Барбара Делински
Сърце на нощта (11)

11

Бяха решили да бъде един час, но събитията не се развиха според плановете им. Веднага след като влязоха в ресторанта, едно много претенциозно място на Уикъндън стрийт, при тях се довлече някакъв познат на Джеърд. Без да бъде поканен, човекът се настани на един стол и петнадесет минути отидоха в дискусии върху начина, по който се стопанисва пристанът, където двамата имаха стапели.

Едва беше си отишъл, когато мястото му се зае от някакъв адвокат, с когото предната година Савана беше водила семинар върху правата на жертвите на престъпления. Той беше агитирал много усърдно в полза на каузата и сега искаше да съобщи последните си новости. Тъй като не беше груба, Савана не можеше да го отпрати. Тя и Джеърд почти бяха привършили с главното ястие, когато той най-после си отиде.

Джеърд остави вилицата на масата.

— Как намираш храната?

— Не е лоша — каза тя с леко колебание. Лицето й беше мрачно. — А ти?

— Почти не я докоснах. Това трябва да е най-неделикатното нещо, което може да направи някой. Можеш ли да отидеш при някого и да му наложиш присъствието си, когато той вечеря в компания?

— Не. Съжалявам, Джеърд. Опитвах се да измисля начин да се отърва от него.

— Не му ли е минало през ум, че може би искаме да бъдем сами? През всичкото това време жена му беше сама.

— Съжалявам.

Джеърд махна с ръка.

— Не се извинявай. Вината не беше твоя. И моят приятел не беше по-хубав — той погледна часовника си и направи знак на келнерката. — Да се махаме оттук. Можем да пием кафе в болницата.

Но в болницата Савана беше обсадена от цяла тълпа приятели на Уил. Те не бяха на посещение, тъй като Мегън не приемаше никого. Искаха просто да покажат, че са си дали труда. Савана подозираше, че някои от тях бяха дошли само от любопитство. Но каквито и да бяха подбудите им, приятелите на Уил бяха и приятели на баща й, поради което тя трябваше да покаже топло отношение.

Джеърд се опитваше да я разбере. Той знаеше, че независимо от това, с кого Савана разговаря в даден момент, тя не забравяше за присъствието му. Виждаше това в честите погледи, които тя отправяше към него, можеше да го почувства в накланянето на тялото й към неговото.

И все пак той се чувстваше изигран. Беше му направен подарък, когато тя се съгласи да вечерят, след това се появи някой и развали всичко. Останаха само парченца от това, което е можело да бъде.

Като малък подобни неща му се бяха случвали неведнъж. По-големият му брат, Мак, беше много груб и Джеърд беше любимата му жертва. По случай седмия си рожден ден Джеърд беше получил автомобил с дистанционно управление, но в края на деня автомобилът можеше да върви само на заден ход. Часовникът, който беше получил за десетата си Коледа, беше счупен на Нова година. Лъскавият велосипед, който си беше купил на четиринадесет години, много скоро беше издраскан с ключ.

Но Мак беше първороден, фаворизиран син. Старите Сноу бяха сигурни, че слънцето изгрява и залязва с него. Джеърд отрано се беше научил сам да урежда живота си и на първо място да избягва брат си.

Оттогава беше изминало много време, но изглежда някои неща не се бяха променили. Той и сега продължаваше да чувства бремето на старата неудовлетвореност. Знаеше, че регресира и се срамуваше за това, но не можеше да направи нищо, за да потисне това чувство. Не можеше да си спомни да е жадувал за някого или за нещо по начина, по който жадуваше за време със Савана.

Не след дълго той я придружи до вратата. Савана, която мълча през по-голямата част от пътуването, сега се обърна към него:

— Благодаря, Джеърд. Признателна съм ти за всичко, което направи.

Той само кимна.

— Не се ядосвай — прошепна тя.

— Не се ядосвам — каза той. — Само съм отчаян. Винаги ли край теб гъмжи от хора?

Изборът му на думи я накара да се усмихне.

— Провидънс е малък. Трудно може да се случи да отидеш някъде и да не срещнеш някого, когото познаваш.

— Има хора, които много държат да виждат и да бъдат виждани.

— Не съм от тях. Щях да бъда много щастлива, ако не бяхме видели никого. Това беше един от най-дългите ми кратки работни дни.

— Ще можеш да спиш утре.

— Като се познавам — каза тя кисело, — ще стана в седем — тя извади ключовете си от чантата. — Винаги се случва така, че когато съществува възможността да си отспиш, не се възползваш от нея.

Той издърпа ключовете от ръката й.

— Искаш ли да изживеем днешния ден още веднъж?

Тя се усмихна и поклати глава.

— Не си заслужава да се повтаря. В ефир ли си довечера?

— Да.

— Ще слушам.

Чертите на лицето му се отпуснаха.

— Много се радвам — той отвори вратата.

Тя влезе в къщата и изключи алармената система, след което се обърна към него. Едната й ръка беше върху каишката на чантата, другата държеше ключа, който той й беше подал.

