Барбара Делински
Сърце на нощта (21)

21

Мегън се беше възхищавала от Савана още от първия ден в академията. Докато Сузън беше по-общителната, може би по-интересната от двете, Савана беше по-сериозната и по-уравновесена личност. В случаи на затруднение се обръщаха към нея за помощ. Неведнъж се беше обръщала и Мегън.

Мегън беше умна и го знаеше. Това, което невинаги знаеше, беше как да използва интелигентността си по най-добър начин. От друга страна, Савана владееше изкуството на цялостната оценка на нещата. Тя се отдръпваше малко назад и анализираше възникналата ситуацията, след което предлагаше най-добрия начин на действие.

Мегън съзнателно изучаваше метода на Савана. Тя твърдо вярваше, че ако може да го овладее, светът ще й принадлежи и за известно време изглеждаше, че беше постигнала това. Завърши академията с много висок успех, по подобен начин се представи в колежа и намери работа като математически консултант в една фирма за електроника със седалище в Бостън. Нямаше намерение да прекара живота си в работа, но длъжността, която заемаше, й даваше възможност да попадне в зрителното поле на някои от най-процъфтяващите предприемачи в североизточната част на Щатите.

Тя не извлече максимума от ситуацията. Въпреки че беше истинска вълшебница в математиката, се чувстваше далеч по-малко сигурна в себе си социално. Някои от мъжете, които беше срещнала, я бяха уплашили, а други отблъснали. Когато в чисто професионален контекст тя срещна внимателния благ Уилиъм Вандермиър, се влюби в него съвсем естествено.

В продължение на няколко години тя живееше в безоблачно щастие. Не работеше и не страдаше от отсъствието на работа. По-късно бизнесът започна да се задъхва. Доколкото можеше, тя помагаше на Уил, но низходящата спирала продължаваше. Когато нещата се влошиха дотам, че Уил започна да взема сънотворни хапчета, а тя да прекарва половината от нощите в тревоги, които подкопаваха здравето й, реши да се поучи от Савана, проанализира ситуацията и стигна до едно решение, което като че ли съдържаше надеждата, че нещата ще се върнат на старото си място.

Планът щеше да успее, ако не беше Мати Ставанович.

Сега Мати беше в затвора и очакваше процес и Мегън изпитваше определено удовлетворение от това. Тя винаги побесняваше при мисълта за него, а когато побесняваше, я обземаше страх. Беше прикрила следите си, в това беше сигурна, но тя не се доверяваше на Ставанович. Веднъж го беше направила и нямаше намерение да повтаря грешката си.

Разпъната между страх, гняв и вина, която никога не я оставяше задълго на спокойствие, тя не ставаше за нищо друго и можеше само да се движи безцелно из къщата. Не искаше да излиза. Не искаше да я виждат. Целият град знаеше какво се бе случило. Не можеше да понесе мисълта за обърнатите срещу нея погледи. Затова стоеше зад стените на къщата и агонизираше.

Не бързай. Огледай нещата от разстояние. Това бяха думите, които Савана винаги казваше и Мегън се опитваше да следва тази рецепта, но никога не й се беше случвало да бъде изправена пред подобно нещо.

Действай стъпка по стъпка, постепенно, ден след ден. Савана често казваше и това и докато Мегън тук имаше малко повече успех, все пак не й беше лесно да следва този съвет.

От една страна, тя не можеше да разговаря по същия начин, както преди, с Уил. Отнасяше се много внимателно с нея. И тя позволяваше това. Понякога имаше желание той да се ядоса и тя да му изтърси истината в очите. В края на краищата това, което беше направила, го беше направила от любов. Но той никога не й повиши тон, а тя нито веднъж не намери сила да му я каже без повод. Той беше още повече потиснат, тъй като бизнесът пропадаше все повече и повече.

От друга страна, както й се струваше, останалият свят си живееше много приятно през месеците май и юни. Приятелите им бяха заети с подготовката на летните си къщи в Нантакет или Бар Харбър. Други завършваха последните приготовления за екскурзии, за каквито цялото същество на Мегън копнееше, макар и само да може да излезе от Роуд Айлънд и да избяга от бъркотията на собствения си живот.

Даже Сузън се беше изправила на педали. Както лесно можеше да се разбере, времето не й стигаше много, но тъй като тя прекарваше твърде голяма част от него в къщата на Сам в Провидънс, често се виждаше с Мегън. Обикновено водеше със себе си Кортни и колкото и често да споменаваше, че никак не я бива за майка, Мегън не виждаше никакви указания, че това е така. Много често Сузън отпращаше жената, която по настояване на Сам беше наета като бавачка, и сама поемаше грижата за детето. Беше повече от очевидно, че обича малкото момиче, че обича Сам. Мегън беше сигурна, че един ден ще се оженят.

Савана също я посещаваше често, но нейните посещения бяха в еднаква степен бизнес и удоволствие, тъй като тя донасяше най-последните новини по случая Мати. Най-често дадена новина се отнасяше до предхождащ процеса иск или друг иск, който е бил заведен, оспорен, спечелен или загубен. В други случаи новините бяха по-съществени.

Един ден Савана каза на Мегън, че е намерен свидетел, който е видял някакъв мерцедес да излиза от сервиза на Мати сред нощ в нощта на отвличането. Друг път съобщи на Мегън за четири мерцедеса в сервиза на Мати по същото време и че притежателката на една от тези коли, която я била оставила за през седмицата, докато тя самата е била в Палм Бийч, твърди, че километражът е показвал десет мили повече, което говорело за измама. И, разбира се, имаше ден, когато Савана, триумфираща, обяви, че алибито на Мати е изгърмяло. Сузън се беше оказала права в догадката си, мексиканският гид, който прекарал по-голямата част от деня да развежда някакъв Мати Ставанович от една руина до друга, побеснял, когато разбрал, че човекът не е бил същият като онзи на снимката, показана му от полицията.

