Мария Барет
Неприлично поведение (9)

Осма глава

Беше една вечер в средата на лятото и Хеда тъкмо се бе прибрала вкъщи. През последните няколко седмици работеше по няколко часа дневно с един особено богат, но много труден пациент и тази вечер също бе стояла до късно с него. Минаваше девет, когато тя влезе в къщата, и единственото, от което се нуждаеше, бе продължителна гореща вана, по-силно питие и вечерята, която Джейк приготвяше в момента в кухнята. Не желаеше никакъв допълнителен стрес. Когато се качи на горния етаж, на път за банята с чаша скоч в ръка, забеляза, че вратата на стаята на Теа е леко открехната и реши да надникне и да я поздрави. Бяха се разминали на стълбите и си бяха разменили няколко кратки реплики, докато пиеха кафе сутринта, но това бе всичко. Хеда реши, че няма да е зле да поприказва с дъщеря си. Можеше да я попита дали е прегледала брошурите за университета, които Хеда бе разхвърляла из цялата къща.

Застана на вратата, надникна и видя Теа да седи на пода само по бельо — прозрачен черен сутиен и бикини — и да суши гъстата си, лъскава и сега кестенява на цвят коса.

— Здравей.

Теа се завъртя и изключи сешоара.

— Здравей, мамо.

Хеда се хвана за рамката на вратата. Мамо? Мамо?! Това пък откъде се взе? Усети как настръхва.

— Влизай. Тъкмо се приготвям да излизам.

— Да излизаш? Вече е девет и половина.

— Знам. Ще ходим с Кора в един клуб. Не е желателно да отидем прекалено рано — Теа се пресегна и освободи място върху леглото си. — Ще седнеш ли?

— О, не, благодаря, тръгнала съм към банята — Хеда гледаше как Теа оформи косата си, умело подви краищата с четката и после я напръска с лак. — Косата ти изглежда много добре. Кога я боядиса?

— Преди цяла вечност.

— Наистина ли? — изненада се Хеда. Наистина ли бе проявила такава липса на наблюдателност, че да не забележи, че дъщеря й си е боядисала косата?

— Да, Кора я боядиса. Показа ми и как да я изсушавам, така че прическата да подхожда на лицето ми — Теа вдигна ръце и прокара пръсти през косата си, при което Хеда не се сдържа и ахна. Теа проследи погледа й, който бе прикован върху татуировката с червено-черна змия на ръката й над лакътя, и каза: — Не се тревожи. Временна е. Може да се измие. Не съм достатъчно смела, за да си направя истинска — тя вдигна ръката си още малко, за да я погледне в огледалото. — Страхотна е, нали?

Хеда преглътна и се насили да се усмихне.

— Да, страхотна — „спокойно — каза си тя, — дръж се спокойно.“ — Доста си отслабнала — продължи. — Така изглеждаш много добре.

— Благодаря — Теа се изправи и Хеда си помисли: „Божичко, какво тяло!“ Теа винаги бе имала няколко килограма в повече и бе изглеждала закръглена и пухкава. Сега пухкавостта бе изчезнала. Закръглената фигура се бе превърнала в тяло с изкусителни извивки. Кожата й бе по младежки гладка, стегната, без изпъкнали вени. Нямаше отпуснати мускули, нито грозно стърчащи кости.

Хеда се улови, че гледа гърдите й и Теа също усети погледа й. Изчерви се и каза:

— Като родих, доста се уголемиха.

Хеда се усмихна насилено.

— Чудесно.

— Искаше ли да говорим за нещо конкретно? — попита Теа. — Просто трябва да тръгвам след десетина минути и…

Хеда се почувства стара. Винаги се бе гордяла, че изглежда и се чувства по-млада от възрастта си, но тази вечер усети всичките си години и дори повече. Поизправи гърба си и глътна корема си.

— Всъщност не исках нещо конкретно, просто реших да се отбия за едно здрасти — отвърна тя.

