Даяна Палмър
Обречени на любов (8)

Осма глава

Криси не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Представи си как я арестуват и затварят в килия. Това сигурно ще бъде най-щастливият ден в живота на Джак Кларк, помисли си нещастно тя.

Пое си дълбоко дъх, за да се успокои.

— Искаш ли да дойда в града и да се предам? — попита тя, донякъде на шега.

Гласът на Кеш прозвуча студено.

— Абсолютно не. Аз ще се справя. С теб ще се видим след малко.

Той затвори. Криси огледа безразборно захвърлената екипировка на филмовия екип, оставена за времето, когато щяха да се върнат и да продължат снимките и я обхвана отчаяние. Джъд щеше да бъде обсебен от известната манекенка. Фермата щеше да фалира ако нямаха оборотни средства и бикове за разплод. Тя щеше да остане в затвора. Разсмя се почти истерично и се зачуди дали има начин да продаде историята на живота си на продуцента. От нея щеше да излезе много по-вълнуващ филм, отколкото някоя романтична комедия.

Кеш имаше твърде самодоволен вид, когато влезе в хола. Беше облечен в униформа, красив и очевидно ни най-малко притеснен от посещението на Кларк.

Криси, от друга страна бе разтреперана и пребледняла.

— Искаш ли да ми сложиш белезници? — попита тя.

Той се изсмя.

— Не, искам кафе.

Тя отиде в кухнята, а той я последва.

— Не съм ли арестувана?

— Не си — той седна и зачака младата жена да сипе кафето в две огромни чаши.

— Да не би да си забравила? Живееш на километри извън града. Тук нямам правомощия. Кларк го знае много добре. Просто е искал да те стресне, а и много добре е знаел, че двамата с теб сме приятели.

— Той няма да остави така тази работа — отвърна притеснено тя и седна до него.

Той стисна студените й пръсти.

— Казах му, че всяка сама жена, когато се изправи пред мъж, който по някакъв начин я заплашва, има пълното право да се защитава. Освен това е навлязъл в частна собственост без позволение. Той е бил в нарушение. Затова да не се опита да настоява.

Тя въздъхна облекчено.

— Едва ли е останал много доволен.

Той тихо огледа лицето й.

— Ти наистина се страхуваш от него.

Криси кимна.

— Той е вулгарен и се държи противно. Докато работеше тук ми правеше неприлични предложения.

— Казала ли си на Джъд?

— Щеше да излезе, че разпространявам клюки — отвърна тя, докато въртеше чашата между дланите си. — Мислех си, че ще успея да се справя. Тогава казах на Кларк, че не обичам подобни приказки, че ако продължи, ще си изгуби работата.

— Излезе ли нещо от тази заплаха?

— Не знам, защото това стана тъкмо преди да си купи ботушите за наша сметка, когато го уволнихме.

— Той има досие.

Младата жена го изгледа.

— Какво е направил?

— Сексуално нападение и побой над младо момиче, когато е бил на двадесет и няколко — отвърна Кеш. — Момичето едва не умряло от раните си. Тя подала оплакване в полицията и свидетелствала срещу него. Лежал шест години в затвора.

— А с момичето какво е станало? — попита любопитно тя.

— Семейството й си сменили името и се преместили. Никой няма представа къде са отишли.

— Ами брат му, Джон? — полюбопитства тя.

— Джон не е вършил нищо незаконно и не е осъждан. Обвиняван е два пъти за отравянето на добитък, но няма досие и не е нападал никого. След като Джак е пуснат от затвора има обвинения, но не са били арестувани.

Криси усети как студена тръпка пробягва по гърба й. Ръцете й бяха ледени, макар че стискаше горещата чаша.

— Джъд даде ли ти пистолета?

Тя премигна. Умът й бе другаде.

— Донесъл го е и го е оставил на Мод.

— Вземи го. Пистолетът е много по-удобно оръжие за близки разстояния, отколкото пушката.

Тя извади изпод мивката чантата, в която го държаха и го сложи на масата. Кеш изви вежди.