И все пак показанията на Мегън представляваха ключ към целия случай. Това означаваше, че Савана трябва да проследи всичко заедно с нея отново и отново. Веднъж би било много за Мегън, повторението почти я подлудяваше. Но усилието си струваше. С всяко оглеждане на въпросите, които или Савана, или адвокатът на защитата можеха да зададат, Мегън все повече придобиваше увереност, че ще се справи с ролята си. Наистина, имаше случаи, когато почти успяваше да повярва, че показанията й съдържат цялата истина и нищо друго, освен истината.

Но имаше и други случаи, когато я обземаше страх. Това бяха случаите, когато в тъмнината на нощта тя посягаше към телефона и звънеше на Джеърд.

Той беше чудесен. Вече не я питаше за името й, но разпознаваше гласа й и беше невероятно внимателен. Да, опитваше се да я накара да му каже какво не е наред. Тя би се разочаровала, ако той не правеше тези опити. Искаше да помогне, но не можеше, освен ако тя не му кажеше истината.

Разбира се, тя не можеше да му я каже. Не можеше да обвини себе си по този начин. Струваше й се, че от време на време изпуска по малко информация, но не можеше да си представи, че от това той ще състави цялостна картина и че даже ако успееше, щеше да я предаде. Разговорите им в късните нощи бяха лични и специални. Ако той не го чувстваше, разсъждаваше тя, нямаше да ги поддържа.

И за това, че ги поддържаше, тя му беше безкрайно признателна. Съмняваше се, че той разбира колко много утеха й носи, въпреки че при много от случаите се опитваше да му го каже. Той винаги й се струваше спокоен и силен. Ако гласът му по радиото звучеше успокояващо, то по телефона въздействието му беше още по-силно. С наближаването на процеса зачестяваха и обажданията й, тъй като все повече й трябваха уверенията му, че нещата ще се оправят.

 

 

Савана също се настройваше все повече за предстоящия процес. В офиса тя не проявяваше никаква нервност докато се занимаваше с голямото количество дела и действаше със същата компетентност, но имаше проблеми с храненето, а сънят й не продължаваше повече от два до три часа наведнъж.

Ето защо в четири сутринта тя беше в офиса на Джеърд, когато се обади Мегън. Седеше на едно бюро и си водеше бележки, когато телефонът иззвъня. Тя вдигна погледа си тъкмо когато Джеърд вземаше слушалката.

Докато го гледаше в продължение на една минута забрави за телефона. Той беше красив мъж, беше го помислила още когато го видя за първи път, а сега това мнение у нея се усилваше още повече. Въпреки че познаваше тялото му почти така добре, както своето собствено, имаше случаи, като сегашния, когато като че ли откриваше това за първи път и спираше дишането си. В късите си панталони той създаваше впечатлението, че целият представлява само кафяви, осеяни с приятна растителност крака. Тениската му приютяваше удобно гърдите и раменете му, ръцете му бяха във всяко отношение така добре оформени и мъжествени, както и краката му. А косата му, косата, която тя много обичаше да докосва, както винаги падаше небрежно върху челото му.

Като се завъртя в стола си с намерението да използва контролната маса като облегалка за гърба си, той притисна слушалката към ухото си и с това върна мислите на Савана към телефонното обаждане. Не личеше то да го е изненадало. От време на време той се намръщваше, но в израза на лицето му се забелязваше някаква нежност и това разпали любопитството на Савана.

— Кой е? — попита тя с движение на устните си.

Той й направи знак с ръка, с което искаше да каже, че ще й отговори след малко, от което тя разбра, че това, да се съобщи едно име с кривене на устата не е чак толкова проста работа. Разговорът му не продължи дълго, не повече от пет-шест минути, но когато затвори телефона, той си сложи слушалките и влезе в ефир, за да съобщи точното време, сведения за времето и кои песни предстоят. Когато привърши с това, остави слушалките и отиде до вратата на кабината. Отвори я широко и се облегна на рамката й.

Този път Савана зададе с поглед въпроса, който преди беше задала с движение на устните си и в следващата минута Джеърд я гледаше озадачен. После вдигна рамене.

— Не знам кой беше — каза той. — От известно време ми се обажда по телефона.

— Но ти говореше. Имах впечатлението, че знаеш с кого.

— В известен смисъл е така. И лицето е същото всеки път.

Савана погледна към часовника на стената.

— В четири сутринта?

— Понякога по-рано, понякога по-късно. Тя избира различни дни и часове.

— Тя?

След като се отблъсна от рамката на вратата, Джеърд приближи до мястото, където беше седнала Савана.

— Няма никакви поводи за тревога — той плъзна пръстите си в косата й и с леко движение изправи главата й нагоре. — Ти си моето единствено момиче — притисна устните си силно към нейните.

— Но тя те търси посред нощ, когато аз спя — го подразни Савана едновременно с края на целувката. По-малко агресивно, попита: — И какво казва тя?

— Не много — той седна на ръба на бюрото, взе ръката й и преплете пръстите си в нейните. — Казва, че от разговорите с мен получава успокоение. Тя никога не се задържа дълго и се извинява за това, че ми отнема време. Но е разстроена във връзка с нещо, нещо много лошо в нейния живот. Отказва да ми каже какво е.

— Колко често те търси?

— Веднъж седмично, може би малко по-малко — той се замисли и след миг се коригира: — Напоследък повече. Това беше второто обаждане за една седмица.

На Савана й се струваше, че упорството на някаква безименна жена е малко плашещо.

— Не мислех, че водиш подобни разговори.

