Ги Шантпльор
Спътница в любовта (26)

Париж, 23 февруари

Бях много учудена. Госпожица Албен е тридесет и три годишна. Мислех, че ще има вид на стара мома. Нищо подобно! Тя изглежда много млада, има най-хубавите кестеняви коси и сини очи, които някога съм виждала и е още много хубава, въпреки че вече е понапълняла. Английският й костюм й стоеше чудесно.

Тя ме целуна веднага щом Гийом ме представи, после ме изгледа внимателно, целуна ме още веднъж и се провикна:

— Господи, та вие сте цяло дете!

Нотариусът й беше предал двете писма на Гийом. В първото той й съобщаваше за моето безизходно положение, а във второто за нашата женитба.

Попитах я не се ли е учудила много, когато е научила, че сме се оженили, а тя ми отговори:

„Не, първото писмо на Гийом ме подготви за тази изненада“.

Един ден след пристигането й поканихме госпожица Жаклин на обед. Гийом има право, тя е много умна и културна жена. Докато бяхме на масата, разказваше за пътешествията си. Госпожица Албен е видяла всичко, а Гийом знае всичко. Той й задаваше въпроси, които не са ми минавали и през ума и тя му отговаряше веднага. После Жаклин на свой ред започна да разпитва, и аз видях, че разбираше много по-добре от мен това, което Гийом й разправяше за своите изследвания.

Правеше ми удоволствие да следя разговора им, но, слушайки ги, видях колко глупава и лекомислена трябва да се виждам на мъж като Гийом и ми стана много мъчно.

Обядът беше хубав и добре сервиран. Няколко стръка карамфил в ниска кристална виза развеселяваха масата. Госпожица Албен, много възхитена от домакинските ми способности, не можеше да ме нахвали. Новата наредба на салона й хареса много.

Като разгледа целия ни апартамент, без да забрави да хвърли през прозореца един поглед и на свежата ни, малко дива градина, тя се обърна към Гийом:

— Обиколих целия свят и никъде не видях друго кътче, за което с по-голямо право да мога да кажа, че е създадено само за щастие.

— Нали? Това малко момиче разбърка всичко — и мебелите, и навиците ми, и донесе в моя дом прелест и веселие.

Защо Гийом не каза „и щастие“? Когато за момент останах съвсем сама с Жаклин, тя ме погледна развълнувано й ми каза:

— Обичайте го много, малка Филис. Любовта на сърца като неговото е съкровище, чиято цена още не познавате, защото сте много млада, защото на вашата възраст девойките обичат да ги обожават. Може би имат право… А и вие сте така хубава! Вие имате много рядко очарование, малка Филис, очарование, което обвързва много силно!

Аз казах:

— Ще съм много доволна, ако съм толкова хубава, колкото казвате, но и много недоволна, ако съм само хубава.

Тя се засмя:

— Разбира се, че не сте само хубава, Филис, но не пренебрегвайте този ценен дар на вашите феи…

После тя взе ръцете ми и каза много тихо:

— Надявам се, че ще можете да ме обикнете.

Аз отговорих:

— Гийом ме научи вече.

По-късно, когато казах на Гийом, че неговото възхищение към Жаклин не ме учудва вече, той ми отговори:

— Уверен съм, че моята обич към Жаклин ще ви се види още по-справедлива от възхищението ми.

Аз размислих за момент:

— Госпожица Албен е по-млада, отколкото предполагах… и много хубава… и много умна! Питам се, как… не сте се оженили за нея, Гийом?

Много учуден, Гийом започна да се смее:

— Но тя е по-възрастна от мен… и после, отраснахме заедно… и после… не знам. Подобна мисъл никога не ми е минавала през ума — нито на нея, нито на мене… За мен Жаклин е един добър приятел… за мен тя не е жена.

— А аз, Гийом, какво съм аз за вас? Приятел като Жаклин ли?

Едва изрекох тези думи и вече съжалявах, че не ги бях премълчала, но Гийом ми отговори:

— Вие, вие сте моята малка принцеса…