Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (71)

Джейн Болейн, Хамптън Корт, Коледата на 1540

Кралят се обърна срещу семейството на съпругата си, срещу собствената си племенница, и всички си мълчат, снишават се и се надяват, че неговото неодобрение няма да се насочи към тях. Чарлс Хауърд, предупреден предварително от някой по-смел от нас, останалите, се измъкна надолу по течението на реката в малка рибарска лодка, измоли си място на един кораб и отплава за Франция. Той ще се присъедини към нарастващия брой изгнаници, които не могат да живеят в управляваната от Хенри Англия: паписти, привърженици на църковната реформа, мъже и жени, попаднали под ударите на новите закони за държавната измяна, и мъже и жени, чието единствено престъпление е, че са роднини на някого, когото кралят е нарекъл изменник. Колкото повече нараства броят им, толкова по-мнителен и обзет от страхове става този крал. Родният му баща превзе Англия с шепа недоволни мъже, изпратени в изгнание от крал Ричард. Той знае по-добре от всеки друг, че тиранията ражда омраза и че достатъчно изгнаници, достатъчно претенденти, могат да съборят трона.

Така че Чарлс си стои на сигурно място далече във Франция и чака кралят да умре. В някои отношения животът му е по-добър от нашия. Той е принуден да живее в изгнание, далеч от дома и семейството си, но е свободен: ние сме тук, но едва се осмеляваме да дишаме. Лейди Маргарет е отново в стария си затвор в Сионското абатство. Тя плака много горчиво, когато разбра, че кралят отново я затваря. Казва, че има три стаи, в които да се разхожда, и ъглов изглед към реката. Казва, че е само на двайсет и една години и дните й са изпълнени с печал. Казва, че дните минават много бавно, а нощите продължават цяла вечност. Казва, че единственото, което иска, е да й позволят да обича един добър мъж, да се омъжи за него и да бъде щастлива.

Всички знаем, че кралят никога няма да позволи това. Тази зима щастието се е превърнало в най-рядката стока в цялото кралство. Никой освен него не бива да бъде щастлив.