— Не водя. Но тя ме намира по прекия телефон. Спомням си, когато се обади първия път, че продължих разговора, защото исках да разбера как е намерила номера ми.

— И разбра ли?

— Не. И сега не знам. Единствените хора, които знаят този номер, са такива, които трябва да го имат. Не мога да повярвам, че някой от тях го съобщава наляво и надясно. Не е възможно и да е попаднала на мен случайно, защото веднага спомена името ми.

— Това е малко страшно — въздъхна Савана. — Може да е откачена.

— Всички сме повече или по-малко откачени. Но изглежда, че е само разтревожена.

— Може би не трябва да поддържаш тези разговори.

— Ти да не ревнуваш? — смъмри я той с укор.

— Не — каза тя и наистина не го чувстваше така. — Но колкото повече говориш, толкова повече се обвързваш. Ако тя има проблеми, трябва да се обърне към професионалист. Сега тя може би е само малко откачена, но ако положението й се влоши?

Джеърд не беше мислил за това.

— Изпитвам съжаление към нея. Много тъжен образ. И обажданията й са безвредни. Нито веднъж досега не е споменала нещо, което да съдържа заплаха или някакво внушение. Всякакви сексуални намеци са безкрайно далеч от ума й.

Савана се опитваше да си представи как изглеждат разговорите им.

— Успя ли да научиш нещо за нея?

Като пое дълбоко дъх, той притисна ръката й върху голото си бедро. Никога не се уморяваше от допира на кожата на Савана до неговата.

— Тя избягва лични въпроси, но от време на време някои дребни неща изплуват.

— Като?

— Като това, че е омъжена.

— Това е добре — кимна Савана и почувства някакво облекчение. — Но може и да не е. Коя е тази омъжена жена, която телефонира на един мъж посред нощ? Какво прави мъжът й през това време?

— Предполагам, че спи. Не съм чувал никакви гласове, освен нейния. Сигурно е сама в стаята, от която говори.

— Имаш ли представа за възрастта й?

— Ако съдя по гласа, би могла да бъде между двадесет и пет и четиридесет. Ако трябва да се ангажирам с по-сериозна цифра, бих казал, че е малко над тридесет.

— И не знаеш в какво се състои проблемът й?

— Говори за някакви планове и след това за объркване на тези планове. Прави сравнения между богатство и бедност. Имам впечатлението, че в началото е била бедна и че е опитала вкуса на богатството, но че е на път да загуби това богатство.

— Тогава в центъра на грижите й са парите.

— В известна степен. Отчасти тя се измъчва повече във връзка с някаква измама. Много говори за това. Изглежда, че е излъгала хора, които обича и че това я измъчва.

— Имаш ли представа къде живее?

— Не иска да каже. Ако обажданията й започнат да ми създават трудности, бих могъл да помоля телефонната компания да засече линията.

— Може би все пак трябва да го направиш.

Но сега за сега Джеърд нямаше такова намерение. Изпитваше някакво странно чувство на лоялност към тази жена. Тя молеше за толкова малко, само за едно слушащо ухо и няколко насърчителни думи. Страхуваше се от мисълта, че би могъл да извърши някакво предателство спрямо нея.

Савана чувстваше неохотата му.

— Ако се обажда по-често, това може да се дължи на това, че положението й се влошава. Може би тя наистина се нуждае от помощ.

— Опитвам се да направя нещо. Искам да я насоча някъде — към някой психиатър, свещеник или нещо подобно, — но тя не проявява интерес.

— Може би все пак трябва да потърсиш психиатър.

— Е, и какво? Той не може да стои тук по цял ден и да я чака да се обади. А освен това не може да й се наложи лечение против волята й.

— Гласът й не ти ли говори за напреднало наркоманство или нещо подобно?

— Не. Тя само изглежда уплашена.

— Трябва да потърсиш психиатър.

Но Джеърд не можеше да направи подобно нещо.

— Ще почакам. Поне още малко.

— Тя изнервя ли те?

— Не. Казах ти. Безвредна е — той стисна ръката й. — Това е истина, скъпа.

Савана го погледна малко строго.

— Щом като е толкова безвредна, как така не си ми казал за нея?

Тук нямаше нищо странно.

— Защото винаги си спяла, когато се е обаждала, а когато се качвам горе, имам други мисли в ума си — и двамата знаеха какви бяха въпросните други мисли. — Освен това напоследък ти си заета. Няма нищо, Савана. Наистина — той стегна пръстите си около нейните, притегли я към себе си и я стисна между бедрата си. С леко променен и по-нежен глас я попита: — Как се чувстваш?

— Много добре.

— Трябва да си уморена.

Тя повдигна рамене, но в очите й имаше нещо, което казваше, че тя знае какво мисли той.

— Наистина ли? — попита я тихо.

— Не знам.

— Кога трябваше?

— Миналата седмица.

— Обикновено не закъсняваш.

— Знам — въздъхна тя, плъзна ръце около врата му и го прегърна. — Страх ме е да се надявам.

Той спусна нежно ръцете си по гърба й: Тя носеше мека бяла нощница, която се спускаше до глезените й и я правеше да изглежда деликатна и за очите, и за ръцете му.

— Беше казала, че няма да се случи преди края на процеса.

— Била съм близо до истината. Процесът започва след две седмици.

— Трябва да се консултираш с лекар.

— Още е много рано.

— Тогава направи си тест сама.

— Предпочитам да почакам. Тялото ми ще ми каже дали съм се излъгала, а и междувременно няма какво друго да направя.

Той сложи ръце на раменете й.

— Можеш да приемаш нещата по-спокойно.

— Не. Трябва да се подготвя за този процес.

— А ако се преумориш и се случи нещо?

— Тогава така е било писано.

— Но ти искаш бебето?

Тя се усмихна.

