Александър Беляев
Последният човек от Атлантида (2)

II. Атлантида и Мери

Работата закипя. Мистър Соли беше неузнаваем. Апатията и отпуснатостта му изчезнаха безследно. От сутрин до вечер той се съвещаваше с учени, с инженери, с моряци. Соли навлизаше във всички подробности и проявяваше незаменимите си практически и организаторски способности.

Инженерите изработваха различни типове подводни кораби. Осъществяваше се на дело фантазията на Жюл Верн за откриването на Атлантида с „Наутилус“ на капитан Немо. Соли бракува проекта за построяване на голям подводен кораб.

— Той може да ни потрябва едва накрая, когато намерим Атлантида. А освен това големите подводници са скъпички дори за моя джоб. На нас са ни нужни хрътки, флотилии от малки съдове, които ще сноват под вълните на океана и ще извършват предварителни изследвания.

Спряха се на един тип малка подводница и започнаха да изработват конструкцията й.

На подводниците смятаха да поставят прозорец от дебело стъкло и силни прожектори, за да може да се наблюдава отвътре. В долната част на корпуса трябваше да има отвори, през които към дъното на океана да могат да се спускат особени сонди за изследване на почвите. Най-после специални люкове можеха да изхвърлят и да прибират обратно водолази. С надводния свят предвиждаха да се поддържа непрекъсната връзка чрез радиото. Решиха да построят пет такива подводници. Сметката непрекъснато растеше, но това не смущаваше Соли. Според неговите планове, корабите трябваше да се построят за две години. Разходите можеха да бъдат покрити с лихвите от неговия капитал. Първата лодка трябваше да бъде готова след половин година. Ако тя имаше късмет, можеха да минат и без останалите.

Въпреки всички тези трескави приготовления работата можеше да се разстрои, и то само защото в съдбата на откриването на Атлантида се оказа намесена светлокосата Мери, годеницата на Картър. Секретарят на милионера беше така увлечен по нея, както Соли по Атлантида. В нейно лице Атлантида намери сериозна съперница.

Картър гледаше на хрумването на Соли като на една от неговите приумици, която можеше да мине така бързо, както бяха минали другите му увлечения. Но тази приумица можеше задълго да го откъсне от мис Мери Ривс.

И той поведе тайна борба, за да провали този план. Уверяваше лекаря, че увлечението на Соли по Атлантида е вредно за неговото здраве. Умишлено усложняваше нещата, за да отложи пътуването. Търсеше професори, които не вярваха в съществуването на Атлантида, и ги молеше да убедят стареца Соли да се откаже от своя план. Създаде цяла кампания в печата. Повечето учени осмиваха фантазьорството на Соли. Вестниците поместваха карикатури. Но Соли беше непреклонен.

За нещастие на Картър Соли намери в лицето на професор Ларисон фанатичен привърженик на експедицията.

Старият Лариаон — с кълбовиден гол череп и тесни, весели очи — се пресели при Соли и направо го хипнотизираше с възбудените си речи за Атлантида, за нейните несметни богатства, погребани на дъното на океана.

Като изгуби всякаква надежда да провали експедицията, Картър уведоми Соли една сутрин, че напуска.

— Как, вие ме напускате в такава минута? — запита Соли огорчено. — Но каква е причината?

Всичко това беше казано с такова искрено огорчение, че Картър след известно колебание реши да си признае истината.

— Смятам скоро да се оженя и при това положение няма как да тръгна на експедиция, която ще продължи може би няколко години.

Соли наведе глава. След това изведнъж скочи от креслото махна с ръце и извика:

— Такава била работата, значи! Женете се по-скоро и я вземете със себе си!

„Със себе си… — това беше нова мисъл, която още не беше идвала в главата на Картър. — А дали Мери ще се съгласи?“

Неочаквано за него Мери се съгласи да вземе участие в експедицията и дори прояви най-жив интерес.

Мери престана да бъде опасна за Атлантида.