Даяна Палмър
Обречени на любов (6)

Шеста глава

Кристабел и Гриър бяха така погълнати от разговора, че не забелязаха Джъд, докато той не дръпна шумно един стол и не се настани до тях. И двамата вдигнаха учудено поглед.

Сърцето й прескочи, но тя се опита да прикрие вълнението си. Беше ядосан. Беше побеснял. Наистина разярен.

— Сега пък какво съм направила? — попита Кристабел, на пръв поглед съвсем небрежно.

Той я погледна ядно.

— Какво си казала на Типи? Беше обляна в сълзи, когато си тръгнах.

Тя се притесни толкова силно от въпроса му, че не можа да отговори.

Затова пък Кеш не трепна. Тъмните му очи проблеснаха.

— Криси не й е казала абсолютно нищо. Онази дойде и започна да флиртува с мен, а аз я отрязах — обясни той на Джъд. — Не понасям манекенки. Ако има някой виновен, че е разстроена, това съм аз, затова недей да обвиняваш Криси.

Джъд повдигна вежди.

— Какво имаш против нея?

— Нищо лично.

Той загледа Кеш с неприкрито любопитство.

— Наложи се да я закарам обратно в хотела в града. Не беше в състояние да работи. Помощник-режисьорът е бесен.

— Боже, колко ми е мъчно за него — каза Кеш, без да трепне. Лицето му стана сериозно. — Можеш да му кажеш от мое име, че нямам никакво намерение да стъпвам на пръсти, за да опазя самочувствието на разни лигли, независимо на каква възраст — той стана. — Криси, ще те закарам до фермата. Искам да проверя тази следа.

Тя също се изправи, присвила се между гневния поглед на Кеш и развълнувания Джъд, без да знае към кого да погледне. Прииска й се да бе дошла със собствения си пикап.

— Можеш да се прибереш с мен — каза Джъд — така няма да се налага Кеш да се разкарва.

Страхотно, помисли си тя, докато стигнем белите ми дробове ще са се мариновали от парфюма на Типи. Сигурно целият джип на Джъд е попил миризмата.

— Нямам нищо против да я закарам — изтъкна Кеш.

Джъд се приближи до по-възрастния мъж. Дори не мигна. Шапката с широка периферия бе килната ниско над едната му вежда и от всеки мускул на стегнатото тяло се излъчваше някаква агресивност. Беше готов да започне бой.

Кеш разбра намеренията му и прояви достатъчно здрав разум, да не допусне това да се случи.

— Добре — отвърна добронамерено той. — Криси, ще ти звънна следващата седмица и в свободния ми ден ще отидем на кино.

— Добре — отвърна тя и му се усмихна. — Благодаря ти за обяда.

Той сви рамене.

— Беше ми много приятно. До скоро, Джъд.

Джъд кимна и Кеш небрежно го заобиколи, сякаш дори не бе забелязал заплашителната му стойка.

Криси разбра, че е притеснен. Сигурно заради нещата, които Кеш бе казал на манекенката. Тя взе малката си чанта и я прехвърли през рамо.

Той се извърна към нея неодобрително.

— Можеше да се преоблечеш, не да идваш в града в този вид.

Тя вдигна вежди.

— Ако не ти харесва как изглеждам, тогава ти иди да прекарваш добитъка и да обхождаш оградите и да проверяваш излаците, да разпределяш храната, да изриваш оборите и…

Той вдигна длан и въздъхна тежко.

— Знам, че имаме нужда от повече работници. Просто не ми е приятно да работиш редом с тях.

— Аз съм дъщеря на фермер — напомни му тя. — Не върша нищо по-различно от задълженията, които познавам, още откакто татко ме качи на кон за пръв път.

Той се вгледа в огромните й тъмни очи и забеляза кръговете под тях, както и новите бръчици, появили се от изтощение по лицето й.

— Те те дразнят, нали? — попита той.

Нямаше нужда да го пита, за да разбера за кого става дума.

— Не можах да се преоблека, защото пред вратата на стаята ми имаше препятствия — обясни тя. — Вече успях да ядосам помощник-режисьора като си оставих учебниците на масата в кухнята. Наложи се да ги върна в пикапа, докато довършат сцената, която снимаха. Нищо не ми каза, но си личеше, че дори от ушите му излиза пара. Това е моята къща, а се налага да искам разрешение, за да отида дори до тоалетната. Естествено, че ме дразнят! — тя си пое бавно дъх. — Само че имаме нужда от парите. Така че всичко е наред.