— Ъхъ.

— А мен? Искаш ли ме?

— Това никога не е било предмет на обсъждане.

— Нямам предвид секса.

— Нито аз. Въпросът не беше дали те искам, а дали ти ме искаш.

Джеърд я притисна силно с двете си ръце и протестира енергично.

— Никога не съм имал и най-малкото съмнение…

— Може би не се изразих правилно — прекъсна го тя. — Въпросът засягаше моята вяра в това, че ме искаш.

— Как можеш да се съмняваш в това?

— Знаеш как. Това вече ти се е случвало.

— Но е минало време. Наистина ли изглеждам нещастен, поради това, че живея с теб?

Тя помисли около минута и поклати глава.

— Точно така — каза той. — Живях много добре с твоята програма. И с теб. Ти ми даваш всичко, което ми трябва.

— Но аз съм една жива…

— … съдебна папка. Казвала си ми го това и друг път. Но си спомням три случая през последните шест седмици, когато посрещна в ролята на домакиня не по-малко от две дузини мои колеги.

— Не бях домакиня. Други хора свършиха цялата работа.

— Не си приготвила храната сама. Нито една жена с кариера не разполага с време за такова нещо. Но ти сътвори стратегията — два пъти в ресторанти, веднъж на лодката с професионален сервитьор.

— Сузън ме посъветва какво да правя.

— Но ти го направи и не ми казвай, че е малка работа, защото знам какво беше. Храна, цветя, маси и столове, музика — ти координира всичко. А освен това беше до мен, изглеждаше прекрасно, така уверена и силна, че никой не можеше да повярва, че си прекарала цял ден в офиса — той замълча, но нищо не можеше да спре потока от топлина, който излъчваха очите му. — Можеш ли да си представиш колко се гордеех с теб?

Савана чувстваше топлината на тази гордост като жив въглен дълбоко в себе си.

— Каза ми — промърмори тя примирително.

— И ще ти го кажа пак. И пак. Ти беше домакинята и беше чудесна домакиня. Трябва да признаеш, госпожо адвокат, да признаеш, че не си толкова с ограничени способности, както си си мислила — пое дълбоко и бавно дъх. — И така, вярваш ли, че ми трябваш?

Тя се поколеба съвсем за кратко.

— На път съм да повярвам. Почти вярвам. Понякога имам съмнения. Но ти все още се въртиш тук — тя огледа бързо мястото около себе си и добави: — Аз съм тази, която се върти тук.

— Само защото трябва да работя. Иначе щях да съм в къщата ти. Или на лодката. Но мен никак не ме привлича това, ти да си там, а аз тук и да работя. При това положение мога само да изтичвам до горе и да те проверявам.

— Това е нарушение на изискванията на Федералната комисия по комуникациите — му напомни тя с многозначителна усмивка.

— Ах — подразни я той, — такава педантка, когато става дума за законни положения.

— Винаги съм била такава. Сузън ме наричаше буквояд. Винаги се придържах към правилата, а тя непрекъснато ги нарушаваше.

— Буквояд?

Тя кимна. Разбра, че се е насадила, но вече беше късно.

— Щом се придържаш към правилата — изговори бавно и много сериозно Джеърд, — значи трябва да се оженим. Ние се обичаме. Живеем заедно. А може би си и бременна.

— По-късно.

— Бременна?

— Говоря за женитбата. Ще се оженим по-късно.

— Защо да чакаме?

— Защото не мога да мисля правилно, когато този процес все повече наближава.

— И какво? Аз те обичам.

— Този процес е наистина важен за мен, Джеърд…

— Мога да разбера защо. Но само помисли. Ако се оженим сега, една част от твоето битие ще бъде напълно уредена. Ще можеш да се съсредоточаваш много повече.

— Може да бъде и обратното — напомни му тя. — Може да стана по-разсеяна.

— Няма да те разсейвам.

— Разсейваш ме. Непрекъснато. Например сега. Тъй като не можах да спя, се хванах да свърша някаква работа. Но сега ти си тук — тя погледна към кабината.

— Не трябва ли да си вътре и да се готвиш за следващото включване?

— След минута — той наведе глава, целуна я нежно, а след малко задълбочи така целувката, че тя започна да се разтапя под него. Едва тогава той я предупреди:

— Няма да те пусна. Ще те държа тук, докато отстъпиш. Ние ще се оженим, Савана. Бъди сигурна.

По-късно, спомняйки си за тези свои думи, той трябваше да се поздрави за увереността си. Защото положението беше такова, че можеше да й каже всичко, каквото поиска, но решението щеше да вземе тя. Когато ставаше дума да се определи бъдещето на връзката им, тя командваше парада.

 

 

С наближаването на процеса Савана се чувстваше все по-уверена. Веществените й доказателства бяха готови. Бяха готови и свидетелите. Тя прекара уикенда около Четвърти юли с Джеърд на лодката, подготвяйки встъпителната си пледоария до последните подробности.

Процесът се очакваше да започне в сряда. Във вторник вечер почувства обичайната при такива случаи треска. Джеърд работеше. Тя беше на горния етаж и първата й мисъл беше да слезе при него, но се отказа, усили радиото и се остави да бъде обливана от балсама на гласа му.

Умът й заскита неуправляван от волята й. Нямаше нищо чудно в това, че свободните й асоциации се въртяха около Джеърд. Това, което я учуди, беше бързината, с която тялото й се успокои. Не че нервността й поради предстоящия процес беше намаляла, или че беше по-малко решена да издейства осъждане. Но за пръв път с приближаването на процеса тя го разглеждаше в по-широк контекст. Освен правото сега вече я занимаваха и други неща.

Тя имаше някаква перспектива.

Животът й беше пълен.

