Фридрих Герстекер
Пиратите по Мисисипи (15)

14.
Боливар. Бягството на Мари

Приблизително по същото време, когато Том Барнуел отблъсна йолата от брега на Хелена, за да проучи възможностите за добра търговия в Монтгомърис Пойнт и на следващото утро да се срещне пак с голямата лодка на Еджуърт, изпод ниско надвисналите върби на острова малка тясна ладия се насочи към течението на Мисисипи, държейки курс към арканзаския бряг. В нея седяха двама души — негърът Боливар и младият метис Олайо. Първият от тях бе хванал веслата и гребеше с все сила, а другият пък, излегнал се отзад на кърмата на малката лодка в небрежно надменна поза, държеше лекото кормило.

Той носеше обикновено сиво облекло, състоящо се от риза и панталони, по чиито шевове бяха пришити червени шнурове. До него лежеше шапка от същия плат, но на главата си имаше голяма широкопола сламена шапка, за да го предпазва от палещите лъчи на слънцето. Боливар пък, изглежда, малко им обръщаше внимание, дори по-скоро се чувстваше добре, понеже бе свалил шапката, жакета и ризата си и беше останал само по широките си сиви ленени панталони, тъй че слънчевата жар се сипеше направо върху мускулестите му плещи. В лодката имаше няколко дебели оловни плочи, върху които бе хвърлен някакъв чувал.

Изглежда, между двамата, между мъжа и момчето, не съществуваха особено приятелски отношения, защото негърът гледаше намръщено пред себе си, без да разменя със спътника си нито дума, а Олайо сякаш на подбив си подсвиркваше една от така наречените „нигърски“^[1] песни, като при това зяпаше с подигравателна усмивка по посока на широката ивица гора, към която се приближаваха все повече и повече.

Момчето Олайо беше метис, произхождаше от бялата и червенокожата раса, което според североамериканските възгледи го поставяше значително над негъра. А и без това той беше облагодетелстван и предпочитан от господарката си пред всички останали като някое глезено дете, така че дори и към белите мъже на острова той се държеше ако не властно, то във всеки случай дръзко и недружелюбно. Затова никой не го обичаше и само страхът от капитана въздържаше тези сурови хора да не накажат някой път момчето здравата. Боливар, единственият негър на острова и следователно стоящ по-долу от момчето, чиято тирания бе принуден да понася доста често, без да получи каквото и да било удовлетворение от Кели, нито пък да бъде чут от Джорджина, хранеше дълбока омраза към Олайо и сега, когато погледнеше към момчето със зла и тържествуваща усмивка, в очите му не се четеше нищо добро.

Най-сетне Боливар наруши мълчанието и като преустанови гребането за кратко време, изръмжа:

— По дяволите, дръж кормилото право или изобщо го остави. Мътните го взели, нямам намерение да се трепя само защото на младия господинчо му се приискало да насочва лодката ту насам, ту натам. Не е детска игра да гребеш в такава жега.

— Е, на теб поне няма да ти се развали тенът — подигра му се метисът, — но я си трай! Може да ти е все едно или по-точно трябва да ти е все едно дали ще потопиш греблата няколко пъти повече, или не, глупак такъв!

— Но не бива да спираме толкова нагоре по брега — отвърна само мрачно негърът, — не виждаш ли ей там по-надолу онова светлозелено петно? Точно там тръстиката се простира до самия бряг. На това място навътре се врязва малко заливче и в него ще оставим лодката. И тъй или сега води както трябва, или по-добре остави кормилото.

— Бре, бре, бре, стари мърморко — подигра се момчето, — ами ако не искам? А? Но от мен да мине, толкоз по-скоро ще се отърва от отвратителната ти компания. Нека веднъж бъде твоята воля. Къде ще намеря коня?

— Ще ти покажа мястото, когато стигнем.

— А пътя?

— Няма и петстотин крачки до него оттам в западна посока.