— Това, все пак, не е първото място, на което някой крадец би потърсил оръжие — опита се да се защити тя.

Той се разсмя. Отвори чантата и огледа пистолета. По форма приличаше на старовремския колт 45 калибър, но бе зареден с патрони 22 калибър като за пушка. До пистолета бе поставена кутия с допълнителни муниции.

— Добре, да вървим.

— Къде? — попита тя, след като вече бе станала.

— На стрелбището. В края на деня ще знаеш как да държиш пистолет, а аз ще съм много по-спокоен, когато двете с Мод оставате сами.

— Тръгвам, но след неделя няма да бъдем сами. Филмовият екип се връща — въздъхна тя.

— Много се радвам, че ще бъдат тук — отвърна сериозно той. — Кларк едва ли ще дойде да те тормози, когато наоколо се мотае цяла тълпа.

— Надявам се — тя го поведе към верандата. — Ще кажеш ли на Джъд?

— Трябва да му кажа — заяви той.

— Ама…

Мъжът се извърна, черните му очи бяха разтревожени.

— Щатската лаборатория по криминалистика са подготвили предварителния доклад за Хоб Дауни. Бил е ударен в гърлото с тежък предмет, вероятно лоста за автомобилни гуми, който открихме до него.

Тя усети как кръвта се оттича от лицето й.

— Не мога да повярвам, че са убили Хоб заради това, което е видял, когато са нарязали оградата ми.

Той й помогна да се качи в пикапа.

— Нещата са много по-сложни.

— Ами Джак Кларк? — продължи да го разпитва тя. — Той е най-вероятният заподозрян, нали?

— Да. Само че има желязно алиби за приблизителното време, по което е настъпила смъртта на Дауни. Истината е, че има желязно алиби за целия ден.

Тя зачака.

Кеш се качи до нея и си сложи предпазния колан.

— Бил с известен жител на Виктория, тя е член на градския съвет.

— А тя достоверен свидетел ли е?

— Да, за съжаление. Казала на следователите, че Кларк е минал през офиса й и я поканил на обяд. Искал да обсъди с нея закупуването на някакъв парцел — тя се занимава с недвижими имоти. Доста странно, но не и незаконно. Така че Джак Кларк отпада от заподозрените — каза с тежка въздишка той. — Ти не се притеснявай. Ще пипнем убиеца на стария Хоб.

— Ами брат му Джон? — попита тя. — Той има ли алиби?

— Бил е със свой колега във фермата във Виктория, където работи.

— Не мога да повярвам, че Кларк е подал оплакване, за да ме арестуват — каза тя и потри ръце.

— Трябва ти пуловер — отбеляза той, видял, че е облякла само бархетна риза и тениска.

— Не ми е студено. Просто си мислех какво можеше да се случи, ако не бях взела пушка.

Отидоха на полицейското стрелбище и през следващите два часа тя се учеше как да дърпа спусъка. Стрелбата с пистолет й се удаваше. Бързо успя да уцели нарисуваната мишена с всички патрони. Само че от мисълта да застреля човешко същество й прилошаваше.

— Затова човек се учи да стреля правилно — каза й Кеш. — За да не пропускаш.

— Ами ако все пак пропусна?

Той се извърна към нея.

— Ами ако изобщо не стреляш?

Тя си помисли за Кларк и за начина, по който я бе оглеждал, за нещата, които й бе казал. Преглътна гордостта си.

— Добре. Да опитаме отново.

Ръцете я боляха, когато най-сетне приключиха, но тя бе много по-самоуверена. Кеш обеща да я води на стрелбището поне веднъж в седмицата, за да се упражнява. Вече бе забравила, че не й е обещал да не казва на Джъд какво е станало.

Филмовият екип се върна и отново се възцари обичайният хаос. Един ден, когато тъкмо слизаше от пикапа си след училище, Джъд се приближи зад нея. Не се усмихваше, а очите му бяха потъмнели и гневни.