 

 

Цялата сряда и част от четвъртъка бяха посветени на комплектуване на състава съдебни заседатели. Малко след единадесет часа Савана произнесе встъпителната си реч. Тя говори петдесет минути, излагайки в общи линии същността на делото. По време на обедната почивка разговорите в кулоарите изразяваха единодушно висока оценка за силата на изявлението й. Когато съдът се събра отново, тя се чувстваше максимално уверена в себе си.

Тази увереност получи силен удар през следващите тридесет минути. В една впечатляваща реч адвокатът на Котката, един рядко интелигентен адвокат на име Уолтър Уудуърд, изненада не само Савана, но и всички адвокати, представителите на медиите и публиката в залата с твърдението, че организаторът на отвличането не е никой друг, освен предполагаемата жертва Мегън Вандермиър.

Савана слушаше невярваща на ушите си и няколко минути след като той беше приключил, гневът й беше толкова голям, че вътрешно беше почти парализирана. Външно обаче тя олицетворяваше идеята за самообладание. Това самообладание беше от решаващо значение. Когато едно дело почива върху факти, съдебните заседатели имат очи. Те виждат всичко. Точно както щяха да видят, че Ставанович се представлява от адвокат изряден и с достойнство като съпруга на Мегън, така щяха да видят и че Савана е достатъчно уверена, за да се влияе от странните твърдения на защитата.

След краткия момент на неподвижност умът й се задейства и тръгна напред стремително. Първото нещо, което тя направи, преди да започне битката, беше да поиска оттеглянето на състава. Аргументът й беше, че медиите ще вдигнат голям шум около твърдението на защитата и това оттегляне беше единственият начин да се обезпечи един непредубеден състав. Уудуърд се противопостави. Даже съдията се колебаеше, оттеглянето на един състав от съдебни заседатели предполагаше значителен труд и разноски за данъкоплатците. Но той, също както Савана, не искаше присъда, която да бъде след това отхвърлена в резултат на обжалване, и се съгласи. Беше поискано мнението на съдебните заседатели. Само един от членовете, жена, която имаше деца в дневна детска градина, се противопостави. Тя беше освободена и мястото й беше заето от един от четирите резерви.

Савана започна с това, че призова като свой първи свидетел Уил, с цел да се установи, че наистина е имало отвличане. Въпрос след въпрос тя го доведе до онзи ден през март, от времето, когато беше открил, че жена му е изчезнала, до срещата му с Пол, Антъни и самата нея. Тя представи като доказателствен материал бележката за откупа, като умишлено я поднесе пред очите на всеки заседател, като се движеше покрай тях. Докато разпитваше Уил, тя обръщаше внимание на шока и болката, които той беше изпитал.

Подлагайки го на кръстосан разпит, Уудуърд изтъкна влошаването на семейния бизнес и напрежението, в което са се намирали двамата Вандермиър. Уил се представи много добре. Той енергично отхвърли ловките внушения на Уудуърд за това, че Мегън е била може би недоволна от него и от неспособността му да й осигури живот, съобразен с нейните изисквания. Когато съдът приключи работата си за деня, Савана имаше чувството, че държи положението здраво в ръцете си.

Мегън беше прекарала деня в офиса й. Реакцията й, когато научи за твърдението на защитата, много приличаше на тази на Савана. Тя се вкамени, съзнанието й за момент се замъгли и след това избухна в силен гняв.

— Този мръсник! — кресна тя. Очите й бяха широко отворени, ноздрите й трепереха при всяко измъчено поемане на въздух. — Този мръсник!

— Съдебните заседатели ще си помислят същото — промълви Савана, като се опитваше да я успокои. — Ще видиш. Когато изложим нашата кауза пред тях, те ще побеснеят за това, че Ставанович даже може да намекне за някакво твое съучастие.

Савана отиде още по-напред в предсказанието си, когато няколко часа по-късно се срещна с Джеърд за вечеря в един малък италиански ресторант, който им беше станал любим.

— Това е нова версия на старата песен, че жената, която е била изнасилена, е провокирала това. Ти само гледай — каза тя нервно. — Той ще твърди, че тя е искала това изнасилване. Въпреки медицинското свидетелство, което показва колко е била бита и измъчвана, той ще твърди, че тя го е предизвикала.

Джеърд се замисли върху тази възможност.

— Той поема голям риск. Твоите съдебни заседатели са в отношение седем жени към пет мъже.

— Слава Богу! Ще трябва да разчитам, че тези жени са побеснели като мен. Можеш ли да повярваш, Джеърд? Можеш ли да повярваш, че той може да каже такова нещо? Мегън никога, никога не е извършвала престъпление. Тя е самата почтеност. Мислиш ли, че тя наистина е способна да запланува и проведе собственото си отвличане?

Джеърд искаше да може да отговори, но беше факт, че той не познаваше Мегън. Тя беше единственият близък на Савана човек, с когото той не се беше срещал още, а камо ли да е прекарвал някакво време с нея. Савана съжаляваше за това, той го знаеше, тя често се беше извинявала. Но Мегън беше отказвала да напусне къщата за каквито и да било срещи, даже съвсем повърхностни и когато Савана й предлагаше да дойде с Джеърд, тя изпитваше такова неудобство, че Савана се отказваше от намерението си. Мислеше си, че ще има достатъчно време след процеса.

До този момент това се приемаше от Джеърд. Откакто беше научил за встъпителната реч на Уудуърд този следобед, през ума му непрекъснато минаваха странни мисли. Той се опитваше да ги прогонва. Но те се връщаха, неприятни, малки бацили на съмнението и отказваха да го оставят на мира.

