Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (78)

Джейн Болейн, Хамптън Корт, март 1541

Кралят постепенно изпада в някаква меланхолия: настоява да бъде сам, затворен и изолиран от другите, подобно на старо, умиращо, миризливо куче, и опитите на Катрин да го накара да прояви интерес към нея са обречени, тъй като самата тя не може да проявява интерес към другиго, освен към себе си, в продължение на повече от половин ден. Тя отиде отново в стаята му, но този път той дори не пожела да я пусне вътре, и вместо да се покаже разтревожена, тя тръсна хубавата си глава и каза, че ако той не иска да я пусне вътре, няма да го посещава повече.

Но тя се забави достатъчно, за да се срещне с Томас Кълпепър, и той я заведе да се разходят в градината. Изпратих след нея Катерина Кери с един шал и още една благовъзпитана девойка, за да им придават известно благоприличие, но от начина, по който кралицата го държеше под ръка, бъбреше и се смееше, всеки можеше да види, че е щастлива в неговата компания и напълно е забравила за съпруга си, който лежи сам и в мълчание в затъмнена стая.

На вечеря негова светлост херцогът ми отправя продължителен, суров поглед, но не казва нищо, и знам, че очаква от мен да се погрижа нашата малка кучка да бъде обслужена и заплодена с кученце. Един син би изтръгнал краля от меланхолията му и би осигурил завинаги короната за семейство Хауърд. Този път трябва да го направим. Трябва да успеем. Никое друго семейство в света не е правило два опита на такава цена. Не можем да се провалим два пъти.

В пристъп на засегнато честолюбие, Катрин повиква музиканти в стаята на дамите и танцува заедно с придворните си дами и хората от домакинството си. Не е особено весело и две от по-буйните момичета, Джоан и Агнес, изтичват долу до трапезарията и канят няколко мъже от двора. Когато виждам, че са направили това, изпращам един паж да повика Томас Кълпепър, за да видя дали ще е достатъчно глупав да дойде. Такъв е.

Виждам как се изчервява лицето й, когато той влиза в стаята, а после колко бързо тя се извръща и заговаря с малката Катерина Кери, която стои до нея. Съвсем ясно е, че е направо оглупяла от любов по него и за миг си спомням, че тя не е само пионка в нашата игра, а момиче, младо момиче, и се влюбва за първи път в живота си. Да виждаш малката Кити Хауърд смутена и объркана, заекваща, докато говори, изчервяваща се като роза, мислейки за някой друг, а не за себе си, означава да видиш как едно момиче се превръща в жена. Щеше да е много мила гледка, ако тя не беше кралица на Англия и една от нас, Хауърдови, която трябва да свърши важна работа.

Томас Кълпепър се присъединява към групата танцьори и се настанява така, че да партнира на кралицата, когато се подреждат двойки за танците. Тя свежда очи към земята, за да скрие усмивката си на удоволствие и да се престори на скромна, но когато танцът ги събира и тя го хваща за ръката, очите й се вдигат към него и те се вглеждат един в друг с неприкрит копнеж.

Хвърлям поглед наоколо: изглежда никой друг не е забелязал и наистина — половината дами на кралицата хвърлят влюбени погледи към един или друг млад мъж. Хвърлям поглед през стаята към лейди Рутланд и повдигам вежди. Тя кимва, отива при кралицата и заговаря тихо в ухото й. Катрин се мръщи като разочаровано дете, а след това се обръща към музикантите.

— Това трябва да бъде последният танц — казва тя намусено. Но се обръща и ръката й се насочва, почти против волята й, към Томас Кълпепър.