Барбара Делински
Сърце на нощта (12)

12

Когато Савана пристигна, Сузън не беше сама. Отвори й Диана Уокър, бившата зълва на Сузън, цялата завита в кожено палто.

— Честит рожден ден, скъпа — поздрави я тя, подлагайки едната си, а след това и другата буза на Савана. — Липсваше ни снощи. Партито, беше божествено, нали, мила? — обърна се тя вече към Сузън, която се беше появила зад нея. Без да дочака отговор, се обърна отново към Савана. — Толкова си странна! Непрекъснато работиш. Радвам се, че все пак ще отведеш Сузън за един ден. Беше такава ужасна седмица — през цялото време, докато говореше, тя изучаваше много подробно Савана. — Но ти изглеждаш чудесно, скъпа! Изглежда, че отвличанията ти се отразяват добре.

При по-нормални обстоятелства Савана щеше да реагира на тази толкова оскърбителна забележка. Но вътре в себе си тя чувстваше необикновена лекота и затова прояви снизхождение.

— Една добра почивка през нощта винаги се отразява добре — пристъпвайки покрай Диана, тя прегърна Сузън. — Честит рожден ден, Суз.

Сузън отвърна на прегръдката.

— И на теб.

— Всичко ли е готово за тръгване?

— Трябват ми още две минути, за да се гримирам. Диана ме забави.

Двете минути щяха да бъдат пет и Савана знаеше, че през това време ще трябва да се занимава с Диана. Но тя каза:

— Добре, действай. Искам да се обадя в болницата и да се осведомя за Мегън.

Като се извини, тя отиде в работната стая и позвъни. На телефона в стаята на Мегън се оказа Уил. Гласът му прозвуча уморено.

— Здравей, Уил. Савана е. Как е Мегън?

— Много добре.

— Спа ли снощи?

— Да.

— По-добре ли се чувства?

— Не знам.

— Все още ли говори малко?

— Точно така.

— И ти не можеш да говориш свободно, защото тя слуша. Идва ли психиатърът?

— Няколко пъти.

— Детективите?

— Да.

— Не каза ли този път нещо повече отпреди?

— Не — набързо той продължи с повече оптимизъм. — Тази сутрин гледахме телевизия.

— А! Това е нещо — това положително беше крачка напред в сравнение с изминалия ден. — Мислиш ли, че ще говори с мен?

Оптимизмът се изпари.

— Мисля, че не, Савана. Всъщност, изглежда че тя няма желание да говори, почакай една секунда — той закри с ръка микрофона. В продължение на една минута гласът му беше прекалено заглушен, за да може Савана да различава думите, след малко той продължи. — Задръж.

Савана стискаше здраво слушалката, след малко сърцето й трепна.

— Сави? — беше Мегън, която прозвуча трагично безпомощна, но все пак говореше.

Савана изпита желание да се засмее с пълен глас. Беше чудесно.

— Мег! О, Мег, хубаво е, че чувам гласа ти. Как се чувстваш?

— Съжалявам, Сави — думите й бяха нещо малко повече от измъчен шепот. — Боже, съжалявам…

— Шшш. Няма за какво да се извиняваш.

Последва пауза, след нея същото измъчено мърморене.

— Забърках страхотна каша.

— Шегуваш ли се? Ти беше жертва на отвратително престъпление. Нямаш нищо, нищо, за което да се извиняваш.

Последва още една пауза.

— Ти имаше такива големи надежди във връзка с мен.

— И продължавам да имам. Ще оздравееш, Меги! Ще превъзмогнеш всичко това и ще го оставиш зад себе си. Знам, че това, което казвам, звучи банално, но животът продължава. Ти си боец. Ти се справи с много неща в миналото, ще се справиш и с това.

— Не можеш да го знаеш.

— Никой не може да знае. Никой не знае какво си преживяла, освен този, който е преживял същото. Ще можеш да разговаряш с някои от тези хора, скъпа. Съществуват групи за оказване на помощ…

— Не!

— Те ще ти помогнат.

— Няма да ми помогнат. Ти не знаеш. Ти просто не знаеш… — гласът й се загуби, погълнат от гробна тишина. След това Савана чу първите бавни тихи хълцания.

Но от друга страна, звукът беше прекрасен. До този момент Мегън не можеше да даде воля на болката, която изпитваше. Плачът беше много важен за възстановяването й. Но и не беше лесно да се слуша.

За първи път през този ден почувства бреме върху плещите си.

— Ах, Меги — каза тя, като изпитваше силно желание да бъде там, — всичко е наред. Всичко е наред.

— Аз просто исках… Аз исках… Днес имаш рожден ден.

