Ги Шантпльор
Спътница в любовта (44)

Глава VII

Автомобилът, умело управляван от Лоран, се движеше към чифлика „Мирмар“. Филис със зачервени от утринния хлад страни поглеждаше неспокойно към небето. Слънцето още не беше изгряло. Колата минаваше през прекрасни маслинени и портокалови плантации и спря пред една стара и масивна постройка, заградена от няколко други по-нови. Това беше чифликът „Мирмар“. Филис скочи пъргаво от колата и с бързи крачки се отправи към входа. Един мъж с вид на богат селянин се зададе насреща й.

— Тук ли е господин Кержан? — попита тя, завладяна от внезапно безпокойство.

Човекът я погледна с колебание.

— Не, госпожо, той не живее тук.

— Зная — каза нетърпеливо Филис, — но въпреки това той е тук. Искам да говоря с чифликчията Капелюд. Аз съм госпожа Кержан.

Човекът я погледна учудено.

— Е! Тогава работата е съвсем друга. Аз…

Филис го прекъсна живо:

— Не е заминал още, нали?

— Господин Кержан? Не, госпожо, не. Той пристигна едва преди един час, но вчера беше пак тук, а механиците са тук вече три дни.

Мъжът се усмихна.

— Направиха една барака там на платото зад чифлика, за да приютят птицата. Оттам ще отлетят.

— Къде е господин Кержан?

— В този момент всички са около самолета и господин Кержан, и Патен, и другите. Дойдох да потърся един инструмент за брат ми. Аз съм по-възрастният брат на механика Капелюд.

— Моля ви се, заведете ме веднага при господин Кержан. Имам кола и можете да дойдете с мен.

— По-добре е да отидем пеша по тази пътека, госпожо, ще стигнем по-бързо, а колата нека да заобиколи.

Филис и чифликчията поеха по пътечката. Маслинените гори оредяха и скоро те се намериха на открито поле. Младата жена бързаше:

— По-скоро, по-скоро… те заминават при изгрев-слънце.

Човекът се засмя:

— Не вярвам да заминат скоро, оставих ги да разговарят най-оживено. Вчера господин Кержан и господин Виньол излетяха за малко със самолета. Чудесно беше, само че господин Виньол е настинал. И мъжът ви не иска да го вземе със себе си.

— Значи, той не иска да го вземе! — се провикна Филис и с ужас си спомни за думите на Жаклин: „Най-много се страхувам при душевното състояние, в което се намира, да не се откаже от спътник“.

— Но той сигурно ще вземе някой друг, нали — попита тя разтревожено.

— Не, госпожо, не вярвам. Господин Кержан каза, че ще замине сам, защото всички други, които желаели да го придружат, били много тежки и имали жена и деца.

Капелюд разбра, че беше говорил повече, отколкото трябваше.

— О! Боже мой! — прошепна госпожа Кержан.

 

 

Механиците изпитваха витлото. Страшен шум изпълваше бараката, в която бялата птица се беше приютила.

Кержан се наведе, за да види регистратора.

— Върви — каза той.

Шумът престана.

Младият човек беше облякъл авиаторските си дрехи. Той се отдръпна от апарата, приближи се към Жорж Патен и поведе отново с него разговора, който беше прекъснал, докато моторът работеше. Младият Виньол седеше отпуснат на едно сгъваемо столче близо до тях. Зачервеното му лице с мътни очи имаше много тъжно изражение.

— Бедни ми Кержан, това е невъзможно! Ако не вземете спътник, всичко ще пропадне — каза обезсърчено Патен.

Кержан се възмути:

— Ще пропадне ли? Намирам, че малко прекалявате. На връщане Виньол ще дойде с мен, но преди това ще отидем до Генуа.

Патен продължи:

— Искам да ме вземете със себе си, Кержан. Ще бъда така спокоен, както съм в автомобила си.

Усмихвайки се, Гийом отказа да приеме предложението му.

— Не, Патен, не, приятелю мой, няма да взема никого със себе си. Ще отложим това изпитание за друг път. Не забравяйте, че Виньол е цяло врабче и е много лек, докато вие… И после, не обещахте ли на жена си пред мен, че няма да летите? Аз нямам никакво желание да се карам с госпожа Патен.

