Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Александър Беляев. Ариел

Руска. Второ издание

 

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Ясен Василев

Художник-редактор: Веселин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Стойка Василева

 

Издателство „Отечество“, София, 1983

Печатница „Г. Димитров“, клон Лозенец

 

Изд. №964.

Дадена за набор: март 1983 г.

Подписана за печат: юли 1983 г.

Излязла от печат: август 1983 г.

Формат 1/16/60/90.

Печатни коли 25.

Усл. изд. коли 24,53

Цена 2,04

История

  1. — Добавяне

IV. Неочаквана помощ

Двата съдбоносни месеца бяха към своя край. Соли пресмяташе какво ще му остане за един скромен живот, когато изостави „глупавата прищявка“ с Атлантида и я ликвидира. Извиканият от него управител му правеше доклад. След ликвидирането на овцефермата в Тексас, оставаха някакви трохи от няколкостотин хиляди долара.

Соли пускаше замислено струи дим и си рисуваше картината на своето бъдеще. Ще отиде в някое уединено имение в Южните щати и ще прекара живота си в пълна самота.

От африканския бряг лъхна горещият дъх на нажежените пустини.

Наведнъж на север се показаха редица кораби. Когато се приближиха, Соли видя развяващите се вимпели.

— Каква е тази флотилия?

Той не знаеше, че им идва международна помощ. Ларисон не дремеше. Той написа горещо възвание до вестниците на различни страни с призив към цялото културно човечество да помогне на експедицията „в името на науката“. Неговото пламенно възвание направи впечатление. Създадена беше помощна флота, корабите на която сега се приближаваха към плаващия фар. Соли отдавна вече не четеше вестници: „Нищо освен неприятности“. И затова не знаеше за възванието на Ларисон.

Помощта дойде навреме и работата закипя с удвоено темпо. Скоро бяха намерени неоспорими следи от Атлантида: каменен зид от черни, бели и червени камъни, добре запазени във водонепроницаемия слой. Откритието предизвика необичайна сензация в целия свят. Почти всички държави взеха участие в разкопките, като че ли желаеха да наваксват загубеното.

Работата вървеше бавно, но сега вече това не беше сляпата работа на къртица.

Всеки месец донасяше все по-радостни новини. Соли, който се оживи и отново се развесели, проплува с подводница местата на изследванията и през прозореца на илюминатора наблюдаваше как от синевата на океана, осветлявана от прожектор, се показаха ту полуразрушена редица от колони, между които плуваха риби и леко поклащаха опашките си, ту стени на постройка, ту изкривена арка на храм…

През петата година на експедицията бяха намерени развалините на храм на Посейдон, а в тях грамадна библиотека, съставена от бронзови полирани плочки, на които бяха гравирани надписи. Надписите бяха прекрасно запазени. Успя да ги разчете един руски учен-лингвист. Постепенно Атлантида разкриваше своите тайни: храмове, пирамиди, статуи, сгради, бронзово оръжие, покъщнина и безбройно количество „бронзови книги“ на атлантите.

След завършване на разкопките беше свикана международна конференция от представители на дипломацията и на научния свят, която да разреши въпроса за съдбата на извлечените от дъното на океана извънредно ценни археологически колекции.

Беше решено да не се раздробява „централното ядро“ на археологичния материал, което даваше пълна, почти изчерпателна представа за Атлантида, за нейната цивилизация и живот. Но между Европа и Америка се завърза горещ спор кой да владее това ядро.

В края на краищата спорът беше решен в полза на Америка, но като компенсация в Европа бе създаден международен музей на Атлантида.

Грамадната сграда бе построена в стила на атлантите и се състоеше от триста и шестдесет зали, изпълнени със статуи, битови и култови предмети и т.н. До основната сграда имаше и редица други: Международен институт за изучаване на Атлантида и библиотека, която включваше вече над двеста хиляди тома книги за Атлантида.

Първата реч на тържественото откриване на този музей и на института беше предоставена на професор Ларисон. Тя продължи повече от шест часа и беше изслушана с неотслабващ интерес. Мистър Соли също не бе забравен на това тържество и самолюбието му бе удовлетворено. Нали в края на краищата неговата скука и излишните му пари бяха помогнали да се открие Атлантида.

Археологичните находки имаха достатъчно дубликати, за да се създадат богати музеи в Европа. Между тях най-пълни и богати се оказаха музеите в Москва, Париж и Лондон.

С това ще завършим кратката история на откриването на Атлантида. По-нататък продължава историята на самата Атлантида. Тази история е написана от неуморния старец Ларисон. Такъв ентусиаст като Ларисон не можеше да напише сух научен трактат. Той е написал по-скоро роман, отколкото история. Но роман, в който всяко положение е обосновано с научни данни. За съжаление Ларисон неочаквано умря и ръкописът, за който знаеха мнозина от неговите другари, се смяташе за изгубен. Едва неотдавна той беше намерен сред вехториите на тавана на уединения му дом.

Ръкописът е снабден с бележки от Ларисон, които ние запазихме. Ето този ръкопис.