В очите на Савана заприиждаха сълзи. Това, че Мегън не беше забравила деня след всичко, което я беше сполетяло, я трогна дълбоко.

— Още един рожден ден. Започвам да изпитвам желание те да не идват.

— Трябва да празнуваш, не да си губиш времето, като мислиш за мен.

— Мисленето за теб никога не е загуба на време. Ти си много специален приятел. Винаги ще бъдеш.

Минутата, която последва, беше запълнена с тих плач, след което Мегън каза:

— Аз не те заслужавам.

— Хайде, хайде, вярно е точно обратното. Аз не те заслужавам? — и тя го мислеше. Мегън винаги беше помагала на Савана и сега не беше различно. — Слушай, аз съм у Сузън. Като се облече, ще минем край болницата, за да…

— Не!

— Просто за едно здравей.

— Не!

— Но това ще направи рождения ни ден пълен.

— Боже, не… Кажи на Сузън… Обичам ви и двете…

— Слушай, ще отидем до Бостън, но на връщане може да минем покрай болницата…

— Савана, аз съм — намеси се Уил тревожно. И с глас, отдалечен от слушалката, той каза: — Шшш, добре, скъпа — след това се обърна отново към Савана. — Трябва да вървя — и затвори.

Объркана и много силно разтревожена, Савана остана дълго време с мъртвата слушалка в ръката си, преди да я остави на мястото й.

— Струва ми се, че тя започва да идва на себе си.

Савана се обърна и видя на вратата Диана с вид, който говореше, че е от доста време там.

Савана не изпитваше добри чувства към Диана Уокър. Според нея тя представляваше типичен представител на онези богаташи, които безотговорно пилеят пари. Животът й беше безкрайна поредица от обществени ангажименти и макар че тя участваше с името си в многобройни начинания, единствената й ясна цел беше собственото й разхубавяване. Савана не можеше да я нарече приятелка на Сузън, защото приятелите никога не забиват нож в гърба, а тъкмо така постъпи Диана при раздялата между Сузън и Дърк.

За Савана остана истинска мистерия защо Сузън допускаше тази жена в къщата си, но от друга страна, както можеше да се очаква, Савана не беше в течение на най-последните клюки. Щеше да разпита Сузън по-късно. Междувременно й се налагаше да се занимава с Диана и нейното подслушване.

— Мегън ще бъде в отлично състояние — каза тя и се помоли това да е вярно — тя е силна жена.

— Малко встрани от естествената си среда все пак, не мислиш ли?

— Моля?

— И двете знаем откъде се появи. Без друго се измъчи при приспособяването си към нашия стил на живот, а сега трябваше да й се случи и това.

Цялото предишно снизхождение на Савана се беше изпарило.

— Такава случка би разтърсила всяка една от нас. Забрави факта на отвличането. Била ли си някога изнасилвана, Диана?

Диана повдигна театрално едната си вежда.

— Била съм принуждавана да правя секс против желанието си, така че да, била съм.

— И си била изнасилвана от двама многократно?

— Спомням си една оргия в Пуерто Валарта…

— Не говоря за оргии. Говоря за двама мъже, напълно непознати, които влизат в къщата ти, отвеждат те на някакво мръсно място, което, не си виждала никога преди това, и те изнасилват, без да ти кажат кога това ще свърши и дали ще останеш жива, когато свърши. Преживявала ли си някога това, Диана.

— Не, но бих знаела как да действам, ако това се случи. Една жена никога не е напълно беззащитна, когато става дума за мъж. Даже подчинението може да й спечели точки. И тъкмо за това става дума — точки. Ти ми даваш това, а аз ти давам онова.

— Става дума за ирационални, груби мъже в нашия случай.

— Мъжете са си мъже. Всеки има своята слабост. Всеки мъж може да бъде купен.

— Какво нездраво отношение към света…

Едно облечено в кожа рамо се надигна и спусна в нехайно движение.

— Но реалистично.

— Не. Гарантирам, че ако беше на мястото на Мегън, щеше да бъдеш по същия начин травматизирана.

— Съмнявам се.

Савана мина покрай нея на път да намери Сузън.

— Ако бях злобна, Диана, щях да ти пожелая да ти се случи същото, само за да видиш какво е. Но не съм толкова жестока.

Диана я последва в хола.

— А това е твоята слабост, Савана. Ти си прекалено добра. Липсва ти практичност.

— И слава Богу.

— Ти действително се справяш отлично с работата си. Там не ти трябва лукавство, ти си просто един дисциплиниран технократ. Можеш да бъдеш твърда, защото законът е зад теб.

— Суз! — извика Савана от дъното на стълбището. — Побързай, Суз!