Вече обсъждаше със себе си дали да ги сподели със Савана, но в този момент тя беше много ядосана. Гневът й малко спадна към края на вечерята, но пък тогава тя изглеждаше толкова уморена, че той нямаше желание да отваря отново раната. Затова запази съмненията за себе си, заведе я вкъщи и я сложи в леглото, след което отиде на работа.

В петък сутринта Савана най-напред призова Сам да заеме свидетелското място. Опитен свидетел и следователно достатъчно подготвен за един пряк разпит, той свидетелства не само за това, което беше открил при пристигането си в къщата на Вандермиърови в деня на отвличането, но и за работата, която бяха извършили заедно с Ханк онзи следобед и следващите дни. Савана представи като доказателствен материал лентата с обаждането на похитителя, с което той предлагаше да се уреди размяната. Сам също така описа емоционалното състояние на Уил. Защитата протестира срещу тази линия на разпитване, но без успех. Цялостният ефект от показанията му, както Савана беше пресмятала неведнъж, беше, че е извършено престъпление в смисъла на закона.

Уудуърд зададе още един-два рутинни въпроса и си седна.

Агентът от застрахователната компания, когото Савана призова като следващ свидетел, потвърди казаното от Сам. Савана настоя да се обърне внимание на факта, че Уил беше направил застраховката малко след брака с Мегън и че такива застраховки не бяха нещо необичайно при богатите хора.

Уудуърд нямаше въпроси към агента. След обедната почивка Савана призова полицейския офицер от Уоруик, който беше в първата полицейска кола, пристигнала при телефонната кабина, в която беше оставена Мегън. Той описа състоянието й, описа реакциите й при пристигането на съпруга й, описа как Сам я бе взел в колата си.

Савана имаше време да връчи медицинското свидетелство, преди съдът да се оттегли. Тъй като съдебните заседатели бяха разпуснати, съдията настоя за съботна сесия, което беше много изгодно за Савана. Тя чувстваше, че приливът е с нея и беше особено щастлива, че няма да има никакви паузи.

Тя употреби целия съботен ден, за да установи контакт със свидетелите медици. Между тях имаше един лекар, който трябваше да даде показания за физическото състояние на Мегън при постъпването й в болницата, един специалист по въпросите, свързани със случаите на изнасилване, и един психиатър, който трябваше да се произнесе относно емоционалното й състояние. Като съзнаваше, че медицинските показания са много важни при избраната от защитата линия на поведение, Савана се възползва по най-добрия начин от времето си и не остави без внимание нито една подробност. Действително, картината, която изпъкваше, беше толкова брутална, че тя се радваше за това, че Мегън не присъства в съда, за да чуе. Савана самата беше имала достатъчно неприятни моменти.

Но както винаги, никой друг не знаеше за това, освен Джеърд, който я изведе в края на деня на разходка, а вечерта бяха на лодката. Малко по малко лицето й възвръщаше естествения си цвят. Тя се справи с една солидна закуска в неделя, спа няколко часа и слезе на брега, за да прекара известно време с Мегън, чийто показания предстояха.

Между прекия и кръстосания разпит Мегън прекара на мястото за свидетели два дни. Тя беше чудесен свидетел, уравновесена и спокойна, нервна с мярка, разгневена с мярка, разплакана с мярка. Нито за миг не се отклони от разказа си, даже когато Уудуърд я прекъсваше на всяка дума, а това той наистина правеше.

— През последните шест месеца вие сте имала случай да карате колата си в сервиза на обвиняемия. Вярно ли е?

— Да.

— Колко пъти?

— Два пъти.

— С каква цел?

— Имах проблем със спирачките. Повредата трябваше да бъде отстранена първия път. Но не беше и трябваше да я закарам още веднъж.

— Беше ли отстранена повредата тогава?

— Да.

— Така че не ви се наложи да ходите трети път?

— Не.

Уудуърд оправи раменете си и погледна към съдебните заседатели.

— Първия път, когато откарахте колата си, кога беше това?

Вече беше го казала два пъти, но го съобщи и още веднъж.

— През януари.

— Не е ли вярно, че по това време сте знаела много добре, че съпругът ви е изправен пред финансови проблеми?

— Знаех за тези проблеми много преди това.

— И се опитахте да помогнете, но без успех?

— Занимавах се само с книгите. Не съм очаквала, че ще мога да обърна нещата.

— Кой очаквахте да направи това?

— Вярвах, че Уил. И още вярвам.

— Но през миналия януари всичките му опити са завършвали без успех, така ли е?

Като си повтаряше, че трябва на всяка цена да остане спокойна, Мегън пое дълбоко въздух.

— Да.

— Миналият януари вие вече знаехте, че трябва да се направи нещо или бизнесът ще пропадне. Не е ли вярно?

— Уил и аз знаехме това от много отдавна.

— Моля ви да отговорите на въпроса, госпожо Вандермиър…

— Възразявам — намеси се Савана. — Свидетелката вече отговори на този въпрос. Защитата жонглира с думите.

— Искам само да или не — настоя твърдо Уудуърд.

— Приема се — реши съдията.

Уудуърд зададе въпроса си по нов начин.

— Не е ли вярно, госпожо Вандермиър, че по времето, когато сте закарала колата си на сервиз при обвиняемия, сте знаела за несигурното състояние на бизнеса на съпруга ви?

Мегън не виждаше начин да заобиколи този въпрос и затова отговори с колкото може по-голямо достойнство:

— Да, това е вярно.

— Вие сте знаела за застраховката за отвличане, направена от съпруга ви?

— Да. Той ми каза за това наскоро, след като се оженихме.

— Тъй като сте работила с документите, вие сте знаела, че три милиона долара ще бъдат добра помощ за бизнеса, не е ли така?

— Не.

— Не? — той отхвърли главата си назад, като че ли нещо го беше ужилило. — Три милиона са много пари. Не ви ли е минавало през ум, че могат да свършат добра работа?