Патен започна да се смее.

— Жена ми? Право да ви кажа, Кержан, много е мило, че ми напомняте за съпругата ми. А вие нямате ли жена?

Патен не забеляза горчивата усмивка на събеседника си.

— Аз не съм обещал нищо на жена си. Тя не знае нищо.

Същевременно Гийом си мислеше: „И Патен нищо не знае. Само ако подозираше, че сме в развод!“

В този момент механиците започнаха да бутат апарата към изхода на бараката. Патен и Кержан се отдръпнаха. Огромната птица мина леко и плавно.

Двамата мъже останаха в бараката, чийто изход беше затворен с едно платнище. Изведнъж нечия ръка го докосна безшумно и един тих глас каза:

— Аз съм, Гийом.

Гийом потрепери. Лицето му пребледня.

— Бих искал да знам как се озовахте тук, Филис? — каза той почти грубо.

Треперещите устни на Филис се мъчеха да се усмихнат. Тя се обърна към Жорж Патен:

— Господин Патен, вие поне имате авторитет пред мъжа ми. Кажете му да бъде малко по-мил към мен!

Неприятното положение, в което Кержан беше изпаднал, въпреки че можеше да бъде с лоши последствия, развесели Патен и той каза, смеейки се от сърце:

— Авторитет! Никой в света няма авторитет пред този дявол, госпожо. Току-що се убедих в това. Хайде Кержан, не ставайте по-лош, отколкото сте, целунете жена си.

Патен кимна многозначително на Филис и излезе заедно с Виньол.

— Струва ми се, че ще има караница — заяви той.

Ненадейно и малко срамежливо Филис приближи челото си до устните на Гийом, но той не я целуна.

— Как успяхте да дойдете тук? — повтори младият човек с глас, който показваше, че изненадата не го е очаровала особено. — Сигурно в заводите са ви осведомили така добре за моите действия?

— Какво значение има откъде съм научила?

— Значи така, от заводите са ви съобщили, а аз им поръчах да не казват нищо на всички, които питат за мен.

— На всички! Може би са решили, че вашата жена не е всички!

— Кажете, кой ви каза къде съм?

— Какво значение има как съм научила къде сте, Гийом, когато… когато съм най-после при вас.

Фил доближи отново челото си и този път Гийом я целуна.

— Нямах ли право да узная какво ще правите? — попита тя.

— Е, добре, скъпо дете, сега знаете всичко. Ще предприема най-обикновен опитен полет с новия мотор „Патен“, за да зарадвам шефа! Скрих от вас намеренията си, защото зная, че сте много страхлива и впечатлителна, а пък даже и за една разходка авиаторът се нуждае от пълно спокойствие.

Той говореше мило, но твърдо. Фил се усмихна.

— Аз съм спокойна — каза тя, — много спокойна и зная, че никаква опасност не ви заплашва.

Тя облегна главата си на рамото на Гийом. Очите й, изпълнени с нежност, търсеха неговите, но Гийом сякаш се страхуваше да я погледне и избягваше да срещне погледа й.

— Гийом, понеже Виньол е болен, вземете ме с вас.

Кержан трепна и я отблъсна от себе си.

— Да ви взема със себе си! Бедно дете, да не сте полудели!

Тя се усмихна развълнувано.

— Вие и друг път ми казахте, че съм полудяла, Гийом. Спомняте ли си, когато ви предложих да се оженим. Животът е пътешествие, свързано с много опасности. Тогава аз ви помолих да ме вземете за спътничка и вие не искахте. Казахте ми, че съм луда, че предложението ми е неосъществимо… и въпреки това в края на краищата ме взехте. Вземете ме и сега, Гийом. Ще заемам съвсем малко място. Искате ли?

Той я гледаше поразен и смутен от неочакваното й желание, не можеше да повярва на думите й. Филис разбра и каза:

— Говоря съвсем сериозно.

— Сериозно! Боже мой! Сигурен съм, че говорите преди, да размислите какво искате. Да ви взема със себе си! Каква щастлива мисъл!

— Защо не, приятелю мой? Мислите, че ще се страхувам ли?