Тя го загледа примирено.

— Кеш ти е казал?

— Каза ми. Нещо, което ти е трябвало да направиш много отдавна! — изсъска той. — Тази ферма е наполовина моя. Имам право да знам ако има някаква опасност, ако ти си тази, която е в опасност!

— Не съм. Мога да стрелям с пушка…

— Кларк е бил тук в нашия имот, а ти не си разбрала, докато не е изскочил пред теб — прекъсна я вбесен той. — Ами ако и той имаше пушка?

— Само че той нямаше.

— Това не е най-важното. Трябваше да ми кажеш!

— Ти нямаше да ми повярваш — разфуча се тя. Тъмните й очи блестяха, русата й коса беше в безпорядък от вятъра. — Както не ми повярва, когато ти казах, че бикът е бил отровен. Каза, че съм те ревнувала, заради вниманието, което ти обръщат хората от филмовия екип! А сега щеше да имаш още една причина да ме обвиниш в лъжа и да кажеш, че ревнувам от онази въртиопашка, манекенката ти!

Той си пое бавно дъх.

— Щях да повярвам на анализ на кръвта, ако го беше направил ветеринарят — отвърна той.

— Сигурно, стига да не съм го казала аз!

— Кеш знаеше всичко — думите му прозвучаха като обвинение.

— Да, знаеше. Само че на него не му течаха лигите по Типи Мур и приемаше това, което му казвах за истина! — добави злобно тя.

Очите му се присвиха и той застина.

— Типи не ти влиза в работата. Тя няма нищо общо с фермата.

Прииска й се да го попита дали е сигурен, при положение че си харчеше парите, за да й купува скъпи бижута. Но не го направи.

Погледна го, а след това се обърна.

— Кларк няма да ме нападне втори път.

— Това не отговор. Мод невинаги е тук, а и ти излизаш от фермата всеки ден, за да ходиш на училище.

— Кеш ми даде мобилния си телефон — добави тя, извади апарата от джоба си и му го показа. — По което и време да му се обадя, веднага ще дойде.

Не можа да прецени какво означава изражението на лицето му. По-скоро липсата на изражение.

— Гледай един от мъжете винаги да е с теб, когато правиш обход на оградата и носи пистолета, с който те е научил да стреляш.

Тя спря и се обърна.

— И кой от мъжете предлагаш да взема със себе си? Като изключим Ник, останалите трима работят почасово — заяви с равен глас тя. — Икономиите са се превърнали в някаква религия. Щом завърша семестъра — добави тя, — ще прекъсна и ще си намеря работа. Омръзна ми три години подред да нося едни и същи дънки и да нямам пари да си купя дори една рокля!

Високите му скули поаленяха. Той не каза и дума, но тя знаеше, че той много добре е разбрал намека й. Очевидно си бе мислил, че не знае за пръстена. Въпреки това бе наясно, че тя икономисва от всичко, докато той харчи спестяванията си, за да купува скъпи бижута на новата си приятелка.

— Образованието е… — започна той.

— При дадените обстоятелства, излишен лукс — отвърна тя и направи нова крачка. Точно сега ми идва да обявим фермата за продажба, за да престана да се блъскам, само и само да свържем двата край! Писна ми да се трепя непрекъснато!

Влезе в къщата, заслепена от гняв. Типи Мур отвори уста да каже нещо, но я затвори веднага щом забеляза гневните тъмни очи на Кристабел. Беше чула казаното отвън и искаше да разбере още. Само че младата жена си влезе в стаята и затвори вратата. Джъд се качи на джипа и замина, без да влезе. Мод, разкъсвана от състрадание и към двамата, само въздъхна и направи още кафе. Нямаше нужда от ново, но тя трябваше да се занимава с нещо.

 

 

Криси, разбира се, не можеше да остане вечно в стаята си. Показа се за вечеря. За нейно учудване филмовият екип все още беше там, но се канеха да си тръгват.

