Барбара Делински
Сърце на нощта (22)

22

Съдебните заседатели се съвещаваха до малко след десет часа. През това време Савана беше в офиса си. Джеърд беше с нея. Помощниците й влизаха и излизаха, същото правеше и Антъни Алт, чиито хапливи забележки само я отегчаваха допълнително. Пол телефонираше от време на време. Мегън си беше вкъщи с Уил.

Когато стана ясно, че тази вечер няма да има решение, Савана и Джеърд се отправиха към неговата къща. По време на пътуването с колата двамата бяха мълчаливи, а когато пристигнаха, се отправиха горе във всекидневната и всеки седна на един стол.

Като се освободи от обувките си, Савана подгъна краката си и притисна лице към коленете. След няколко минути тя вдигна глава и видя, че Джеърд я оглеждаше много внимателно. Нейният собствен поглед беше много измъчен.

— Дали не сгреших някъде? — прошепна тя.

В началото Джеърд не отговори. Той самият се измъчваше по свой начин, чудейки се до каква степен е длъжен да бъде честен. Семената на съмнението, които не му даваха спокойствие, откакто защитата за първи път излезе с твърденията си, бяха поникнали и той беше сигурен, че Мегън беше тази, която го търсеше по телефона за емоционална подкрепа в сърцето на нощта. Не беше сигурен до началото на показанията й, но тогава той с лекота разпозна гласа й. Към това прибави факта, че тя би могла да е научила номера му, когато Савана го беше търсила от Марко Айлънд. И фактът, че тя беше смутена, когато в края на този ден в съда двамата бяха най-после представени един на друг. И фактът, че нямаше телефонно обаждане от началото на процеса.

Всичко се нареждаше като пъзел. И това го караше да се измъчва от неприятното чувство, че Мегън действително имаше нещо за криене.

Неведнъж беше на върха на езика му да каже на Савана. Но тя беше премного заета с мисли за доводите си. Добри или лоши, те бяха достатъчно силни. Освен това Мегън упорито твърдеше, че е невинна. Но сега, когато работата беше завършена и непосредственото напрежение беше отминало, Савана изглеждаше и се чувстваше разсипана.

Той искаше да разбере какво точно мислеше тя, когато се чудеше дали не е направила грешка.

— В какъв смисъл, скъпа?

— Дали е невинна?

— Имаш ли съмнения?

От погледа й личеше, че тя премерва внимателно думите си, знаейки, че веднъж изречени, не може да ги върне обратно. Но съмненията бяха прекалено силни.

— Има някои неща в този случай, които ме измъчват от самото начало. Не можах да намеря обяснение за тях и ги игнорирах, защото те наистина бяха дребни нещица. Всички по-едри ми бяха ясни — тя замълча, намръщи се и продължи енергично: — Ако тръгна по водата на защитата на Котката, въпросните дребни неща попадат точно на място.

— Какви неща имаш предвид?

— Ами като начало алармената система. Била е повредена. Ставанович е експерт по изключване на такива системи, но въпреки това не е направил такъв опит в този случай. Алармената система не е била пипната. Като че ли вече е знаел, че тя не работи. Но не е съществувал начин той да знае това със сигурност, освен ако Мегън не му е казала.

Тя притегли коленете още по-силно към тялото си.

— Има още нещо — това, че работата е свършена изключително чисто. Сами и Ханк прегледаха най-старателно библиотеката и не можаха да открият нищо. По правило такива неща не се случват. Обикновено има косъм или конец, нещо, което да свързва престъплението с извършителя, особено ако жертвата е оказала съпротива. Мегън се е съпротивлявала, но дали тази съпротива не е била инсценирана? Мерцедесът, който са използвали, според лабораторията, е също съвсем чист. Би трябвало да има микроскопични части от чувала за пране, в който, както се предполага, тя е била наблъскана. Но нямаше. И това за бележката за откупа — продължи тя с нова сила. — Възможно е да е работа на Мегън. За една минута. Имала е всичко необходимо под ръка, включително книжни торби за бакалски стоки. Имала е голямо количество от тях. Къщата беше презаредена с храна. Искам да кажа, когато отидох там след отвличането, намерих три пакета кафе на зърна. Три пакета кафе на зърна. Не ме питай за какво са й потрябвали или защо имаше толкова много храна в хладилника. Освен ако не е смятала да отсъства за известно време. Същото и с подредената къща. Мегън цял живот е била палачор. Офисът на горния етаж, където е работила с книгите, беше в хаотично състояние, типично за Мегън. Но не и останалата част от къщата. Беше подредено като в аптека. Отново, като че ли всичко беше свързано с предстоящо отсъствие. Тя знаеше, че Уил обича всичко да бъде подредено, винаги се чувстваше виновна за това, че не е по-добра домакиня. Може би се бе погрижила да оправи къщата, за да го зарадва като компенсация за това, което щеше да направи.