Диана погледна замислено нагоре.

— Сузи е също прекалено мека, но има по-добри успехи. Тя не изискваше достатъчно от Дърк. Оставяше го да се измъкне безнаказано, особено в случая с онази негова секретарка. Но тя си взема поука. Снощи на партито се държеше така, сякаш не дава пет пари за присъстващите мъже и това, разбира се, само засили техния интерес. Даже Дърк я погледна на два пъти. Не знам защо си отиде толкова рано. Беше съвсем леко пийнала.

Със стиснати устни Савана я изгледа продължително.

— Какво правеше Дърк със секретарката си? — заради усилията си да се овладее, тя си спечели един насмешлив поглед от Диана.

— Трябва ли да го изговоря буква по буква? Ти не си чак толкова наивна, Савана, нали така?

— Колко продължи?

— Една-две години. Когато глупачката написа писмо на Сузън, Сузън не можеше повече да си затваря очите — Диана я погледна подозрително. — Ти знаеше за писмото, нали?

Тя не знаеше за писмото, както и за секретарката. Беше чувала за неверността на Дърк, но никога не беше споменавано име или лице. Болеше я за Сузън и за себе си. Не можеше да разбере защо Сузън не й беше казала.

Но тя нямаше намерение да зарадва Диана, като й даде възможност да разбере, че е хвърлила бомба. Затова изрече с леденостуден тон:

— Човек никога не може да се ориентира в тези работи. Даже едно писмо може да бъде плод на фантазия — тя погледна нагоре. — Сузън?

— Готова съм — извика Сузън, появявайки се секунди по-късно, като си слагаше една обица. Беше напълно облечена и гримирана и видът й правеше добро впечатление.

— Не ми е приятно да те засягам по този начин — подхвърли Савана на Диана малко небрежно, — но ние закъсняваме. Имаме резервация за обяд в два часа и още много ангажименти преди това — тя се обърна към Сузън. — Съгласна ли си аз да карам?

— Не. Ще взема ягуара. Едно излизане ще му се отрази добре — тя извади коженото си палто и го наметна на едната си ръка. — Диана — прегърна я леко. — Благодаря ти, че се отби. Скоро ще си поговорим.

— Нали няма да си промениш намеренията за довечера? Ще бъде много интересно.

Но Сузън поклати глава.

— Не мога. Имам други планове.

Телефонът иззвъня.

— Защо не изпратиш Диана? — каза тя на Савана, докато се отправяше към стаята. — Аз ще вдигна телефона и после ще се срещнем отпред — тя вдигна телефона. — Ало?

— Добре ли си?

Сузън затвори очи.

— Сам?

— Беше ядосана.

Очите й изведнъж се отвориха.

— Много бързах. Бързам и сега. Казах ти. Излизаме със Савана за цял ден, а тя е винаги много точна. Сигурно знаеш това. Тъкмо сега тя ме чака пред къщата.

— Къде отивате?

— Бостън.

— И ще правите нещо специално?

С умишлено висок и носов глас тя каза:

— Всички онези лекомислени нещица, които жените обичат да правят.

— Няма защо да бъдеш язвителна.

Тя се върна към естествения си глас.

— Савана чака.

— Искам да те видя довечера.

— Няма да стане — тя потърка влажната си длан по копринената си пола. — Не зная кога ще се върнем и ако не е много късно, ще отида на едно парти.

— Нали ходи на парти снощи. Не се ли изморяваш?

— Шегуваш ли се?

— Не, не се шегувам.

Тя чу, че не се шегуваше. Грубостта му беше едно от тези неща, които го правеха различен. Сега това не я смущаваше, както в началото. Все пак тя каза:

— Е, сигурно се шегуваш. Харесва ми да ходя на такива места. Имам голяма армия от приятели. Приятно ми е да прекарвам времето си с тях.

— Преди или след няколко питиета?

Ръката й стисна силно слушалката. Страшно й се искаше да затвори, но нещо я въздържаше.

— Това е удар под кръста, Сам.

— Само защото съм загрижен за теб.

Тя притисна длан към гърдите си, за да облекчи неприятното усещане за стегнатост.

— Слушай, при мен всичко е наред. Беше ми трудно при Мегън тази седмица и прибави към това впечатлението от гледката, която представляваше, когато я намерихме. Когато се прибрах, бях капнала. Затова си пийнах малко и не бях добре. Съжалявам, че ти беше там и ме видя в такова състояние.

— А аз не съжалявам. Ти преживя много. Не трябваше да бъдеш сама. Беше ми много приятно, че съм, при теб. Беше хубаво.