— Не съм бизнесмен. Нямам представа колко пари са необходими на бизнеса, за да се изправи на краката си.

— Не бихте ли могла да си помислите, че може би три милиона ще свършат тази работа?

— Никога не съм мислила за това.

— Помислете сега. Три милиона не ви ли звучи съблазнително…

— Възразявам — извика Савана. — Въпросът няма отношение към случая.

— Приема се — кимна съдията.

Уудуърд продължи гладко.

— Бяхте ли чувала за Мати Ставанович преди онзи януарски ден, когато откарахте колата си в сервиза му?

— Да.

— В какъв контекст?

— Той е поправял колите на някои мои приятели.

— Бяхте ли чувала за него в друг контекст?

— Да.

— И какъв беше този контекст?

— Във вестника имаше статии, които свързваха името му с обири, извършени в различни области на щата.

Уудуърд кимна тържествено.

— Мислехте ли, че той е крадец?

— Никога не е бил изправян пред съд.

— Но помислихте ли, че може да е виновен в нещо?

— Ако бях мислила такова нещо, нямаше да закарам колата си при него.

Като обърна гръб на свидетелската ложа, Уудуърд тръгна съвсем бавно към Ставанович, който седеше на масата на защитата. Той се завъртя, за да застане с лице към нея, и произнесе с висок глас:

— Вярно ли е, госпожо Вандермиър, че знаейки широко разпространените истории, свързани с обвиняемия, вие сте го взела за съвършено безобиден?

— Да — каза Мегън.

— След като оставихте колата си при него първия път, не започнаха ли да се превъртат колелцата в главата ви? Не ви ли мина през ума, че Ставанович е може би тъкмо човекът, който ви трябва?

Мегън го гледаше с отвращение.

— Не ви ли мина през ум, госпожо Вандермиър, че собствените ви следи ще бъдат прикрити, ако пожертвате един предполагаем мошеник?

— Не.

— Не ви ли направи впечатление, че ви се е представил удобен случай? Бихте могла да пренасяте пари и съобщения в двете посоки, като просто карате колата си за сервиз. Не се ли досетихте за това?

— Не.

Уудуърд направи пауза, изправи тялото си, сложи едната си ръка в джоба на панталона и я приближи бавно.

— Опреснете паметта си, госпожо Вандермиър. Откога сте омъжена?

— От шест години.

— Шест години. На колко години сте сега?

— Тридесет и една.

— Което ще рече, че сте била на двадесет и пет, когато сте се омъжила?

— Да — кимна Мегън. Стомахът й се сви в тревожно предчувствие. Савана я беше предупредила какво да очаква, но все пак не беше лесно.

— Много малко жени в наше време достигат двадесет и пет годишна възраст; без да са имали един-двама любовници. Или трима-четирима, или повече. Какъв е вашият случай?

— Възразявам — скочи Савана. — Въпросът няма отношение към случая.

— Не е така — обърна се Уудуърд към съдията. — Аз се опитвам да установя нещо във връзка с характера на тази свидетелка.

— Нейната сексуална история тук няма нищо общо — възрази Савана, въпреки че не беше нито изненадана, нито разтревожена, когато съдията просто каза на Уудуърд да постави по друг начин въпроса си.

— Беше ли Уилиъм Вандермиър първия ви любовник?

— Не.

— Тогава сте имала и други.

— Един.

Дръзко скептичен, Уудуърд я изгледа продължително.

— Само един любовник до двадесет и петата ви година?

— Да — кимна Мегън. Изпитваше силна благодарност към Савана за това, че беше предвидила този момент. Без нейната помощ съвсем нямаше да знае какво да каже. Но сега тя проговори със спокоен, уверен глас: — Бяхме заедно три години по време на колежа. Той се прибра в Сан Франциско, за да завърши там. Аз останах.

Уудуърд се замисли.

— Бяхте ли вярна на съпруга си?

— Да.

— Не сте имала никакви любовници, след като се омъжихте?

— Не. Аз обичам мъжа си.

— Не говоря за любов. Говоря за секс. Имала ли сте любовник?

— Не.

— Имала ли сте желание да си вземете любовник?

— Не.

— И даже не сте имала колебания, дори най-малките?

— Не.

Той мълча известно време, след това си почеса главата отстрани и я изгледа:

— Съвсем откровено, намирам това трудно за вярване. Вие сте привлекателна жена. Движите се в среди, които допускат известна свобода…

— Възразявам!

— Приема се.

— Навсякъде около себе си вие виждате свободен секс…

— Възразявам!

— Приема се.

— … и никога не сте се съблазнявала?

— Не — каза Мегън.

— Не от някой от яките млади мъже, които работят при Мати?

— Не.

— Не даже когато Ставанович поиска това?

— Не!

— Погледнете го, госпожо Вандермиър. — Уудуърд се обърна към клиента си. — Мислите ли, че той е привлекателен мъж?

Мати носеше лека бяла риза, раирана връзка, син блейзер и сиви панталони. Както от началото на процеса, така и сега той седеше изправено на стола си и изглеждаше нормално разтревожен.

Устните на Мегън се извиха презрително.

— Не.

— Ни най-малко?

— Не!

Уудуърд вдигна рамене.

— Предполагам, че не е имало защо да го намирате привлекателен. Ако сте искала от него нещо много силно…

— Възразявам!

— Приема се.

— Нямам повече въпроси, ваша светлост!