— Благодаря — му прошепна.

В продължение на една дълга трепетна минута те се гледаха мълчаливо. След това с видимо усилие Джеърд откъсна погледа си от нея и се върна при колата си.

Изпитвайки невероятно чувство за загуба, Савана стоеше на вратата, докато колата се загуби от погледа й. Тя се беше надявала, че той ще я целуне. По всичко личеше, че той го искаше. Тя беше готова да се закълне, че беше прочела съвсем ясно в очите му желание. Тя самата без съмнение го беше почувствала.

На теория в това нямаше нищо нередно. Тя беше нормална, здрава жена, а Джеърд беше мъж, с когото малцина можеха да се сравнят. Все пак донякъде всичко беше странно.

От една страна, от мъжете, които бяха преминали през живота й в последните няколко години, никой не беше я подлудил до такава степен.

От друга, тя почти не го познаваше.

И от още една друга, тя се страхуваше да не си загуби напълно ума и все пак се стремеше към него. И нещо по-лошо, желанието й растеше всеки път, когато го видеше. Даже сега то бушуваше ниско в стомаха й, един възел от очакващи нетърпеливо нервни окончания и неудовлетворена необходимост, която не си отиваше. Единственото, което трябваше да направи, беше да го извика в ума си чрез някакво заклинание, да чуе гласа му, да си припомни докосването на ръката му и щеше да настъпи спокойствие.

Колкото и да беше уморена, тя подозираше, че ще й бъде ужасно трудно да заспи.

 

 

Гласът му беше нисък и леко дрезгав.

— Здравейте. Аз съм Джеърд Сноу, а вие слушате 95.3 FM, WCIC Провидънс. Сега е дванадесет и четири в студено кънтри, т.е. четири минути след дванадесет. Ако ще пътувате през този уикенд, имам добри новини за вас. През целия неделен ден небето ще бъде ясно, а дневните температури ще се покачат значително — гласът му стана по-плътен. — Казват, че топлите дни и студените нощи способстват за доброто качество на сиропа от кленов сок и вероятно са прави, защото мъзгата си тече — след многозначителна пауза той каза: — Тук в горещата точка за малко кънтри в града, 95.3 FM, WCIC Провидънс, ние преминаваме към Джудз, Уили Нелсън и Сойер Браун, но нека започнем с Били Мейта и Мейкън — гласът му стана още по-плътен. — Джеърд Сноу е тук в сърцето на нощта. Останете наблизо.

Сънят на Савана беше колеблив и стана по-дълбок едва с наближаването на утрото. Тя се почувства като замаяна, когато отвори едното си око и погледна към часовника, след това се отпусна отново върху възглавницата с неудоволствие. Седем часът. Така и очакваше.

След това се чу звънецът на вратата и тя разбра, че не се е събудила сама. Окото й се отвори още повече и се опита да познае кой ли ще е на вратата й в седем часа в събота сутрин, особено тази събота. Беше искала да спи до десет и да си остави само толкова време, колкото да вземе душ и да се облече, преди да отиде да вземе Сузън. Беше искала точно толкова мъничко време, за да може да мисли.

Звънецът се чу отново. Тя слезе от леглото, загъна пеньоара около себе си и слезе бързо долу. Който и да беше посетителят, щеше да му се наложи да даде някакви обяснения.

Когато отдръпна едно ъгълче от щорите, които покриваха страничния прозорец, тя почувства леки трепети на възбуда. На стъпалата до входната врата стоеше Джеърд, който имаше вид, в който никога не беше го виждала. Беше с шорти и мокра риза. Косата му на мокри масури беше залепнала на челото. Лицето му беше червено. Краката му бяха дълги, стройни и мускулести.

Беше бягал. Тя спусна щората и бързо отвори вратата. Гласът й, който не беше успял да се събуди, беше по-плътен от обикновено.

— Какво правиш тук по това време?

Ухилвайки се, той поднесе букет от яркожълти лалета, който измъкна иззад гърба си. Не й беше необходимо да мисли дълго, за да разбере как е научил за рождения й ден — беше виждал шофьорската й книжка. Но фактът, че след като е работил цяла нощ, той й носеше лично цветя, беше по-трогателен, отколкото тя можеше да повярва. Много години бяха преминали, откакто за последен път се сбъдваше нещо, което си беше пожелавала за рождения си ден.

Той поднесе цветята по-близо до нея. Тя обви с две ръце целофана и ги притисна към сърцето си.

— Майка ми се отнасяше с голяма сериозност към рождените дни, но всичко това свърши, когато умря. Не можах да разбера дали татко отминава без внимание рождените дни умишлено, за да не му се налага да си спомня за нея, дали не се страхува, че не ще може да се окаже на същата висота и поради това не се опитва, или дали просто не го е грижа. Сузън и аз винаги се опитваме да направим нещо заедно, но мисля, че аз съм по-сериозната от двете — тя отново погледна цветята. Когато погледът й посрещна отново този на Джеърд, очите й бяха влажни. — Благодаря ти — прошепна тя. Импулсивно обви ръцете си около врата му и се притисна към него силно.

