Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (23)

Ана, дворецът Гринич, 3 януари 1540

Почетната дама Джейн Болейн изглежда разтревожена и аз й казвам, че може да седне до мен и я питам на английски дали се чувства добре.

Тя маха на преводачката ми да дойде и да седне при нас, и казва, че я измъчва един донякъде деликатен въпрос.

Помислям си, че сигурно е нещо, свързано с организирането на сватбата — те толкова се вълнуват как ще протече църковната служба и какви накити могат да носят всички. Кимам, сякаш това е някакъв сериозен въпрос, и я питам дали мога да й бъда полезна с нещо.

— Тъкмо обратното: аз изгарям от нетърпение да ви бъда от полза — казва тя, като говори тихо на Лоте. Лоте ми превежда и аз кимам. — Научих, че вашите посланици са забравили да донесат договора, който ви освобождава от предишен годеж.

— Какво? — казвам го толкова рязко, че тя отгатва значението на немската дума и кима: лицето й е също толкова мрачно като моето.

— Значи не са ви казали?

Поклащам глава.

— Нищо — казвам на английски. — Те не казват нищо.

— Тогава се радвам, че ще говоря с вас, преди да сте проявили неблагоразумие — казва тя бързо и аз чакам да ми преведат думите. Тя се навежда напред и хваща ръцете ми. Нейните ръце са топли, лицето — напрегнато. — Когато ви попитат за предишния ви годеж, трябва да им кажете, че е анулиран и че сте видели документа — казва тя сериозно. — Ако попитат защо брат ви не го е изпратил, можете да кажете, че не сте знаели, че не е ваше задължение да носите книжата — тъй като наистина не е.

Останала съм без дъх: нещо в нейната напрегнатост ме кара да изпитвам страх. Не мога да проумея защо брат ми би проявил подобна небрежност по отношение на брака ми, после си спомням постоянното му негодувание спрямо мен. От злоба той провали собствения си план: в последния момент му се е сторило непоносимо да ме остави да се измъкна толкова лесно от него.

— Виждам, че сте потресена — казва тя. — Скъпа моя лейди Ана, приемете предупреждението ми и никога не им позволявайте дори за миг да помислят, че не съществува документ, че все още имате предишен неразтрогнат годеж. Трябва да изречете голяма и убедителна лъжа. Трябва да им кажете, че сте видели документите, и че предишният ви годеж определено е бил анулиран.

— Но той беше — казвам бавно. Повтарям на английски, за да не може тя да сбърка. — Видях документа. Това не е лъжа. Аз съм свободна да се омъжа.

— Сигурна ли сте? — пита напрегнато тя. — Тези неща могат да се извършат, без момичето да знае какви планове се правят. Никой не би ви обвинил, ако не сте сигурна. На мен можете да кажете. Доверете ми се. Кажете ми истината.

— Годежът беше отменен — повтарям. — Знам, че беше отменен. Този годеж беше планиран от баща ми; но не и от брат ми. Когато баща ми се разболя, а след това умря, управлението пое брат ми и с годежа беше свършено.

— Защо тогава документът не е във вас?

— Брат ми — подхващам аз. — Глупавият ми брат… Брат ми нехае за моето благополучие — бързо превежда Лоте. — Баща ми почина толкова скоро, а майка ми е толкова опечалена, той имаше да върши много неща. Брат ми пази документа в нашия архив, лично съм го виждала; но трябва да е забравил да го изпрати. Имаше да се уреждат толкова много неща.

— Ако имате каквито и да е съмнения, трябва да ми кажете — предупреждава ме тя. — А аз мога да ви посъветвам какво би било най-добре да направим. От това, че идвам при вас и ви съветвам, виждате, че съм ви изцяло предана. Но ако съществува каквато и да е вероятност брат ви да не разполага с този документ, трябва да ми кажете, лейди Ана, да ми кажете заради собствената си безопасност, и аз ще ви помогна да съставим план какво е най-доброто, което можем да направим.

Поклащам глава.

— Благодаря ви, задето сте загрижена за мен, но не е нужно. Лично съм виждала документите, а моите посланици също са ги виждали — казвам. — Пречка за осъществяването на брака не съществува. Знам, че съм свободна да се омъжа за краля.

Тя кимва, сякаш все още чака нещо друго.

— Толкова се радвам.

— И искам да се омъжа за краля.

— Ако желаете да избегнете женитбата, след като вече сте го видели, бихте могли да го сторите — казва тя много тихо. — Това е вашият шанс да се спасите. Ако не го харесате, бихте могли да се приберете безпрепятствено у дома, никой няма да каже и думичка срещу вас. Бих могла да ви помогна. Бих могла да им съобщя, че сте ми казали, че не сте сигурна, че е възможно да сте обвързана с предишен брачен договор.

Отдръпвам ръцете си от нейните.

— Не искам да бягам — казвам простичко. — Това е огромна чест за мен и за страната ми и огромна радост за мен.

Изражението на Джейн Болейн е скептично.

— Наистина — казвам. — Копнея да бъда кралица на Англия. Започвам да обиквам тази страна и искам да изградя живота си тук.

— Наистина ли?

— Да, кълна се в честта си. — Поколебавам се, а след това й разкривам най-важната причина. — Не бях много щастлива в дома си — признавам. — Не ме уважаваха особено, нито пък се отнасяха добре с мен. Тук мога да бъда личност, мога да допринасям полза. У дома никога няма да бъда нещо повече от нежелана сестра.

Тя кимва. Много жени знаят какво е да бъдат пречка, докато великите дела на мъжете си вървят и без тях.

— Искам да получа възможност — казвам. — Искам да получа възможност да бъда жената, която мога да бъда. Не пионка на брат си, не дъщеря на майка си. Искам да остана тук и да се превърна в самата себе си.

Тя замълчава за миг: изненадана съм от дълбочината на собствените си чувства.

— Искам да бъда пълноправна жена — казвам аз.

— Една кралица не е свободна — изтъква тя.

— По-добре да не съм свободна и да съм кралица, отколкото да съм омразна сестра на херцог.

— Много добре — тихо казва тя.

— Предполагам, че кралят сигурно е разгневен на моите посланици, задето са забравили книжата? — питам аз.

— Сигурна съм, че е разгневен — казва тя и погледът й се плъзва встрани. — Но те ще дадат думата си, че вие сте свободна да се омъжите, и съм сигурна, че всичко ще потръгне.

— Значи няма възможност женитбата да бъде забавена? — Изненадана съм от собственото си чувство. Имам толкова силно усещане, че мога да направя много за тази страна, че мога да бъда добра кралица тук. Иска ми се да започна веднага.

— Не — казва тя. — Сигурна съм, че посланиците и съветът на краля ще решат въпроса.

Спирам за миг.

— Значи той иска да се ожени за мен?

Тя ми се усмихва и ме докосва по ръката.

— Разбира се, че иска. Това е просто едно дребно затруднение. Посланиците ще се заемат със задачата да осигурят документа и женитбата ще се състои. Стига да сте сигурна, че документът е там?

— Там е — казвам и не изричам нищо друго освен истината. — Мога да се закълна в това.