— Мислиш ли, че е действала по собствена инициатива? — попита Джеърд.

— Въобще не искам да мисля, че е действала! — извика Савана и веднага понижи гласа си. — Но се съмнявам, че Уил би могъл да е имал нещо общо. Виждах го достатъчно дълго време, когато Мегън беше изчезнала. Не е възможно да е симулирал тази болка. Разбира се — додаде тя, опитвайки се да придаде шеговитост на тона си, — ако съм сгрешила относно Мегън, бих могла да се заблудя и във връзка с него — погледът й стана умолителен. — Мислиш ли, че съм сгрешила, Джеърд? Мислиш ли, че в стремежа си на всяка цена да накажа изнасилвача, съм изкукала дотам, че да пропусна неща, които съм била длъжна да забележа?

В последно време Джеърд беше прекарал голяма част от времето си, обсъждайки подобни въпроси.

— Мисля, че ти действаше съобразно фактите, както си ги виждала.

— Но дали те не са били фалшиви?

Той се придвижи напред върху стола и отпусна ръце между коленете си.

— Била е изнасилена. Имаш ли съмнения по този въпрос?

— Никакви — отряза Савана. — Даже ако наистина е планирала отвличането, не е планирала изнасилването и пет пари не давам какво казва Ставанович. Не е възможно да го допусне до себе си по собствено желание — тя сниши глас и промълви: — Перверзен секс, ха! Единственият начин Мегън да допусне това говно до себе си е, ако той я върже, което, както знаем, е и направил. Тя никога, никога не би изневерила на Уил. Обича го толкова много.

Гласът й се загуби. След известно мълчание тя продължи спокойно:

— Това трябва да е причината за действията й. Тя го обичаше. Тя искаше той да има достатъчно пари, за да може да изправи бизнеса отново на крака. Тя не би откраднала парите за себе си, но би могла да ги открадне за Уил. Ако въобще ги е откраднала — отпускайки краката си, се облегна на стола с уморена въздишка. — Все още няма и следа от парите. Намерихме двеста и петдесетте хиляди, за които Мати ни съобщи, но останалите? Нищо. Проверихме на всички възможни места и не можем да открием нито един цент. Каква логика има в това една жена да уреди собственото си отвличане, с цел да получи пари, с които да подпомогне бизнеса на мъжа си?

Логика за Джеърд нямаше, но пък той се страхуваше, че някой би могъл да вземе оценката му не по-малко предубедена от тази на Савана. В края на краищата той нямаше намерение да й казва за телефонните разговори. Не би искал да прибавя нови съмнения. Не би имало никаква практическа полза от това.

Мегън Вандермиър беше изнасилена жестоко. Само заради това Мати Ставанович заслужаваше да бъде осъден.

 

 

Беше осъден. Късно следобед в петък съдебните заседатели се появиха с отсъждането за виновност в отвличане и изнасилване. Присъдата трябваше да бъде произнесена две седмици по-късно.

По настояване на Антъни Алт Пол се появи пред представителите на печата със Савана. Като имаше предвид съмненията си отпреди и сегашните, тя не можеше да не оцени високо тази подкрепа. Казваше си, че ако Пол де Бар, следващият губернатор на Роуд Айлънд, прави нещо за нея, значи е свършила добра работа.

 

 

Мати Ставанович беше осъден на двадесет години за всяко от двете престъпления, като срокът започваше да тече едновременно. Из града се говореше, че Савана е трябвало да се пребори за по-голяма присъда, но тя не обърна внимание на тези мнения. Беше й напълно достатъчно, че Мати ще излежи тези двадесет години, които бе получил само за изнасилването.

 

 

Две седмици след произнасянето на присъдата Мегън съобщи на Савана, че Уил е продал фирмата, че са обявили къщата за продажба и че напускат Провидънс.

Това беше първият им разговор след процеса. Савана се примиряваше трудно с факта, че, и това беше много вероятно, Мегън я беше използвала. Някогашната близост сега изглеждаше опорочена от неизречени истини и предадено доверие. Това беше тъжен край на едно мило приятелство и Савана, която беше по-податлива на чувствата си от обикновено, не знаеше как да каже сбогом.