Като прокара пръстите си през косата й, Джеърд повдигна лицето й. Изразът й говореше за това, че вълнението не беше само негово. Не му трябваше да чуе още нещо. Навеждайки главата си, той плени устните й с целувка, която беше не по-малко безкомпромисна, отколкото желанието, което обземаше и двамата.

Никога преди Савана не беше докосвана от по-силен огън. Като че ли се беше затопляла, съхнала и отлежавала в месеците на очакване в засада и сега тя избухна в пламък. Когато Джеърд докосна устните й, дланите й се притиснаха и задвижиха по гърба му. Когато той всмука устната й, тя леко одраска неговата със зъбите си. Когато той изследваше устата й с езика си, нейният се втурваше насреща. Той беше свиреп в глада си, но нежен. Ако беше срещнал и най-слабия звук, издаващ протест, щеше да спре.

Но тя не искаше да спре. Толкова дълго време беше жадувала за такава ласка. Толкова много нощи беше лежала будна, сама и самотна в сърцето на нощта, отнесена от въображението си. Почти мислеше, че фантазира и сега, защото усещането беше толкова хубаво. Чувството на несигурност, което я беше измъчвало, вече беше забравено, заглушено от богатството от чувственост, което той създаваше само с движенията на устата си.

Нежността на ръцете му, когато те държаха главата й, силата на тялото му, когато той се надвесваше над нея, я възбуждаха. Одраскванията на порасналата за една нощ брада, мразовитостта на утринния въздух по лицето му и миризмата на нагорещена кожа на мъж под дрехите му я интригуваха. Тя си спомни режещия звук на гласа му в нощта и потъмняването на сивите точици в сините му очи и почувства, че възбудата му се притиска срещу нея.

Тя се притисна по-плътно. Това движение изтръгна тихо стенание от дълбочината на гръдния му кош. След секунди той стоеше леко отдръпнат назад и като зашеметен търсеше лицето й. След това той целуваше очите и, носа й, скулите й, брадичката й, докато накрая устните му се сляха още веднъж с нейните с изгарящо съскане.

Някак си беше предчувствал, че ще бъде така, знаеше, че след като веднъж целуне Савана, няма да има връщане назад. Можеше да се уплаши от силата на това, което чувстваше, ако въобще беше способен да мисли, но чувството надделя над мисълта. Не съществуваше нищо, освен стихията на момента, огнената стихия, която се пренасяше от една допирна точка към следващата.

След това нещо се противопостави на този пожар, едно неуловимо потреперване в тялото на Савана, едно напомняне за това, къде се намираха, какво носеха върху себе си и студа на ранната сутрин, който ги обгръщаше.

— Ще ме пуснеш ли да вляза? — попита той съвсем близо до лицето й.

Тя улови ръката му и го издърпа след себе си в къщата. В мига, когато вратата се затвори след тях, устните им се срещнаха отново. Двамата дишаха тежко, като от време на време спираха, за да поемат дъх, преди да се слеят в нова целувка, в ново докосване. Цветята на Джеърд приличаха на удължение на ръката на Савана. Тя ги притискаше здраво към гърба му, но ги беше забравила сред пламъците.

Когато този път се отдръпна, той притисна лицето си към нейното и наведе погледа си. Големите му ръце милваха шията й, после се плъзнаха навътре, разтваряйки дрехата й, откривайки бялата нощница под нея. Той се зае с копчетата едно по едно, пръстите му трепереха неуверено в опита му да бъде внимателен. Дишането му се чуваше в неравни въздишки, които отразяваха като ехо тези на Савана.

Когато беше освободил три копчета, той разголи гърдите й. Няколко секунди не направи никакво движение. Ръцете му изглеждаха уплашени от нежната, бяла като слонова кост плът, която беше разкрил. След това с предпазливо, проникнато от чувство на възхищение докосване, той плъзна пръстите си около нежните й закръглени форми.

Тя е хубава, помисли той, не плътски привличаща, но строго оформена като изящно изработена статуя, само че беше жива, реагираща на докосването му.

Милващите му ръце придобиха нова смелост. Той проследи лабиринтите на фигурата й, като прокарваше палеца си върху всяко от двете розови зърна до пълното им втвърдяване. Чуваше ускореното й дишане, чуваше опита й да поеме дълбоко въздух. Този звук имаше още по-силен възбуждащ ефект, след като свободната й ръка с отчаяно усилие хващаше ризата му близо до кръста.

Пожарът се разпространи. Набързо той отстрани пеньоара й и освободи последните копчета от нощницата й. Когато я погледна, тя представляваше пресичаща дъха картина от изящна плът с тънка дантелена сянка между двете бедра.

