, не мислеше за бъдещето, за болката и несигурността. Знаеше само едно и то бе отчаяната нужда да достигне удоволствието. Съсредоточи се в момента с всички сили. Дишаше шумно, също като него. Тялото й тръпнеше при всяко дълбоко проникване. Очите й не виждаха, взрени в неговите, а тялото й лудо танцуваше в търсене на удовлетворението.

— Никога не е било толкова хубаво — прошепна дрезгаво той, когато тялото му усили ритъма. Мъжът простена и дланите му стиснаха чаршафа от двете страни на главата й.

— Няма да издържа дълго…

— Няма нищо — прошепна тя, гласът й изтънял и напрегнат. — О, Джъд… Джъд…

Притисна устните й със своите, а ритъмът стана трескав.

— Хайде, мила, направи го! — прошепна той до отворените й устни. — Направи го заради мен!

Неочакваното удоволствие я зашемети. В първия момент се извиси до неподозирани висоти. В следващия хлипаше като дете и се притискаше в него, усетила как тялото й се взривява и разпраща радостни тръпки.

Почти не го виждаше в последвалата лудост. И очите и устата й бяха широко отворени, докато бе обзета от безкрайното удоволствие на тялото, в което цареше нещо диво.

Бедрата му се спуснаха диво над нея и понесоха горещата вълна на избухналата страст.

— О, господи, господи! — задъха се той. — Никога не е било така… никога!

Тя го притисна към себе си, приласка го, успокои го, докато тръпките отминаваха. Дълго след това той потръпваше, а най-сетне се отпусна върху нея мокър и уморен. Тя се наслаждаваше на усещането на едрото му тяло, прегърнала го до себе си. Докосна с устни рамото му, гърлото. След това прокара ръце по влажния гръб, усети трепета на мускулите и усети всяко движение, предизвикано от изпитаното удовлетворение. Почувства устните му до ухото си, топлината на лицето му, притиснато до нейното.

Това бе акт на нежност, който тя не си бе представяла, че може да съществува след толкова диво и страстно любене. Притисна се отново към него и се опита да диша по-спокойно. Телата им бяха все още слети, макар и отпуснати от изтощение.

Той повдига глава и се взря в очите й. Гледаше я така, сякаш много дълго не я бе виждал. Ръката му приглади влажната объркана коса и проследи пълните устни.

— Аз съм част от теб — прошепна той и гласът му прозвуча много учудено. — Усещам те навсякъде около мен, ти си като топла коприна.

Криси се изчерви и се скри във врата му.

Джъд вплете пръсти в косата й. Превъртя се на една страна и я привлече със себе си. Гърдите му тежко се надигаха и спускаха.

— Нараних ли те?

— Не, разбира се.

Ръката му се спусна отстрани, където бе раната, сега очертана от лека подутина.

— Сигурна ли си?

— Лекарят каза, че мога да се върна към обичайните неща — каза тя. — Предполагам, че е имал предвид… всички неща.

Той се засмя дрезгаво до слепоочието й.

— Това не беше нормално — прошепна той и я целуна по клепките. — Беше различно.

Тя обви врата му с ръце и отпусна глава на влажното мъжко рамо.

— Страхувам се, когато се чувствам по този начин.

— Да — нямаше нужда да я пита какво иска да каже. Проследи косата, паднала по гърба й, а очите му се спряха на стената зад тях. Намръщи се, защото се сети, че за малко не я бе изгубил. Беше се проявил като глупак. Може би, наистина само може би, все още имаше някакъв шанс.

— Не казваш нищо за развода — прошепна тя, въпреки че не й бе приятно да повдига въпроса. Точно сега се чувстваше уязвима и несигурна в него.

— Казах на приятеля ти Кеш, че адът ще замръзне, преди да ти дам развод — каза тихо той.

Усети как тялото й се стегна.

— Ка… какво?

Ръката се плъзна по гърба й, проследи белезите и се спусна чак до бедрата, за да я привлече до себе си. Потръпна, когато я усети и тялото му веднага се раздвижи.

— Ако те боли, най-добре ми каже веднага — каза той едва успявайки да се контролира. — Преди отново да загубя контрол.

Тя усети реакцията му. Беше прекрасно да чувства как тялото й се отваря за неговото. Повдигна леко единия си крак, за да навлезе той по-навътре и чу как шумно си пое дъх.

— Нямаше да ти кажа дори и да ме болеше — прошепна дрезгаво тя. — Искам пак. Искам те отново. Искам… да бъда… част от теб.

Той издаде странен гърлен звук. Секунди по-късно устните му бяха върху нейните и тялото му притискаше жадно нейното. Никога не си бе мислил, че е възможно двамата да достигнат такова сливане, но ето че се случваше. Това бе последната му мисъл, преди да потъне в забвението на страстта.

Привлече я под душа със себе си, сериозен и притихнал и я изкъпа толкова естествено, сякаш това бе ежедневие.

Тя бе разтърсена от тази неочаквана интимност във връзката им. След Коледа почти не се бяха докосвали, а ето че сега бяха любовници. Наистина любовници.

Докато я сапунисваше и изплакваше, целуваше нежно гладката кожа. Помилва гърдите и ги целуна, а след това й подаде гъбата.

Бяха също като деца, които оглеждат телата си, потънали в съсредоточена игра.

Джъд я избърса, уви я в хавлия, а след това и себе си. Сетне я отведе до вградения сешоар за коса и й помогна да изсуши дългата коса.

Сякаш времето бе спряло за тях. Не си спомняше някога да е споделяла такава близост с друг човек. Очите й жадно търсеха неговите и се надяваха на нещо повече от удивителното удоволствие, което бяха изпитали преди малко.

— Какво търсиш, Кристабел? — попита нежно той.

Тя извърна поглед и бързо се усмихна.

— Нищо.

Той остави сешоара и повдигна брадичката й. Гледаше я напрегнато и сериозно.

— Няма утре. Има само сега. Ще живеем ден за ден, докато се приберем. Става ли?

Тя преглътна и го погледна в очите.

— Добре, Джъд — прошепна тя.

Той се наведе и бавно покри устните й. След това отново я поведе към спалнята и я облече с нежност, от която сърцето й се сви.

След това нямаше връщане назад. Където и да ходеха се държаха за ръце. Джъд й се усмихваше така, сякаш не бе виждал друга жена. Отваряше й вратите, караше я да върви от вътрешната страна на улицата и й кавалерстваше навсякъде. Подари й най-сексапилното червено боди, което тя бе виждала и я накара да го облече и да му се представи в него. Резултатът бе ясен. Всяка нощ заспиваше в прегръдките му след нежната страст, която ставаше все по-вълнуваща с всеки изминал ден. Кристабел изпитваше ужас от момент, когато щяха да потеглят за дома. Но, разбира се, пътуването приключи. Качиха се на самолета за Далас и страхът, че ще изгуби близостта с Джъд я направи мълчалива и сдържана през цялото пътуване.

Джъд забеляза и го отдаде на колебание от нейна страна, на несигурност дали да продължи връзката. Той също се отдръпна, за да не я притиска. Това, от своя страна я накара да мисли, че той също има съмнения, които изглежда не бе забелязала по-рано.