— Благодаря — Теа взе полата си, съвсем къса и тясна, от избелял дънков плат, облече я и с лекота вдигна ципа. Седна на леглото и взе чифт мрежести чорапогащи. — Защо не надникнеш да видиш внука си? — добави Теа. — Прилича на ангелче, когато спи.

Внук. Хеда предпочиташе да го нарича просто Том или бебето на Теа, но не и внук.

— Да, ще го видя, след като се изкъпя.

След чорапогащника Теа си обу чифт черни боти с дебели подметки и накрая пак един от старите пуловери на Джейк, но този изглеждаше невероятно върху нея. Беше тънко черно памучно поло и прилягаше плътно по тялото й по много предизвикателен, макар и неосъзнат от Теа начин. Хеда усети, че отново й е трудно да преглъща и насилено се усмихна. Теа си сложи червило — малиново розов цвят, и закопча големи сребърни обици на ушите си, които така и си бяха останали непробити.

— Значи все пак намери цвят, който да ти отива?

— Кое? А, червилото ли? Харесва ли ти?

Хеда би предпочела нещо не толкова очевидно секси, нещо по-приглушено, но само кимна и продължи да гледа Теа, която пъхна червилото и четката за коса в малката си черна лъскава чантичка в стил от 60-те, която изглеждаше смътно позната.

— Така. Готова съм.

— Чудесно — в гласа на Хеда нямаше никакъв ентусиазъм. — В какъв клуб ще ходите? — попита тя и се дръпна встрани, за да може Теа да мине.

— Не знам точно. Ще бъдем с приятеля на Кора. Знам само, че е в Сохо.

— Сохо? Може би е някакъв джаз клуб.

Теа се обърна и изгледа Хеда много странно. Хеда се почувства, сякаш току-що е пристигнала от друга планета. После лицето на Теа се отпусна и тя сви рамене и тръгна по стълбите.

— Съмнявам се да е такъв, мамо — каза тя, докато слизаше надолу. — По-вероятно е да има стриптийзьорки, отколкото саксофонисти.

— Стрип…

Входната врата се затвори и Хеда остана като вцепенена на площадката. Сега осъзна защо чантичката й се бе сторила позната. Беше нейна.

— Стриптийзьорки? — извика Хеда, като хукна надолу по стъпалата. — Стриптийзьорки! — тя нахлу в кухнята, където Джейк седеше и четеше вестник. — Какво, по дяволите, става, Джейк? Тя отива в някакъв стриптийз клуб!

Джейк надникна над вестника.

— Така ли? — зашумоля с вестника, за да оправи страниците, после пак се зачете.

— Джейк! — изкрещя Хеда ядосано. — На теб говоря!

— Не, не ми говориш — заяви той и спокойно сгъна вестника си. — Крещиш ми и така ще събудиш бебето.

— Майната му на бебето! — сопна му се тя. — Какво, по дяволите, става с това момиче? Боядисана коса, татуировки, мрежести чорапогащи, черно бельо, миниполи и стриптийз клубове! За Бога, Джейк! Защо не си ми казал, че нещата са излезли толкова много извън контрол?

— Защото не са, Хеда. Всичко си е съвсем нормално.

— Нормално? Тази проклета приятелка Кара…

— Кора — поправи я Джейк.

— Кора! Тя е виновна за всичко…

Джейк се изправи. Приближи се до Хеда, внимателно постави длани върху раменете й и леко я побутна да седне на стола.

— Седни, а аз ще ти донеса нещо за пиене.

Хеда понечи да протестира, но Джейк й направи знак с ръка да мълчи и й наля доста щедра доза уиски в една чаша. Подаде й я и каза:

— Така. Искаш да поговорим за Теа ли?

Хеда кимна. Отпи голяма глътка от уискито си и потрепери, защото усети парването му в стомаха си. Изчака няколко минути, въртейки леко кехлибарената течност в чашата, после попита:

— Защо, Джейк? Защо позволи нещата да стигнат дотук?

— За Теа ли говорим или за нас двамата?