Типи Мур я погледна странно и веднага забеляза износените дънки и блуза, с които беше облечена, олющената боя по вратата и жълтите петна по тавана в хола, които показваха, че някъде тече.

— Искате ли нещо, госпожице Мур? — попита рязко Криси.

Типи въздъхна.

— Не съм си давала сметка колко ви е трудно тук — започна тя.

— Фермата ми не е ваша работа — тросна се младата жена.

— Но скоро може и да стане — долетя провлаченият отговор. За да постигне по-добър ефект на казаното, Типи завъртя пръстена с диамантите и смарагдите. Беше го сложила на безименния си пръст.

На Криси й прилоша. Значи Джъд се замисляше за брак. Май първо трябваше да се заеме с прекратяването на техния, каза си тя с прилив на черен хумор.

— Колегите ви си тръгват — каза тя на манекенката.

— А, той Джъд обикновено ме връща в града — напомни й тя с мъркащ гласец.

Още не бе довършила думите си, когато Криси чу познатото бръмчене на джипа на Джъд. Не каза и дума повече. Влезе в кухнята и се зае да помогне на Мод с картофите, за да не се налага да вижда отново Джъд.

Типи излезе да посрещне мъжа и стисна ръцете му между съвършено лакираните си пръсти.

— Чудех се дали ще се върнеш. Госпожица Гейнс се затвори в стаята си да се цупи на спокойствие целия следобед, след като се скарахте — добави тя небрежно. — Боже, боже, че тя изобщо не умее да се държи като разумен възрастен човек.

Той се поколеба, но само за секунда. Тръгна с Типи, двамата се качиха в колата и заминаха.

След това посещенията на Джъд бяха винаги по времето, когато Криси ходеше на училище, а той много добре знаеше кога отива и се връща. Беше втората седмица на ноември. Рожденият й ден бе в петък. През всичките години, докато бяха женени, той винаги я водеше да вечерят навън на рождения й ден и й правеше малки подаръци — обикновено нещо полезно, като например програма за компютъра й, или пък аудио компактдиск, който тя искаше да има.

Бяха се скарали, но тя не предполагаше, че той ще забрави, дори при създалите се обстоятелства. Имаше малко пари за случай на неотложна нужда, но сега ги взе и отиде в местния смесен магазин. Щом Джъд можеше да купува на приятелката си пръстен със смарагди и диаманти, защо тогава Криси да не си купи първата рокля от две години насам. Хареса светло синя рокля с богати басти, вталена, падаща свободно чак до глезените и дълбоко деколте. Ръкавите бяха набрани, а към нея вървеше воален шал, който много й отиваше. Когато я облечеше, щеше да си пусне косата и поне веднъж щеше да изглежда хубава заради Джъд.

До петък не чу и дума от него. Дори реши да пропусне обедните си часове в петък, за да му напомни, че има рожден ден — в случай, че бе забравил. Само че той не се появи и в петък. Типи Мур също не се появи на работа.

На Криси съвпадението се стори прекалено голямо. Притеснената Мод се въртеше непрекъснато около нея. Накрая младото момиче се реши и приближи до Гари Мейз, помощник-режисьорът, за да го попита направо къде е Типи.

— Днес двамата с Джъд са във Виктория — отвърна той саркастично. — Били организирали тържество по случай пенсионирането на един от местните полицаи, а Типи изяви желание да отиде с Джъд. Доколкото разбрах, ергените от борбата с престъпността са направо полудели — добави той. — Типи ми каза, че Джъд бил във възторг, когато поискала да го придружи.

— Благодаря — отвърна Криси с немощна усмивка.

— Нищо ли не е казал за Криси? — попита Мод.

Гари преглеждаше сценария с един от помощниците. Намръщи се.

— Какво да каже? — попита разсеяно той.

Младата жена му обърна гръб.

— Няма какво.

— Криси — започна Мод, изпълнена със съчувствие.

— Добре съм, Мод — каза тя и се насили да се усмихне. — Ще ми изпрати картичка, или нещо такова.

