Ги Шантпльор
Спътница в любовта (23)

Париж, 28 януари

Не съм се излъгала. Малката госпожа Сожере е доста глупава… Каква хубава идея имах днес да отида да я посетя!

Едва се бях настанила в салона й, когато, закачливо усмихната, тя ми каза:

— Драга госпожо Кержан, кажете не съм ли добре осведомена… Вчера към два часа на улица „Паси“ бяхте с един господин в едно такси!

Гледах госпожа Сожере и нищо не разбирах. Тя продължи:

— Колата спря до една трамвайна спирка, господинът слезе, каза нещо на шофьора и му плати… Докато той бързаше към спирката, вие го извикахте… Той се върна, отвори вратата на автомобила, наведе се… и струва ми се, че ви целуна, госпожо? После таксито ви отнесе… и господин Кержан пропусна трамвая.

Нямото ми учудване я разсмиваше.

— Чудите се как съм така добре осведомена ли? Не се мъчете да отгатнете… Бях на обед у една приятелка и тъкмо в този момент гледах от прозореца. Вас не можах да видя добре, защото черната шапка с голяма периферия закриваше лицето ви, но познах много добре мъжа ви… Това е цялата история!

Бях толкова поразена, че можах само да се усмихна и да кажа:

— Ще ни послужи за урок, друг път да не се целуваме на улицата!

— О, не беше на улицата, а в колата…

Червенина изгаряше лицето ми.

— Надявам се, че не ви разсърдих, нали? — каза госпожа Сожере. — Та какво от това, че…

Отговорих, че не съм сърдита, а само малко учудена… След това приказвахме за децата и мъжа на госпожа Сожере, но не и за „мъжа ми“.

Не, не бях сърдита… не съм сърдита. Нямам никакво право да се сърдя, въпреки че… въпреки че улицата не е добре избрано място за целувки! Аз не се сърдя, но ми е мъчно. О, познавам живота! Зная какво става, когато един мъж не се ожени. Когато не иска да се ожени. Той обича, без да дава много от сърцето си, обича тези жени, за които не се женят. Ако Гийом е обичал онази жена, преди да се ожени от милост за мен, не мога да искам да се откаже изведнъж от нея и без никакви причини… Един мъж, който се е оженил без любов, вън от семейството си. Даже аз бях мислила за това, но много смътно и отдалече, никога не съм си представяла Гийом влюбен.

Тази история ме преследва. Намирам я невъзможна. Виждам ясно сцената, която госпожа Сожере ми описа така любезно, без да допуска, че моят мъж може да целува чужда жена, освен собствената си. О, така бих искала да кажа всичко на Гийом и да му се подиграя.

Всъщност, онази жена е била много невъзпитана.

Защо го е повикала назад? Искаше ми се да кажа на госпожа Сожере: „Аз, госпожо, нямаше да повикам назад мъжа си, нямаше да го накарам да изпусне трамвая!“ Колко глупаво! Такъв сериозен мъж като Гийом да пропусне трамвая, за да целуне някаква незначителна жена!

Предполагам, че много я обича и че тя, тя също го обича много, понеже го е повикала, за да го целуне.

Питам се, как я нарича? Какво й казва? Какъв е с нея? Бих искала да знам какви са очите му, когато е влюбен? Те са така добри, така нежни, когато не обича, а…

Всъщност всичко това ми е съвсем безразлично, но предпочитам да не го знаех, да не мислех за това. Подозирах, че когато Гийом не е в къщи, не може винаги да бъде в заводите… но аз не съм любопитна.

Сега ще има моменти, в които ще си казвам: „Дали той е при онази жена?“ И ще бъда смутена, ядосана…

Обикновено, когато Гийом си идва за вечеря, аз тичам да му отворя, поздравявам го, усмихвам му се и той целува ръката или челото ми. Тази вечер не се помръднах от мястото си. Гийом дойде при мен, но аз не повдигнах очите си към него.

Той се приближи и прошепна на ухото ми:

— Много сте погълната от работата си!

И когато се наведе да целуне косите ми, аз се отдръпнах, за да не ме докосне с устните си… Гийом се изправи и не каза нищо. Явно, беше му съвсем безразлично дали ще ме целуне или не… Той запита с принудено спокойствие:

— Какво ви е тази вечер, малка Фил?

— Нищо… Какво искате да ми е? Имам много причини, за да не бъда винаги весела. Тъжни мисли ме навестиха днес, това е всичко.

— И не можете ли да ми доверите тъжните си мисли?

— Не.

Той каза сухо:

— Е! — и се отдалечи.

Вечеряхме безмълвно. След това Гийом се оттегли и цялата вечер черта в кабинета си, а аз четох в салона.

Всеки час часовниците от кабинета и салона, по-приказливи от нас, се обаждаха един на друг. Звукът на масивния бретонски часовник е сериозен и ободряващ, като гласа на стар и разумен приятел, а този на малкия златен часовник в салона е много музикален, нежен и прелестен. Струва ми се, че е създаден да отмерва много хубавия много щастливи часове.