Хеда се стресна. Погледна Джейк, осъзнавайки, че в някой момент ще трябва да поговорят и за отношенията помежду им, но реши, че в момента няма сили за това.

— За Теа — отвърна тя. — Защо си позволил това приятелство с Кора да доведе дотук?

— Ами, първо, не виждам докъде толкова е довело и, второ, мисля, че приятелството с Кора е полезно за Теа, мисля, че й помага.

— Полезно? Помага й? В какъв смисъл?

— Защото Кора е силна и уверена и може да научи Теа на някои неща за живота, ето защо.

Хеда размаха отчаяно ръце.

— Знаеш ли, Джейк, започвам да си мисля, че ти наистина си превъртял! Кора да научи Теа на нещо? Сигурно се шегуваш!

— Не, Хеда, за съжаление не се шегувам.

— Но…

— Ако изчакаш минута — прекъсна я Джейк, — ще ти обясня защо — той се изправи, отиде до шкафа и си наля уиски, после се върна до масата и задържа чашата в дланите си известно време.

— Добре, изчаках те — подкани го Хеда. — Казвай обяснението си.

— Хеда, и двамата знаем, че Теа е много умна, получила е добро образование и ние сме я научили на всичко, което можем. Има богата култура, може да различи алт от сопрано и да спори на философски теми, но си няма и най-малка представа от реалния живот. Изпратихме я в Оксфорд и все едно я пуснахме в някаква дълбока река, без да сме й показали как да се задържи над водата, камо ли да сме я научили да плува.

— Какво се, опитваш да кажеш? Че тя трябва да знае всичко за стриптийз клубовете и татуировките и да изглежда като проститутка, когато излиза! За Бога, Джейк, тя вече допусна достатъчно сериозна грешка, нямаме нужда от още някоя! Да вземе да ни тупне още едно бебе или да стане наркоманка!

— Нали точно това ти обяснявам! Кора няма да й позволи да допусне такава грешка, защото самата Кора знае как да се предпазва от подобни ситуации. Теа трябва да се научи на това, трябва да открие себе си, да реши какво харесва, кои са силните й страни. Досега е прекарала живота си, опитвайки се да ни угоди, да се съобразява с изискванията ни, да спазва ограниченията…

— Не, чакай малко, Джейк! Това не е трудно. Винаги сме я насърчавали да се развива свободно, винаги сме били либерални, оставяли сме я сама да открива…

— Така ли? Или използвахме това като извинение да я оставяме да се оправя сама? Бяхме прекалено погълнати от самите себе си, Хеда, това е истината. Тя просто е искала да бъде с майка си и баща си и е правела точно обратното на всички други тийнейджъри — полагала е всички усилия, за да ни зарадва. Всичкото това чистене и готвене, домошарството й, нещата, които ние двамата с теб не желаехме да свършим — Джейк поклати глава. Допи уискито си и се изправи да си сипе още. — Да ти долея ли?

Хеда погледна чашата си.

— Май ще имам нужда.

Той донесе бутилката на масата и наля и на двамата. После седна, отпи от чашата си и изведнъж отпусна глава в дланите си.

— Горката Теа — промълви той горчиво. — Знаеш ли какво ме попита преди няколко седмици ей така, съвсем неочаквано? Попита ме дали може да ме нарича татко. Каза ми: „Джейк, може ли да те наричам татко?“

Хеда не отвърна нищо.

— Разбира се, отговорих й аз, ако искаш — Джейк погледна Хеда. — Знаеш ли какво ми каза тогава? Каза: „Винаги съм го искала.“ Просто така, без гняв или угризения, съвсем просто: „Винаги съм го искала.“

Хеда се протегна и докосна ръката на Джейк.

— Нима сме объркали всичко? — попита тя. Последва мълчание, после Джейк каза:

— Не знам — той дръпна ръката си от нейната и хвана чашата си. — Не толкова, че сме правили нещата погрешно, по-скоро, че не сме правили нищо. И всичко това се е стоварило върху плещите на Теа.