Мина през хола и влезе в стаята си, без да каже и дума повече. Беше много ядосана и готова да се разплаче. Манекенката съсипваше и живота й, и бъдещето, и мечтите й. Идваше й да изпочупи всичко. Но какъв беше смисълът? След като Джъд толкова много държеше на Типи, че бе забравил двадесет и първия рожден ден на Криси, значи нямаше никаква надежда.

Налагаше се да приеме факта, че Джъд изобщо няма намерение да я води, където и да е. Дори не се бе обадил, за да я попита намислила ли е нещо за рождения си ден, нито пък дори да й пожелае всичко най-хубаво.

Гриър пристигна с големия си пикап малко преди мръкване в петък, час след като екипа си бе събрал багажа и потеглил. Изглеждаше угрижен и се намръщи, когато Криси излезе да го посрещне на дългата веранда.

По лицето му позна, че носи лоши новини. Сърцето й се сви.

— Хайде, казвай — каза тя с изкуствена усмивка. — Виждам, че не гориш от желание да споделиш.

— Ще ме почерпиш ли едно кафе? — попита той.

— Усукването няма много да ти помогне, но да, ще те почерпя. Хайде, влизай — поведе го навътре през хола към кухнята. — Тази вечер Мод ще бъде при сестра си, затова аз ще приготвям вечерята. Нищо кой знае какво. Омлет. Искаш ли да хапнеш с мен?

— Не съм ял от сутринта — измърмори той и дръпна един стол. — Стига да нямаш нищо против, за мен ще бъде удоволствие.

Тя се усмихна, но този път не беше насила.

— Ще направя и канелен кекс.

Той отвърна на усмивката й, въпреки че неговата заприлича по-скоро на гримаса. В последните години не му се бе случвало да се усмихва много. Все още му бе трудно, дори с Криси. Изчака да вечерят и едва тогава заговори. Младата жена тъкмо бе сипала и на двамата втора чаша кафе, а той доливаше сметана и разбъркваше прекалено дълго. Тя подпря брадичка на дланите си и го загледа многозначително.

Кеш се намръщи.

— Добре де, слушай. Тази вечер Джъд ще води Типи на тържество по случай едно пенсиониране във Виктория. Прецених, че е по-добре да го научиш от мен, вместо от някоя клюкарка.

— Но аз вече знаех, Кеш — отвърна тя. — Помощник-режисьорът ми каза.

Той въздъхна тежко.

— Съжалявам, малката ми — рече дрезгаво той.

— За пръв път от пет години насам той забрави за рождения ми ден. Бях си купила нова рокля, специално за тази вечер. Днес ставам на двадесет и една — обясни бавно тя.

— Наистина ли? — възкликна изненадан той. — И Джъд е хукнал с Типи?

Тя се засмя.

— Сигурно е забравил. Напоследък прекарва много време с нея… Човек не би помислил, че е женен мъж, нали? Той, разбира се, никога не би ме завел на тържество — уточни тя. — Аз съм просто едно дете, както сам каза. Би предпочел някоя хубавица, изискана и известна, с която да се изфука пред приятелите си, а не една провинциална лудетина и мъжкарана, която няма да знае кой прибор за какво се използва.

— Ти не си нито провинциална лудетина, нито мъжкарана — отвърна с усилие Кеш. — Слушай ме сега, не бива да го приемаш лично. Мисля си, че той си въобразява, че ти няма да разбереш — мъжът кръстоса дългите си крака и се облегна назад на стола, стиснал чашата кафе в ръка. — Може би не трябваше да ти казвам. Може би изобщо нямаше да разбереш.

— Да не би да си въобразяваш, че Типи нямаше да ми го съобщи с най-голямо удоволствие, когато другата седмица се върне с екипа? — попита го тя. — Поне сега няма да ме хване неподготвена.

— Ако искаш да отидем, ще те заведа — каза й той с дяволита усмивка. — Едно време работех с човека, който се пенсионира и също съм поканен.