 

 

Мати Ставанович беше единственият свидетел на защитата. Докато излагаше своята версия, направляван от въпросите на Уудуърд, той твърдеше, че Мегън Вандермиър му е споменала за отвличането по време на второто й посещение в сервиза. Той каза, че тя била планирала всичко от бележката за откупа, която тя самата изфабрикувала, до мястото, през което да се влезе в къщата, до деня и часа на инсценираното отвличане и предаването на парите. Съгласно плана, така му казала тя, Мати е трябвало да държи у себе си трите милиона, докато тя не се обади и тогава тя е щяла да закара колата си за повторен сервиз и нейният пай щял да бъде поставен в багажника. Той настоя, че е направил това и че неговият пай, двеста и петдесет хиляди долара, е бил депозиран в малки количества в банки в шест щата.

Що се отнася до изнасилването, Мати твърдеше, че този, който е прибегнал до насилие, е бил съучастникът му. Самият той никога не бил малтретирал Мегън. Той призна, че е имал сношение с нея, но се закле, че това е било удоволствие и за двамата.

Савана започна кръстосания си разпит следобед. Главната й цел беше да докаже, че Ставанович е лъжец.

Тя представи съдебното му досие и го заразпитва по него надълго и нашироко. След това го запита за всеки от обирите, извършени в щата от пристигането му. Въпреки че Уудуърд се противопоставяше с всичка сила на всяко позоваване и съдията го подкрепяше, Савана постигна своето.

Тя попита Мати за алибито, което той беше първоначално изложил пред полицията.

— То беше много прилежно изпипано. Вие имахте самолетни билети, хотелски и пътни разписки, даже снимки. Не че бих могла да очаквам по-малко от човек, който е извършил успешно толкова много обири…

— Възразявам — извика Уудуърд.

— Приема се.

— Вие сте умен човек, господин Ставанович. Вие се гордеете с брилянтността на кражбите си…

— Възразявам!

Савана се върна до масата на обвинението, откъдето взе една папка.

— Цитирам от доклада на съдебния психиатър, който е освидетелствал подсъдимия преди осъждането му в Калифорния през 1981 година. Трябва ли да приложа това като доказателствен материал?

— Не е необходимо госпожо Смит. Възражението се отхвърля. Продължете.

Савана остави папката на масата и се върна при Мати.

— Справедливо ли е да се каже, господин Ставанович, че вие сте много прецизен човек?

Мати се замисли.

— Да, бих го казал.

— Щом е така, справедливо ли е да се каже, че не бихте се съгласил да си сътрудничите с госпожа Вандермиър, ако нейният план не е солиден?

Мати направи леко движение с глава.

— Да.

— И все пак се погрижихте да съчините алиби? Не направихте ли това, за да прикриете обира си в Кранстън през нощта след отвличането?

— Възразявам.

— Приема се.

— Защо — продължи Савана, без да се смути — ви беше необходимо да скърпите толкова подробно алиби, след като планът, по който сте се споразумели с госпожа Вандермиър, е бил толкова солиден?

— Защото жените са лекомислени — отговори Мати, без да прави пауза. — Исках да се гарантирам за всеки случай.

— Искахте да се гарантирате. Да гарантирате себе си. А какво да кажем за нея? Какво беше нейното алиби?

— Не знам. Това беше неин проблем.

— И вие не го проучихте? Един брилянтен крадец като вас не го провери критично? Или — продължи тя по-високо — бяхте загрижен само със себе си, тъй като госпожа Вандермиър фактически не е била нищо повече от една жертва? Не е ли това всичко на всичко една измишльотина, която ви е била необходима, за да спасите кожата си?

— Не, не е.

— Вие сте един много умен човек, господин Ставанович. Истински майстор. Не са много тези хора, които мотат да излязат с история като вашата, особено след като предполагаемата авторка на цялата схема завършва с това, че бива брутално изнасилена. Това имаше ли го в първоначалния план?

— Вече казах, че насилникът беше моят съучастник.

— Вашият съучастник. Къде е този съучастник?

— Не знам.

— Вие не пожелахте той да потвърди вашия разказ?

— Би го направил.

— Но вие не можахте да го намерите.

— Да.

— Защото той е знаел, че е в много тежко положение извън изнасилването…

— Възразявам.

Савана продължи.

— Странна е тази работа със съучастника. Вие винаги работите сам, господин Ставанович. Ако, както твърдите, госпожа Вандермиър е нямала нищо против, защо ви е бил необходим съучастник?

— Просто така беше удобно…

— Защото, когато госпожа Вандермиър беше вързана за краката и ръцете към леглото… — Савана завърши с поглед, който преливаше, от погнуса и който държеше заседателите да видят. — Но аз наистина съм съгласна с вас. За отвличане са необходими двама…

— Възразявам — извика Уудуърд. — Мнението на обвинителката няма място при кръстосания разпит на този свидетел.

Съдията се съгласи.

— Приема се — кимна той.

Савана продължи. Тя проследи цялата му версия сантиметър по сантиметър, подлагайки всяка подробност на съмнение и хвърляйки съмнение навсякъде, където можеше. Когато беше свършила с него, във вторник сутринта, беше отвратена от самодоволната му физиономия и обидена от арогантността му. Можеше само да се надява, че съдебните заседатели са били точно толкова отвратени.

След появата на Мати в ложата защитата изложи своето виждане. Уудуърд произнесе заключителната си реч малко след обяда. Тя беше сравнително кратка и включваше едно обикновено повторно излагане на фактите по начина, по който Уудуърд ги виждаше. Той заяви в заключение, че неговият клиент е защитил сам себе си и че, както се е заклел, не е виновен нито в отвличане, нито в изнасилване. Завърши с твърдението, че, явно, вината му не е доказана.

Савана говори два часа и произнесе една от най-страстните речи в кариерата си. Когато тя завърши, съдията набързо напомни на съдебните заседатели за задълженията им и ги изпрати да се съвещават.

Тези часове на съвещание винаги бяха трудни и за двете страни на всеки процес.

За Савана този път това беше истински ад.