Хеда се изправи объркана и смутена. Чувстваше се, сякаш двамата с Джейк говорят на различни езици.

— И това значи, че сега не трябва да й се месим — добави той спокойно, — а просто да я оставим да живее живота си, съгласна ли си с мен?

Джейк се взираше в жена си, удивен от пълната липса на състрадание от нейна страна.

— Не само да не се месим, а и да запазим спокойствие — той спря и си пое дълбоко дъх. — Виж, мисля, че Теа никога няма да стане като теб, Хеда, никога няма да мисли по същия начин, нито ще се стреми към същите цели. Ще бъде съвсем различна, но може би точно това е хубавото, а? Нали винаги сме искали да имаме силно, уверено и интелигентно дете, което знае как да се справя само?

Хеда повдигна едната си вежда. Джейк явно си мислеше, че знае всички отговори.

— Боже Господи, Джейк! — възкликна тя. — А уж аз съм психотерапевтът в семейството! — остави третата си чаша уиски недокосната и тръгна към банята.

 

 

Кора чакаше Теа на края на „Парк Роуд“, както се бяха уговорили.

— Изглеждаш страхотно — каза Кора, хвана Теа под ръка и двете тръгнаха към станцията на метрото. — Полата ти е направо скандална!

Теа се засмя. Кора бе специалист по мимиките и възклицанията.

— И ти не изглеждаш зле — отбеляза Теа.

— О! — Кора я сръга в ребрата. — Нещо ми се подмазваш, а?

Двете продължиха мълчаливо към метрото, купиха си билети и тръгнаха към пероните. Теа наблюдаваше Кора внимателно. Тя застана пред картата с линиите на метрото, откри мястото, до което трябваше да стигнат, после проследи маршрута с пръст й каза:

— Трябва да стигнем до „Финсбъри Парк“ и там да вземем — поколеба се, повтори си прочетеното наум и продължи: — линията „Пикадили“, нали?

Теа кимна и прикри гордостта си от очевидните успехи на Кора.

— После? — само попита тя.

— Оттам е на осем спирки. Трябва да слезем на площад „Лестър“ и можем да стигнем пеша.

Теа я потупа по гърба. Кора не бе запомнила нещата наизуст, беше прочела сама всичко от картата.

— Браво! — Теа не искаше да притеснява Кора с повече коментари и похвали, затова я подкани: — Хайде да тръгваме — двете се отправиха към ескалатора и слязоха на перона точно когато пристигаше влакът. След минута те вече седяха една до друга и гледаха отраженията си в отсрещния прозорец. Кора извади пакетче ментови бонбони и предложи на Теа. Тя си взе един, лапна го и попита: — Значи къде точно отиваме?

Кора бръкна в чантата си, изработена от розов найлон в ретро стил, и извади някакво листче.

— Някакъв клуб, не знам какъв, може да е някоя дупка, обаче Юърт са го взели за бодигард там и ни е поканил да го видим. Каза, че може да ни почерпи по няколко питиета.

Тя й подаде листчето и когато Теа го погледна, осъзна, че Кора не бе успяла да го разчете заради ужасния почерк.

— Пише… — Теа изглеждаше озадачена. — Бар „Перушинките“ — тя погледна Кора. — Не звучи обещаващо.

— Обещаващо! — Кора грабна листчето от ръката й и се взря в написаното, после смачка хартията на топка. — Копеле! — извика тя. — Гадното копеле! Обещаващо! Теа, това е някой тъп стриптийз бар!