— Няма ли някакво отклонение наляво или надясно?

— Няма — каза мрачно негърът, — не бой се. Не можеш да сбъркаш пътя.

Изглежда, Олайо се успокои и оттам нататък започна да работи с кормилото по-равномерно. А Боливар заоглежда изпитателно ширналата се повърхност на реката. Не се виждаше нищо друго, освен три или четири големи товарни лодки, носени надолу от водите бавно и лениво. Ето че малката лодка попадна в по-силно течение, преминаващо бързо съвсем близо покрай брега, и Боливар загреба с всички сили.

— Дръж малко по-навътре в реката — викна той на момчето, — още малко, така, иначе водите ще ни завлекат ей под онова дърво.

— Реката се покачва! — обади се метисът, гледайки към бързо преминаващите покрай тях жълти мехури. — Е, време му е, водите на Мисури ни накараха този път да ги чакаме дълго. Но стой, Боливар, стой ти казвам… проклет негър, завря ме тук посред мокрите храсталаци — извика изведнъж момчето, когато негърът зави остро във входа на тесния залив, почти преграден от ниско надвисналите над водата ластари и вейки. Обаче, изглежда, Боливар не обърна внимание на заповедта. — Ще станеш още по-мокър — измърмори той под носа си и в следващия миг с рязко движение захвърли греблата в лодката. Стрелнала се напред от тласъка на последното му мощно загребване, тя се плъзна бързо сред зеления гъсталак и изчезна зад него.

Но какво означаваше сега този рязко прекъснат див и писклив вик на ужас? Това кратко и отчаяно боричкане? Увивните растения потрепериха, а откъм заливчето се появиха малки къси вълни, сякаш някоя голяма риба удряше в него с опашката си по водата. После шумът заглъхна, вейките се укротиха, водата се успокои и за няколко минути се възцари безмълвна зловеща тишина… Най-сетне храсталакът се разтвори и лодката се плъзна навън. В нея стоеше негърът — самичък. Имаше съвсем объркан и възбуден вид, а лицето му бе станало пепелявосиво. Той избърса потта от челото си и докато лодката бе понесена бавно надолу по течението, остана за кратко време изправен, поемайки дълбоко дъх. Накрая хвърли към току-що напуснатия от него гъсталак боязлив, но упорит поглед, после взе веслата и загреба бавно срещу течението покрай арканзаския бряг, за да пресече по-нагоре реката и да се върне на острова.

Само веднъж прекъсна пътуването си, и то на защитено от течението място, непосредствено зад паднало в реката дърво, на чиито клони завърза лодката си за кратко време. Тук се изми до кръста, изтърка някои части на лодката и после облече ризата и жакета си. Когато вдигна жакета, в лодката изпаднаха две тикнати под него писма. Боливар не можеше да чете, но въпреки това заразглежда адреса на едното от писмата с голямо внимание — върху него имаше кърваво петно. Опита се да го изтрие с широкия си наплюнчен пръст, ала това не му се удаде, петното стана само още по-голямо и по-грозно. Сега негърът задържа писмото няколко секунди в ръката си и, изглежда, имаше желанието да го изхвърли през борда. Обръщаше го ту от едната страна, ту от другата, но после, сякаш му бе хрумнала по-добра идея, той подсуши с ръкава на жакета си намокреното място колкото можеше по-хубаво и бутна двете писма в широкия джоб на панталоните си.

Вече се канеше да развърже въжето, задържащо острия нос на лодката срещу неспокойно пенещите се в него малки вълни, когато погледът му падна върху мястото, където бе седяло преди това момчето, както и върху останалата там негова шапка. Той пристъпи няколко крачки напред, взе я и се огледа наоколо из лодката — чувалът и оловните плочи бяха изчезнали. Нямаше нищо друго, освен двете гребла и неговата собствена сламена шапка.

