Мария Барет
Неприлично поведение (17)

Шестнадесета глава

Теа се стресна и се събуди. Чуваше се някакво тропане, а Том стоеше до леглото й и викаше:

— Мамо! Мамо, събуди се! Долу на вратата има някой!

Теа се претърколи на една страна и погледна часовника. Беше пет часът. Спусна крака към пода и седна, разтърси глава, за да се събуди окончателно, и облече една тениска. Изправи се. Още замаяна от съня, каза:

— Всичко е наред, скъпи. Върни се в леглото, аз ще… — който и да тропаше по вратата, явно го правеше с всичка сила. — Аз ще видя кой е — Теа отиде до прозореца и дръпна щорите. На тревата пред къщата бе спряна колата на Кора. Вратата от страната на шофьора бе отворена. Теа грабна халата си и хукна надолу по стълбите. — Добре, Кора — извика тя. — Идвам! Чакай малко! — изключи алармената инсталация и се отправи към вратата. Притеснението й се усили, когато Кора не й отвърна. Отключи с ключа, освободи веригата и отвори вратата. — Боже Господи! — Кора стоеше права, притиснала ръце към тялото си, трепереше неудържимо, роклята й бе скъсана, носът и лицето й бяха в кръв и насинени. — Божичко, Кора! Юърт ли беше? — Теа хвана Кора за ръка и я издърпа да влезе. — Кора, какво е станало? Кора…

— Аз си бях виновна — прошепна Кора. — Аз си го изпросих, така каза той. Сама си го изпросих, вината е само моя. О, Боже, Теа, беше… — разплака се.

Теа я прегърна.

— Всичко ще се оправи, Кора — прошепна й тя. — Всичко.

— Мамо? — провикна се Том от горния етаж.

— Том, миличък, лягай си, всичко е наред. Леля Кора се чувства малко зле и мама ще се погрижи за нея.

— Лельо Кора? Добре ли си?

— Том! — повиши леко глас Теа. — Връщай се в леглото. Хайде, бъди добро момче! Лягай бързо, а аз ще дойда да видя дали си заспал след няколко минути — тялото на Кора продължаваше да трепери в ръцете й. — Чу ли ме, Том? — гласът й бе станал съвсем неумолим. Том кимна, поцупи се още малко, после изпълни молбата й.

Теа продължи да прегръща Кора, докато усети, че треперенето спира. От време на време хвърляше поглед към стълбите, надявайки се Том да е послушал думите й. Каквото и да се бе случило, тя не искаше той да вижда Кора в това състояние. Когато тя спря да трепери, Теа леко се отдръпна и я погледна.

— Трябва да извикам лекар — каза тя. — Носът ти изглежда много зле. Хайде, ела седни до печката, замръзнала си, ръцете ти са ледени.

Кора покорно последва Теа в кухнята. Седна и изстена от болка. Теа коленичи пред нея.

— Кора — каза тя съвсем внимателно, — кажи ми какво е станало.

Лицето на Кора стана съвсем безизразно. Ръцете й пак се разтрепериха и тя дръпна роклята си нагоре. Теа видя кръвта и синините.

— О, Боже! — прошепна тя. — Кой беше, Кора? Юърт ли?

Кора поклати глава, но не можа да произнесе и дума. Отново се бе разплакала и Теа осъзна: била е изнасилена, била е изнасилена. Паника и мъка свиха стомаха й. Догади й се. Но намери сили да се изправи.

— Кора, ще отида да се обадя на Джейк, ще го извикам да гледа Том и после ще позвъня на полицията. Съгласна ли си? Искаш ли да дойдеш с мен или ще поседиш тук?

Кора поклати глава:

— Тук.

Теа кимна.

— Няма да се бавя.

— Не на полицията — промълви Кора, когато Теа тръгна. — Не на полицията. Аз си бях виновна. Не трябваше да влизам. Не трябваше да влизам да пием кафе — тя погледна Теа. — Той ме държеше за ръка. Аз сама влязох в спалнята му. Не трябваше…

Теа се върна и отново коленичи пред Кора.

— Скъпа, трябва да ми кажеш какво е станало. Аз ще го запиша. Трябва да ми кажеш всичко — Теа хвана ръцете й. — Трябва да ми кажеш, скъпа, трябва да знам.

Кора кимна.

— Кой ти стори това?

— Джейсън. Беше в клуба.