Той се извърна и тръгна навън. Младата жена го последва към огромния джип. Той изчака и двамата да се настанят вътре и да си сложат коланите, запали мотора и едва тогава заговори отново.

— Така е. Наистина имаме нужда от парите — съгласи се тихо той. — Не ми е никак приятно да го повтарям непрекъснато, но е самата истина. Искам да завършиш, преди да започнеш да поемаш още работа — погледът му бе красноречив. — Би трябвало да ходиш по събирания, да танцуваш, да се забавляваш, както правят жените на твоята възраст, а не да вършиш най-мръсната работа във фермата.

— Ясно — кимна тя. — Насърчаваш ме да ти изневеря, за да можеш да искаш издръжка при развода.

Той се поколеба, но след секунда избухна в смях.

— По дяволите!

Тя се усмихна широко и обърна поглед към полята.

— Ще наваксам изгубеното време, когато оформиш нещата законно. Междувременно ще излизам с Кеш и ще пазя поведение.

— Така ли правиш?

Тя обърна поглед към него.

— За какво ме питаш?

— Пазиш ли поведение?

— Кеш ми е само приятел, Джъд — отвърна тя. — Сигурно си мислиш, че съм отвратително старомодна, но съм дала клетва и ще я спазвам, до последно.

Веждите му се вдигнаха. Не му стана приятно, че от думите й изпита такова задоволство. Не би трябвало да го интересува дали ходи по срещи. Той си искаше собствената свобода. Дори Типи не я застрашаваше. Но Кристабел успяваше да го стресне. Тя събуждаше едно топло чувство у него. Винаги, когато изпаднеше в някое от своите мрачни настроения, тя го спасяваше с шега, усмивка или с този невероятен хумор. Никой друг не го бе карал да се чувства толкова… завършен. Стягаше се, щом си помислеше, че ще я загуби заради друг мъж. И не можеше да спре да си я представя в онова червено боди…

Сви рамене, за да отпрати мисълта надалеч. Нямаше никакво намерение да влиза в пчелина. Сети се за нещо, което бе казал Кеш тъкмо преди другият мъж да си тръгне.

— Каква следа ще проверява Кеш?

— Знам ли? — каза тя умишлено разсеяно. — Измъкна някакъв бележник, надраска нещо в него и каза, че трябва на всяка цена да провери тази следа.

— Виж ти.

— Ти все още ли не вярваш, че нашият бик е бил отровен?

Той поклати глава, но след това я погледна.

— Накарай Ник да разчисти пасището от люцерната. Щом добитъка трябва да се храни с трева, значи ще бъде чиста трева.

— Добре — тя седеше до него смълчана, изпълнена с копнеж да може да говори и с него както с Кеш, и той да изслушва идеите й, а не да ги отхвърля, все едно че са плява.

— Защо мислиш, че е отровен? — попита неочаквано той.

Идваше й да излее всичко пред него — и за срязаните огради, и за бременните крави, които за малко да изгубят, да повтори пред него всичко, което Хоб й бе казал, всичко, което бе споделила с Кеш. За мъртвия бик на Фред Брустър. Само че не разполагаше с никакви доказателства и не й се искаше някой да бди над нея като сокол всеки път, когато излизаше да язди сама. Можеше да провери нещата. Не бе кой знае какво. Освен това, разсъждаваше тя, Джъд имаше достатъчно проблеми на главата покрай това безсмислено брутално убийство, което разследваше. Тя знаеше, че той сигурно е виждал жертвата. Сигурно споменът му тежеше.

— Има нещо, което дочух — каза след малко тя. — Сигурно са били само приказки, свързани с братята Кларк. Май много не ги харесват наоколо.

— На мен ли ми го казваш — съгласи се той разсеяно. Зави по алеята към фермата, а зад тях се вдигнаха облаци прах. — Само през последната година са ги уволнили поне от шест места. Никъде не успяват да се застоят дълго.

— А те откъде са? — попита любопитно тя.

— Нямам представа.