Поради това в неделята след обаждането на Мегън, когато Сам, Сузън и Кортни прекарваха следобеда на лодката заедно със Савана и Джеърд, Савана предложи на Сузън да излязат за няколко минути за бърз разговор с Мегън. Тъй като мъжете не можеха да бъдат пренебрегнати, а Кортни положително не можеше да бъде оставена сама, петимата се набутаха в колата.

Къщата, която беше принадлежала на фамилията Вандермиър дълги години, изглеждаше стара и уморена, тъй като много отдавна Уил беше престанал да полага даже символични грижи за нея. Оставена без всякакви надежди за ремонт, тя пропадаше все повече.

Вътре стаите бяха пълни с напълнени догоре кашони. Все още непродадените мебели бяха покрити с плат. Стените представляваха шахматна дъска, квадратчетата, на която преди това са се заемали от картини.

Уил беше на телефона. Джеърд и Сам дипломатично отведоха Кортни навън, за да разгледат задния двор, оставяйки Савана и Сузън вътре на покритите с килими стълби в компанията на Мегън.

Трите в джинси и с блузки изглеждаха, както бяха седнали една до друга и разговаряха, същите като преди десет години. Но лицата им бяха по-зрели и улегнали, а и разговорът беше по-спокоен и по-тъжен.

— Къде ще отидете? — попита Савана.

Мегън вдигна рамене в объркване.

— Утре заминаваме за Сан Кроа. Семейство Уебстър ни отстъпиха вилата си за неопределено време. Уил поддържа връзки с някои хора и има намерение да навлезе в текстилния бизнес в Северна Каролина. Ако от това излезе нещо, ще се преместим в Уинстън — Сейлъм.

— Уинстън — Сейлъм, Северна Каролина — повтори бавно Сузън. — Не звучи лошо.

Мегън погледна ръцете си, които бяха притиснати между коленете й.

— Не мога да остана тук. Роуд Айлънд е много малък. Не бих могла да избягам… — тя вдигна едното си рамо — … от всичко — рамото й се върна към нормалното си положение, но тя продължаваше да гледа ръцете си. — Между продажбата на къщата и бизнеса ще разполагаме с добро количество пари. Можем да започнем някъде, където няма да се заглеждат в нас.

Савана не можеше да не помисли, че ако това, което подозираше, е вярно, е извършен акт на поетическа справедливост. Мегън понасяше наказание. Беше страдала по време на изнасилването, по време на процеса, по време на безкрайните дни и нощи на агония. Тя и Уил имаха дълъг път пред себе си, особено като се вземеше под внимание миналото на Уил като предприемач. Ако веднъж се е провалил, можеше да се провали още веднъж. Савана се молеше той или да намери партньори, които знаят какво правят, или да наеме мениджър за бизнеса.

— Ще работиш ли? — попита тя.

Мегън кимна.

— С Уил. В тази работа сме заедно — тя направи пауза. — Аз го обичам. Все ми е едно къде ще живеем и какво ще правим — болка изкриви лицето й. — За съжаление, на него не му е все едно. Той има повече гордост от мен. Продаването на фирмата беше едно от най-мъчителните неща, които трябваше да предприеме — тя успя някак си да се усмихне. — Но той се опитва. Има желание да направи нещо по-различно и ако успее да намери нещо, което да му донесе радост, ще се радвам и аз. Нищо друго не съм искала — продължи тя с даже още по-мек глас, но в погледа, който отправи към Савана, личеше напрежение. — Това, което винаги съм искала, е да помагам на Уил — думите, погледът и тонът едновременно говореха за оправдание и извинение. Мегън се засмя с усилие. — Доста старомодно, а? Трябва да съм голямо разочарование за двете ви.

— Разочарование? — попита Сузън: — За това, че искаш да доставиш радост на мъжа, когото обичаш?

— Защото това е горе-долу всичко, което искам. Вие имате други интереси. Винаги имате. Винаги сте живели така, както аз съм искала да живея, само че не съм успяла. Бях заета с най-основните неща. Когато бях малка, целта ми беше да оцелея. Като възрастна е пак същото, само че сега оцеляването означава спасяване на брака ми. Той пострада силно. Имаше толкова много сътресения… — думите й се загубиха в болка.

— Никой не може да избяга от тези най-основни неща — промълви замислено Савана, като стигаше до истинността на тези думи, докато ги изговаряше. — Може да изглежда, че при нас не е така. Може да изглежда, че нашият живот е по-пълен и по-вълнуващ от твоя, но дъното е винаги същото.

