Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (67)

Джейн Болейн, Хамптън Корт, октомври 1540

Трябваше да предупредя лейди Маргарет Дъглас да не се забърква с мъж, за когото беше сигурно, че ще я вкара в беда, но бях толкова погълната от опитите да помогна на Катрин Хауърд да запази спокойствие и душевно равновесие в първите дни на брака си, че не държах под око придворните дами, както беше редно. Освен това лейди Маргарет е племенница на самия крал, дъщеря на сестра му. Кой би си помислил, че суровият му мнителен поглед ще се спре на нея? В първите дни на брака му? Когато той каза на всички ни, че за първи път в дългия си живот е намерил щастието? Защо бих си помислила, че в тези блажени седмици той ще крои планове за арестуването на собствената си племенница?

Защото това е Хенри — ето защо. Защото съм в неговия двор достатъчно отдавна, за да знам, че неща, които той може и да пренебрегне, когато ухажва някоя жена, ще бъдат взети под внимание в мига, в който тя стане негова. Нищо не отвлича вниманието на краля от примесените му с мнителност страхове за твърде дълго. Щом се изправи на крака и напусна леглото си след треската, той започна да се оглежда из двора, за да разбере кой се е държал неподобаващо в негово отсъствие. Толкова отчаяно се боях да не заподозре кралицата и глупавите й приятелки, че забравих да следя придворните й дами. Във всеки случай лейди Маргарет Дъглас никога не би ме послушала, като се има предвид пълната й неспособност да се вслушва в здравия разум. Всички Тюдори следват сърцата си и си измислят основанията след това, а лейди Маргарет е точно същата, каквато беше преди нея майка й, кралица Маргарет Шотландска, която се влюби в мъж, за когото не можеше да се каже нищо добро. Сега дъщеря й направи същото. Само преди няколко години лейди Маргарет се омъжи тайно за Томас Хауърд, мой роднина, и имаше удоволствието да му се радва само броени дни, преди кралят да разкрие двойката и да изпрати младия мъж в Тауър заради наглостта му. Той умря след броени месеци, а тя беше в немилост. Разбира се! Разбира се! Какво чудно има в това? Недопустимо е племенницата на краля да се омъжи за когото поиска и при това да си хареса мъж от Хауърдови! Недопустимо е едно от най-великите семейства в Англия, приближило се до престола благодарение на собствените си заслуги, да се приближи до него още повече, защото на едно момиче му се нравят нечий тъмен поглед и весела усмивка и нечие определено нехайно и дръзко отношение към живота. Кралят се зарече, че ще я научи на уважението, което заеманото от нея положение заслужава, и в продължение на месеци тя беше вдовица с разбито сърце.

Е, сега то е излекувано.

Знаех, че нещо става, и само след седмици всички останали също разбраха. Когато кралят се разболя от треска, младата двойка заряза всякакви опити да крие любовната си история. Всеки, който имаше очи, можеше да види, че племенницата на краля е безумно влюбена в брата на кралицата, Чарлс.

Поредният Хауърд, разбира се, при това фаворит: член на Тайния съвет и с високо положение в ръководенето на семейните дела. Какво си е мислил, че ще спечели от такъв годеж? Семейство Хауърд са амбициозни, но дори той трябва да е преценил, че може би се цели твърде нависоко. Мили Боже, наистина ли си е мислил, че може да получи Шотландия чрез това момиче? Дали си е представял себе си като принц консорт? А тя? Защо отказва да види опасността, която я заплашва? И какво има у тези Хауърдови, което привлича като магнит Тюдорите? Бихте си помислили, че е някаква алхимия, както мармаладът привлича осите.

Но трябваше да я предупредя, че ще бъде разкрита. Беше напълно сигурно. Живеем в къща от стъкло, сякаш духачите на венецианско стъкло от Мурано са ни измислили някакво специално изтезание. В този двор никоя тайна не може да бъде опазена, няма завеса, която може да скрие онова, което става, няма стена, която да не е прозрачна. Всичко винаги се разкрива. Рано или късно всеки научава всичко. И щом се узнае, всичко се разпилява на милион назъбени парченца.

Отидох при негова светлост херцога и намерих баржата му готова да отплава, а самия него — на кея.

— Може ли да говоря с вас?

— Проблеми ли има? — попита той. — Трябва да хвана прилива.

— Става дума за лейди Маргарет Дъглас — казвам кратко. — Тя е влюбена в Чарлс Хауърд.

— Знам — казва той. — Женени ли са?

Дори аз се стряскам.

— Ако са женени, той е мъртъв.

Мисълта братът на кралицата, собственият му племенник, да умре заради държавна измяна, не го разтревожва. Но пък и тази мисъл му е позната.

— Освен ако кралят, в добро настроение заради медения си месец, не смята да прости на младите влюбени.

— Възможно е — признавам.

— Ако за това му съобщи Катрин?

— Досега нищо не й е отказвал, но единственото, за което го е молила, са били скъпоценности и панделки — казвам аз. — Редно ли е да иска от него позволение един от членовете на семейството й да се омъжи за друг от неговото семейство? Няма ли той да заподозре нещо?

— Да заподозре какво? — пита той мазно.

Оглеждам се около нас. Лодкарите са твърде далече, за да чуят, всички слуги са в ливреите на дома Норфолк. Въпреки това пристъпвам по-близо.

— Кралят ще заподозре, че планираме завземането на трона — казвам аз. — Вижте какво стана с Хенри Фицрой, когато се ожени за нашата Мери. Вижте какво стана с нашия Томас Хауърд, когато се ожени за лейди Маргарет. Всеки от тези бракове между Тюдор и Хауърд е последван от смърт.

— Но ако е бил във великодушно настроение… — започва херцогът.

— Планирали сте това — проумявам внезапно.

Той се усмихва:

— Определено не, но виждам, че може да ни бъде от полза, ако случайно стане. Владеем толкова голяма част от Северна Англия, ще бъде такова удоволствие да видим един Хауърд на шотландския престол. Принадлежащ към рода Хауърд наследник на шотландския трон, внук на Хауърдови на английския престол. Струва си поемането на малък риск, не смятате ли? Струва си малко хазарт и спекулации, за да видим дали нашето момиче може да успее?

Амбицията му ме кара да замълча.

— Кралят ще разбере това — неохотно се изтръгват от устата думите, родени от собствения ми страх. — Той е влюбен, но не е заслепен от любов. И той е изключително опасен враг, сър. Знаете това. Той показва най-лошото от себе си, когато мисли, че наследството му е застрашено.

Херцогът кимва:

— За щастие имаме и други деца от рода Хауърд, ако скъпият Чарлс ни бъде отнет; а лейди Маргарет е глупачка, която може да бъде затворена и държана под ключ в Сионското абатство още година-две. В най-лошия случай не губим много.

— Да се опита ли Катрин да ги спаси? — питам аз.

— Да. Струва си да се опита — казва безгрижно той. — Това е голям залог за голяма награда — и той минава по дъсчения мост и се качва в чакащата баржа. Гледам ги как отвързват въжетата и потеглят и виждам как баржата се люшва и поема по течението. Гребците държат веслата изправени нагоре като копия, а когато чуват заповедта, с един гладък замах ги потапят в зелената вода. Знамето на рода Норфолк на кърмата се надипля от вятъра и баржата се устремява напред, докато веслата порят водата. След миг херцогът вече го няма.