— Стриптийз бар! Искаш да кажеш…

— Да! Със стриптийзьорки! Копеле такова! Как можа да ми погоди този номер! Направо се е изгаврил, точно това е направил, уж било някакъв клуб в Уест Енд, а през цялото време си е знаел, че това е една мръсна дупка, от тези, за които пишат в криминалните хроники на вестниците. Божичко! Ще го убия, точно така, ще го убия! Да ме прави на глупачка! — Кора скочи на крака и се взря в картата с линиите на метрото на стената срещу тях. — Изобщо няма да ходим — реши тя. — Няма да те водя в някакъв мръснишки бар, където…

— Кора, успокой се! — прекъсна я Теа, като хвана ръката й и я дръпна леко да седне на мястото си. — Всички ни гледат. Хайде, не може да е чак толкова зле, предполагам, че…

— Ти някога ходила ли си в Сохо, Теа?

— Не, но…

— Е, тогава чуй какво ти казвам. Ще е много по-лошо, отколкото предполагаш, много по-лошо! — Кора поклати глава. — По дяволите! Издокарали сме се за излизане, петък вечер е, а няма къде да отидем! Супер! Ще си умра от яд, каква тъпачка съм!

— Ами тогава все пак да отидем — каза Теа изведнъж. — Какво толкова ще ни стане? Голяма работа, няколко голи жени. Нали се виждаме всеки ден в огледалото, те няма да са по-различни.

Напълно озадачена, Кора се обърна към Теа:

— Знаеш ли какво? Ти си много странен човек. Точно така! Адски странен! Нищо не разбираш!

Теа поклати глава:

— Какво толкова?

Кора я изгледа продължително и присви очи.

— Наистина ли искаш да отидем, Теа? Сигурна ли си? И няма да бъдеш шокирана или отвратена?

— Вероятно. Така и така сме се облекли за излизане, защо да не отидем да пийнем по някое питие?

— Осъзнаваш, че Юърт ни е погодил номер и се опитва да се избъзика с нас, нали?

— И какво? Хайде да отидем и да се преструваме, че не ни е за пръв път. Така ще му натрием носа.

Кора огледа Теа от главата до петите, сякаш не можеше да повярва на думите й.

— И смяташ, че можеш да се справиш? Все пак ще е доста гадно, ще има стриптийзьорки, може би дори ще се чукат на сцената, отвсякъде ще подвикват и ще се хилят мръснишки. Сигурна ли си, че ще го издържиш?

Теа не бе сигурна, но бе научила от Кора поне едно нещо: че ако не опиташ, никога няма да разбереш можеш ли нещо или не.

— Да опитаме. Напук на Юърт.

Най-после Кора се усмихна.

— Добре тогава — тя стисна леко ръката на Теа. — Просто напук на Юърт.

 

 

Това, което видяха, когато най-накрая откриха клуба, бе изненада и за двете. Разбира се, Теа никога не бе попадала в подобно заведение и не бе ходила в Сохо до този момент, но Кора бе очаквала нещо мрачно, мърляво и неприятно, така че блестящите тесни стъпала, стените, облицовани с червено кадифе и лампи в стил „арт нуво“, слабо осветеното, интимно и леко задимено помещение бяха в рязък контраст с очакванията й.

Срещнаха Юърт още на вратата и той ги придружи вътре. Теа бе изчакала за момент край плакатите във фоайето, докато Кора даде на Юърт да се разбере, че ги е поканил в такова заведение. Плакатите рекламираха изпълнението на Черил — хищницата, която се опитваше да изглежда съблазнително в оскъден костюм от змийска кожа и с някаква доста безжизнена змия в ръцете. Това подсказа на Теа какво да очаква.

Самият клуб бе всичко, за което собственикът му Мани — син на испански емигранти, нисък, дебел и оплешивяващ — някога си бе мечтал. Беше пълно олицетворение на кича: кадифе по стените, огледала в златни рамки, бар, облицован в капитониран розов сатен, и декоративни сърца навсякъде — златни, пурпурни, розови, кадифени, сатенени, копринени, пухкави. Клубът се посещаваше основно от „градски бизнесмени“ или — както Мани обичаше да ги нарича — „отбрана клиентела“. Въпреки това, за Кора то си беше стриптийз бар и никакви украси не можеха да го променят. След като огледа всичко, тя най-после се обърна към сцената точно когато се появи Черил със змията си. Змията изглеждаше, сякаш е мъртва от известно време, но без да обръща внимание на това, Черил започна неприличното си кълчене.