Той прошепна дрезгаво името й и докато покриваше устните й със своите, ръцете му се плъзнаха надолу по тялото й. Опипа дантелената материя, но огънят, който търсеше, се намираше под нея. Той обхвана това огнище, погали го, пръстите му го погалиха по периферията и леко надникнаха.

Савана извика. Тя отново трепереше, но този път не поради студа. Тялото й го молеше за облекчение.

Като пъхна едната си ръка под коленете й и като обхвана с другата гърба й, Джеърд я вдигна и се понесе нагоре по стълбите. Целувката му сякаш се лееше подобно на стъпките му, извиваше се в ритъма на движението, но все пак поддържаше почти неразривния контакт до момента, когато стигна спалнята й.

Много внимателно я сложи на леглото. Пеньоарът и нощницата се разтвориха. Той не направи опит да измъкне ръцете й от ръкавите. Вместо това набързо премахна дантелената материя. За секунди беше издърпал ризата си над главата и изритал обувките и шортите си. Вече гол, той се сниши над нея.

Първият допир на голите им тела беше като електричество. В огнената диря на този допир той намери място за себе си между разтворените й бедра и се плъзна нагоре. Савана се изви като дъга над леглото, надавайки сподавен вик. Но когато той се опита да се отдръпне, тя обви с краката си бедрата му и го задържа здраво там, където беше.

Тя затвори очите си. Фокусът на нейното битие беше тази част от нея, която се чувстваше толкова пълна. Усещането за нещо ново се превърна в усещане на възбуда, което на свой ред разцъфтя в могъщо желание. Краката й отслабиха хватката си, за да улеснят движенията му. Първите му тласъци бяха бавни и контролирани, едно обгарящо оттегляне и повторно проникване, което я принуди да ламти за още. Воден от собствената си ненаситност, той започна да се движи все по-бързо, нахлуваше още по-дълбоко, докато чу как тя изведнъж задържа дъха си и се отпусна напълно неподвижна и как след това го отпусна в поредица от накъсани въздишки. Този шум съдържаше в себе си всичко — той и един завършващ силен тласък, последван от оргазъм, който разтърси цялото му същество.

Спазмите изглеждаха безкрайни. Когато беше напълно изтощен, той се сниши до нея, като я обгърна с двете си ръце.

В продължение на няколко минути, докато той лежеше със затворени очи в състоянието на бавно гаснеща възбуда, Савана го наблюдаваше. Тялото й все още трептеше неспокойно, все още чувстваше присъствието на Джеърд в себе си, но облакът, който забулваше съзнанието й в огъня на страстта, се беше разсеял. Постепенно изплуваха стари страхове.

Най-накрая той отвори очите си. Когато видя как тя го наблюдава, той докосна нежно лицето й с пръстите си.

— Какво има? — помилва малката гънка между очите й с палец.

— Нали беше прекрасно? — прошепна тя.

Учуден от въпроса й, той почака една минута, преди да попита:

— Шегуваш ли се?

Тя поклати главата си върху възглавницата.

Той обхвана с ръка ухото й.

— Беше невероятно. Не го ли почувства?

— Знаех, че ще свършиш, но…

Той постави пръст пред устните й, след това го отстрани и замести с устните си и всмука една дълбока целувка от нейните.

— А ти?

— Беше необикновено — прошепна тя, леко зашеметена от целувката. — Страхотно. Малко страшничко.

— Исках това от сряда вечер.

— Исках това от по-отдавна — когато срещна учудения му поглед, тя продължи: — Ти ме прелъстяваш непрекъснато с гласа си от две години насам. Как можех да нямам фантазии за това, как би било с теб?

— Затова ли го направи — само за да видиш?

— Знаеш, че не беше така — скара му се тя и той, като помисли малко, разбра, че тя беше права. Привличането помежду им беше непреодолимо. Нито тя, нито той можеха по някакъв начин да контролират случилото се.

— Това май беше извънредно събитие за теб?

Тя се изчерви.

— Много ли личеше?

За първи път от няколко минути Джеърд почувства, че тя не беше много наясно със себе си, когато ставаше дума за секс. Той отмести един дълъг кичур коса от лицето й.

— Не, що се отнася до техниката — целуна връхчето на носа й. — Ако беше малко по-съвършено, щях да загина млад и зелен. Но в началото се страхувах, че може би ти причинявам болка.

Лицето й порозовя.

— Не болка. Не съм сигурна дали мога да опиша чувството.

— Би могла да се опиташ да го опишеш като прекрасно — каза той и през ума на Савана мина мисълта, че може би, само може би, той имаше някои свои страхове.

— Прекрасно, невероятно, приказно, ново… — тя повдигна едната си вежда. — Как се справям?

— Много добре — каза той, като я прегърна и я задържа притисната до себе си дълго в продължение на цяла минута. По-късно минутата се разтегна до няколко, защото допирът на тялото й, притиснато срещу неговото, беше толкова благословен, че той се видя принуден да се опива от него по-дълго. Но колкото повече вкусваше от него, толкова повече растеше и любопитството му и не след дълго той започна да изследва всичките малки заоблености, които я правеха толкова неповторима, а това доведе до ново разгаряне на желанието му.

