Александър Беляев
Последният човек от Атлантида (3)

III. Търсене на Атлантида

Минаха още три години. Години на разочарования и измамени надежди. Вече четири години подводниците браздяха дълбините на Атлантическия океан между северозападните брегове на Африка и източните брегове на Северна и Южна Америка. Бяха направени много интересни геоложки и палеонтоложки открития, но следи от Атлантида не се намериха. Цели отряди от водолази сондираха морското дъно на стотици метри дълбочина, но навсякъде намираха само вулканичен туф, кристализирал под налягането на водата, гранита и глинестите шисти.

Участниците в експедицията бяха явно уморени. Интересът на Мери Картър към Атлантида значително изстина.

Нейният мъж проклинаше Атлантида, Ларисон и Соли.

Доброто възнаграждение обаче го задържаше в експедицията. Самият Соли от време на време започваше да се съмнява. Разходите растяха, отдавна стана нужда да се посегне на основния капитал. Сега Соли „струваше“ вече много по-малко, отколкото преди експедицията.

Подводната експедиция на Соли отначало възбуди огромен интерес. За известно време Атлантида стана най-модната тема. За нея се четяха безброй лекции, водеха се научни спорове. Някои си представяха богатствата, погребани на дъното на океана. Поставяше се дори въпрос за основаване на акционерно дружество за извършване на проучвания съвместно със Соли. Но най-обикновената сметка ги накара да изчакат резултатите от експедицията на Соли. А тези резултати засега бяха плачевни. Вестниците и списанията пишеха за експедицията все по-хладно, след това преминаха към подигравки, изчисляваха колко струва „митът за Атлантида“ и най-после замълчаха съвсем. За Соли това беше по-лошо от всичко. Като допълнение към неприятностите той изгуби част от състоянието си, вложено в нефтени акции.

По-нататъшното „закопаване на пари в океана“, както пишеха вестниците, го заплашваше с разорение.

Соли стана мълчалив и раздразнителен.

Не се отчайваше единствен Ларисон.

— Всички наши неуспехи не доказват нищо. Просто сме допуснали грешка в изследванията. Но тази грешка лесно може да се поправи. Работата е там, че досега ние драскахме само върховете на вулканичните планини на Атлантида. Спомнете си, че още Платон споменава за тези високи планини. Градовете са лежали в техните поли. Следователно, за да ги търсим, трябва да се спуснем в долините, лежащи поне на три хиляди метра дълбочина на дъното на океана, и там да направим в почвата няколко диагонални изкопа. И ние ще намерим Атлантида. Тя ви е чакала десетки хиляди години и нима сега, когато сте така близо до нея и до славата — да, до славата! — вие ще изоставите всичко?

Хитрият Ларисон отдавна беше намерил слабата струна на Соли. Славата.

— Колко струва тя? Тоест още колко ще струва това? — запита той.

Започнаха да пресмятат. Работата на дъното на океана струваше безумно скъпо. Но упоритостта и навикът да рискува накараха Соли да се реши на тази стъпка.

За последните изследвания избраха областта на 12° северна ширина и 40° западна дължина. На дъното бяха спуснати грамадни въздушни камбани, понеже на дълбочина три хиляди метра натискът на водата беше много голям за водолазите. Свредели, движени с електричество от корабите на повърхността на океана, пробиваха и раздробяваха почвата, която се изхвърляше от камбаната през херметически люкове. Няколко пъти водата прониква под камбаната. Шест работници вече платиха с живота си. Все по-трудно беше да се намерят доброволци на мястото на излезлите от строя, все по-скъпо се заплащаше трудът. Три месеца продължи тази упорита работа. Героичните усилия на експедицията отново привлякоха вниманието на „надземния свят“. Неуморимият Ларисон енергично ръководеше работата на дъното на океана. По-голямата част от времето си Соли прекарваше на плаващия док, построен край мястото на изследванията в открито море. Престоят в подводниците беше тежък за него. Затова пък морският въздух силно укрепи здравето му. Физически той се чувствуваше прекрасно. Но това лечение му струваше скъпо. Една сутрин, като поседя над сметките и провери баланса, той видя, че средствата ще му стигнат да продължи работата само два месеца. А после — край. Той ще бъде разорен и опозорен като стар фантазьор и мечтател.

Вечерта, когато умореният, но както винаги бодър и шумен Ларисон се изкачи при него от дъното на океана, Соли му съобщи печалната новина.

Ларисон за първи път се почувствува смутен.

Той никога не беше помислял, че този златен чувал може да се изпразни. Но Ларисон беше твърде погълнат от работата, за да се поддава на отчаяние.

— Не може да бъде!

— Тоест как не може да бъде? Ето, погледнете сметките.

— Невъзможно е, казвам, работата да се прекрати на най-интересното място. Стигнахме до мек туф. Работи се по-лесно. И едва днес аз намерих нещо, което дяволски напомня парче керемида. Пари? Трябва да се намерят!

— Но как?

Ларисон сви рамене и се оттегли. Той дълго писа тази вечер, направи някакви разпореждалия, а на сутринта закуси набързо и се гмурна „у дома си“ на дъното на океана.