— Божичко! — възкликна Кора, когато Юърт се отдалечи към бара. — Това е направо отвратително!

Теа не каза нищо, само гледаше. Представлението всъщност не бе отвратително, по-скоро бе отчайващо, но публиката не го забелязваше. Имаше голяма мъжка компания — млади мъже в костюми, и докато Черил продължаваше с изпълнението си, те не спряха да възклицават одобрително и да пъхат петачки и десетачки и дори една банкнота от двайсет лири в дългите й черни ботуши, които бяха единственото нещо по тялото й, с изключение на миниатюрните бикини от змийска кожа.

— Харесва ли ви? — попита ухилен Юърт, когато донесе питиетата им.

— Странно е — каза Теа. — А змията ми харесва повече от жената.

Юърт се разсмя. Теа се усмихна, после извърна глава настрани. Той изобщо не й допадаше — а и как, когато знаеше, че той редовно си изкарва яда върху лицето на Кора. Все пак можеше да разбере защо Кора го харесва. Беше привлекателен с мускулестото си тяло и силното мъжествено излъчване, което много жени намираха за неустоимо.

— Май на приятелката ти тук доста й харесва, Кора — провикна се Юърт. — Обзалагам се, че си пада по такива работи.

— Я си затваряй устата, Юърт! — сопна му се Кора.

За частица от секундата Юърт успя да се извърти към Кора и да сграбчи китката й.

— Какво каза? — изръмжа той.

В очите на Кора проблесна паника, но лицето й остана невъзмутимо. Теа задържа дъх за момент, чувствайки се напълно безпомощна, после каза:

— Може би си прав — тя се протегна и докосна Юърт, като прокара пръст по стегнатите мускули на ръката му. Той пусна Кора и я погледна. — Наистина ми харесва — продължи тя. — А мъжете се побъркват, като гледат, нали?

Юърт се усмихна. Внезапният му изблик на насилие също така внезапно се бе изпарил.

— Така е. Господин Родригес, шефът, се хвали, че идват доста бизнесмени, така де, да си изпуснат парата, особено в петък вечер, има и ергенски партита или пък купони по специални поводи. Имат пари за харчене.

— Само Черил ли има представления тук?

— Не, сменят се всяка седмица. Защо, хареса ли я?

Теа се усмихна.

— О, моля те! Нали ти казах, змията повече ми хареса.

Юърт докосна бедрото й под масата.

— Обзалагам се, че е така.

Теа отдръпна леко крака си, отпи от чашата си и се изправи.

— Трябва да отида до тоалетната — заяви тя. — А и на вас двамата няма да ви дойде зле малко уединение.

— Ами я по-добре…

— Да — съгласи се бързо Кора. — Никак няма да ни е зле.

— Искаш ли да ти покажа къде са тоалетните? — предложи с надежда Юърт.

— Не, благодаря. Сама ще се оправя — и преди Юърт да успее да я спре, Теа изчезна между масите, без да обръща внимание на подвикванията на мъжете наоколо. Откри дамската тоалетна зад сцената, но тя се оказа задръстена от боклуци и кашони, без осветление и очевидно нефункционираща.

— О!

Теа стоеше пред вратата, чудейки се дали да влезе, когато чу възклицанието и рязко се обърна. Зад гърба й стоеше Черил със змията си, все още само по ботуши и бикини. Цялото й тяло бе осеяно с капчици пот.

— Проклетата змия тежи поне един тон — оплака се тя и пусна змията на пода. Чу се тежко тупване и Теа отстъпи крачка назад. — Не се притеснявай, не е жива. Проклетата твар си смени кожата преди няколко месеца и аз я взех и дадох да я напълнят — тя се обърна и отключи вратата зад себе си. — Много по-евтино ми излиза така, казвам ти, гадината беше на път да ми изяде и ушите. Хайде… — тя отвори вратата. — Тази тоалетна не работи, между другото. Има нужда от ремонт, но така и не се намериха пари. Оправиха само мъжката. Има си хас! — сви рамене. — Съжалявам, реших, че е по-добре да ти кажа.