Този път беше по-бавен и я докосваше по-малко агресивно. Искаше да види ответната й реакция, когато прокарваше пръстите си по гърдите й, когато пробождаше леко с кутрето си пъпа й, когато палецът му се сгушваше в гнездото от кестеняви къдри между краката й. Искаше да следи бавното постепенно избуяване на пожара, искаше да я гледа, когато постига оргазъм. Но собственото му желание го изпревари и много скоро всичко, което осъзнаваше, беше, че ръцете му размачкват задничето й и че насочва бедрата си, преди да експлодира отново.

Този път не само той беше облян в пот. Кожата на Савана също лъщеше. Гледката възхити Джеърд. Когато започна отново да диша нормално, той се подпря на лакът и я погледна. Косата й представляваше истински хаос, нощницата и пеньоарът й бяха безкрайно измачкани под тялото й, очите й бяха затворени, а лицето й пламтеше.

— Ти — каза той, като все още страдаше от липса на достатъчно въздух, но гласът му си беше на мястото си — си ослепително хубава.

Савана не му повярва, но беше много доволна и не му противоречи. Тя отвори едното си око.

— Би трябвало да спиш.

— И сънят ми липсва?

— Мъжете спят след секс.

— Това не се отнася за мен. Натрупвам адреналин, когато изразходвам тестостерон.

Тя не можеше да не се засмее и сграбчи косата му и я задържа в ръката си.

— Но ти не си спал цяла нощ.

— Спах вчера следобед — той докосна шията й, изследва празнината, образувана от повдигнатата й ръка, прокара пръсти по нежното очертание на челюстта й.

Покривайки ръката му със своята, тя я задържа неподвижна срещу гърлото си. И двете й очи бяха отворени, а не можеше да го види достатъчно, не можеше напълно да повярва, че той е реалност, а не фантазия.

— Всеки ден ли бягаш?

Той кимна.

— Терапевтично е. Като аеробиката.

Тя му предложи малка, озадачена усмивка.

— Изглеждаш толкова бодър и уверен в себе си. За какво е тази терапия?

Той вдигна рамене.

— Мисли, характерни за средната възраст. Нещо обикновено.

Тя не можеше да си представи, че той трябваше да избира кариера, което означаваше, че тези негови мисли по-скоро го засягаха лично.

— Откога си разведен?

— Четири години.

— Разкажи ми за нея.

Той се изправи, издърпа възглавницата изпод главата на Савана, обърна я вертикално и прибави към нея още една. След това той се облегна назад, прегърна Савана и я притисна към гърдите си.

— Така — каза той, доволен от позицията.

Тя прокара ръка по контурите на гръдния му кош. Мускулите му бяха солидни, без да са много изпъкнали. Кожата му имаше кафяв оттенък и като фон караше косата му да изглежда почти златна. Той беше мъжествен в най-привлекателния смисъл и тя изведнъж изпита силно собственическо чувство.

— Джеърд?

— Да?

— Разкажи ми.

— Не ти се налага да имаш Елис в леглото си.

Тя наклони главата си срещу ръката му и го погледна.

— Не ми се налага да имам и теб, но те искам, а тя е част от това, което си.

— Тя е част от миналото ми.

— А миналото ти те прави това, което си. Любопитна съм.

Имаше нещо толкова невинно в нейната настойчивост, че той не можеше да бъде сигурен, че ще успее да се пребори с желанието й. Савана току-що беше демонстрирала откритост и привързаност, каквито не беше срещал преди. Беше й задължен.

— Елис беше програмирана жена, рядко явление като личност.

— Като мен.

— Не, Елис беше програмирана. Тя произхожда от семейство на адвокати. Баща й беше адвокат, двамата чичовци, тримата братя. Тя беше решена да бъде адвокат и да ги надмине всичките.

— Наистина ли?

— Като адвокат беше много добра, но мисля, че все още обръща голямо внимание на намерението си да ги надмине. Поиска да се занимава с дела от различен характер — нека други се занимават с общата работа — а тя имаше достатъчно стил и решителност, и стръв, които й позволиха да развие една изключителна практика. Беше се прицелила в Конгреса. Последното нещо, което научих, е, че тя е затегнала редиците на организацията си и че вече се кани да излезе на политическата сцена.

— Както изглежда, тя е винаги много заета. Кога е намерила време да се омъжи?

— Не е намерила.

Савана заразглежда бляскащите светлинки в очите му.

— Но тя се е омъжила за теб?

— А аз съм се оженил за нея. Това беше взаимна грешка и поради това вече не сме женени.

Тя се замисли.

— Не изглеждаш разстроен.

Той направи гримаса, изразяваща безразличие.

— Случаят е приключен.

— Беше ли разстроен тогава?

— Тогава бях облекчен. Присъствието на Елис изтощава.

