Ги Шантпльор
Спътница в любовта (28)

Париж, 5 март

Жаклин — госпожица Албен иска да я наричам Жаклин — е много любезна към мен. Всеки ден, откакто Гийом е заминал, тя идва да ме вземе и ние излизаме заедно.

Наела е на улица „Лисабон“, близо до парка Монсо, един хубав малък апартамент и сега е заета с подреждането му.

Тази учена пътешественичка намира известно удоволствие в моето общество. Тя не ме притеснява вече и моето весело бърборене я занимава. Прекарваме приятни часове.

Въпреки това понякога се засрамвам от невежеството си. Често Жаклин ме пита за работите на Гийом, неща, за които никога не съм се интересувала и много се учудва, когато не мога нищо да й отговоря.

— Как, вие, жената на Гийом Кержан, малката Филис, вие не се интересувате сериозно от изследванията му?

— Но аз се интересувам много живо от тях, само че нямам вашата интелигентност, Жаклин. Учудвам се колко добре сте осведомена по всички въпроси!

— О, аз следя всички нови открития. Чета, проверявам…

Тя ме придружи с удоволствие у шивачката, когато отидох да пробвам роклята си. Казах й, че я избрахме заедно с Гийом, и това много я учуди.

— Заедно с Гийом!

— Но да, с Гийом — потвърдих аз, смеейки се. — Съмнявате ли се във вкуса му?

— Не. Само че Гийом никога не се е занимавал с женски тоалети. Много чудно ми се вижда!

Сигурна съм, че си мислеше: „Малката Фил не се интересува от авиацията, но Гийом започвала проявява интерес към женската мода.“

Изглежда, че ще започна да обичам Жаклин. Отгатвам, че е добра и откровена.

Всеки ден пиша на Гийом и му разказвам живота си. Неговите писма са кратки, но редовни. Струва ми се, че е заминал от една година най-малко! Днешното му писмо беше чудесно!

„Моя малка Фил, значи вие мислите много за мен… Аз Ви уверявам, че освен моментите, в които съм зает с работата си, мисля само за Вас. Вчера Ви писах едно дълго писмо, но го скъсах, защото Ви казвах неща, които, за да бъдат добре разбрани, трябва да се подбере моментът, защото отдалеч думите са студени и мъртви. В момента, в който ви пиша, моя малка и скъпа любима, бих дал десет години от живота си, за да Ви видя до мен. А когато заминавах, какво лудо желание имах да Ви отведа, да Ви взема със себе си! Но си спомних пътуването до Брюж… и не казах нищо!“

Бедният Гийом, само ако знаеше, колко исках да ме вземе със себе си. В Брюж беше съвсем друго. Сигурна съм, че в това писмо, което не ми е изпратил, е пишел за Фабрис де Мов.

Фабрис де Мов! О, боже мой, като си помисля, че скоро трябва да го видя… заедно с жена му!

Снощи го сънувах. Какъв глупав сън! Бяхме в някаква непозната градина и той ме целуваше, целуваше ме лудо… и аз, безкрайно щастлива, се приютих доверчиво в прегръдките му, но и когато той се наведе да ме целуне отново, видях… видях, че не беше Фабрис де Мов… а Гийом!