Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La familia de Pascual Duarte, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
mrumenov (2012)

Издание:

Камило Хосе Села

Семейството на Паскуал Дуарте

 

Испанска. Първо издание

 

Библиотека „Панорама“. 128-1-98

 

ДИ „Народна култура“ София, ул. „Гаврил Генов“ 4

Лит. група — Художествена. КОД 04 57l4_64

 

Редактор: Стефан Савов

Оформление: Владислав Паскалев

Рисунка: Симеон Венов

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Евдокия Попова

 

Дадена за набор: януари 1980 г.

Подписана за печат: май 1980 г.

Излязла от печат: юли 1980 г. формат 70×90/32.

Печатни коли 11,50.

Издателски коли 6,72. УИК 8,34.

Условни издателски коли 8,34.

 

Цена 0,99 ЛВ.

ДПК „Димитър Благоев“ София, ул. „Ракитин“ 2

 

©Camilo Jose Cela

LA FAMILIA DE PASCUAL DUARTE

EDICIONES DESTINO

Consejo de Ciento, 425. Barcelona — 9

Traduction: Teodoro P. Neicov Redaction: Stefan Savov

Editorial NARODNA KULTURA

Sofia 1980

История

  1. — Добавяне

Бележка на преписвача

Струва ми се, че настъпи подходящият миг, за да се отпечатат спомените на Паскуал Дуарте. Ако бях ги предал за печат по-рано, щеше да е може би малко прибързано; не ми се искаше да ги приготвя набързо, защото всяко нещо изисква време, та дори и поправката на правописните грешки. До нищо добро не води да претупаш, както се казва, надве-натри работата. От друга страна, ако ги бях дал по-късно за печат, това мое решение нямаше да има никакво оправдание — нещата трябва да видят бял свят, щом бъдат завършени.

Страниците, които започвам сега да преписвам, намерих към средата на 1939 година в една аптека в Алмендралехо, скътани там бог знае от кого, и се залових с интерес да ги прочета и подредя, тъй като ръкописът, отчасти поради лошия почерк, а отчасти и поради обстоятелството, че листовете не бяха номерирани и не бяха подредени, беше, кажи-речи, неизползваем.

Искам да стане ясно още от началото, че в творбата, която днес предлагам на любознателния читател, моята намеса се ограничава само е преписването; не съм махнал, нито съм прибавил една запетая дори, защото желанието ми бе да уважа дори и стила на повествованието. Предпочетох, когато попадах на някои прекалено груби пасажи в творбата, да прибягна до ножицата и да отрежа всичко нездраво; този мой подход лишава несъмнено читателя от възможността да се запознае с някои незначителни дреболии — той нищо няма да загуби, ако не ги прочете, — а предлага в замяна на това едно предимство — погледът няма да се спре върху някои направо гадни подробности, които — пак повтарям — сметнах за по-уместно да изрежа, отколкото да замажа.

Според мен героят, а може би това е единственото оправдание, за да го извадя на бял свят, е образец за поведение; образец не за подражание, а за отхвърляне; образец, който кара да млъкне всяко съмнение, който ни кара да кажем само едно: виждаш ли го как постъпва? Та той върши точно обратното на това, което би трябвало да се прави.

Но нека дадем думата на Паскуал Дуарте — той има какво да ни каже.