— Не знаеше ли това, когато се ожени за нея?

— Знаех. Но нещата имаха две страни. По него време се виждах в началото на кариерата си като магнат, който се занимава с недвижими имоти. Елис беше зашеметяваща жена. Тя помагаше толкова добре за моя имидж, както аз за нейния. Но през петте години брак ние бяхме в много голяма степен имидж един за друг, а когато идилията свърши, разбрах, че не искам изобщо да бъда магнат.

— А какво искаше?

— По-незабележими неща. По-лични. Исках да имам деца. Елис не можеше да понесе такава мисъл. Всъщност веднъж забременя, но направи аборт.

— Без да те пита?

— Не беше необходимо. Аз не бях бащата.

След думите му настъпи рязко тишина. Савана потърси в лицето му останки от гняв или болка, но не откри нищо такова. Но пулсът под ръката й се усили и й каза, че въпреки външното си безразличие към смъртта на брака му, Джеърд не беше забравил предателството на жена си.

— Бих родила твоето дете — промълви тя.

Той й се усмихна малко накриво.

— Можеш като нищо да го направиш. Не изтичах дотук със скрито в джоба си гумено изделие. Освен…

— Не, не.

— Как сме с календара?

Тя поклати главата си от едното рамо до другото в жест, който трябваше да се възприеме като горе-долу.

— Не изглеждаш разтревожена — каза той.

Тя и не се чувстваше разтревожена.

— Не бих имала нищо против едно бебе.

— Жена, отдадена на кариерата като теб?

Тя вдигна рамене.

Джеърд почувства внезапно стягане в гърлото си. Изкашля се, за да го отстрани.

— Това би харесало на Де Бар.

— Пол няма думата тук.

— Той е твой шеф.

— Как постъпвам с тялото си — каза тя с изненадваща твърдост, — изобщо не е негова работа.

Джеърд почувства прилив на нежност. Тя беше боец. В този момент нейната кауза му се стори привлекателна. Спомняйки си оскърбителния намек на Антъни Алт, той каза:

— Никога не си била с Пол?

— Не. Аз работя с него. Би било глупаво да обърквам живота си.

— Ако те е възбуждал, не би изглеждало толкова глупаво.

— Може би не. Но той не ме възбужда.

— А другите в офиса? — когато тя го погледна изненадано, с което искаше да каже това пък отде го измисли, той каза: — За мен е обезпокоителна мисълта, че ти си в офис, пълен с мъже.

— Не се срещам с тях и съвсем сигурно е, че не спя с тях. Мисля, че вече установихме факта, че известно време съм живяла целомъдрено.

— Това не означава, че не си била изправена пред изкушения. Спинът изигра много лоша шега на съблазните.

— Не съм била изкушавана. Можеш да ми вярваш. Освен това — тя въздъхна и отново притисна лицето си към гърдите му, — бях много заета за такова нещо.

— Ако това е така, как би се справила с едно бебе?

— Ако имах бебе, щях да променя някои неща.

— Как?

— Щях да мина на частна практика и с намален работен ден. Щях да се преместя в по-голяма къща, да наема гледачка, която да стои с бебето, докато ме няма.

— Обмислила си всичко.

Тя мълча известно време, преди да признае едва чуто:

— Мечтала съм си.

Джеърд беше на мнение, че блянът е много добър, като не се смята, че му липсва един важен елемент.

— А какво ще кажеш за бащата на бебето?

— Не знам.

— Не би ли искала заедно с бебето да имаш й един съпруг?

— Не единствено заради бебето. Ако бащата и аз се обичаме, без друго бихме се оженили. Но аз не изпитвам потребност от брак. Имам много пари.

— Какво общо имат парите с това?

— Ако една неомъжена жена забременее, тя би могла да иска да се ожени заради финансовата обезпеченост. На мен не би ми се наложило да правя това.

— А емоционалната сигурност? Отглеждането на деца е трудна работа. Не би ли ти трябвал някой, с когото да разделяш тежестта?

— Ако този някой и аз не се разбираме, за детето ще бъде по-лошо, отколкото ако бъде отгледано от един родител.

— Не искам детето ми да бъде отгледано от един родител.

— Съмнявам се да съм бременна.

Без никакво предупреждение Джеърд промени позата й в леглото и се надвеси над нея. Въпреки че я държеше много внимателно, изразът на лицето му не търпеше възражение.

— Искам да знам. Ако си, тогава ще се оженим. Не може мое дете да бъде отгледано от един родител, когато може да има двама.

Тя преглътна.

— Съмнявам се да съм бременна.

— Добре, ако си, знаеш какво мисля по въпроса.

— Да.

Той я гледаше втренчено, но малко по малко погледът му ставаше по-отстъпчив.

— Защо имам чувството, че съм загубил този спор?

— Защото се съмнявам да съм бременна и ми се струва много глупаво, че продължаваме този разговор. Срещнали сме се едва преди три дена. Освен това — тя се сепна, — мисля, че лежа върху цветята си.