„О, Боже — помисли си Теа. — Някой от клуба.“

— Как се случи? Ти отиде в дома му ли? — Теа говореше бавно, сякаш Кора не можеше да мисли. Притесни се от това. — Моля те, Кора! Моля те, кажи ми какво е станало.

— Закарах го до дома му — каза Кора. Погледна Теа, но всъщност не я виждаше, на лицето й не бе изписано нищо. — Живее в Хоршъм. Беше много мил, помогна ми с Деби и не можех да го оставя там. Така че го закарах до тях. Той ме хареса, така каза, и искаше да си запише телефона ми, така че аз влязох да пием по едно кафе и да ми покаже къщата — тя мигаше бързо, после поклати глава. — Отидохме в спалнята му, искаше да ми покаже водното легло и ключовете му бяха в сакото, през цялото време са били там.

Теа стисна ръката й. Кора говореше много объркано, Теа не разбра почти нищо и се почувства съвсем безпомощна.

— Кора, трябва да се обадя на някого. Ще се върна ей сега.

Теа излезе от кухнята. В антрето спря за момент, облегна се на стената и притисна длани към главата си. Гадеше й се. Остана така няколко минути, неспособна да помръдне, после чу Том:

— Мамо, добре ли си? — тя се дръпна от стената и погледна нагоре.

— Да, Том, добре съм. Само съм малко изморена. Хайде, лягай и се опитай да заспиш.

Тя се изкачи по стълбите, последва го в стаята му, зави го и го целуна. Божичко, толкова зло имаше на този свят, как щеше да предпази детето си? Том обви ръце около врата й и я прегърна. Теа затвори очи. Как щеше да помогне на Кора да се съвземе?

— Лека нощ, мамо — прошепна Том. — Обичам те.

Теа се изправи.

— Лека нощ, скъпи. И аз те обичам.

 

 

Долу в антрето тя се обади на Джейк. Говореше съвсем тихо. Баща й се съгласи веднага да тръгне. Каза, че ще вземе и Мариан, която имала опит в такива ситуации от работата й в женския приют. Джейк посъветва Теа да се обади на полицията и да ги повика да дойдат в къщата.

— Те знаят какво да правят — каза й той. — Ще знаят как да постъпят.

Теа се обади на полицията.

Първо говори с централата и даде няколко подробности и телефонния си номер. Казаха й, че ще й се обадят. Теа се върна при Кора.

Тя се бе наметнала с едно палто. Кимна. Телефонът иззвъня. Теа отиде да го вдигне и пак заговори съвсем тихо. „Сякаш някой е умрял“, помисли си. След няколко минути се върна при Кора.

— Обадих се на полицията. Трябваше да го направя, Кора. Не можем да оставим нещата така.

Кора не реагира.

— Ще изпратят някого. Казаха да не се миеш и да не пиеш нищо.

Кора вдигна глава.

— Съжалявам, ужасно е, но така трябва заради доказателствата — Теа седна на пода пред Кора. — Дадох работните ни имена.

— Защото той беше в клуба, нали?

Теа не отговори.

— Защото е свързано с работата?

Теа кимна. Видя на лицето на Кора да се изписва такова отвращение, че веднага хвана ръцете й, за да я успокои, но Кора се изправи и се дръпна назад.

— Заради мръсната, отвратителна, шибана работа! — извика тя. — Защото ако не се бях събличала, ако не го бях възбудила, това нямаше да се случи. Паднала съм толкова ниско, че дори не мога да използвам истинското си име. И ти също! — Теа мълчеше и гневът на Кора постепенно стихна. — Така е, нали? — прошепна. — Аз съм си виновна! Само аз съм си виновна! — отново заплака.

Теа скочи и я прегърна.

— Не си виновна ти — каза тя. — Моля те, Кора, повярвай ми, не си виновна ти.

 

 

Джейк пристигна пръв. Беше шест и половина и почти бе време Том да става и да се стяга за училище. Мариан седна с Кора в спалнята, докато Теа направи закуската му в кухнята. Приготви чантата му, написа бележката за учителката и остави дрехи, които Джейк да му даде. Горе Кора седеше мълчалива и отнесена. Мариан бъбреше, опитваше се да я окуражи достатъчно, за да може Кора да даде показания пред полицията, но тя си оставаше в шок, объркана и вцепенена.