Това бе нещо, което трябваше да се провери. Заигра се с копчето за прозореца.

— Все още ли имаш онзи смешен 45-ти калибър, който стреля с амуниции 22 калибър?

— Да. Защо?

— Защо не го изчистиш и не ми го дадеш с малко куршуми? Решила съм да се заема със стрелба по мишени.

— Защо?

— Днес бълваш въпрос след въпрос.

— А ти не ми отговаряш.

— Кеш каза, че ще ме научи да стрелям по мишена — каза тя с надеждата, че няма да попита другия мъж и да разбере, че лъже.

— И аз мога да те науча — наежи се той. — Аз съм по-добър стрелец от него.

— Знам, но ти си толкова зает напоследък… — прииска й се да си прехапе езика, заради тези думи. Беше станал много докачлив заради разследването и убийството. Не обичаше да обсъжда работата си пред нея, както и с никой друг, защото нещата, с които се сблъскваше, бяха наистина ужасни. Не искаше да се разбере колко е чувствителен. Последва дълго мълчание.

— Не че се опитвам да ти се бъркам — каза веднага тя. — Знам, че трябва да се посветиш на разследването, че не обичаш да говориш за тези неща. Не те подпитвах. Четох една статия за трудностите, които пазителите на реда, срещали при разследването на убийства. Знам, че това те притеснява, че си го скрил дълбоко в себе си, за да не личи.

Той я погледна настойчиво и намали, заради един завой. След това отново отклони поглед към пътя.

— Толкова много знаеш за мен — каза той неясно защо.

Тя сви рамене.

— По-голямата част от живота си съм прекарала близо до теб.

Смехът му прозвуча глухо.

— Налага се да гледаш неща, които нито едно човешко същество не бива да вижда. Аз пазя закона. Мен не би трябвало да ме притесняват. Налага се да се справям с всичко, което изскочи.

Тя кимна.

— Така пишеше и в статията, която четох — каза неочаквано тя. — Затова на силите на реда им е толкова трудно да признаят, че имат нужда от съвет, че трябва да поговорят с някого за нещата, които ги тормозят. Те са корави мъже и жени. Нещата не бива да им влияят, защото са изковани от стомана — тя се обърна на седалката, доколкото позволяваше коланът и срещна любопитния му поглед. — Но с теб не е така. Част от теб е напълно човешка и те боли, когато видиш убити. Това означава само, че си състрадателен, не че си слаб.

Напрежението сякаш се отцеди от него. Той се загледа право напред, докато приближаваха къщата. Криси се усмихна.

— Ние, обаче, и двамата знаем, че ти можеш пирони със зъби да извиваш — добави тя с шеговита усмивка.

Той се разсмя и натисна спирачките пред огромния камион, който постоянно блокираше портата, за да го заобиколи по тревата.

— Не бих могла да го направя — призна тя и се сви, докато гледаше как гумите на джипа минават на сантиметри от рова. Знам си, че ще пропадна в дерето, ако опитам.

— Ако така си мислиш, така и ще стане — спря пред верандата. Беше неестествено пусто.

— Защо Кеш мрази манекенки? — попита рязко той.

Тя се поколеба. Само че чувствата и признателността й към Джъд бяха по-силни, отколкото предаността към Кеш.

— Мащехата му е била манекенка — обясни тя. — Разбила е семейството му.

— Лоша работа.

Тя кимна.

— И той може да извива пирони със зъби — опита да се пошегува тя отново.

Той не се усмихна. Протегна се и улови дълъг рус кичур, който се бе изплъзнал от кока.

— Би трябвало да носиш хубави дрехи и да се разхождаш по главната улица.

Тя изръмжа обидено.

— Не се опитвай да ме вкараш в някакъв стереотип.

Той изви вежди.

— Така ли правех? Мислех си, че младите жени на твоята възраст харесват подобни неща.

— Аз харесвам бикове — каза тя. Красиви бикове от породата Сейлърс и от породата Хиърфорд, и телетата без някакво специално родословие, на които другите фермери ще завидят.

Той поклати глава.

— Ти също ги харесваш — изтъкна тя.

Той не се стърпя и се разсмя.

— Може и да е така.

Нави мекия кичур на пръста си и го огледа. Лицето му сякаш се сви. Поколеба се, но забеляза безмълвното състрадание, изписано по лицето й.