— Ясно, благодаря. А да знаете къде бих могла да открия тоалетна все пак? Много ми трябва.

Черил отново сви рамене. Огледа Теа за момент, после бързо взе решение и каза:

— Аз имам собствена тоалетна до гримьорната. Можеш да използваш нея, ако искаш. Но не казвай на никого, не искам да ми се заточи опашка в гримьорната.

— Не, разбира се. Благодаря.

Черил се наведе, метна змията на рамо и влезе в гримьорната.

— Всъщност тук не идват много жени, затова собственикът не си мърда пръста да оправи тоалетната. Приятелка на Юърт ли си?

— Нещо такова. Всъщност не аз, а приятелката ми Кора му е гадже.

— Горката глупачка — Черил стовари змията на стола и се наведе да разкопчае циповете на ботушите си. — Влизай — каза тя, докато внимателно вадеше банкнотите от ботушите си и ги подреждаше на купчинка. После разтри ходилата си и кимна към сивата врата в дъното на гримьорната. — Ей там е.

Теа влезе в тоалетната, приключи възможно най-бързо и изми ръцете си. Когато излезе, Черил мажеше с крем лицето, врата и гърдите си.

— Докъде се гримираш? — попита Теа.

— Ами цялата всъщност. После е ужас, докато го сваля — Черил спря с мазането и взе една салфетка. — Седни, ако искаш.

— Не, няма нужда, благодаря — Теа я гледаше очарована. — Може ли да ти задам няколко въпроса?

— Ами в свободна страна живеем, можеш да питаш. Друг е въпросът дали ще ти отговоря — Черил умело боравеше с крема и салфетките и естественият тен на кожата й започна постепенно да се показва. Кожата й бе съвсем бледа и леко повехнала, със сивкав оттенък, който осветлението в гримьорната още повече подсилваше. Зърната на гърдите й бяха загрубели.

— Откога си стриптийзьорка?

— Не знам. Чакай да помисля — от около пет години — Черил започна да почиства фон дьо тена от дупето си, което — Теа не би могла да отрече — бе съвсем стегнато и добре оформено.

— Как си осигуряваш ангажиментите?

— Имам си агент, той се грижи за всичко. Отговаря да не попадам в долнопробни заведения и уточнява хонорарите. Колкото повече ми платят на мен, толкова повече ще получи и той — Черил спря и погледна Теа за момент.

— Защо, искаш да пробваш ли?

Теа се изчерви.

— О, не, аз… — тя скри лице в дланите си и Черил се разсмя.

— Не, нямаш достатъчно кураж. А без кураж не може, казвам ти. Някои от мъжете са си истински изроди и трябва да умееш да се справяш с тях.

— Доста пари ли изкара тази вечер?

— О, я си гледай работата!

Теа пак се изчерви.

— Извинявай, питам просто от любопитство, това е. Доста се отплесват с банкнотите, нали?

— Да, доста — Черил изтърка остатъка от крема и затвори бурканчето. После се омота с една голяма хавлия и започна да се облича. Навлече широко сиво долнище от анцуг и бели маратонки и добави: — Всички са по малко откачили, това е истината — после облече една синя фланела през глава и оправи с пръсти прическата си. — Ако толкова те интересува, получавам към сто и четирийсет-сто и петдесет.

— Какво? Само за едно представление ли?

Черил завърза шал на врата си, погледна се в огледалото и се обърна към Теа. Взе пакет цигари от тоалетката си и си запали една.

— Да, само за едно — после повдигна вежди и измърмори: — Но аз сама си ги изкарвам. Сама съм си ги заслужила и агентът ми не получава нищо от тях.

— Очевидно.

