Ги Шантпльор
Спътница в любовта (22)

Париж, 25 януари

Гийом искаше да ме заведе в заводите „Патен“, за да присъствам на някакви пробни изпитания. Аз отказах.

— За нищо на света няма да отида вече на митинг, подобен на този във Виши… О! Господи, ще умра от страх!

Гийом имаше много учуден вид.

— Но защо? Когато ви разказвам за пробните ми полети, вие…

— Когато ми разказвате, е съвсем друго. Нямам ясна представа за опасността, която ви заплашва, но да гледам с очите си как вие… не мога, не мога…

— Моя малка Фил, няма да има нищо страшно, ще присъстват и много от жените на другите авиатори, и между тях сигурно ще има някои, които…

Той се спря.

— Които… какво? — попитах аз.

— Е, добре… които обичат мъжете си много повече от вас.

— Но, Гийом, обичам ви повече от всичко на света — се провикнах аз отчаяно и разплакана се хвърлих в прегръдките му. Той ме погледна за момент, усмихнат и смутен.

— Вярно — прошепна той, — вие нямате никакъв близък, освен мен на света!

— Само ако знаехте — започнах аз — как се безпокоя, когато закъснеете за вечеря… Никога не съм ви казвала, защото знам, че жената на авиатора трябва да бъде смела.

— Малка Фил, знайте, че почти винаги всички катастрофи се дължат на грешки и неблагоразумия, които са могли да бъдат избегнати…

— Сигурен ли сте, че ще избягвате винаги всички неблагоразумия и грешки?

— Толкова сигурен, колкото може да бъде един човек… и после, аз имам вяра в звездата си.

— Гийом, заклех се да уважавам задълженията, които вашата кариера ви налага, но кариерата ви е по-скоро да бъдете теоретик, инженер, изобретател, а не пилот. О! Приятелю мой, обещайте ми, че винаги, когато напускате земята, ще си спомняте, че оставяте една бедна малка жена, на която сте необходим… и, най-после, сега вашият живот принадлежи малко, много малко и на мен… Гийом, обещавате ли ми?

— Да.