— Жертвата е била само на двадесет и пет — каза рязко той. — Била е бременна. Лежеше на земята, отстрани на пътя, в канавката, сред тревата. Изглеждаше толкова самотна, толкова уязвима, безпомощна, напълно гола, освен разкъсаната блуза. Наръгана е била многократно и така обезобразена, сякаш този, който го е извършил я е мразел заради женствеността й. Нямах намерение да казвам всичко това на съпруга й, но медиите се бяха докопали до гнусните подробности. Наложи се да му бият успокоителни в болницата.

Знаеше, че не бива да го докосва, но сякаш против волята й пръстите й стиснаха силната ръка, която държеше косата й.

— Ти ще заловиш мръсника, който го е извършил — заяви тя.

Той изви едната си вежда.

— Мъжки род?

— Намерена е в канавката, а мястото на престъплението е като олтар за някакъв ритуал. Косата й е била като облак около главата, лежала е по гръб с отворени очи и разтворени крака. В устата й имало пръст. Всички от полицията твърдят, че това ги навежда на мисълта за убийство за отмъщение, сякаш убиецът я е мразел. Възможно ли е да се окаже сериен убиец? Повечето серийни убийци са бели мъже на възраст между двадесет и тридесет и пет, самотници, които…

— Мили боже! — възкликна той. — Как успя да разбереш тези неща?

— Кеш ме държи в течение, а и аз прочетох всичко публикувано за мястото на престъплението. Обичам да чета за процеса на разследване — обясни тя. — А и по телевизията толкова често дават предавания на живо от живота на полицаите и показват как разгадават престъпления. След като познавам хора от този бранш, няма да ми навреди, ако понауча малко повече.

Той се разсмя.

— Не те ли е страх, че някоя вечер ще ме докарат в ковчег?

Пръстите й погалиха силната му ръка.

— Ти умееш да се грижиш за себе си — отвърна уверено тя. — Съобразителен си и не се доверяваш на хората — въздъхна. — Въпреки това изричам не една и две молитви, когато се заемеш с такъв случай.

Той й се усмихна мило.

— Звучи добре.

Криси сбръчка нос.

— Просто не позволявай да те застрелят. Или ако все пак се случи, нека да е нещо дребно.

— Ще се постарая — обеща той.

Тя се вгледа внимателно в черните очи на мъжа.

— Стандартът ми на живот ще се срине без теб. Дори и ако се ожениш за някоя световноизвестна манекенка.

И двете му вежди отхвръкнаха нагоре.

— Да се оженя ли?

— Правилно. Изрекох мръсна дума — тя отдръпна пръсти. — Господ да бди над теб, та никога да не наденеш на пръста си пръстен, който не част от граната или нещо такова — Криси посегна към вратата.

Той я улови за врата и нежно, но твърдо приближи лицето й към своето.

— Аз вече съм женен — прошепна той и твърдите му устни покриха нейните с ожесточение, но само за един кратък момент. Пусна я и слезе от джипа, докато тя все още се опитваше да се опомни от шока.

Той отвори вратата й и я свали на земята, прегърнал я през кръста. Задържа я пред себе си за няколко жарки секунди.

— Не се обвързвай с Гриър. Няма да останем женени още дълго, но аз, въпреки това се чувствам отговорен за теб. Гриър е тежък случай, честна дума. Миналото му е такова, че не бих могъл да ти разкажа. Повече късмет би имала с някой опитомен вълк.

Думите му, че няма да останат женени още дълго я смутиха. Постара се да не се издаде. Какво говореше той за Гриър…

— Кеш ми е приятел — каза тя.

Джъд си пое дълбоко дъх.

— Той е и мой приятел. Нещо такова. Просто… не се сближавай прекалено много с него. Не е такъв, какъвто изглежда.

Тя му се усмихна.

— Добре.

Той неуверено я погледна. Погледът му се спря на устните й и почти веднага се отдръпна. Преди да я пусне, я разтърси много нежно.