Тя се усмихна в отговор. Как само се изкушаваше. Но пък не можеше да си позволи да притесни Джъд, не и след всичко, което бе направил за нея през годините.

— Не — заяви тя и поклати глава. — Не обичам такива игрички. Всъщност аз не съм отмъстителен човек.

— Знам — увери я той. — Това значи, че трудно някой би те наранил.

Тя погледна красивото му лице и пак се усмихна.

— Ти си много мил човек, Кеш Гриър — каза тихо тя.

И двете му вежди отхвръкнаха нагоре, а тъмните му очи проблеснаха.

— Това е нещо ново. Всичко друго са ми го казвали поне по два пъти.

— Както и да е, вече съм на двадесет и една и другата седмица двамата с Джъд ще можем тихо и безпроблемно да приключим с брака, а най-важното е, че никой няма да има представа, че изобщо сме били женени. Аз си получавам моята половина от фермата — продължи да нарежда тя — той си задържа неговата, ще има свободата си и може да се ожени за червенокосия си идеал за жена.

Гриър я изучаваше изпод вежди и си мислеше, че на мястото на Джъд, свободата би била последното, което му трябва. Тази малка палавница имаше голямо добро сърце и нито се надуваше, нито играеше непристойни игрички. Беше честна, смела и не си позволяваше да подритва хората. Стана му мъчно, че разликата в годините им е толкова голяма.

— Защо стана толкова сериозен — запита тя.

Той продължи да я гледа изпод вежди.

— Прииска ми се да съм по-млад.

Тя се усмихна без преструвки.

— Наистина ли? Защо?

Кеш се разсмя. Тя и представа нямаше колко е привлекателна.

— Просто нещо ми мина през ум — сведе поглед към сложния си часовник. — Трябва да свърша няколко неща преди края на работния ден в пет — намръщи се. — Нали каза, че Мод е при сестра си. Кой ще остане при теб?

— Никой, разбира се. А пък Мод се връща утре сутринта.

Това не му хареса. Колко небрежно от страна на Джъд, особено след заплахите, които Джак Кларк й бе отправил.

— Притеснен си — забеляза тя. — Защо?

Не му се искаше да й казва и това пролича.

— Джак Кларк се е зарекъл поне пред един свидетел, че ще те накара да си платиш, задето си насочила срещу него оръжие.

— Не му ли беше достатъчно, че се опита да ви накара да ме арестувате?

— Не е никак смешно, Криси — отвърна той.

— Наистина не е, но точно сега, това е още една капка, от която чашата на нещастието ми може и да прелее — каза му тя. — Животът ми напоследък не е много розов.

— Искам да си достатъчно стресната и уплашена и да проверяваш по няколко пъти заключени ли са вратите и прозорците, дори когато Мод е с теб. Ако в двора се появи някой непознат автомобил, първо провери кой е, а след това хуквай да отваряш вратата. Пистолетът да е непрекъснато в теб. Кинаджиите се връщат другата седмица, нали?

— Да. Рано сутринта в понеделник. Сигурна съм, че Типи Мур няма търпение да ми натрие носа като разкаже най-подробно за вечерта, която е прекарала с Джъд, при това на моя рожден ден — каза тя с тежка въздишка.

— Нали имате персонал?

Тя усети как коленете й омекват. Никога преди не се бе притеснявала, че някой може да се опита да влезе с взлом. Къщата представляваше стара викторианска постройка с огромни, ниско разположени прозорци, и бе трудно да се обезопаси. Тя погледна пистолета на масата.

— Точно сега имаме трима каубои, които работят почасово — измърмори тя, — и Ник. Той им е отговорник. Джъд го нае — младата жена вдигна поглед. — Работил е в Бюрото по разследване в Джорджия, след като завършил колеж, после се преместил в Тексас. Стреля, без да пропуска.

— Добре. Това малко ме успокои. Те ще бъдат ли тук през уикенда?

Тя премигна.

— Някои от тях. Ник със сигурност. Той не отсъства почти никога.