— Мъжете — промълви Сузън.

Савана я погледна строго.

— Говоря сериозно.

— Аз също. Ние си мислехме, че сме вундеркинди, нали? Мислехме, че сме талантливи, модерни жени, които превземат света с щурм. Ти беше адвокатът. Аз бях фаталната жена — тя се опита донякъде успешно да се усмихне. — Изглежда, че всичко това е само суета, нали?

— О, да — съгласи се Савана.

— Но ти имаш Джеърд — възрази Мегън и се обърна към Сузън: — А ти имаш Сам.

— Засега. Появата на Кортни усложни положението.

— Но ти я обожаваш…

— Също и Сам. Най-после тя се привърза към него, което означава край на ролята ми като буфер. Сега съществуват дузини решения, които трябва да се вземат относно бъдещето й. По някои имаме съгласие, по други — не. Но не е там белята, а в това, че Сам ще трябва да ме иска, независимо от Кортни.

— Точно така — кимна Савана. Тя беше имала достатъчно откровени разговори със Сам и знаеше каква е истината. Знаеше също така, че сестра й все още си пийва от време на време. Не беше се напивала от месеци, което съвсем не значеше, че проблемът е решен, а само това, че е временно облекчен. Тя знаеше и това представляваше голяма утеха за нея, че Сам се отнася сериозно към сестра й. — Сам те обича.

— Така казва.

— Истина е.

— Има случаи, когато не съм сигурна. Но ще се опитам да успея в това отношение. Истина е, че полагам сериозни усилия. Не е лесно.

— Няма лесни отношения между хората — каза Савана. — Но ти искаш ли вашите да бъдат добри?

— Да — отговори Сузън и продължи с убеденост: — Сам Крейг може никога да не спечели милион, но той ме кара да се чувствам личност. Не си спомням някой преди него да го е постигал. Да, той ми трябва — тя направи пауза. — Както Джеърд трябва на тебе?

Без да отговори на въпроса, Савана каза:

— Бих искала да можех да му дам повече.

— Той не иска повече. Не ти ли го е казвал?

— Много пъти. И все пак бих искала да мога да му дам повече.

— Споменавал ли е за брак? — попита Мегън.

— О, да.

Сузън се намръщи.

— И ти го отблъскваш, защото мислиш, че не можеш да му дадеш достатъчно? Савана, ти глупачка ли си? Човекът обича това, което си, не това, което не си. Той не настоява да има свръхжена, не в такава се е влюбил. И ако имаш намерение да кажеш, че би искала да приличаш на мен, по-добре не си хаби думите. Искам само да кажа, че сутрин се чувствам отвратително не по-малко от вас двете.

Савана реагира с някакво възклицание, но сдържано и не каза нищо.

— Тъжно, нали? — каза най-после Мегън.

— Кое?

— Че преценяваме себе си по отношение една на друга. Защо правим така? Винаги сме го правили и е малко тъжно, ако размислите. Вие двете може да сте близначки, но все пак сте индивидуалности, а аз даже нямам същата кръв като вас. Тогава защо да не можем да се възприемаме такива, каквито сме?

— Не знам — въздъхна Савана. Тя подозираше, че част от духа на съперничеството между нея и Сузън би могла да се проследи назад до постоянните сравнения на баща им, но само част. Те бяха възрастни. Трябва да са поумнели.

Сузън се намръщи. В един момент тя разбра, че това, което беше казала преди малко на Савана на тема външен вид, би могло лесно да се обърне и да се отнася до интелигентност. Предполагаше, че това, че Савана беше решила да стане адвокат, не означаваше, че е по-умна, особено след като беше загубила ума си по Джеърд. Оставаше въпросът дали Сузън беше с повече ум, когато ставаше дума за Сам.

— Ще ми липсвате — отрони тихо Мегън. Имаше нещо плахо в начина, по който го каза, почти като че ли не мислеше, че има право на едно общо минало.

Савана мислеше за това минало. В продължение на половин живот бяха приятелки и приятелството им беше добро. Без връзка със сегашните истини или неистини, това приятелство не заслужаваше да се отмине с едно махване на ръка.

— Ще поддържаме връзка.

Но лицето на Мегън говореше, че това може и да не се случи.

— Ще поддържаме — заяви тържествено Сузън. — Ще сравняваме сивите си коси и увисналите си задници.

Очите на Мегън бяха влажни, но все пак тя се усмихна слабо на Савана.

— Тя е цялата твоя.