— Притеснявам се и за теб, защото си сама, само с Мод и момчетата. Май няма да е зле Кеш да те научи как се стреля по мишени. Никой не знае повече за огнестрелните оръжия от него — Джъд вирна брадичка. — Е, освен мен — добави той с дълбокия си меден глас, който я обгърна също като кадифе. Мускулестото му тяло се стегна едва забележимо. — Кристабел, сигурна ли си, че не искаш да те науча как да стреляш с пистолет? — неочаквано попита той.

— Не искам да ти отнемам от свободното време, Джъд — каза тя напълно искрено. — И без това работиш толкова много. Имаш нужда от почивка.

— Да не би да намекваш за нещо? — попита любопитно той.

— Абсолютно нищо, честна дума. Освен че знам, че ти е приятно да прекарваш свободното си време с госпожица Мур.

Очите му се присвиха и се впиха в лицето й.

— Да не би да ревнуваш? — попита той бавно и внимателно, сякаш тази възможност му бе хрумнала току-що.

Тя стаи дъх. Сърцето й вече бе започнало да препуска и тя не смееше да издаде чувствата си. Не искаше да го впримчва като го накара да я съжалява.

— Този брак съществува само на хартия, Джъд, ти сам го каза. Можеш да правиш каквото пожелаеш — добави прямо Криси. Не посмя да му разкрие, че разследва срязаната ограда и отровения добитък, както и че Кеш е единственият, с когото може да поговори за притесненията и съмненията си. — Кеш ще ме научи как да стрелям с пистолет. На него му е приятно да се вижда с мен.

Последва дълго и потискащо мълчание. Джъд не каза нищо повече. Само че дишаше толкова дълбоко и равномерно, че тя разбра колко силно е ядосан. Нямаше представа защо. За всички бе очевидно, че е омаян от Типи Мур, защо тогава да не му е все едно дали Кеш ще я учи да стреля? Може би ставаше дума за някакви мъжки отношения. Съществуваха толкова много мъжки ритуали, които жените така и не успяваха да разберат…

— Няма да влизам — заяви рязко той. — Ще се видим следващата седмица.

— Добре. Благодаря ти, че ме докара.

Тя не се обърна назад, докато се качваше по стъпалата към терасата. Влезе направо и в същия момент се спъна в електрически кабел и полетя напред, блъсна се в един стол и провали сцената, за която нямаше представа, че в момента снимат.

— Браво, просто съвършено, при това след шестнадесетия дубъл! — изстреля гневно помощник-режисьорът Гари Мейз, а Ранс Уейн и двама от второстепенните актьори го зяпнаха. — Ти глупава и недодялана женска напаст…!

Кристабел се изправи с помощта на оператора и веднага събра силите си. Прекрачи към помощник-режисьора и го погледна неспособна повече да се владее.

— Не, ти ме чуй, смотан истеричен тъпако, дето си застанал в моя проклет хол! Дни наред стъпвам на пръсти и се опитвам да не се пречкам и изобщо не е моя вината, че тук прилича на минно поле! Дори нямаше надпис, че работите! Ако искате спокойствие, направете табелка и я закачете, за да се знае, че снимате! И се дръж прилично, ако това разбира се е възможно за тъпоглавец като теб, ясно ли ти е?

Помощник-режисьорът я зяпна и заекна, а актьорите, озвучителят, операторът и помощният персонал се разсмяха напълно открито.

Зад нея прозвуча смехът на още някого — дълбок, бавен и изпълнен с одобрение.

— Тя е момиче с характер, Гари — обърна се Джъд към помощник-режисьора. — Нямаш никаква сметка да я караш да го показва.

— Вече разбрах — разсмя се Гари, но смехът му не бе искрен. — Моля да ме извините госпожице Гейнс — измърмори с очевидно нежелание той.

Тя кимна отривисто.

— Приемам извинението — погледна любопитно Джъд, защото не очакваше той да се върне в къщата. Нямаше представа дали я е видял как пада и дали затова се бе втурнал, за да увери, че не се е наранила. В този момент той я гледаше със странен блясък в черните очи.

— Следващия път ще сложим табела — каза Гари и се обърна.

— Добре ли си? — попита тихо Джъд и се приближи към нея.

Тя кимна, поласкана от загрижеността му.

— Просто малко разконцентрирана. Ударих прожектора.

Той кимна също. Но сега я гледаше по различен начин. По нов и непознат начин. Тя остана да мисли над този поглед през цялата нощ, но така и не намери обяснение.

