Ги Шантпльор
Спътница в любовта (31)

Париж, 13 март

Отдадох на госпожица Арден почитта, която би й отдала и една любеща племенница.

Двете нощи, прекарани в бдение над умрялата, ме съсипаха и едва издържах погребението. Умирах за сън.

Гийом беше безкрайно бодър и внимателен към мен, но защо понякога изглеждаше така мрачен и потиснат? Дали нещо в писмото или в завещанието на госпожица Лора, или в моето държание го беше обидило? Той е добър и внимателен и въпреки това има някаква промяна в него, не е същият, станал е нервен и неспокоен. Последните дни почти не го виждам, понеже се затваря в кабинета си й работи трескаво.