Ги Шантпльор
Спътница в любовта (40)

Глава III

След привършването на обиколката на Франция Жорж Патен се завърна в Париж, а Кержан продължи да пътешества сам. От време на време Филис получаваше по някоя картичка и после изведнъж цели десет дни не получи никакво известие от него. Тя започна да се безпокои и госпожица Албен едва я възпираше да не отиде да се осведоми за Гийом при Жорж Патен или Анаик.

Най-после, след дълги безпокойства, пристигна известие от Гийом, който беше в Париж от няколко дни. Той работел като каторжник и отивал у дома си много рядко, колкото, за да спи… Писмото му, както всички други, бе приятелско, но той отлагаше временно посещението си, което Филис очакваше с нетърпение и я молеше тя самата да не отива при него. Това било необходимо, за да се избегнат клюки, които биха могли да затруднят развода. Накрая Гийом заключаваше:

„Много ще съм щастлив да имам новини от вас, малка Фил, чувствам нужда да слушам да се говори за вас и затова ще пиша на нашето Провидение — Жаклин.“

— Какво благоразумие! — се провикна Филис. — Заключение: „Малка Фил, мога да мина и без вас…“ Какво ви пише на вас, Жаклин?

— Чисто и просто, че ще бъде много доволен да му съобщя някои новини за вас… и че утре целия следобед ще бъде у дома си.

Филис пое безмълвно писмото, което приятелката й подаваше, прочете го и го върна, казвайки възмутена:

— Чудесно!

Тя изглеждаше така ядосана, че Жаклин я попита предпазливо:

— Филис, ако моето посещение при Гийом ви е неприятно…

Филис избухна:

— Ако има нещо да ме ядосва, то е начинът, по който той иска да се отърве от мене!

Сълзи от гняв бликнаха в очите й. Тя прибави:

— Но аз съм доволна, че ще видите Гийом, Жаклин. Вие ще ме осведомите за всичко, което ме интересува, защото виждам, че той иска да ме държи настрана от живота си.

Цялата вечер Филис не произнесе повече името на Гийом и на другия ден се престори на много учудена, когато Жаклин, готова за излизане, дойде да я попита, има ли да й направи някакви поръчки.

— Но къде отивате? А, вярно! Моя скъпа Жаклин, кажете на Гийом, че много му благодаря, за това, че ми намери такава добра приятелка като вас, и че най-голямото ми желание е никога да не ви напусна.

 

 

Анаик покани госпожица Албен в салона. Щорите бяха спуснати, бели калъфи покриваха мебелите. Празните вази, дреболиите и книгите бяха в отчайващо безредие. Във въздуха се долавяше тънка миризма на жасмин. Гийом влезе ненадейно и с необичайна живост поведе Жаклин към кабинета си.

— Да не оставаме в тази стая — каза той, — ужасно е… задушавам се!

В светлата му работна стая младата жена забеляза, че челото му беше леко превързано. Като видя тревогата, появила се в очите й, Гийом каза:

— О, дребна работа, за пръв път ми се случва. Разцепих веждата си — класическата рана на летците. Колкото за произшествието, за щастие, то не е във връзка с новото ми усъвършенстване. Кажете ми по-скоро как е Филис?

Жаклин говори за Филис, предавайки точно фактите, без да ги коментира: Филис била здрава и както обикновено сърдечна и мила. Тя говорела и питала много често за своя приятел, но се била разсърдила малко, когато научила, че той няма да дойде да я види.

Жаклин нямаше смелост да сподели личните си впечатления, освен това, страхуваше се да издаде тайни, които не й бяха поверени, а бе отгатнала в очите и гласа на Филис.

А твърде възможно беше и тя самата да се е излъгала.

Гийом изглеждаше почти разочарован от разказа на приятелката си. За момент настъпи мълчание, после Жаклин го попита за работите му. Лицето на младия човек се просветли.

— О! — каза той. — Живея в опиянението на сполуката. Най-после преодолях всички изпитания, доказвайки, че моят необикновено лек мотор е блестящото бъдеще на авиацията. Въпреки това може би радостта ми е много прибързана. Трябва да видим мотора „Патен“ на работа.