Полицаите пристигнаха в седем с цивилна тъмносиня кола. Бяха двама, едната — жена полицайка, която попита дали Кора не би предпочела да разговаря само с жени. Кора отказа, но полицайката не се впечатли особено от отговора й, така че Теа се намеси:

— Мисля, че ще е по-добре да я прегледа лекарка, ако е възможно.

— Разбира се — полицайката се свърза по радиостанцията с централата и поръча да осигурят жена за прегледа. След това обясни, че има една къща, където могат да отидат за показанията. — По-удобно е, когато се провеждат подобни разговори. Намира се в Кроли и не е в непосредствено съседство с полицията. Мисля, че е по-добре да ви отведем първо там. Съгласна ли сте?

Кора кимна.

— Може ли Теа да дойде с мен?

— Разбира се — полицайката отведе Теа за момент встрани. — Може ли първо да запиша вашите показания? Преди да тръгнем?

— Да, но… — Теа се поколеба. — Вижте, не съм запомнила кой знае колко и това, което чух, ми звучеше съвсем несвързано. Мисля, че тя бе в шок и не можеше да ми каже точно какво се е случило.

— Това е нормално. Все пак, ако ми кажете това, което сте запомнили, ще ни бъде от полза.

Теа разказа всичко, което бе чула. В седем и половина, точно преди Том да се събуди, тя взе една малка чанта и сложи в нея чисти дрехи за Кора, хавлия и шампоан. Зави приятелката си с едно одеяло и двете заедно се качиха в полицейската кола. По пътя до Кроли, където трябваше да дадат показания, цареше напрегнато мълчание.

 

 

Необозначената полицейска къща беше малка, изолирана, доста странна на вид и се намираше съвсем в покрайнините на Кроли. Когато Теа и Кора пристигнаха, там вече ги чакаха детектив и лекар. Влязоха в къщата, последва кратък разговор на полицайката с детектива и им казаха, че първо трябва да се направи медицинският преглед.

— Имате ли нещо против? — попита полицайката.

Кора поклати глава, но бе започнала отново да трепери. Заведоха я на горния етаж, в пригодена за кабинет стая в дъното на коридора, празна и стерилна, със стени, боядисани в бледосиво. Усещането за стерилност подейства малко успокояващо на Кора заради чувството за анонимност. Полицайката влезе в кабинета заедно с един полицай от лабораторията. Помолиха Кора да мине на кушетката зад завесата и да се съблече, докато лекарката се приготви за прегледа. Кора изпълни това, облече бялата болнична нощница, която бе оставена на леглото, и легна, после видя синините по бедрата си, сви се на кълбо и заплака.

 

 

Когато прегледът свърши, Теа дойде при нея. Кора бе толкова премръзнала и вцепенена, че почти не можеше да се помръдне, затова Теа й помогна да се облече с чистите дрехи и бързо обу на краката й обувки. Прегледът се бе оказал унизителен, подробен и болезнен и лицето на Кора бе подпухнало от плач.

— Може ли да си измия зъбите? — прошепна тя. — В устата си имам вкус на кръв и повръщано — Теа я зави отново с одеялото.

В този момент се приближи лекарката.

— Тя иска да си измие зъбите. Вече може ли?

Жената кимна:

— В онази кутия има нови четки за зъби и паста. Вземете си — тя погледна Теа. — Най-добре да й дадем нещо успокоително. Да знаете да е алергична към нещо?

— Не, мисля, че не е.

— Добре. Корин? Ще ти дам две хапчета. Искам да ги изпиеш, след като дадеш показанията си пред полицаите долу. Съгласна ли си?

Кора кимна.

— Не си алергична към нещо, нали?

— Не съм.

— Добре — лекарката подаде на Теа малко кафяво шишенце. — Тук има шест хапчета „Темазепам“. Може да пие по едно на шест часа. Ще можете ли да я заведете на общ медицински преглед утре?

— Разбира се.

— Добре.

Оставиха Кора да си измие зъбите. Когато свърши, й дадоха кафе и я отведоха долу. Теа я чакаше там.

— По-добре ли си? — прегърна я тя. Кора кимна. — Трябва да влезем и да седнем там. Искат да дадеш показания. Няма нищо страшно, трябва да кажеш само основното и после можем да се върнем вкъщи и да си починеш. Ще се справиш ли?

— Да.

Теа я отведе в предната стая на къщата, където двамата полицаи се изправиха, щом те влязоха. В стаята имаше три фотьойла и канапе, завеси на цветя и масичка за кафе с голям пепелник по средата.

