Ги Шантпльор
Спътница в любовта (34)

Париж, 29 март

Гийом работи много, прекалено много. Той има изморен, почти болен вид.

Снощи ми телефонираха, че няма да се върне за вечеря и цялата нощ ще работи в заводите. Два часа не можах да заспя, защото си представях най-ужасни и невероятни неща, които даже не смея да напиша.

Тази сутрин към десет часа, тъкмо когато закусвах в столовата, той влезе бледен, уморен и с блестящи очи.

Спуснах се развълнувано към него:

— О! Гийом, не е ли достатъчно, че работите през целия ден! Може ли и вечер да не се прибирате вкъщи!

Лицето му доби мрачно и грубо изражение.

— Какво ви засяга вас, че не съм вкъщи, когато спите? — попита той подигравателно. — Ако не бяхте предупредена за моето отсъствие, може би нямаше и да го забележите.

— Когато сте вкъщи и спя — казах аз тихо, — не Ви виждам, но чувствам, че сте близо до мене й съм спокойна.

Той повдигна леко рамене и после със светнали очи и променен глас каза:

— Невъзможно ми беше да прекъсна работата си. О! Филис този път… този път малката колеблива светлинка беше един ослепяващ блясък, този път струва ми се, че открих… най-после!

Аз извикал радостно.

— Много съм доволна! И вие също сте щастлив, нали?

— Да, доволен съм. Но ще бъда спокоен чак когато имам на лице крайния резултат.

Тази вечер Гийом се постара да бъде по-весел, по-разговорлив и любезен, а аз за първи път, откакто наследих богатството на госпожица Арден, започнах да правя проекти за бъдещето.

Най-голямата ми мечта беше да видя отново моя стар и любим Пьоплиер.

— Гийом, нали и вие обичате Пьоплиер.

— Да, много.

— Щастлив ли ще бъдете в този момент да се озовете в тихия Пьоплиер… съвсем сам, само с мене?

— Много щастлив.

— Гийом, там ще бъдем не само щастливи, но и добри. Ще направим много добрини на местните жители. Ще разхубавим Пьоплиер, но няма да го променим.

Говорех, говорех безспир.

— Ще направим така… Ще купим това…

Опиянявах се от собствените си думи. Бях оживена и весела. Животът ми се виждаше прелестен и лек като празничен ден.

Гийом ме слушаше, усмихвайки се. С трогателна нежност и снизхождение той ми каза:

— Вие сте създадена за радостите на богатството, малка принцесо! Вашата скъпа кръстница беше на същото мнение.

— Не, работата е много по-проста, Гийом. Аз мисля, че съм създадена, за да бъда доволна от съдбата си, защото и преди да стана богата се чувствах много щастлива.

Гийом не ми отговори, а започна да ми описва колата, която бяхме избрали.

— Отгатнете, кой ще е шофьорът ви, малка Фил?

— Кажете, не мога да отгатна.

— Лоран.

— Лоран?

— Старият слуга на вашата кръстница. Сега той е много опитен шофьор. Беше дошъл да ме пита дали бих могъл да го препоръчам някъде. Реших, че е тъкмо шофьор за вас, защото умението и благоразумието са идеално съчетани у него.

— О! Гийом, толкова съм доволна! Бих искала да събера отново всичките стари слуги на кръстница. Ще уредите това, нали? Бих искала къщата да придобие стария си вид, когато ще я обитавам, когато вие ще дойдете в нея.

— Да, моя малка.

Замлъкнах за момент и после запитах срамежливо, защото досега сама не зная защо избягвах да зачекна този въпрос:

— Мислите ли… Мислите ли, че бихме могли да се настаним в къщата на кръстница?

Той каза:

— О, аз… не!

Но веднага прибави:

— Ще поговорим тези дни по този въпрос, Филис. Трябва да поговорим, но, не сега, моля ви! Много съм уморен. Последното усилие беше ужасно. Снощи имаше моменти, в които ми се струваше, че нещо в мозъка ми ще се скъса, че ще полудея. Главата ме боли страшно.

— Бедната глава, вие искате прекалено много от нея.

Приближих се до моя приятел и сложих ръката си на жаркото му чело, но когато поисках да го целуна, Гийом ме отблъсна леко:

— Оставете ме, моя малка — прошепна той, — много ми е лошо.

Защо каза, че никога няма да живее в къщата на кръстница?