— Но не и на мен. Чувствах се неудобно. Чувствам се неудобно всеки път, когато си помисля за това. И всеки път, когато ми се обаждаш, си мисля за това. Сами, Савана чака.

— Ако се видим, ще имаш нови поводи за размишление.

— О, Боже, трябва да тръгваме…

— Говоря сериозно.

— Аз също.

— Това не звучи убедително.

— Но мисълта зад звученето е убедителна. Искам да те видя, Сузън.

— Не е проблем. Бива те да нахлуваш като разбойник. Изненадай ме някой път — тя затвори телефона и след това се втурна уплашена към вратата, която водеше към гаража. Телефонът зад нея иззвъня, но тя го остави без внимание и не след дълго звънът му беше заглушен от бученето на ягуара.

С влизането си в колата Савана разказа на Сузън за разговора си с Мегън. Сузън веднага предложи, преди да се отправят на север, да се отбият до Провидънс.

— Познавам те, Савана. Ако не си сигурна, че тя е добре, цял ден ще мислиш за това, а аз не искам да мисли за Мегън цял ден. Това е потискащо.

— Като каза потискащо, трябваше да чуеш теорията на Диана за отвличането. Тя е убедена, че Мегън е можела да се държи по-добре при изнасилването.

— Диана е малоумна.

— Какво правеше тя в твоята къща?

— Не мога да кажа със сигурност. Спомена ми нещо за това, колко съм била студена снощи. Каза, че Малкълм О’Нийл се е интересувал за мен, след като съм си отишла. Вероятно е душела наоколо, за да се докопа до някоя и друга пикантна дреболия, която да му подхвърли. Сигурна съм, че се е опитвала да му се сложи.

— Тя е омъжена.

— Откога това я спира? Ако хвърли око на Малкълм, един венчален пръстен няма да я задържи. А какво по-добро прикритие може да има от ролята на посредник между Малкълм и мен?

— Той интересува ли те?

— Не особено.

— Тогава за какво си й на Диана? Изумена съм, че можеш да понасяш присъствието й след всичко, което е направила.

Сузън не отклоняваше погледа си от пътя.

— Тя просто държеше страната на брат си.

— Като се обяви публично срещу теб като съпредседател при събирането на пари за Спери? Не че някога съм изпитвала симпатии към Джон Спери, от него може да излезе само един много лош сенатор. Но ти вложи много усилия в тази кампания и събра много пари. Много повече от Дърк имаш право да се гордееш от направеното.

— Но това е точно така. Спери щеше да се прояви като отвратително лош сенатор.

— Навремето не мислеше така.

— Може би мислех, но не можех да го призная. Това, което не можеш да разбереш, Сави, е, че понякога хората се движат от нечисти помисли, когато вършат нещо. Ти не вярваш, че тези, които организират кампании за събиране на пари за благотворителни цели, го правят само защото имат добри сърца, нали? Те го правят заради силата и влиянието, които печелят за себе си. Правят го заради рекламата, защото имената им се свързват с каузата. Накрая го правят за престиж.

— Значи затова се залови да организираш парти за Джон Спери? Ти свърши цялата работа, без даже да имаш вяра в този човек? — погледът на Савана беше твърд. — Не мога да приема това.

Сузън я стрелна със студени очи.

— А какво ще кажеш, ако съм го направила, защото не съм имала какво друго да правя?

— Мисля, че го направи, защото просто те бива за такива работи. Известно ли ти е, че съществуват хора, които правят кариера от тези неща? Ти притежаваш умение с пазарна стойност.

— Савана…

— Знам, че съм го казвала, но си заслужава да се повтори.

— Нямам намерение да тръгна да търся работа.

— Не става дума да тръгнеш по улиците и да чукаш по вратите. Говорим за това, да се пуснат леки пипала към няколко големи организации.

— Аха. И какво трябва да направя с няколко думи? Никога не съм работила за заплата.

— Ще се откажеш от безплатната работа. Крайно време е.

— Хайде, Савана! Името ми е свързано с разни институции поради една-единствена причина — аз давам пари. Всеки, който има поне малко ум, знае, че приносът в работа е едно нищо.

— Ти си организирала най-малко една дузина кампании, равни на тази за Спери. За нула време можеш да получиш препоръки.

Сузън изкриви лицето си в гримаса.

— Трябва ли ми да ставам по едно и също време всяка сутрин, да се обличам и да отивам в един и същ офис, където да правя едно и също нещо ден след ден?

— Няма да е точно така и ти го знаеш.

— Не искам да работя.

— Тогава това е положението — каза Савана малко грубичко, но все пак го каза. Можеше само да спомене възможностите, от Сузън зависеше да направи избора си. Тя беше научена от горчив опит, че ако настоява прекалено много, Сузън щеше да отиде в обратната посока. Напрежението помежду им имаше сложен характер, но само на него можеше да се разчита.