— Здравей, Корин — каза по-високият от двамата мъже. — Ела и седни.

Кора се намръщи.

— Това е професионалният ми псевдоним — каза тя. — Истинското ми име е Кора.

— Добре, Кора да бъде. Моля те, ела и седни, където си избереш.

Тя си избра един фотьойл и седна.

— Дороти?

Теа се поколеба, но щом Кора искаше да бъде честна, тя не можеше да не направи същото.

— Всъщност аз съм Теа. Теа Маршъл. Дороти Марш е сценичното ми име. Използвам го и в бизнеса.

— Добре. Не е проблем. Теа, ела и ти да седнеш, ако нямаш нищо против.

Теа също седна на едно от другите две кресла.

— Аз съм детектив Дейвид Лорънс — представи се полицаят, — а това е колегата ми, младши детектив Луис Джъд — другият полицай им кимна. — Ние ще отговаряме за това разследване и вие ще общувате пряко с нас. Ако имате някакви притеснения, каквито и да са, можете да ги споделите с нас и ние ще се погрижим за тях — детектив Лорънс извади пакет цигари от джоба си, предложи на останалите и Кора си взе. Не бе пушила повече от пет години. — Сега, Кора, това, което предлагам да направим, е ти да дадеш кратки показания относно нападението, после да си отидеш у дома с приятелката си и добре да си починеш. Подробностите, които ще ни трябват за официалните показания, може да отнемат няколко часа разговор. Тъй като вече е девет и половина, а ти не си мигнала цяла нощ, можем да отложим този разговор за по-късно днес или за утре. Съгласна ли си?

Кора кимна.

— Добре. Много е лесно. Сега просто трябва да ни кажеш името си, да потвърдиш, че ни съобщаваш за нападение над теб, да кажеш кой го е извършил — ако знаеш името на нападателя — и къде се е случило. Ясно ли е?

Кора отново кимна. Пушеше цигарата си, но не каза нито дума и Теа се зачуди дали тя изобщо ще успее да проговори. Никой от полицаите не даваше вид, че бърза, двамата просто седяха и чакаха. Когато Кора свърши цигарата си, отпи от кафето и задържа чашата в дланите си.

— Може ли да използвам професионалния си псевдоним?

— Защо, Кора? — попита Лорънс.

— Просто ще се чувствам по-сигурно.

Лорънс се поколеба, после каза:

— Добре. Мисля, че няма да е проблем.

Кора сви ръце в скута си и започна.

— Казвам се Корин Уайт — промълви тя с едва доловим глас. — Официално съобщавам, че бях нападната и… — млъкна и последва дълга болезнена тишина. — … и изнасилена… — гласът й премина в шепот, а Теа усети как сърцето й се къса от болка. — … от Джейсън Уейкс в дома му в Хоршъм в три часа тази сутрин — тя вдигна глава. — Коя дата е днес? Дори не знам датата.

— Четиринайсети май — каза детектив Лорънс.

— На четиринайсети май — завърши Кора. Отпусна глава в дланите си и постоя така известно време.

— Това ли е всичко? — попита Теа. — Тя е изтощена, има нужда от почивка.

— Да, това е всичко, от което се нуждаем на този етап. Кора, може ли само да добавиш, че сега си много изморена и се нуждаеш от почивка и че ще дадеш подробни показания по-късно. Можеш ли да направиш това, Кора?

Кора отпусна ръцете си, вдигна глава и известно време гледа втренчено пред себе си.

— Много съм уморена — прошепна тя, — искам да си почина. Ще дам пълни показания по-късно.

— Благодаря, Кора, това е достатъчно — детектив Лорънс се изправи. — Изчакай за момент тук, докато уредя колата да ви върне обратно в дома на приятелката ти.

— Добре.

— Искаш ли още кафе?

— Не, благодаря.

— Добре. Чудесно се справи, Кора — детектив Лорънс излезе от стаята и Кора отмести погледа си от прозореца към Теа. Изглеждаше толкова объркана и безпомощна, че Теа веднага се приближи до нея и я прегърна.

В коридора детектив Лорънс изчака детектив Джъд също да излезе и му каза:

— Джейсън Уейкс, Хоршъм. Обадете се на дежурния да издири адреса и веднага осигурете заповед за обиск с цел съхранение на уликите. Да стане възможно най-бързо.

Детектив Джъд кимна.

— И когато си готов, върви и арестувай копелето!