Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (49)

Катрин, Норфолк Хаус, Ламбет, юни 1540

Да видим сега, какво притежавам? Притежавам къщите на убийците, които кралят ми подари най-напред, а също и земите им. Имам накити, които си спечелих с едно бързо натискане в тиха галерия. Имам половин дузина рокли, за които плати чичо ми, повечето от тях нови, и шапчици в тон с тях. Имам си собствена спалня в къщата на баба ми, а също и собствена приемна и няколко придворни дами, но все още не и почетни дами. Купувам си рокли почти всеки ден: търговците идват по реката с топове коприна, сякаш самата аз шия роклите. Карат ме да пробвам рокли и мърморят, с пълни с карфици уста, че съм най-красивото, най-изящното момиче, върху чието тяло някога са прикрепвали с карфици твърде пристегнат корсаж. Навеждат се до пода да подгънат роклята ми и казват, че никога не са виждали такова хубаво момиче, истинска кралица сред момичетата.

Обичам това. Зная, че ако бях по-склонна да се замислям или с по-мрачен характер, щях да се тревожа от мисълта за горката ми господарка кралицата и какво ще стане с нея и от неприятната мисъл, че скоро ще се омъжа за човек, който е погребал три съпруги и може би ще погребе и четвъртата и е достатъчно стар да ми бъде дядо, а е също и много миризлив… но не мога да допусна да ме измъчват подобни тревоги. Останалите съпруги са правили каквото е трябвало, животът им е приключил така, както са пожелали Бог и кралят: за мен това наистина не означава нищо. Дори съдбата на братовчедка ми Ана Болейн не бива да означава нищо за мен: няма да мисля за нея, нито за това как нашият чичо й проправи пътя към издигането до трона, а след това й проправи пътя към ешафода. Тя имаше своите рокли и своя двор и своите накити. Тя имаше своето време на най-прекрасната млада жена в двора, тя имаше своето време като фаворитка на семейството си и гордост за всички нас; а сега аз ще имам своето.

Ще имам своето време. Ще бъда весела. Също като нея жадувам за пъстрота и богатство, за диаманти и флиртове за коне и танци. Искам живота си, искам възможно най-доброто от всичко и случайно и по прищявка на краля (Бог да го пази) ще получа възможно най-доброто. Надявах се един от видните мъже в двора да ме забележи и да ме избере за своя сродница и да бъда дадена за жена на млад благородник, който може да се издигне на важен пост в кралския двор. Това беше върхът на надеждите ми. Но вместо това всичко ще бъде различно. Много по-хубаво. Забеляза ме самият крал, желае ме самият крал на Англия; мъжът, който е като Бог на земята, който е баща на своя народ, който олицетворява закона и словото, ме желае. Бях избрана от самия Божи наместник на земята. Никой не може да се изпречи на пътя му и никой не дръзва да му откаже нещо. Този, който ме видя и ме пожела, не е обикновен мъж, той дори не е обикновен смъртен. Този, който ме видя, е полубог. Той ме желае и чичо ми казва, че е мой дълг и че ще бъде чест за мен да приема предложението му. Аз ще бъда кралица на Англия — само си помислете! Аз ще бъда кралица на Англия. Тогава ще видим какво аз, малката Кити Хауърд, мога да смятам за своя собственост!

Всъщност, да си кажа честно, разкъсвам се между ужаса и вълнението при мисълта да бъда негова съпруга и кралица, най-високопоставената жена в Англия. Изпитвам суетна тръпка на вълнение, че ме желае, внимавам да мисля за това и не обръщам внимание на разочарованието, че макар да е почти Бог, той е само мъж като всеки друг, много стар мъж при това, и на всичкото отгоре полуимпотентен стар мъж, стар мъж, който дори не може да си свърши работата, а аз трябва да го разигравам, както бих разигравала всеки старец, който в своята похот и суетност случайно ме е пожелал. Ако ми даде каквото искам, ще получи благоволението ми: не мога да го кажа по-честно от това. Почти ми идва да се разсмея при мисълта как удостоявам най-великия мъж на света със своето незначително благоволение. Но щом той го желае и щом е готов да плати за него такава висока цена, тогава аз излизам на пазара като всеки амбулантен търговец: продавам себе си.

Баба ми, херцогинята, ми казва, че аз съм нейното умно, много умно момиче и че ще донеса богатство и величие на семейството ни. Да бъда кралица, е триумф, надхвърлящ и най-амбициозните ни мечти, но има надежда, отиваща дори отвъд тях. Ако зачена син и родя момче, тогава нашето семейство ще се издигне толкова високо, колкото и семейство Сиймор. А ако момчето на Сиймор, принц Едуард, умре (макар че, разбира се, не искаме това да се случи), но ако все пак той умре, тогава моят син ще бъде следващият крал на Англия и ние, Хауърдови, ще се сродим с краля. Тогава ще бъдем членове на кралската династия, или почти, а след това ще станем най-великото семейство в Англия, и всички ще трябва да ми бъдат благодарни за късмета си. Чичо ми Норфолк ще подвива коляно пред мен и ще ме благославя, задето го закрилям. Когато ми хрумва тази мисъл, се изкикотвам и от чиста наслада вече изгубвам нишката на бляновете си.

От цялото си сърце съжалявам за моята господарка кралица Ана. Щеше да ми хареса да остана на служба като нейна придворна дама и да я видя как става щастлива. Но каквото не може да стане, не може, и наистина ще е много глупаво от моя страна да жаля за добрия късмет, който извадих самата аз. Тя е като онези нещастни мъже, екзекутирани, за да мога аз да получа земите им, или като бедните монахини, изхвърлени от домовете си, за да можем всички да станем по-богати. Такива хора трябва да страдат, за да сме добре ние. Научила съм се, че така върви светът. И не е моя вината, че светът е сурово място за другите. Надявам се и тя като мен да намери щастието си. Може би ще се върне у дома при брат си в как-му-беше-името-на-онова-място. Бедната тя! Може би ще се омъжи за мъжа, за когото е била сгодена. Чичо ми казва, че тя много е сгрешила, като е дошла в Англия, след като е знаела, че е обвързана с обещание за брак с друг мъж. Това е много възмутителна постъпка и аз съм изненадана от нея. Винаги е изглеждала толкова благовъзпитана млада жена. Не мога да повярвам, че би извършила подобна непристойна постъпка. Разбира се, когато чичо говори за предишен годеж, не мога да не си помисля за моя беден, скъп Франсис Деръм. Никога не съм споменавала обещанията, които си разменихме, и всъщност мисля, че е най-добре просто да забравя всичко, свързано с това, и да се правя, че то никога не се е случвало. Със сигурност не винаги е лесно да бъдеш млада жена в този свят, пълен с изкушения, и не упреквам кралица Ана, че е била сгодена за друг, а след това се е омъжила за краля. Аз самата не бих го сторила, разбира се, но тъй като с Франсис Деръм не бяхме истински женени, нито дори истински сгодени, не го броя. Нямах истинска рокля, така че очевидно не беше истинска нито сватбата ни, нито обвързващите клетви, които си разменихме. Всичко, което направихме, беше бленуване на две малки деца и няколко невинни целувки. Наистина, нищо повече от това. Но ако я изпратят у дома, не би имало нищо лошо в това тя да се омъжи за първата си любов. Аз лично винаги ще мисля с обич и привързаност за Франсис Деръм. Първата любов на едно момиче винаги е много сладка, вероятно по-сладка от един престарял съпруг. Когато стана кралица, ще направя за Франсис нещо много мило.