Сузън я погледна с крайчеца на окото си.

— Наистина ли имаш резервация за два часа?

— Аха. В Ожурдюи — тя замълча. — Наистина ли имаш планове за довечера?

— Не. Сам ми предложи да излезем, но му казах, че съм на парти.

— О, Суз, би могла да излезеш със Сам.

— Бях против това да бързам да се връщам. Освен това нищо няма да му стане, ако почака.

— Сам не си пада много по такива игрички.

— Не си пада — промърмори Сузън. След това, когато не беше в състояние да издържа повече, тя попита: — С кого се среща той?

— С никого конкретно.

— Но нали трябва да излиза.

— Когато може. Работата му е взискателна. Ти видя какво се случи тази седмица — вечно дежурство, съобщава му се в последния момент за възникналата задача, беше ангажиран с работа почти седемдесет и два часа без прекъсване.

— Тогава той има на разположение за себе си целия уикенд. Не мога да повярвам, че има намерение да го прекара сам.

Савана вдигна рамене.

— Ти отклони предложението му.

— Дали при това положение той няма да хукне и да протегне ръка към някакъв приемлив заместител с рокля?

— Наистина не знам.

Сузън я погледна и това, което видя, не й хареса. Савана, изглеждаше съвсем искрена.

— Ако трябваше да гадаеш, какво би казала?

— Не мога да кажа, че знам, Сузън. Сами и аз сме приятели, но не водя дневник за действията му.

— Занимава ли се със секретарките от офиса?

— Виждала съм го да говори с тях.

— Говорят ли за него след това?

— Не с мен.

— Има ли той славата на сладострастник?

— Сладострастник? — Савана откри, че разговорът става много забавен. — Ако ме питаш дали натиска секретарките в стаите и ги превзема в изправено положение, съмнявам се. Сами е твърде горд за това.

— Какво общо има гордостта тук? Става дума за неподправена животинска страст.

Думите се забиха в ума на Савана и дадоха свобода на картини, изобразяващи тялото на Джеърд и необузданото желание, под чиято власт бяха не преди дълго време, в това имаше гордост. Освен това не се бяха чукали из стаите.

Тя пое развълнувано дъх.

— Сами ми прави впечатление на човек, който би предпочел да вкуси от една жена при уединеността и удобствата на собственото си легло.

— Къде живее той?

— Съвсем наскоро си купи нова къща близо до брега.

— Новите къщи по тези места са скъпи.

— Той не е бедняк.

— Ченгетата не получават много.

— Той харчи парите си разумно.

Това накара Сузън да се замисли и в последвалото мълчание Савана си мислеше за къщи до брега, след това за къщи в града. Отново се сети за Джеърд. Видя го в леглото си, замисли се дали все още спи, дали не трябваше да му остави бележка. Когато беше там, беше обсъдила това със себе си. Но той знаеше, че тя излиза, знаеше къде отива. А освен това какво би написала?

Повече от всичко останало я занимаваше мисълта кога ще го види пак.

— Изглеждаш ми размекната — отбеляза Сузън.

Савана я погледна сепнато, след това обърна глава към прозореца.

— Трябва да е заради този рожден ден плюс всичко останало.

— Ммм.

— И теб ли те смущава?

— Онзи ден си огледах много внимателно шията. Изглеждам остаряла.

— Ако е така, значи това е единственото място по твоето тяло, което изглежда така. В никакъв случай не изглеждаш на повече от двадесет и шест.

— Откъде го измисли това двадесет и шест?

— Всичко под тази цифра е недостатъчно класно.

Сузън се усмихна.

— Това е нов начин на мислене. И не лош, Сави — тя пое бързо дъх. — Защо закъсня тази сутрин?

Сърцето на Савана забърза. Тя наистина искаше да каже истината. Всеки път, когато помислеше за Джеърд, нещо в нея започваше да клокочи. Искаше да го сподели.

Но не го сподели. Тя познаваше Сузън, знаеше как Сузън възприема гласа на Джеърд, знаеше как Сузън възприема себе си по отношение на Савана. Една част от нея не беше напълно сигурна как би постъпила Сузън, ако й кажеше за Джеърд, а тя не искаше да се случи нищо, което да развали деня.

Разбира се, трябваше и да се направи посещение при Мегън.

Савана въздъхна.

— Успах се. Изглежда, че много нещо ми се е струпало на главата.

— Не трябваше да ходиш в офиса вчера. Заслужаваше един ден почивка.

— Не. Ще заслужа почивка, когато опандизя похитителите на Мегън.