Жаклин се усмихна:

— О, уверена съм, че всичко ще върви добре и ви поздравявам от цялото си сърце. Какво казва господин Патен?

— Патен ликува! Новият мотор ще бъде истинска златна мина! Но той е цяло дете! Сега, за да бъде напълно доволен, иска всички да говорят за нашия мотор. Аз се натоварих с тази работа.

— Какво ще правите?

— Нищо особено. Ще предприема едно пробно летене с един придружител. Ще заминем, без да вдигаме много шум и без да бъдем съпровождани.

— О! Гийом, ако ви се случи някакво нещастие…

— Нищо няма да ми се случи. Имал съм и по-големи изпитания.

— Скоро ли ще предприемете това пътуване?

— Сигурно. Само че няма да замина от Ница, а от Жуан ле Роз, едно забутано селце, където няма да бъда смущаван от любопитни. Бащата на Капелюд, моя механик, има там чифлик и ще приюти самолета ми. В Корсика ще сляза близо до Сан Пиетро д’Орчино. Там ще ни чака автомобил и ще отпътуваме. Къде? Сам аз още не зная.

— Господин Патен ли ще ви придружава?

— Не… Жена му е поискала да й обещае, че няма да ме придружава… пък и аз не бих желал да поемам отговорност за човек, който е глава на семейство. Не, предпочитам Виньол, един от младите инженери, самотник… като мен!

Кержан погледна втренчено младата жена.

— Драга ми Жаклин — се провикна той, — само да не сте проговорили пред Филис за бъдещите ми подвизи! Ще плаче, ще се моли! Бедничката! Винаги се страхува да не ми се случи някакво нещастие.

— Нищо няма да й кажа, Гийом.

Лицето на Жаклин беше спокойно. Тя бе привикнала да скрива и най-малките си вълнения. Младата жена прибави:

— Струва ми се, че вашата голяма увереност би подействувала много успокоително на Филис. Вие сте пълен с енергия!

— Вярно е, имах нужда от малко разнообразие.

Гийом замлъкна. После изведнъж, с голямо усилие и изменен глас, той попита:

— Още ли не я е приел председателят на съда?

— Не, тя е призована в сряда.

— Бих искал да видя Грандие. Нямах смелост… Всичко това е страшно мъчително. Мислите ли, че… й е мъчно?

— Не зная. Тя приема без възмущение, без горчивина това, което смята за необходимо, въпреки че много съжалява за общия хубав братски живот.

— Той бе приятен и за мен, Жаклин — каза Гийом. — Помислете само, обичният ми стар дом, към когото бях толкова привързан, сега ми се вижда опустял.

Със замечтани очи той продължи:

— Нашата женитба беше голяма лудост, може би е по-добре да се разделим. Филис не можеше да бъде щастлива с мен.

— И може би — каза предпазливо Жаклин, — може би Филис не е жената, която би ви направила щастлив, мой мили Гийом.

Той подскочи:

— Тя!… О! Жаклин!… Но какво мислите вие за нея… или за мен? Не разбирате ли, че даже при необикновеното и смешно положение, в което се намирахме, тя беше моята радост, щастие и сила, че тя ми откри сладостите на съвместния живот? Бедната малка, всички имат погрешно мнение за нея! Тя се задоволяваше с толкова малко и беше трогателно благородна. Нейната прелест, нейната усмивка, която осветява и преобразява всичко! Как ме посрещаше, когато се прибирах от работа. Моя бедна Жаклин, виждате, че въпреки всичко съм много нещастен.

Да, тя го виждаше, тя го знаеше. Неговото признание беше излишно.

— Скъпи ми Гийом — каза тя с усилие, — да, виждам, страдате, но тогава защо?

Той повдигна рамене.

— Помислете, Жаклин. Нима бих могъл да приема това богатство? Въпросът е за личната ми гордост, за мъжкото ми достойнство. Но постепенно ще се успокоя, ще свикна, успокойте се, не съм заплашен от неврастения. Бедната малка Фил, и на нея й е мъчно, но и малко я е яд на мен. Какво иска тя? Да остана винаги нейният „голям приятел“. Добре, ще се постарая да остана. Няма да я изоставя. По-късно тя ще се ожени… и нейният мъж ще си казва, че съм бил голям глупак, задето… и сигурно няма и да помисли, че преди всичко съм бил честен човек! О! Не зная вече кое е истината!

