Томас Харди
Кметът на Кастърбридж (1) (Животът и смъртта на един волеви човек)

Предговор

Ако читателите на този роман още не са достигнали средна възраст, бих ги помолил да имат пред вид, че в дните, за които става дума в моето повествование, родната ни търговия със зърнени храни, за която се говори доста в процеса на развитие на действието, беше от важност почти непонятна за хората, свикнали сега да си купуват хляба за шест пенса — напълно безразлични към това, какво е времето по жътва.

Описаните епизоди произтичат главно от три събития: в своята последователност и възникване те съвпадат почти напълно с истинската история на града, наречен Кастърбридж, и неговите околности. Това са: продажбата на жената от нейния съпруг, нестабилните пшеничени реколти, които непосредствено предхождат отменянето на законите за търговията със зърнени храни и посещението на кралската особа в гореспоменатия район на Англия.

Сегашното издание на книгата, както и предишното, съдържа почти цяла глава, която отпърво не фигурираше в нито един английски екземпляр, макар че този откъс беше отпечатан в серийно публикуваните части на романа, а го имаше и в американското издание. Този откъс бе възстановен по молба на някои добри специалисти от другата страна на Атлантика, които подчертаха категорично, че английското издание губи от достойнствата си поради това съкращение. Някои други пасажи с по-скромен обем и някои имена, пропуснати или изменени в началните варианти на английското и американското издание по причини, които вече не са в сила, също бяха възстановени или прибавени.

Фабулата, общо взето, разкрива делата и характера на един човек много по-задълбочено от образите в други мои творби, например „Картини от живота в Уесекс“. Бяха отправени възражения за шотландския говор на мистър Фарфри, втория по важност герой в „Кметът на Кастърбридж“; един негов сънародник си позволи да заяви, че хората от другата страна на река Туийд^[1] никога и никъде не говорели като Фарфри. Тъй като съображенията на този господин по въпроса за изговора на Фарфри ме убедиха едва ли не още по-твърдо в правотата на южняшката ми позиция^[2], и поради това, че същността на забележката му остана непонятна за мен, ние двамата не можахме да отбележим никакъв напредък в изясняване на спора. Трябва да се има пред вид обаче, че шотландецът от моя роман е описан не както бе изглеждал на хората от други области. Освен това изобщо не съм се опитвал да пресъздавам говора му цялостно, а още по-малко този на героите от Уесекс. Ще добавя, че новото издание на книгата има неочакваното щастие да бъде прегледано критично от един професор по въпросния говор — човек с безспорна ерудиция; той призна, че сам е употребявал такива думи през първата година от живота си.

И още нещо: една очарователна дама от не шотландски произход, отличаваща се с необикновена искреност и рядка проницателност, съпруга на известен каледонец^[3], посети писателя наскоро след първата поява на книгата и пожела да се осведоми дали за образа на Фарфри не е бил използуван нейният мъж, защото според нея той бил жив портрет на този (несъмнено) щастлив човек. А аз дори не съм си спомнил за съпруга й, когато изграждах образа на Фарфри. Следователно разчитам Фарфри да бъде приет благосклонно, ако не като шотландец за шотландците, поне като шотландец за южняците.

„Кметът на Кастърбридж“ бе публикуван за пръв път в пълния си вариант в два тома през май 1886 г.