— Не опандизя, Сави. Опандизим. Ти не работиш във вакуум. Твоята работа по разследването вече не свърши ли?

— В някои отношения. Но обвинението ще бъде моя работа. И затова искам да следя всичко отблизо.

— Не трябва да водиш обвинението. Случаят те засяга много лично.

— Никой няма да свърши тази работа по-добре от мен.

— А защитата няма ли да създаде неприятности до Бога?

— Аз не съм съдия. Не може да се очаква на всяка цена да бъда безпристрастна.

— Но може да се очаква да бъдеш свръхусърдна.

— Не от мен. Аз познавам правилата. Не бих направила нещо, което да постави в опасност случая. Безпокоят ме само момчетата, които в момента се занимават с тази работа — щатската полиция и ФБР. Понякога те са, които проявяват излишно усърдие и ако това се случи, може да стане така, че важна част от доказателствения материал да бъде обявен за недействителна. Не искам това да стане.

— И така, ти продължаваш да си държиш носа в събитията? Да са открили нещо?

Савана не беше разговаряла с никого от предишния следобед, но беше сигурна, че е трябвало да бъде уведомена в случай, че се открие нещо.

— Мисля — каза тя, — че разчитат много на това Мегън да им каже нещо.

— А тя защо мълчи?

— Много е разстроена.

— Може би това, че се разплака, когато говореше с теб по телефона, е добър знак?

— Господи, толкова се надявам да е така. Заради нея. Тя ще трябва да направи това, преди да е оздравяла. Колкото по-скоро проговори, толкова по-добре.

Но когато няколко минути по-късно пристигнаха в болницата, Уил им каза, че Мегън не е говорила много, след като му подала обратно слушалката и че малко след това е помолила за приспивателно.

Тя не спеше, само седеше неподвижно.

— Здравей, Меги — поздрави тихо Савана.

Очите на Мегън трепнаха, след това се отвориха, но бяха натежали. Сузън се усмихна приветливо.

— Не можем да тръгнем, без да сме те видели. Или сме много силно привързани към теб, или сме глупачки.

Мегън погледна последователно двете сестри, след това затвори очи и прошепна:

— Глупачки сте.

Савана много искаше да беше видяла нещо като усмивка, но нямаше нищо такова.

— Как се чувстваш?

— Уморена.

— Много хора ли влизат при теб?

Тя отвори очи.

— Можеш ли да ги спреш, Сави? Да им кажеш да ме оставят на мира? Непрекъснато идват и идват… И задават въпроси. Толкова съм уморена от въпросите им.

— Но те се опитват да ти помогнат. Те искат да открият хората, които ти направиха това.

Като обърна главата си на другата страна, Мегън отново затвори очи.

— Няма да ги открият.

— Няма да ги открият, ако не получат някаква помощ. Можеш ли да ни кажеш нещичко, Мег? Може би е имало нещо, което си видяла или чула, което за теб е лишено от значение, но е може би важно за нас. На английски ли говореха?

Без да отвори очите си, Мегън кимна.

— Забеляза ли някакви синтактични особености в речта им?

Мегън поклати глава.

— Изглеждаха ли образовани, бяха ли правилно оформени изреченията им?

Мегън повдигна рамене. Савана промени тактиката.

— Имаш ли някаква представа къде са те държали? Може би е имало някакъв шум като от течаща вода или улично движение или някакво тръшкане, удряне като от машини? — когато не получи отговор, тя каза: — Чу ли някой да говори наблизо? Това би могло да ни даде някакво указание.

Сузън се намръщи.

— За Бога, Савана, Мегън е уморена от въпроси. Тя току-що го каза. А ти я засипваш с цял куп.

— Опитвам се да помогна.

— Ти винаги се опитваш да помогнеш, но понякога най-добрият начин да се помогне, е като се отдръпнеш.

— Но времето е важно. Вече загубихме толкова много.

— Ако вече си загубила толкова много — изрече Сузън умишлено бавно, — няма да ти стане нищо, ако загубиш още малко — тя замахна с ръка във въздуха. — Поеми дълбоко въздух, Сави, отпусни се.

— Сузън…

— Шшшт — прошепна Мегън. Двете се обърнаха, за да видят очите й отворени й молещи. — Не спорете.

— Ние винаги спорим — напомни й спокойно Сузън.

— Но не спорете днес.

— Защо днешният ден да прави изключение?

— Имате рожден ден. Трябва да празнувате.

— Ще празнуваме, когато приключим със спора. Отиваме в Бостън.

Савана се наведе близо до Мегън и прошепна заговорнически:

— Ако промъкнем дрехи, ще дойдеш ли с нас? Толкова често си ни помагала, когато сме имали рожден ден. Много ни трябваш.