Той я търкулна и взе цветята. Поемайки ги от него, тя слезе от леглото и тръгна да търси ваза и вода.

Джеърд проследи движението й, полюляването на пеньоара й след нея. След това се изправи в леглото и огледа стаята. Последния път, когато я беше видял, мислите му бяха толкова много заети със Савана, че всичко друго беше отпаднало. Сега искаше да види какво ще му каже стаята.

Тя не беше голяма, въпреки че високият таван създаваше това впечатление. Савана я беше обзавела просто с лека мебел от плетена ракита, тоалетна масичка, фотьойл, ниска масичка с няколко списания върху нея и две нощни шкафчета, разположени от двете страни на двойното легло. Аксесоарите бяха в бледосиньо, а между спираловидните форми на плетената материя и това синьо се чувстваше нещо женско, изразено по лек и непринуден начин. Това, както реши, отразяваше нейния характер. Колкото и външният й вид да издаваше професионалиста в нея, вътрешно тя беше освежаващо женствена.

Той импулсивно протегна ръка към радиото, което се намираше върху нощното шкафче. Музиката се разнесе тихо, една балада, която стоеше високо в класациите за кънтри. Усмихвайки се самодоволно, угаси радиото, слезе от леглото и приближи прозореца, за да види това, което виждаше Савана, когато се събуждаше всяка сутрин. Подпрян на лакът високо върху рамката, се загледа към крановете в далечината.

Савана го намери в това положение. Стъпките й се разколебаха веднага при влизането й, а тя се загледа силно повлияна от великолепието на фигурата му. Той беше истинска мечта за всеки скулптор, един шедьовър с дълги крайници и изящно очертана мускулатура. Това, което виждаше, беше главно гърбът му, едно широко пространство от гладка кожа, на което наклонът на спуснатите му ръце придаваше нещо динамично. Раменете му излъчваха сила, гърбът му се стесняваше в средата на тялото. Трупът завършваше с две стегнати полукълба. Краката му бяха като на атлет, дълги, слаби и силни.

Гледката караше вътрешностите й да се топят. Когато я забеляза, той спусна ръката си и се изправи.

— Тъкмо бях започнал да се чувствам самотен — каза той с дълбок, в голяма степен Джеърд Сноу глас. Направи крачка към нея.

Обърнат с лице, той представляваше даже по-внушителна гледка. Без дрехи изглеждаше по-огромен, по-силно развит. Тялото му беше гладко, върху горната част на гърдите му се виждаше ивица от светлокафяв мъх, но тя бързо се спускаше в тясна линия, която изчезваше в пъпа му. По-надолу цветът ставаше по-тъмен, по-сгъстен, а още по-надолу той беше щедро награден от природата.

Устата на Савана беше напълно пресъхнала. Той взе вазата с цветята от ръцете й и я постави върху нощното шкафче. След това се върна при нея, обгърна лицето й с ръце и я целуна много леко, много нежно. Когато беше получил достатъчно от единия ъгъл, наклони главата си и опита друг и след като беше изследвал и него, със същото лениво любопитство, опита трети.

Когато вдигна главата си и погледна към нея, сивите точици в очите му бяха станали забележимо по-тъмни. Той спусна ръцете си върху раменете й, прошепвайки пресипнало:

— Искам те гола като мен — и свлече пеньоара и нощницата й с по едно движение на всяка ръка.

Отстъпи крачка назад и я огледа. Тя се опита да прикрие гърдите си, но той хвана китките й и й попречи.

— Хубава си.

Тя поклати глава.

— Хубавата е сестра ми. Аз съм умната.

— Ти си хубава и умна — притегляйки я по-близо към себе си, той разтвори дланите й и ги притисна върху гърдите си, задвижи ги в бавни кръгове над зърната си, след това ги насочи по-надолу. Когато те достигнаха слабините му, той затвори пръстите й около ерекцията си. Видя как очите й се разширяват, знаеше какво си мисли. — Ето колко много те желая — каза той тихо и дрезгаво. — Ти вече ме остави без жило. Няма да ти причиня болка.

Савана наведе поглед към ръцете си. Тя ги движеше плавно и ги разтваряше леко при допира с копринената повърхност на главичката, а след това се плъзгаха по ръбчето в основата й. Колкото по-нежно го опипваше, толкова по-твърд ставаше и колкото по-твърд ставаше, толкова по-силно я привличаше.

Треперейки вътрешно, тя приближи още повече. Гледката се скри, когато Джеърд започна да си играе със зърната й. Отдавна вече твърди, сега те наболяваха, отразявайки по този начин буцата, която се беше насъбрала ниско в стомаха й. Тя тихо простена, отпусна назад главата си и затвори очи.

Той я премести и нагласи върху ръба на леглото, застана встрани от нея и покри отворената й уста с неговата. Целувката му беше дълбока и влажна и докато тя цялата трепереше под въздействието й, той разтвори краката й и плъзна единия си пръст, след това и другия в нея.

