Ги Шантпльор
Спътница в любовта (19)

Париж, 18 януари

Роже Лекултьо беше дошъл към седем часа, за да иска някакви сведения от Гийом и остана да вечеря с нас.

За първи път имаме гост.

Играех с голямо удоволствие ролята си на домакиня и явно забавлявах безкрайно добрия Роро… Струва ми се, че вече се е утешил. Сигурно майка му е открила някое друго момиче.

Не е ли чудно? Трима мъже ме обичаха, така изглеждаше поне, и се стремяха към ръката ми, а ето че нося името на един четвърти, който никога не е мислел да се ожени за мен, и който не ме обича.

Хвърляйки закачливи погледи към невъзмутимия Гийом, Роро ми каза, че никак не се учудил, когато се научил за сватбата ми и чул името на „щастливия избраник“.

— Аз се бях досетил отдавна, прелестна госпожо. Още си спомням думите на Кержан: „Малката Фил? Та тя е още дете, драги приятелю. Тя израсна пред очите ми!“ А, какъв потаен човек! Но така е — получава този, който пръв поиска!

Аз се усмихнах малко смутено. О! Ако знаеше Роро… ако знаеше, кой поиска!

Бях ядосана… без да го показвам, Гийом — също… и го показваше. Но Роро не забелязваше нищо. Той достигна върха на нетактичността си, като заговори за младото семейство Де Мов! „Знаменито, знаменито!… Просто не можеш да повярваш, колко много Фабрис е влюбен в жена си… Неразделни са, вечно и навсякъде са заедно!“

Почервенях, пребледнях и постепенно се овладях… Този път Гийом беше непроницаем, но невинната веселост на Роро ни обезоръжи. Очарован от приятно прекараната вечер, доброто момче ни напусна, обещавайки скоро да ни посети отново. Защо Гийом постоянно казва, че още съм дете? Не е вярно!

На колко години е той? Тридесет и една… Е, добре, аз ще навърша двадесет тази година. Какво значение има разлика от десетина години между един мъж и една жена!