 

 

Типи Мур беше побесняла и затова бе решила, че няма да пипа с кадифени ръкавици. На следващата сутрин чакаше Криси още преди да включат големия генератор.

— Да кажеш на онова… онова мизерно подобие на ченге, че ще нося каквито обувки пожелая! — изсъска тя, а зелените й очи блестяха предизвикателно.

Криси се ококори.

— Моля?

— И много добре мога да ходя с тях — продължи Типи, без да спира. — А от сега нататък той да не си позволява да ми говори, по никакъв повод! Просто се държах приятелски, един господ знае защо!

Младата жена бе прекалено изненадана, за да отговори. Манекенката бе побесняла.

— Изобщо не съм флиртувала с него — продължи да нарежда Типи Мур. — Опитвах се да се държа цивилизовано. А той ме накара да се чувствам като болна от шарка! Аз пък хич не се интересувам от някакво жалко подобие на ченге, не и след като до мен е мъжът, който искам! Това му кажи!

За Криси отношението на жената към думите на Кеш й се стори доста странни.

— Кеш не харесва жените — обясни тя с намерение да смекчи удара. Не можеше да признае на манекенката защо Кеш се бе държал по такъв начин, това просто не й влизаше в работата.

— Теб, обаче, те харесва — долетя острият отговор, последван от поглед, който подсказваше, „Само един господ знае защо“.

— Аз съм просто едно фермерско момиче — отвърна любезно Криси. — Нито се обличам хубаво, нито флиртувам с него. Ние сме просто приятели.

Гневът на другата жена все още не стихваше.

— Бас държа, че си била глезена като дете — измърмори разсеяно тя. — Лигавили са те и са ти треперили и са ти осигурявали каквото ти е скимнело. Малкото съкровище на тати — добави подигравателно тя.

Лицето на Криси се изопна.

— Няма как да бъдеш глезена в една ферма, госпожице Мур — отвърна хладно тя. — Просто няма време. Всеки си влачи бремето, иначе всичко ще отиде по дяволите.

— Тогава защо Джъд прекарва толкова много време тук? — попита тя.

Криси повдигна вежди.

— Той притежава половината ферма. И двамата я поддържаме, а единствените пари, на които разчитаме, са тези, които Джъд изкарва… и каквото ще вземем от филма.

— Значи затова… — прошепна тихо Типи и се изчерви. — Мислех си, че тексаските рейнджъри изкарват много пари. Те са специални хора.

— По-специални, отколкото можете да си представите — увери я Криси с негодувание, изпитала нужда да защити съпруга си. — Само че те не изкарват огромни заплати, а за да се поддържа една ферма са необходими много пари.

— Той защо не продаде своя дял?

— Защото аз не мога да си позволя да го купя — отвърна направо тя. — За вас може и да не е кой знае какво, но този имот е бил в семейството ми, а и в неговото повече от сто години. Никой от нас няма намерение да продава, освен ако не започнем да гладуваме.

— Това е само парче земя с малко трева.

Кафявите очи на Криси се присвиха студено.

— Въпрос на отношение към семейството. Въпрос на традиция. Въпрос на задължения и чест и отговорност. Парите не са най-важното в случая — добави тя с неприкрита острота в гласа, докато оглеждаше презрително манекенката.

Типи вирна високомерно глава.

— Ти обичаш ли Джъд?

— Джъд ми е бизнес партньор — заяви Криси, без да дава повече обяснения.

— Чудесно. Гледай да не си втълпяваш разни неща за него — добави жената. — Аз си имам планове за него.

— Да го направите какъв, ваш слуга ли? — попита Криси, прекалено ядосана, за да внимава какво говори. — Или просто колекционирате мъже и ги оценявате по подаръците, които получавате от тях? Струва ми се, че един мъж никога няма да бъде достатъчен за жена като вас.

Лицето на Типи замръзна и тя сви длани.

— Ти не знаеш нищо за мен!

— Вие също не знаете нищо за мен! — долетя отговорът. — Само да посмеете още веднъж да ми предупредите да стоя настрани от Джъд. Двамата се познаваме още от времето, когато ходех с лачени обувки. Не си въобразявайте, госпожице Мур, че той ще ме изключи от живота си заради познанство, започнало преди няколко седмици. Джъд може и да се захласне по едно хубавичко лице и прилично тяло, но не е глупак. Напълно способен е да надникне зад лъскавата обвивка и да съзре грозотата.