— Проклятие — промърмори той под носа си, — та нямам ли хич нищо у себе си? — Опипа цялото си тяло. Ето че ръката му се натъкна на някакъв твърд предмет — беше неговият голям и широк нож — тежко масивно острие с обикновена кафява дръжка. Той го оглежда известно време, после каза тихо на себе си:

— По дяволите! От тях имаме при нас колкото щеш, че и по-хубави, нека този изпълни сега последната си служба.

И с тези думи той набучи малката шапка на острата стомана и протегна ръката си над водата. В следващия миг нагоре плиснаха водни пръски и реката скри веднага потъващото оръжие.

Негърът загреба бавно обратно към острова.

 

 

А днес там беше доста шумно и весело. Предишния ден бе пристигнала богата плячка, наскоро се очакваше още по-богата и двамата предводители бяха напуснали острова. Какво чудно тогава, че тези диви и буйни хора се бяха отдали на разюздано веселие, и Питър, останал може би единствен все още трезвен, с големи усилия едва успяваше да ги обуздае. Той трябваше постоянно да ги предупреждава за последствията, ако някоя от преминаващите лодки дочуе шума. Но сганта не можеше да бъде повече сплашена по този начин и твърдеше, че вече често се било случвало и никой лодкар не би намерил нищо необичайно в това, ако чуе шум и крясъци на някое иначе необитаемо или поне нему непознато място. На всичко отгоре никой не можел да слезе на брега, за това били взети мерки.

Питър, който не виждаше друг изход, се беше опитал вече на няколко пъти да уговори жената на капитана да се появи при пияниците и да ги накара да спазват реда. Тя обаче го утеши със скорошното завръщане на Кели.

Боливар слезе на брега, скри йолата и навлезе сред постройките, където гуляйджиите го приветстваха с диви възторжени викове. Всъщност негърът бе иначе по природа навъсен и затворен човек и предпочиташе да се държи надалеч от белите, които го презираха заради цвета на кожата му. Обаче днес му бе добре дошло едно подобно пиянско увеселение.

В очите му заблестя див огън и надавайки боен вик, той сграбчи предложената му бутилка, като, изглежда, искаше да я изпразни на един дъх.

— Ехей! — викна му обаче един дългуч от Илинойс. — Ехей, да не би да искаш да пресушиш кладенеца наведнъж? Свали шишето! Белоснежке, свали шишето и си поеми дъх, после можеш да се включиш в разговора ни с някоя разумна дума.

— Мътните го взели вашия разговор — изръмжа негърът, — предпочитам брендито ви. Дай ми бутилката, харесва ми. Откъде я докопахте? От северните щати ли, а?

— Ха-ха-ха, това кафяво шоколадче има свръхчувствителен нос — извика илинойсецът през смях, — надушва печеното чак от другата страна на масата, знае, че наскоро плячкосахме една скъпоценна лодка от Севера и сега е така дяволски проницателен да разбере, че туй великолепно прасковено бренди идва от Севера. Но, драги мой, ако искаш да пиеш, трябва да покажеш изкуството си, трябва да си спечелиш насъщния хляб, за да бъдеш добре и да живееш дълго на тази земя.

— О, Корни, върви по дяволите с твоите щуротии, дай ми бутилката ти казвам! Не ли? Е, тогава задръж си къркачката и върви в ада! Сигурно ще може да се намери и някоя друга. — С тези думи Боливар му обърна гръб и се накани да се отправи към малката си колиба, намираща се съвсем близо до жилището на неговия господар. Обаче Корни му препречи пътя и докато му подаваше с лявата си ръка отказваното досега шише, той го улови с десницата си за ръката и извика:

— Чакай, мое алабастрово бижу, така не може да ми се измъкнеш тази вечер. Спомняш ли си, стари приятелю, как наскоро проби с главата си питата кашкавал? Представи си, ей тези негодници не искат да ми повярват. Обзаложих се с тях на двадесет долара. Ще ми помогнеш ли да ги спечеля? Делим по равно, снежнобяло гълъбче!