— Не съм сигурна дали я искам.

— Аз я искам — обяви Сам, който се беше появил зад тях. Той сграбчи със закачливо движение Сузън, която сгуши главата си в него. — Ние сме гладни. Помислих, че отиваме някъде да хапнем.

Сузън издаде някакъв смешен задавен звук. В момента, когато той охлаби хватката си върху нея, тя му пошепна нещо обидно.

— Хайде, ела с нас — предложи Савана на Мегън. — Само за малко?

Но Мегън поклати глава.

— В името на доброто старо време? — попита Сузън.

Мегън преглътна и това се видя.

— По-добре е да не идвам — промълви тя с нещастен вид. — Трудно е… — гласът й направи засечка.

Савана сложи ръка на рамото й и я притисна силно.

— Внимавай, Меги — прошепна тя и се отдръпна, за да отстъпи ред на Сузън.

— Бъди щастлива — прошепна Сузън със същия задавен като на Мегън глас. Тя се отдръпна и остави Сам да я хване за ръка и да я поведе към вратата, където чакаше Кортни.

Тогава приближи Джеърд и Мегън го погледна силно смутена. Той застана до нея, взе ръката й и каза, така че само тя да може да го чуе:

— Понякога правим погрешни стъпки в името на добри цели. Можем да бъдем наши собствени най-лоши врагове. Необходимо е време, за да се превъзмогне това.

— Знам — прошепна тя.

— Опитай се, Мегън. Получаваш още една възможност. Възползвай се от нея добре. Знам, че можеш — той я прегърна и задържа. — Ще мислим за теб — след това я пусна, целуна я леко по челото и се присъедини към Савана.

 

 

Савана прекара часове, като мислеше за последната нейна и на Сузън среща с Мегън, за това, което трите бяха говорили. В много от казаното имаше логика. Тя не разбираше защо не го бе забелязала по-рано.

Опита се да си представи как щеше да изглежда животът й, ако не беше използвала Сузън и Мегън като база за сравнение. Положително по-малко богат. По-малко интересен. По-елементарен. Сузън й беше сестра, Мегън приятелка. Тя се беше мъчила да подражава на най-доброто в тях и това я правеше по-разностранна личност, отколкото би могла да бъде иначе. Благодарение на контраста и сравнението двете я бяха тласкали напред към осъзнаване на възможностите си.

Поне това беше оптимистичното гледище. Но Савана се придържаше към него. И до голяма степен поради него тя се съгласи да се отбие в къщата на Мегън и Уил след работа във вторник и да вземе ключовете за посредника за покупко-продажби. Мегън и Уил бяха напуснали и бързаха да хванат самолета си за Сан Кроа.

Ключовете бяха оставени на цветарника до входната врата.

Савана ги откри без труд. Но вместо да ги сложи в джоба си и да си тръгне, тя се обърна към къщата, поогледа вратата и после бавно я отключи и влезе.

Предното фоайе беше топло, станало жертва на августовската горещина. Големият хол изглеждаше хладен и от най-леките й стъпки се изпълваше с ехо.

Савана се задържа дълго време там неподвижна, чувствайки празнината на мястото, вслушвайки се в тишината му. След това, почти като на разходка, тя влезе във всекидневната. Замисли се за поколенията Вандермиърови, които бяха прекарали живота си между стените й — прародителите и родителите на Уил, Уил и Мегън, която не беше истинска Вандермиър, но въпреки това може би беше по-отдадена на името Вандермиър, отколкото всеки друг от останалите.

Ето защо го бе направила. Ако го беше направила. Дали беше го направила?

Подът във всекидневната скърцаше под стъпките на Савана, която прекоси мястото, привлечена неотразимо от библиотеката. Тя беше празна, както и цялата къща. Късното слънце, което надничаше през френската врата, хвърляше сенки над рафтовете, които някога съдържаха книги. Беше очаквала, че ще понесе с лекота обстановката. Вместо това изпита силно чувство на носталгия.

Библиотеката в много по-голяма степен от другите стаи беше сърцето на къщата. Там се ръководеше бизнесът, обсъждаха се семейни въпроси, решаваха се различни битови проблеми. Ликвидирането на тази стая означаваше край на една епоха.

Беше отминала една епоха. Време беше за движение напред.

Уил и Мегън бяха продали фирмата и сега продаваха къщата. Беше отминала една епоха. Те се движеха в нова посока.

Сузън беше обърнала гръб на светския живот и беше станала жена на полицай и майка на петгодишна дъщеря. Беше отминала една епоха и Сузън беше направила нова крачка.