Той скри лице в ръцете си. Жаклин едва се овладя да не каже: „Истината е, Гийом, че обожавате това дете, че не можете вече да живеете без него.“

— Вие сте прав, Гийом — каза тя. — Както винаги постъпихте като честен човек.

Тя стана:

— Трябва да си вървя вече. Филис ме чака с нетърпение.

— Извинете ме — каза Гийом, — занимавах ви само със себе си. Мислех, че съм по-силен. Виждате ли, имах смелостта да избягвам моята малка Фил, но не мога да не говоря за нея и малко се срамувам от себе си, Жаклин. Как ще погледнете на моята слабост вие, така силна, така спокойна, вие, която…

Жаклин почувствува, че той мислеше: „Вие, която не познавате страстта“… Но той довърши:

— … вие, която винаги сте преодолявала храбро всички вълнения в живота си…

— И най-силните имат своите часове на слабост… и на низост, Гийом — каза тя.

Настъпи мълчание, после Жаклин прибави:

— Ако желаете, ще забравя всичко, което ми казахте.

Гийом взе ръката на младата жена и я стисна развълнувано:

— Благодаря ви много.

— Гийом — прошепна Жаклин, — обещайте ми, че ще ме предупредите, когато предприемете изпитателния си полет. Това ще е доказателство за приятелството ви.

— Обещавам ви. Но не забравяйте, че Филис не трябва нищо да знае.

— Нищо няма да знае, аз ви обещавам.

Жаклин си каза: Той мисли постоянно за нея! Изповедта на Гийом сломи младата жена. Тя се прибра в къщи уморена, жадна за почивка, тишина и мрак, но Филис я очакваше в малкия светъл салон. Тя я целуна усмихната и веднага запита:

— Е, добре, видяхте ли го? Какво ви каза? Бързо, бързо, разкажете ми, Жаклин!

Жаклин се овладя отново.

— Гийом беше говорил много за Филис. Той работел много. Откритието му давало неочаквани резултати. Какво можеше още да „разказва“, след като бе обещала на Гийом да премълчи най-важното от разговора им?

— А последното му пътуване? Не ви ли каза какво е правил в Корсика, Жаклин?

— Не.

— Не ви ли каза, че му липсвам малко?

— О, да, даже много сте му липсвали!

— Как ви каза той това, Жаклин?

Филис се усмихваше, готова да поглъща всяка дума.

— Не си спомням точно думите, които употреби, малка Фил. Каза, че домът му се вижда печален и пуст.

— Как особено ми отговаряте, Жаклин — прошепна Филис. — Би казал човек, че искате да скриете нещо. Съвсем здрав ли е Гийом?

Безпокойство се четеше в очите на Филис.

— Той е добре… сега, но му се е случило едно малко нещастие.

— Той е ранен!

Бедната Жаклин съжаляваше за откровеността си.

— Ама, не… не ранен… една обикновена драскотина на челото… почти нищо, не трябваше да ви казвам.

Филис беше бледа като платно и искаше веднага да отиде при Гийом.

Госпожица Албен взе нежно ръката й.

— Мило дете, изслушайте ме спокойно. Давам ви честната си дума, че Гийом е вън от всяка опасност, че вече е напълно здрав. Ако отидете така ненадейно при него, вие ще го… ще го разсърдите много.

Жаклин се питаше дали бе казала самата истина. Поуспокоена, Филис отговори:

— Добре, няма да отида тази вечер, но понеже ми казахте, че Гийом е съвсем здрав, значи той може да излиза. Е, добре, нека да се срещнем някъде, няма да бъде нито у вас, нито у него, така че никой няма да ни види.

Тя седна на писалището и написа една къса бележка на Гийом:

„Скъпи приятелю, утре сутринта, към 9 часа, ще бъда в парка Монсо и ще се разхождам по главната алея. Елате там да ме намерите или, ако не можете, посочете ми друг начин, за да се срещнем. Искам да Ви видя. Ако не Ви видя, ще направя някоя глупост.

Вашата малка и предана Филис“