— Тъкмо тази вечер ми е само о такива глупости — изръмжа негърът, — мътните ги взели твоите двадесет долара, днес спечелих повече долари, отколкото може да побере шапката ти… двадесет долара… ха! — И с тези думи той се накани да се отскубне от белия. Последният обаче нямаше намерение да пусне така скоро веднъж уловения човек и като го стисна само по-силно за ръката, хвърли към останалите поглед, незабелязан от негъра, измъкна нещо от джоба си и извика:

— Ето, Боливар, ето, моя мила чайна розичке, погледни, какво ще кажеш за това ножче, а? Не си ли заслужава труда да направиш веднъж една услуга на приятел заради такъв разкошен предмет?

Сега останалите мъже също се приближиха и докато неколцина от тях отрупаха негъра с молби и въпроси, други започнаха да се смеят и завикаха, че той самият знаел най-добре, че не може да стори подобно нещо, и затова не се съгласявал. Но без да го е грижа повече за подигравките или молбите им, Боливар взе ножа и вторачи възторжения си поглед във великолепно украсената стомана. Ножът беше турски, един бог знае откъде плячкосан, острието му проблясваше матово, а дръжката му бе скъпоценна, със златни и сребърни орнаменти — едно оръжие, достойно да бъде носено от султан.

Ако беше трезвен, сигурно щеше да му се стори подозрително, че буйният боцман залага толкова голяма цена в един незначителен облог. Но възбуден от бързо изпитото силно питие, нуждаещ се тъкмо сега от оръжие, Боливар, изглежда, изведнъж промени решението си. Огледа се набързо наоколо, после нададе силен ликуващ вик, захвърли старата си сламена шапка в ъгъла и изкрещя:

— Ура, момчета, Боливар ще ви покаже как се забива в пита кашкавал. Иха! Кой ще заложи повече?

Сега настана страшна бъркотия, всички се заблъскаха и закрещяха един през друг, а посред тях Боливар с гол в ръката нож, с тъмнокожото си лице и въртящите се очи, със зъби като от слонова кост, затанцува с екзалтирани бесни скокове и запя някаква мелодия с ехтящия си остър глас. Той продължи да танцува под одобрителните викове на хората, образували сега около него кръг, удряйки по земята петите и пръстите на краката си в такт, който ставаше все по-бърз и по-вихрен.

— Дръжте си, по дяволите, муцуните затворени! — извика сега Питър, като отново скочи между тях, хвана негъра за раменете и се опита да го успокои. — В името на Светата троица — Питър започваше да се кълне в светии само когато наистина бе побеснял от гняв, — човек направо може да полудее! Насила ли искате да ни докарате съседите на главите, та крещите така?

Но Боливар продължи да пее и да танцува, а тълпата закрещя:

— Браво, браво! Нека и Питър танцува, ура за Питър!

— Млъкнете, изчадия адови, млъкнете ви казвам — беснееше Питър, ала без успех. Ето че човекът от Илинойс отново върна сганта към предишната тема:

— Донесете кашкавала! — извика той. — Донесете пита кашкавал!

Веднага неколцина се отдалечиха тичешком и скоро се върнаха с една пита от онзи кашкавал, който се прави в северните щати, особено много в Охайо и Пенсилвания, а после, натоварен на лодки и кораби, тръгва към Юга. Големите му кръгли пити имат диаметър от около 70–80 сантиметра, а дебелина от 12–13 сантиметра, покрити са обикновено с тъмножълта жилава кора, така че придобиват извънредно голяма еластичност. Необходим е много силен удар, за да се разкъса кората в центъра, тъй като обикновено тя поддава на удара като гума. Но Боливар беше правил този номер вече няколко пъти и бе доста уверен в успеха си. Ала човекът от Илинойс, който не можеше да понася негъра, му кроеше нещо съвсем друго и сега бързо започна да си шушука с неколцина от другите.