Кеш не изглеждаше особено убеден. Глътна остатъка от кафето и се изправи. Извади визитка и я постави на масата, след това взе химикалка от джоба на ризата си и написа някакъв номер на гърба. Накрая подаде визитката на Криси.

— Това е номерът на мобифона ми. Винаги го нося в себе си и никога не го изключвам — добави сериозно той. — Ако имаш нужда от мен, обади ми си. Дори да не съм дежурен, веднага ще накарам някой от полицията в Джейкъбсвил да пристигне за не повече от три минути, това в случай, че съм по-далече. Разбра ли?

Тя бе трогната от жеста му. Знаеше, че на Кеш му се носи славата, че е от хората, които не се сприятеляват лесно. На новата му длъжност като заместник-шеф на полицията на Джейкъбсвил, вече бе успял да си създаде врагове сред градската управа с това че бе непримирим враг на разпространението на наркотици. А пък Криси го обожаваше. Той бе като част от семейството й. Беше направил за нея повече от всеки друг, с изключение на Джъд.

Усмихна му се топло.

— Благодаря ти, Кеш — каза тихо тя. — Наистина, много ти благодаря.

Той тръгна към вратата, а тя вървеше след него. Отвори, обърна се, тялото му бе очертано в рамката на падащия здрач.

— Честит рожден ден, Криси — каза той нежно и се наведе, за да докосне бузата й с твърдите и устни. — Съжалявам, че не беше по-весело.

Тя му се усмихна.

— Има два филма, които отдавна искам да видя. Мисля, че сега е моментът да отида.

— Сама? Вечерта? — той се поколеба. — Виж сега, не можеш да излизаш сама. От години не съм ходил на балет — заяви остро той. — В Хюстън има балет. Мога да поръчам билети на минутата. Защо не ме вземеш със себе си, като ще излизаш за рождения си ден? Вечерята е от мен.

Лицето й се оживи.

— Сериозно ли говориш? Нямаш ли никакви планове за тази вечер?

Той избухна в смях.

— Нямам планове, за която и да е вечер — призна Кеш. — Напоследък доста трудно… понасям жените. Имам си доста трески за дялане и те също не могат да ме търпят.

Погледът й омекна.

— Не е вярно. На мен ми е много приятно да излизам с теб, и за риба, и когато отиваме на хамбургери в града.

Промяната у него бе невероятна. Той почти се изчерви. Прочисти гърлото си.

— Добре, тогава. Отиваме на балет, тъкмо ще можеш да облечеш новата си рокля. Ще мина да те взема в пет и половина.

Усмивката й бе широка.

— Ще те чакам!

Той спря на стълбите и отново се обърна.

— Ако предпочиташ да видиш някоя пиеса, може да отидем на театър.

— Но аз никога преди не съм ходила на балет! — запротестира тя. — С удоволствие бих отишла.

— Никога ли? — изуми се той.

— Просто не се е случвало — отвърна тихо тя, осъзнавайки колко е ограничена.

Той стисна устни.

— Значи ще ходим на балет. Ще свири симфоничен оркестър. Културата е нещо важно. Тя е мостът ни към миналото.

Очите й проблеснаха.

— А пък аз си мислех, че родеото е култура — пошегува се тя. Той се разсмя.

— В някои среди, това е единствената култура, която познават.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти, Кеш!

Той сви рамене.

— Не мога да позволя на една приятна млада дама като теб сама да отпразнува двадесет и първия си рожден ден — след тези думи си тръгна.

Така че вместо да си остане у дома и да се чувства нещастна, защото Джъд не я е извел на двадесет и първия й рожден ден, тя се нагласи за Кеш. Щом се погледна в огледалото, не можа да не признае, че изглежда доста добре. Меката синя рокля подчертаваше хубавата й фигура, а воаления шал наметна върху раменете и над дълбокото деколте. Високите токове издължиха хубавите глезени, открити от роклята. Изглеждаше чудесно като за балет. Вдигна си косата в изискан кок. Най-тъжно й бе, че Джъд дори не се бе обадил, за да й честити. Погледна към телефонния секретар и забеляза, че лампичката не мига. Просто искаше да е сигурна, че не е пропуснала обаждането. Замисли се дали да не вдигне слушалката, за да чуе сигнала свободно, поне да е сигурна, че работи, но й се стори прекалено детинско. След като бе решил да пренебрегне най-важния й рожден ден, така да бъде. Щеше да излезе с Кеш и да се забавлява.