Типи си пое рязко дъх. След това се усмихна студено.

— Ако това е някакво съревнование, ти вече си загубила — изрече бавно и уверено Типи, а зелените й очи блестяха. — Джъд ще направи всичко, което му кажа. Парите май не ви достигат, а? Как тогава си позволи да ми подари това?

Манекенката вдигна ръка и показа смарагдов пръстен, който сигурно струваше няколкостотин долара, може би дори хиляди. Криси усети как стомахът й се надига. Джъд не бе от мъжете, които правят подаръци на жени, освен по Коледа, когато измисляше нещо полезно, а не лекомислено. Миналата година й бе подарил кожено яке. За да купи нещо толкова скъпо като този пръстен, значи трябва да е полудял по тази жена.

Криси не каза нито дума повече. Сърцето й сякаш се пръсна на късчета. Сведе очи, обърна се и тръгна към къщата, изпънала гръб.

Зад нея красивата червенокоса жена се намръщи и стисна здраво изваяните си устни. Типи сякаш се сви, докато наблюдаваше младата жена да се отдалечава, гордостта ясно се долавяше във всяко нейно движение.

 

 

Снимките във фермата приключиха след няколко дни, а екипът се прехвърли в града, за да снима една седмица там. За кратко Кристабел можеше да се наслади на спокойствието в къщата, като се изключи това, че екипировката бе оставена и се налагаше да заобикаля както нея, така и камионите, зарязани където не им беше мястото.

Джъд не се появи до следващата сряда, а когато дойде, Типи бе с него. Криси тъкмо бе оседлала коня си и го извеждаше от конюшнята, когато те спряха пред верандата. Младата жена нагласяваше взетата назаем пушка в кожения калъф, поставен отстрани на седлото. Беше с ботуши, дънки и яке, с износена шапка Стетсън, нахлупена върху русата коса.

— Къде отиваш? — попита Джъд, докато помагаше на Типи да слезе от колата. Манекенката бе облякла зелена рокля, която изглеждаше семпла, но сигурно струваше цяло състояние. В сравнение с Кристабел, приличаше на кралица. Роклята подчертаваше блясъка на пръстена със смарагди и диаманти, подарък от Джъд. Лъскавината му прободе Криси право в сърцето.

— Ще правя обход на оградата — отвърна младата жена без колебание. Дори не му каза, че още една ограда е била срязана. Ник тъкмо се бе обадил в къщата от мобилния си телефон, за да й каже. Заедно с двама от почасовите работници бе останал там, за да я изчака да дойде.

— Точно на обед ли? — попита Джъд, намръщи се, и погледна часовника си. — Дойдохме да обядваме с теб.

— Ще обядвате с Мод — каза тя и грациозно се метна на седлото. — Аз си имам работа.

— Защо не си на училище днес? — продължи да я разпитва той, притеснен от апатичността й.

— Детето на преподавателя по математика е болно, а преподавателката по английски отложи часовете заради някакво погребение.

Той забеляза пушката и отново се намръщи.

— Защо си взела тази пушка?

Тя пое юздите и погледна надолу към него. Типи стоеше непосредствено до него. Прекалено близо до него.

— Винаги нося пушка — отвърна тя. — Мъжете са забелязали вълк — излъга тя.

— Не можеш да го застреляш — засече я Джъд. — Забранено е.

— Много добре знам — тросна се тя — Но поне мога да стрелям около него и да го изплаша, ако се окаже, че заплашва добитъка — изчерви се, защото лошото й настроение вземаше връх.

— Яла ли си?

Господи, той не преставаше.

— Закусвала съм — увери го Криси. — Обикновено не обядвам. Трябва да вървя.

Обърна коня, без дори да погледне Типи, сякаш не я бе забелязала и подкара, без да му даде възможност да зададе нови въпроси.

— Тази работа не ми харесва — измърмори той. — Нещо не е наред. Тя не е на себе си.

Манекенката стисна ръката му и се насили да се усмихне.