— Идеята не е лоша — реши Сузън. — Можем да използваме трети човек като буфер. Винаги си изпълнявала тази роля.

Но Мегън клатеше глава.

— Не днес? — попита Савана.

— Не.

— Друг път?

Мегън вдигна рамене.

— Можем да отидем на острова — подхвърли Савана. — Трите, както правехме някога. Бяха чудесни дни, нали, Меги?

— Бяхме млади и невинни — промълви Мегън тъжно.

— Може би вие двете сте били невинни — намеси се Сузън, — но не и аз. Аз престанах да бъда невинна, когато бях на петнадесет години, а това беше преди да сме ходили заедно на острова.

— Все пак би било много приятно да отидем — каза Савана.

— Да.

В очакване те се обърнаха към Мегън, но тя отново изви глава. Те размениха погледи, след това Савана попита тихо:

— Можем ли да ти донесем нещо от Бостън?

Мегън поклати глава.

— Сигурна ли си? — попита Сузън.

Мегън кимна.

Савана хвана ръката й, която лежеше отпуснато върху чаршафа.

— Мога ли да се отбия пак утре?

— Утре си отивам вкъщи — каза Мегън с безжизнен глас.

— Това е прекрасно!

— Чудесна новина!

Мегън не отговори на ентусиазма им.

— В такъв случай ще се видим там — каза Савана. Тя се наведе и целуна Мегън. — Пази се, чуваш ли?

Сузън също я целуна. Уил ги придружи до асансьора.

— С вас е по-общителна, отколкото с всеки друг — каза той. — Понякога се чудя за какво съм тук. Мисля, че само влошавам положението.

Той изглеждаше почти толкова измъчен, колкото след изчезването на Мегън. Савана му съчувстваше.

— Тя премина през голямо изпитание.

— Тя се опитва да не ме забелязва.

— Причината е в естеството на изживяното. Не може да те гледа в очите.

— Но аз й казах сто пъти, че не ме интересува. Казах й, че я обичам не по-малко, не, повече отпреди. Но не иска да слуша.

— Продължавай да й го казваш. Ще го приеме.

— Не. Тя ме наказва. И има право. Аз съм виновен. Ако работеше алармената система…

— Не, Уил — прекъсна го Савана, поглеждайки го в лицето. — Не можеш да знаеш какво щеше или не щеше да се случи, ако системата работеше. Станалото е станало. Няма никакъв смисъл да се агонизира. Мегън те обича. Необходимо й е да знае, че ти ще останеш до нея, независимо от случилото се. Необходимо й е да знае, че настроенията й няма да те отблъснат.

— По-рано тя нямаше такива настроения. Беше най-уравновесената жена на света.

Намеси се Сузън.

— След всичко, което е преживяла, тя има право да бъде тъжна.

— Но тя беше тъжна даже преди отвличането. Безпокоеше се за… разни неща — той махна с ръка. — Ето какво й причиних.

Савана хвана ръката му и я притисна между своите.

— Тя те обича, Уил! Тя те обича. Каквото и да се е случило, ти можеш да го превъзмогнеш. Само не се предавай.

Сузън погледна към ръкавиците от ярешка кожа в ръката си.

— Що се отнася до бизнеса, Уил — тя вдигна очи към него. — Познавам някой, който може да помогне — преди Уил да поклати глава, тя продължи бързо. — Разбирам положението, в което се намираш. Повярвай ми, знам колко ужасно е да бъдеш унижаван пред хората, които познаваш. Но човекът, когото познавам, не работи в Ню Йорк. Попаднах на него покрай моята работа във връзка с една от болниците там и ако не друго, мога да кажа, че той е дискретен. Нека го повикам. Той може да дойде и да говори с теб, да прегледа книгите, да се запознае с цеховете. Би могъл да ти даде необходимия съвет и няма да иска срещу това майка си и баща си.

— Майка си и баща си е много относително.

— Довери ми, се. Ще можеш да си позволиш неговите услуги.

— Откъде знаеш?

— Знам — заяви Сузън убедено.

Савана имаше чувството, че въпросът за заплащането беше най-добре да се отложи.

— Би могъл да говориш с човека, Уил. Когато Меги се върне и двамата се почувствате по-добре, ще можеш да говориш с него и да вземеш решение.

— Това е семеен бизнес. Не искам странични хора да си навират носа в него.

— Ако фалираш — изтъкна Сузън, — може да нямаш никакъв избор. Ти не искаш да фалираш, Уил. Какво ще стане тогава с фамилния бизнес?

Савана смекчи удара.

— Само помисли върху това. Съгласен ли си, Уил?