В това време младо момче постави питата кашкавал върху едно от буретата със захар, подредени до стената. А Боливар, надигнал междувременно бутилката без всякаква мярка, без да му бъде попречено от останалите, направи още няколко скока във въздуха, тикна в пояса си ножа, смятан от него предварително за лична собственост, после хвана питата с двете си ръце и нанесе с челото си по жилавата кора удар с такава неудържима сила, че тя се разпука и гъстата му къдрава коса потъна в меката маса.

Гръмовни овации поздравиха победата на негъра, който вдигна нагоре кашкавала и с подигравателен смях го захвърли в краката на крещящите хора.

— Ето ви вашата извара — извика той, — в подобна каша Боливар може да завре и носа си.

— Та наистина би е само извара! — изкрещя един дребосък, като си проби път напред. — Ама ако е истински кашкавал от Индиана, нищо няма да направиш, коминочистачо!

— Какво? — разпени се срещу него илинойсецът. — Няма да направи нищо? Боливар ли няма да направи нищо? Скапани хузиърс, да не би да имате нещо по-особено във вашите тъпи щати, а? Дайте насам кашкавала от Индиана! Ето пет долара за една пита, донесете най-жилавата, която можете да намерите, а после залагайте колкото искате, аз поддържам облога, че таранът на Боливар ще хлътне в кашкавала като в кутия за дамска шапка от Ню Йорк. Ура, Боливар, ние двамата сме онези хора, които могат да дадат на тази банда да се разбере, нали?

— Ура! — изхълца Боливар, чийто поглед бе започнал да става безизразен и изцъклен. — Донесете една пита от вашия проклет северняшки кашкавал, дайте го ви казвам… тук е юнашката рожба, която може да го унищожи. Къде е северняшкият кашкавал?

— Ето го, душичке! — каза дребосъкът от Индиана, като донесе нова пита и я изправи върху един сандък, облегнат до самата стена. — Така, опитай го и ако го пробиеш, тогава името ми да е „дъчмън“^[2].

— Иха… ето, Боливар идва! — изкрещя негърът и се накани да се юрне към новата си цел като някой овен. Но Корни го задържа и извика:

— Чакай! Сума пари съм дал за този кашкавал и не ми се ще да запазя в него като спомен част от къдравата ти перука, та после да ми се мотае между зъбите. Защото съм убеден, че ще си напъхаш главата вътре. Тъй… нека най-напред го покрия с кърпа, след туй можеш да го пробиваш.

— Покрийте го с кърпа! — изкрещя Боливар, докато останалите се насъбраха около него и му отвлякоха вниманието. Ала Корни захвърли бързо питата настрани и на нейно място постави незабавно кръгъл камък за точене на ножове и брадви със същите размери, като го покри с широката кърпа.

— Но не бива да го хваща с ръце! — извика сега дребосъкът от Индиана. — Дяволите да го вземат, възможно е да му смачка кората отстрани, после, разбира се, че ще се пропука в средата.

— Хо-хо-хо — заликува негърът, — синът на майка ми ще ви покаже как се реже такъв кашкавал, направете място, пазете се! — И с отдръпнати назад лакти, с наведена напред глава, той подскочи високо и в следващия миг се понесе със страшна сила към покрития с кърпа камък, докато останалите го бяха наобиколили в очаквателно мълчание.

Ударът сигурно щеше да повали и някой бик. Боливар също рухна на земята като ударен от куршум и известно време остана да лежи, сякаш бе мъртъв. Но най-сетне съзнанието му се възвърна донейде от силните крясъци на тълпата, той се надигна бавно и отначало, изглежда, не можа да схване добре за чия сметка беше смехът, разтърсващ помещението, и какво се бе случило всъщност с него. Главата му сигурно бучеше страшно, защото той притисна слепоочията си с юмруци и за известно време затвори очи. Но после, когато отново ги отвори, погледът му падна тъкмо върху все още облегнатия на стената камък, от който кърпата се беше смъкнала след удара, и той заоглежда мъжете наоколо, изненадано и смутено. Ала това се стори на дивата сган още по-смешно и от всички страни проехтя оглушителен хохот.