Тя извика силно името му, но звукът се загуби в неговата уста. Той не бързаше да завърши с целувката си, нито да отстрани пръстите си. Вместо това започна да прави такива чудни неща и с едното, и с другото, че единствените звуци, които тя издаваше, бяха викове на чисто удоволствие. Тя не съзнаваше, че си разтваря краката все повече, нито даже, че повдига коленете си, не съзнаваше, че се вкопчва с всички сили в раменете му така, сякаш от това зависеше животът й. Удоволствието, което той й даряваше, беше толкова живо, че тя не можа да разбере нищо до момента, когато той бързо я дръпна върху себе си и навлезе в нея, при което тя почувства, че се накъсва на милион фрагменти от дива радост.

Когато се опомни, лицето й беше скрито в косата му, ръцете й бяха плътно обвити около врата му, всяка допирна точка на телата им беше мокра от пот, а той дишаше толкова учестено, колкото и тя.

— Господи — пропя той дрезгаво.

Тя избухна в смях.

— Тъкмо възкликвах по същия начин.

След още една минута на бавно регулиране на дишането, той каза:

— Какво правиш с мен!

— Аз? Ти започна всичко — на това място тя се опита да имитира дълбокия му провлачен говор: — Искам те гола като мен.

— Всичко беше много почтено.

— Почтено? Вероятно цяла седмица ще ходя с изкривени крака. Не ставам за това.

— Слава Богу! — той се отпусна назад и се превъртя, изправи се на колене и повдигна Савана по-високо върху леглото. Като хвана чаршафа, който много преди това беше изритан и сега образуваше топка, той се настани до нея, настани я удобно в ръцете си и издърпа чаршафа нависоко. — Мисля — продължи бавно той, — че сега бих искал да поспя.

Савана протърка носа си по гърдите му.

— Лесно ти е на тебе. Не ти предстои да прибираш някого в десет и четиридесет и пет. Ако заспя сега, може и да не се събудя.

— Ще се събудиш.

Тя издаде напевен звук, който съвършено изразяваше собственото му усещане за приятно изтощение.

— Трябваше да се уговориш за дванадесет — промърмори той в косата й.

— М-м-м.

— Обади й се и промени часа.

— Тя ще побеснее, ако я събудя, само за да й кажа, че може да спи до по-късно.

— Говориш така, като че ли се страхуваш от нея.

— Не.

— Не се ли страхуваш?

— Не. Само това е, че тя няма да разбере защо ми трябва повече време за сън.

— Искаш да ми кажеш — изрече той бавно, — че тя самата никога не е бивала изтощена след сутрешен секс?

— Не знам, но не е там работата. Работата е там, че тя не очаква това от мен.

— Защото ти си умната, не хубавата? — почти заспивайки, той направи опит да се засмее. — Посвети я.

Но Савана не можеше да го направи. Сузън се гордееше с това, че е по-силната от двете, когато ставаше дума за сексапил. Колкото и да изпитваше самодоволство в този момент, Савана не искаше да лиши Сузън от това преимущество. Толкова малко бяха другите неща, където сестра й можеше да се чувства уверено…

Дишането на Джеърд стана равномерно. Той скоро заспа. Повлияна от повдигането и спускането на гърдите му, Савана го последва. Когато се събуди, беше почти десет.

— О, не — промълви тя, като с най-голяма бързина се отдръпна от Джеърд и скочи от леглото. Хукна направо към банята, след секунди беше под душа, след минути беше излязла и действаше с хавлията с най-голяма бързина. Беше десет и тридесет, когато вдигна телефона в спалнята и набра номера на Сузън.

Даваше заето.

Джеърд спеше здраво, проснат на стомаха си, като едната му ръка лежеше върху мястото, където трябваше да се намира тя.

Тя отново се опита да намери Сузън. И този път линията беше заета.

Седна на края на леглото. Наблюдаваше го как спи. На фона на женския декор на стаята той изглеждаше много мъжествен и се чувстваше напълно удобно. Не й беше съвсем лесно да повярва, че той присъства, но той продължи да бъде там и образът му не изчезна, когато тя премигна.

Още един опит да намери Сузън. Този път успешен.

— Хей, Суз, обаждам ти се, за да ти кажа, че тръгвам.

Последва пауза, след това едно жалостиво трезво:

— Закъсня.

— Не много, но не исках да те безпокоя. Ще пристигна скоро — тя затвори, преди сестра й да може да каже още нещо. След това погледна Джеърд. Той продължаваше да спи.

Тя не успя да се пребори с желанието си и се наведе над него, за да го целуне: Той не помръдна. За един последен момент тя се полюбува на гледката, която той представляваше. След това стана от леглото, отиде до тоалетната масичка, за да си вземе портмонето и високите обувки, които беше оставила там преди не много време, и с един последен, изпълнен с копнеж поглед, отправен към Джеърд, излезе от стаята.