Макар че беше настроен скептично, той кимна. Савана и Сузън трябваше да бъдат доволни, особено поради това, че асансьорът беше дошъл. С насърчителни усмивки към Уил те се присъединиха към хората в кабината на път за партера.

Когато асансьорът спря, Савана хвана Сузън за ръката.

— Много бърз телефонен разговор. Ще се върна веднага — тя изтича до една телефонна кабина наблизо, затвори вратата след себе си и набра своя собствен номер. Телефонът иззвъня точно десет пъти, преди Джеърд да вдигне слушалката.

В душата на Савана изгря слънце, което докара върху лицето й усмивка на облекчение и удоволствие.

— Не бях сигурна дали ще си там.

— Аз пък не бях сигурен дали трябва да вдигам телефона. Когато той звъня толкова много, реших, че или си ти, в който случай исках да говоря, или някой, на когото страшно много трябваш, в който случай исках да зная кой е.

— Ако не бях аз, за кого щеше да се представиш? — попита тя все още усмихвайки се.

— Човекът, който чисти.

— Но той идва в четвъртък.

— А. Добре, предполагам, че тая седмица има промяна в дните. Къде си?

— На посещение при Мегън в болницата. В момента тръгваме за Бостън — тя направи най-кратката възможна пауза, преди да му отвърне със същия въпрос: — Къде си?

— Ти къде мислиш?

Тя не беше сигурна дали има смелост да мисли, но изглежда нищо не можеше да се направи.

— Все още в леглото?

Той проточи едно лениво:

— Ъммм. Леглото ти ми харесва. Ще имаш ли нещо против, ако остана още малко?

— Не. О, не. Лежи си колкото искаш.

— Това, което искам — продължи той с пресипнал глас, — е да лежа докато се върнеш. Да имаш някаква идея кога ще бъде това?

— Не. Ние малко закъсняхме, а Сузън няма планове за довечера, така че не мога да я оставя сама…

— Ще ви изведа и двете.

— Не е необходимо да…

— Разбира се, че не е, но искам.

— Но аз наистина не знам кога ще се върнем.

— Ще чакам тук, докогато и да е.

— Ъ, може би това не е много добра идея.

— Ти се страхуваш, че ще лапна по сестра ти. Това е лудост, Савана. Наистина ли мислиш, че мога да погледна друга жена след случилото се между нас тази сутрин? Все едно, че съм евнух.

С наведена глава тя мисли дълго върху това, след това каза с много тих глас:

— Гласът ти не е като на евнух. Сузън е влюбена в гласа ти. Тя ще се влюби и в останалото от теб, ако те види.

— Аз няма да марширувам гол в ресторанта.

— Няма да ти се наложи.

Комплиментът го накара да замълчи около минута. След това той каза:

— Тя ти е сестра. Не можеш да ме криеш от нея вечно.

— Знам — тя въздъхна. — Чувствам се виновна.

Той бързо съжали.

— Не се чувствай така. Срещата със Сузън ще почака. Мога да се запозная с нея друг път. Аз само исках да те видя.

Савана се усмихна отново.

— Благодаря ти — тя взе шнура между палеца и показалеца си и започна да го извива. — Джеърд?

— Хммм?

— Тази сутрин беше хубаво.

— Беше, нали?

Тя кимна, след това разбра, че той не би могъл да види кимването й.

— Ти направи моя рожден ден специален.

— Радвам се.

— Мислиш ли, че ще спиш през по-голямата част от деня?

— Не, може би още няколко часа, но тъй като няма да се връщаш тук, ще отида да поработя върху моята лодка. Мога ли да те видя утре?

— Утре имам работа.

— Цял ден?

— Горе-долу. В понеделник започвам процес.

— Интересен?

— Ъхъ. Застрахователна измама чрез палеж — Сузън почука върху стъклената врата и тя вдигна очи към нея. — Трябва да бягам — тя сниши главата си и обгърна микрофона с ръка. Като нямаше възможност да обърне гърба си към Сузън, това беше единственият начин да се почувства по-сигурна. — Благодаря още веднъж за цветята и… и…

— И ознаменуването на рождения ден? — той го каза с толкова невинен глас, че тя трябваше да се разсмее. — Удоволствието беше мое. В буквалния смисъл на думата.

Тя просто хвърчеше.

— Надявам се, че е така.

— Вярвай, че е — той замълча за момент. — Мога ли да ти звъня в офиса утре?

— Централата не работи. Има пряка връзка — тя му каза номера. — Запомни ли го?

— Да. Имай прекрасен ден, скъпа!

— Това вече ми се случи — каза тя, усмихвайки се широко. — Дочуване.