— Разбира се, нали ви познавам. Пътуването, което ще предприема, не е свързано с никакви опасности, но вие никога досега не сте летели. Помислете на какво изпитание искате да се подложите. При това аз не мога да се занимавам с вас, нито да ви говоря, нито да ви успокоявам, когато се намерите между небето и морето, обгърната от пълна самота.

Филис го прекъсна.

— Аз няма да бъда сама, понеже вие ще бъдете близо до мен. Имам доверие във вас, Гийом, вярвам в добрия изход на всичко, което предприемете. Няма да се страхувам, понеже ще бъда заедно с вас.

Тя му се усмихваше и любов се излъчваше от очите й.

— Защо ще се страхувам? Вие сте добрият великан, аз съм принцесата. Какво чудно, че ще предприемем едно приказно пътешествие, което не ме плаши, когато съм с вас. Вземете ме, Гийом, ще ви донеса щастие. Зная, чувствам го. Вземете ме, вземете ме…

Говореше като насън. Младият човек слушаше безмълвно, гадейки лицето й.

Внезапно той заговори отново:

— Вижте, малка Фил, предложението ви е невъзможно. Добре, вие не се страхувате, но аз… аз ще се страхувам много за вас. Ще бъда загрижен, неспокоен, а на мен ми са необходими хладнокръвие и спокойствие.

Тя поклати глава упорито.

— Страхът няма да ви накара да изгубите нито хладнокръвието, нито увереността си. Напротив, ще ви направи по-предпазлив, по-внимателен и по-разумен… и ще ви донесе победа. Уверена съм! И най-после, понеже полета, който ще предприемете, не е свързан с никакви опасности, защо не искате?

Кержан се ядоса.

— Моя малка, никога опитните полети не са безопасни. Не забравяйте, че ще трябва да се справя с мотор, който още не познавам напълно.

Филис притисна главата си към рамото на Гийом.

— Зная…

Дълбокият й и развълнуван глас изненада Гийом.

Младият човек не каза нищо, не знаейки какво да отговори. Смутен и развълнуван, той се питаше дали беше разбрал добре.

Тогава много нежно и тихо Филис каза:

— Искам да дойда с вас, точно защото полетът не е безопасен, Гийом, защото ако вие умрете, искам и аз да умра с вас.

Пламенните й очи потърсиха неговите. Този път очите на мъжа отстъпиха на нежната и безумна молба, която се четеше в погледа на момичето и той видя отразена в него смелата душа на една жена, обещанията на очите, които не можеха да се откъснат от неговите, разбра, че жената беше готова да бъде негова в живота и в смъртта…

Гийом забрави всичко, забрави предразсъдъците и съмненията, които го измъчваха, не се запита даже дали чудото, което беше преобразило Филис… е любовта.

Внезапно и той си помисли, че присъствието й ще му донесе щастие, смъртта няма да посмее да докосне двамата във висините, където той ще я отнесе, където малката Фил е готова да го последва. Гийом се почувствува горд и непобедим.

Моментът бе решителен. Гийом не забравяше дълга си, затова се овладя и каза просто:

— Ние ще живеем, скъпа моя, кълна ви се… ще живеем… и аз ви се подчинявам, моя малка, скъпоценна спътнице, аз ще ви взема, ще ви отнеса с мен!

— Ние ще живеем — повтори Филис съвсем тихо.

Сълзи оросиха клепките й, но тя разбра, че Гийом не искаше да се вълнува и че неин дълг е също да бъде спокойна и храбра. Тя го гледаше, усмихвайки се и изведнъж, без да продума му поднесе устните си.

Жорж Патен, който влизаше в този момент, видя или отгатна целувката.

— А, значи мирът е сключен. Добре, добре…

Филис се изчерви.

— Да, сключихме мир и понеже господин Виньол е болен, Гийом ще ме вземе вместо него.

— Вас!

Ужасен, Жорж Патен се обърна към Кержан, който усмихвайки се нервно, потвърди думите на Филис.

Тогава по лицето на фабриканта се изписа такова учудване, че Филис избухна в смях.

— А! Това е вече много! — извика той, когато успя да проговори. — Отказахте да вземете мен, а взимате тази малка женичка! Честна дума, Кержан, започвам да мисля, че сте полудял!