Боливар, който се видя прицел на презрителни подигравки, лесно схвана какъв номер му беше изигран, изправи се, постоя така известно време със святкащи от гняв очи и здраво стиснати зъби, докато пред него се изпречи Корни и го попита подигравателно дали не му се струва, че тези северняшки кашкавали са сушени твърде дълго на слънце. Тогава на него му стана ясно кой е инициаторът на целия номер и преди някой да помисли за опасност и да я предотврати, негърът се нахвърли мълниеносно върху моряка и веднага сграбчи за гърлото политналия в изненадата си назад човек. Най-близко стоящите наоколо се втурнаха да откопчат побеснелия негър от жертвата му. Но Боливар бе сграбчил здраво Корни и когато най-сетне им се удаде да освободят боцмана, той се строполи окървавен на земята.

Сега негърът с отчаяна ярост започна да се брани срещу числено превъзхождащия го противник, като преди всичко се опитваше да измъкне ножа от пояса си. Но другите му попречиха, повалиха го на земята и му завързаха краката и ръцете. Дори една част от бандата, особено приятелите на Корни, изглежда, имаха голямо желание да го накажат на място заради това, че се беше осмелил да вдигне ръка срещу бял.

Питър, който беше опитал всичко, за да укроти разбеснелите се хора, но вероятно разбра, че няма необходимата власт, се обърна още веднъж към Джорджина и я помоли да се погрижи за спокойствието и реда, иначе не отговарял за нищо. Наистина малко трябвало да се опасяват от преминаващите покрай острова товарни лодки, но на отсрещния бряг можело да се намират ловци, а вятърът духал тъкмо сега към Арканзас. При това той я увери, че Кели специално му възложил задачата да бди за спокойствието на острова и да избягват всяка ненужна опасност, още повече че сега се намирали така близо пред целта на своите желания. Но в момента никой друг, освен самата нея не бил в състояние да възпре тази подивяла сбирщина.

— Ами как да оставя тук Мари? — попита Джорджина.

Нещастното момиче се беше сгушило в един ъгъл бледо, останало без сълзи. През следобеда на миналия ден то бе търсило на няколко пъти възможност да избяга от къщата. Но Джорджина, метисът, а и Боливар не я бяха изпускали из очи. Днес сутринта тя все още не се бе помръдвала от мястото си и, изглежда, не само не обръщаше никакво внимание на заобикалящата я действителност, но и едва ли я възприемаше.

— Тя ще си седи тук спокойно — каза Белязания и хвърли към нещастницата недоволен поглед. — Само това липсваше и тя да започне да ни пречи.

В този миг долетяха дивите ревове на пияните лодкари. Джорджина наметна бързо намиращия се до нея шал и веднага след това се появи сред тълпата сериозна и заплашителна.

Не беше чудно, че дори и най-големите грубияни отстъпиха боязливо и почтително пред нея, а шумът замря, сякаш под въздействието на вълшебна дума. Високата благородна фигура на младата красива жена се бе изправила пред тях гордо и повелително, черната копринено мека коса спускаше буйните си къдри по врата й, а тъмните й очи, засенчени от дълги мигли, се плъзгаха по мъжете, които само до преди секунди се държаха толкова буйно.

Сама негърът беснееше все още, опитвайки се да скъса въжетата си, така че държащият го човек трябваше да напрегне всички сили, за да устои на бесните му напъни.

— Какво е направил? — попита най-сетне Джорджина. — Какво означава тази лудница?

Ето че всички поискаха да й отговорят и нестройният шумен хор от гласове направи всяка дума неразбираема. Най-после напред пристъпи Питър и с кратки думи й разказа как бе протекло всичко, а когато спомена за нападението на негъра, шайката закрещя диво:

— Смърт на звяра, който иска да удуши един човек като ягуар!