Савана разбираше, че за нея самата също беше отминала една епоха. Дългите нощи на самота, на работа до пълно изтощение, за да прикрие празнотата, която мъчително чувстваше в себе си, бяха зад нея. Предстоеше й по-богат живот.

Ново чувство на лекота я обхвана, докато стоеше в празната библиотека. Мислеше за Джеърд и за бебето, което носеше, и тиха усмивка огря устните й. Тя ги искаше, и двамата, много повече, отколкото беше вярвала, че това е възможно.

Може би в това се състоеше смисълът на нейните тридесет и една години. Може би ставаше дума за подреждане на нещата в перспектива, степенуването им по важност, за приключване на една глава от нейния живот и откриването на нова.

Тя беше готова. Времето беше дошло.

И с това прояснение дойде още едно. Като гледаше френската врата, която беше строшена през една понеделнична нощ през март, тя разбра, че не иска да знае дали Мегън Вандермиър е планирала отвличането си. Знанието за това нямаше да промени нищо. Мегън нямаше да бъде изправена пред съда, след като не беше получила пари, не можеше да има процес, а Мегън явно не беше получила парите. Така че може би Котката я беше изиграл и ако това беше така, нещата се бяха оформили справедливо. Освен това Мегън трябваше да живее със съвестта си, което представляваше присъда, по-страшна от присъдата, която би могла да получи от един съдия. Що се отнасяше до съвестта на Савана, единственото нещо, което й тежеше, беше, че не беше споделила новите си схващания с Джеърд.

Завъртвайки се на петата си, тя тръгна да поправи това положение.

— Сега е дванадесет и четири — разнесе се гласът, който целият Роуд Айлънд познаваше и обичаше. — С други думи, четири минути след дванадесет в един ветровит понеделник през септември. Вие сте на вълната на 95.3 FM, WCIC Провидънс, където звуците на кънтри са винаги студени. Надявам се, че вашият уикенд е преминал приятно като моя. Тазсутрешният „Журнал“ имаше право. Аз се ожених. Но това не означава, че няма да бъда тук, както винаги и да ви нося малко кънтри в града от дванадесет до шест. Имам супер поредица от звезди, с които можем да започнем месеца, и тук са включени Рони Милсап, Рийба Макентайър и Кени Роджърз. Желанието ми в момента е да чуя как Ранди Трейвис произнася: „До вековете, амин“ — гласът му стана по-плътен. — Тук е Джеърд Сноу в сърцето на нощта, а това е един обет…

— Това беше Сойер Браун, а аз съм Джеърд Сноу, който ви приближава през натрупващия се сняг в днешната ветровита февруарска сряда — гласът беше плътен и фамилиарен, но сега в него се чувстваше определен особен ритъм и това не можеше да се отрече. — Навън е двадесет и седем градуса и вие не искате да се отдалечите от камината, освен ако нямате много сериозна причина. Аз имах. Синът ми се роди преди четири часа. Той, заедно с майка си, се намира на топло и безопасно място в болницата и слуша заедно с вас, затова не променяйте станцията. Тя е програмирана за студено кънтри 95.3 FM/WCIC Провидънс. В тази необикновена нощ аз ви предлагам необикновени песни и като начало Гатлин брадърз и „Любовта на един живот“ — той спря за част от секундата и когато продължи отново, гласът му беше по-дрезгав. — Джеърд Сноу, тук, в сърцето на нощта, повярвайте, че…

— Вие слушате 95.3 FM, WCIC Провидънс и Джеърд Сноу. Сега е пет и петдесет и пет сутринта. Денят е пълна с обещания майска събота. Точно в шест тръгвам, но ви оставям в добри ръце. Ноел Лапън ще се включи веднага след новините, а от понеделник вечер Кристъфър Микс ще се грижи за вашето настроение в сърцето на нощта. Всички вие ще ми липсвате. Прекарах тук цели три години, но моето бебе расте, а жена ми не иска да ме чака прекалено дълго. Не искам да кажа, че винаги ще прекарваме в сън часовете в сърцето на нощта. Понякога ще слушаме заедно с вас, понякога ще си спомняме как сме се срещнали, понякога ще прекарваме нощта в любов и ако това не е достатъчен стимул в началото на работния ден, не знам какво е — тук той направи пауза, след което добави по-тихо, по-сериозно и прочувствено: — И така, аз си отивам и през целия път ще имам Джорджия в мислите си. Тук е Джеърд Сноу с изгряващото слънце. Успех…