Беше й забавно, но и приятно, че мъж като Гриър е готов да прекара една отегчителна вечер с момиче като нея. Нямаше съмнение, че той можеше да излезе, с която жена пожелае. Наистина беше много привлекателен, и освен ако не грешеше, много опитен с жените.

Приятелят й се появи точно в уречения час, облечен в тъмен костюм, а чупливата му черна коса бе пусната от обичайната опашка, мустаците и катинарчето около изваяните устни, съвършено подрязани. Косата му стигаше до яката, беше грижливо подстригана и подчертаваше мускулестия врат. Имаше много европейски вид, а мургавата му кожа изпъкваше над бялата памучна риза и синята вратовръзка на дискретни фигури.

— Олеле — каза тихо тя, защото никога преди не го бе виждала в елегантни дрехи.

Той се усмихна глупаво.

— Благодаря. И ти не изглеждаш никак зле — очите му подчертаха истинността на комплимента, докато се плъзгаха по нея също като четка на художник. — Готова ли си да вървим?

— Само да заключа вратата — тя заключи и заслиза с него по стълбите.

— Ами прозорците? — попита неочаквано той.

— Всичко е наред — увери го тя. — Загубих целия следобед да подсигуря резетата, а след това ги подпрях с дръжките на няколко метли, които бях накарала момчетата да ми направят.

— Умно момиче.

Тя се усмихна широко.

— Като говорим за сигурност, надявам се ти да си се подсигурил, защото аз нямаше къде да сложа пистолет.

— И още как — засмя се той. — Няма нито един полицай в тази страна, който да не е въоръжен. Не и в тези времена.

— И аз така си помислих.

— Джъд е най-бързият стрелец в северен Тексас — каза той. — Марк Бренън — в южен Тексас. Винаги съм се чудил кой кого ще победи в едно състезание.

— Не бих застанала, срещу когото и да е от двамата — каза тя, докато се качваше в пикапа. Не й се искаше да говори за Джъд. Положи максимално усилие да го изхвърли от ума си.

— Той обади ли ти се?

— Не — отвърна Криси. — Не че има значение. Разбира се, че имаше значение. Не успяваше да прикрие разочарованието си. Той се загледа в големия черен пикап.

— Ще прекараме прекрасно — увери я той. — Тази вечер е „Светулката“. Местата ни са добри, въпреки че ги резервирах в последния момент.

— Светулката ли?

— Стравински — поясни Кеш, — един от съвременните композитори. Балетът е създаден по музиката. Искаш ли да ти разкажа по пътя за Хюстън?

— О, да — възкликна тя, искрено заинтересована.

Той се разсмя.

— За мен ще бъде удоволствие.

Разказът му погълна цялото пътуване, докато стигнат до театъра, където щеше да бъде представлението.

Хората бяха облечени най-различно, от официални рокли, до дънки и анцузи, затова Криси се чувстваше добре в роклята си.

Местата им бяха на партера в средата, а красотата на постановката я остави без дъх, ефектът завършен от прекрасния оркестър.

По едно време забеляза, че Кеш я наблюдава и му се усмихна. Той също й се усмихна, доволен, че балетът й харесва.

Тя попиваше всяко движение на балерините, изумителните им костюми, фееричните подскоци по сцената, пируетите и всяко движение, изпълнено на пръсти, сред непрекъснато променящите се светлини. Беше вълшебно. Никога не бе виждала нещо по-впечатляващо. Все едно, както каза по-късно на Кеш, да гледаш оживяла картина на Дега.