— Вие мъже ли сте? — ядоса се Джорджина и погледът й се втренчи застрашително в подстрекателите на шайката. — Да не би да искате да разпалите тук бунт и битка, докато сме заобиколени от всички страни с опасности? Не сте ли раздразнили първи негъра? Учудвате ли се, че когато настъпите змията, тя хапе? Вървете си по местата, капитанът ви може да се върне всеки миг и нали знаете какво щеше да ви се случи, ако в този момент той се намираше тук на моето място. Вървете да спите, за да изтрезнеете, и мирувайте. Първият от вас, който още веднъж наруши законите, ще бъде наказан! Ако Боливар е виновен, боят няма да му се размине. Аз съм последният човек, който би го защитил. Щом Кели се завърне, ще се занимае с кавгата ви, но дотогава да има мир!

Лодкарите се подчиниха и се оттеглиха, макар и навъсени, а Питър тъкмо се обърна към негъра, за да го затвори някъде до завръщането на капитана, когато погледът му падна върху вратата на жилището на Кели. Там той забеляза нежната фигура на умопобърканата. Приглаждайки назад разчорлените си коси, тя за миг втренчи изпитателно поглед в мъжете, после припна през откритото място с почти детски смях и изчезна внезапно между отделните къщи.

Всичко това се случи тъй бързо и ненадейно, че в първия миг Белязания, изглежда, направо не повярва на очите си. Но Джорджина, проследила погледа му, едва успяла да зърне развяната дреха, изчезваща зад малката постройка, веднага разбра как стоят нещата.

— След нея! — извика бързо тя и посочи натам. — След нея, заклевам ви, върнете я!

Питър се подчини незабавно на дадената заповед, а и неколцина от най-трезвите се заклатушкаха подир нея, докато останалите, може би зарадвани от удобния случай да се измъкнат необезпокоявани, изчезнаха набързо в жилищата си. Все още завързан, Боливар остана да лежи на земята. Но Джорджина развърза пъргаво въжетата му, защото в момента я интересуваше само залавянето на избягалото момиче. Ала негърът, зашеметен и обезсилен от брендито, от онзи страхотен удар и отчаяното напрежение на всичките си сили в последвалата борба, се олюля няколко крачки и се строполи тежко на земята.

Джорджина захапа нежната си долна устна и удари с крак в земята. Но преследването я занимаваше в тези мигове твърде много, за да обръща повече внимание на негъра. Тя изтича към мястото, където Мари, изглежда, бе прехвърлила оградата, и там зачака нетърпеливо завръщането на пленницата. Изобщо не можеше да си представи, че умопобърканата млада жена, съвършено незапозната с гъсталаците и само с няколко метра преднина, ще бъде в състояние да избяга от мъжете, които познаваха всеки повален дънер и всяко кътче наоколо. Но дали защото полупияните лодкари едва ли знаеха добре какво трябва да правят и само слепешката се юрнаха напред, или пък Питър бе заблуден от първоначалната посока на бягството на лудата, мислейки, че тя ще я запази. Накратко, обитателите на острова кръстосаха цялата околна гора, без да открият и най-малката следа от избягалата жена, и така бяха принудени да се върнат с празни ръце.

Наистина Питър упорито твърдеше, че тя не може все още да се намира сред храсталаците, защото там нямало как да им се изплъзне, а вероятно била паднала в реката и се била удавила. Но това не успокои Джорджина. Тя накара мъжете още веднъж да се разпръснат, за да я търсят, и те се завърнаха, разбира се, пак безуспешно, едва когато тъмнината направи невъзможно всякакво промъкване из гората. През нощта не можеха да сторят нищо друго и Джорджина се утешаваше само с мисълта, че бегълката не е имала никаква възможност да напусне острова и че на следващото утро сигурно лесно ще бъде заловена.