Черил бе готова да си тръгва. Постави змията в един спортен сак, като я нави внимателно, за да не се повреди, и закопча ципа на сака. Сгъна останалите части от костюма си и ботушите и ги прибра в друга чанта заедно с гримовете и крема.

— Трябва да тръгвам. Майка ми гледа детето ми и не искам да закъснявам.

Теа погледна часовника си — беше единайсет и половина. Тя последва Черил в коридора зад сцената и я изчака да заключи гримьорната.

— А как всъщност започна с тази работа? — бързо попита тя.

— Танцувах в един бар — от тези, с голите гърди — усмихна се Черил, допуши цигарата си и я пусна на пода. Не си направи труда да я стъпче, а я остави да проблясва и тръгна. Теа не се сдържа и я изгаси. — Обаче там не се изкарват много пари и е по-гадно. Мотаеш се из бара и си показваш циците. Това тук поне е изкуство. Много по-сложно е, отколкото си мислиш.

— О, сигурно — отвърна Теа, макар да се съмняваше в теорията за изкуството. — Виж, благодаря ти, Черил — за разговора и че ми позволи да ползвам тоалетната.

— Няма проблем, скъпа — Черил се обърна и изгледа Теа от главата до петите. — Имаш хубава фигура. Ако някога решиш да пробваш, може да ми се обадиш.

Теа се изчерви силно.

— Да — заекна тя. — Благодаря, може да реша.

— Чао тогава — Черил метна сака със змията на рамо, усмихна се, махна с ръка и потегли. Теа я изпрати с поглед. Остана неподвижна за момент, докато усети мириса на влага и мухъл, после залюля ханша си и направи няколко движения, имитиращи танца на Черил, след което се засмя на глас. Тръгна обратно към заведението, пак не обърна внимание на подвикванията и се върна на масата при Кора.

 

 

По-късно, на път за вкъщи, Теа разказа на Кора за Черил и си призна, че видяното я бе впечатлило.

— Дъртата фльорца! — избухна Кора. — Не знам защо изобщо си говорила с нея! Мисля, че е отвратително и като си помисля, че Юърт работи в тази дупка и гледа всяка вечер тези изпълнения, направо започва да ми се гади. Наистина! — тя пъхна ръце в джобовете си и подритна едно камъче по тротоара.

— Представлението беше доста отблъскващо, съгласна съм — каза Теа, — но не мисля, че стриптийзът по принцип е отвратителен. Искам да кажа, че ако се направи както трябва, със стил и класа, може да бъде истинско удоволствие за публиката. А и доста добри пари се изкарват. Черил сигурно изкарва по двеста и петдесет на вечер, като се сложат и бакшишите.

— Двеста и петдесет лири? Тази дърта фльорца? Сигурно се майтапиш!

— Не, така ми каза тя.

— Е, какво ти е казала тя и какво е в действителност — са две съвсем различни неща, обзалагам се — Кора измина няколко крачки и спря. — Както и да е, но какво искаше да кажеш с това, че със стил и класа можело да бъде истинско удоволствие за публиката? Не си решила да ставаш стриптийзьорка, нали?

— Разбира се, че не! — спря и Теа. — Е, поне не точно сега.

Кора ахна от изненада. Завъртя се към приятелката си, напълно онемяла, и Теа изведнъж се разсмя:

— Хвана се!

— О, Боже! — възкликна Кора, но така и не се разсмя. — Шегуваш се, нали? Не би се захванала с подобно нещо, нали? Сериозно?

Теа хвана Кора под ръка и двете отново закрачиха.

— Честно казано, не съм сигурна, Кора — отвърна тя. — Толкова много пари, а Черил не е нищо особено. Представи си колко може да се изкара, ако изпълнението ти е наистина от класа.

— Няма никаква класа в това да си събличаш дрехите пред тълпа мъже за един ботуш, натъпкан с петачки.

Теа въздъхна.

— Да, може и да си права — двете продължиха да вървят мълчаливо и накрая Теа добави тихо: — Или може пък и да не си.

Въпреки цялото си възмущение, Кора се усмихна.