— Аз бих хапнала нещо, Джъд — измърка тя. — Хайде, ела. Тийнейджърите изпадат понякога в такива настроения. И при мен беше така на нейната възраст.

— Тя е на двадесет години. Почти на двадесет и една.

Това бе истински шок. Типи си бе мислила, че жената е, доста по-млада. Сега вече възприемаше съперницата си по-различно. Пръстенът, който носеше бе наранил момичето. Не че това я засягаше, разбира се…

— Въпреки това не е много голяма — добави Типи. — На тази възраст човек лесно преживява нещата — каза тя по-скоро за свое успокоение, отколкото за негово. — Хайде. Трябва да ме нахраниш.

Той наблюдаваше как Кристабел се отдалечава и почувства някаква празнота. Тя дори не го бе погледнала в очите. Не му се беше усмихнала. И защо й трябваше тази пушка? И защо ли беше тръгнала да прави обхода сама?

Искаше да получи отговори. Щом върнеше Типи на снимачната площадка в града, щеше да измъкне каквото го интересуваше от Кристабел.

Криси откри отговорника Ник, а също и Брад, един от тримата мъже, които работеха почасово, коленичили до един бик в пасището, където бе срязана оградата.

Уплашена, че се е случило най-лошото, тя се метна от седлото и коленичи до бика. Той беше от породата Хиърфорд, но най-добрият, който имаха. Беше мъртъв.

— По дяволите! — изруга тя.

— Съжалявам — каза Ник. — Мислех си, че тези бикове са на сигурно място. Трябваше да преценя по-добре.

— Вината не е твоя, Ник. Само че този път искам да получа отговори. Повикай веднага ветеринар да вземе кръвна проба. Ако този бик е отровен като другите, искам да имам доказателство. Ако се налага ще зарежа училище и ще си намеря работа.

— Веднага ще позвъня на ветеринаря — увери я Ник.

Тя погали младия бик по главата и едва се сдържа да не заплаче. Толкова много залагаше на новите кръстоски, които смяташе да направи. Той изглеждаше напълно безпомощен, уязвим, както се бе отпуснал. Ненадейно си спомни какво й бе казал Джъд за убитата жена.

Стана и се приближи до оградата, за да огледа срязаното място. Всичко бе както предишните два пъти. Същият почерк. Въздъхна, обзета от безпомощен гняв. Някой се опитваше да ги постави на колене. Този някой сигурно бе Джак Кларк. Но как, по дяволите, да го докаже?

Ник приключи разговора и се приближи до нея.

— Ветеринарят каза, че ще дойде към пет. Ще ми се обади, когато тръгне. Трябва да снимаме нарязаната ограда — добави той. — И според мен да кажеш на Джъд, или поне да съобщиш на хората на шерифа — продължи категорично той. — За теб не е безопасно да яздиш сама, нищо че носиш пушка.

Отлично знаеше, че е прав, но я болеше да го признае открито. Не че щеше да го послуша.

— Вече ще карам някой от мъжете да ме придружава — излъга убедително тя.

— Добре — Ник се отдалечи към коня си. — Ще взема филмче да заредя апарата и ще снимам и трупа.

— В момента Джъд си има достатъчни на главата покрай убийството във Виктория. Не ми се иска да го притесняваме и с това.

— Той притежава част от фермата — напомни й мъжът. — Има право да знае какво става.

— Още преди седмици му казах какво става, но той не ме чу — отвърна тя. — Мисли си, че си измислям, за да ми обръща повече внимание. Освен това червенокосата манекенка така се е усукала около него, че няма кой знае какъв смисъл… — тя преглътна. — Извинявай. Толкова неща са му на главата. И на мен също.

Ник я погледна състрадателно, но бе притеснен и му личеше.

— Криси, ако все пак ме попита, трябва да му кажа.

Тя сви рамене.

— Постъпи както трябва, Ник. Но не му казвай, без да те е попитал. Става ли?

Той се усмихна.

— Става.

— И искам да знам какво е казал ветеринарят.

— Разбира се.

Тя обърна коня и пое към къщата. По средата на пътя, под един орех слезе и седна под дървото. Как ли пък нямаше да се върне преди Джъд и гаджето му да са приключили обяда и да се си тръгнали. Денят беше започнал лошо и ставаше все по-зле, каза си нещастно тя.