Мария Барет
Неприлично поведение (16)

Петнадесета глава

Кора бе готова за тръгване. Както Теа, и тя обикновено пътуваше до Лондон, облечена в дънки и тениска, но тази вечер бе прекалено горещо за дънки и тя избра най-лекото нещо в гардероба си — копринена рокля на цветя с тънки презрамки и разкроена долна част, която стигаше точно над коленете й. Обу съвсем ниски обувки, след това пробва сандали с каишки и високи токове, но накрая се отказа и от тях и тръгна с еспадрили.

Остави чантата си до входната врата, отиде да дръпне щорите на прозорците към балкона, след това и на прозорците на спалнята си. Огледа апартамента, премести голямата стъклена ваза с червени гладиоли и светна лампите. Мразеше да се връща вкъщи и апартаментът да е потънал в мрак — предпочиташе всички лампи да светят.

Апартаментът на Кора в Чичестър бе възможно най-близкото място до Теа, което да не е село. Кора мразеше всичко селско. Апартаментът й заемаше целия първи етаж от три залепени една за друга къщички, които някакъв талантлив, но с не много добър бизнесменски нюх архитект от Лондон бе преустроил и преобзавел в едно общо жилищно пространство с дървен под и преградни стъклени стени. Жилището бе много светло заради многобройните прозорци, просторно — заради липсата на врати и минималния брой мебели, и в този си вид се бе оказало напълно неподходящо за заможното, но застаряващо население на Чичестър. Архитектът, който го бе преустроил, бе разбрал, че не може да намери купувач за такъв апартамент. Средствата, които бе вложил в проекта, обаче трябвало да се възстановят, затова цената на имота бе паднала невероятно ниско и Кора купи апартамента само няколко дни преди архитектът да обяви банкрут вследствие на несполучливата си инвестиция. Така Кора се бе сдобила с жилище на наистина изгодна цена.

Освен това тя обожаваше апартамента си. Не си падаше по къщите, не си падаше кой знае колко и по идеята да си има собствен дом. Единствено натякването на Фил, че тя трябва да вложи част от парите си в недвижима собственост, я бе убедило да купи апартамента, но когато заживя в него, реши, че не би го продала за нищо на света. Това бе първият и единственият истински дом, който някога бе имала. Когато се нанесе, си купи само легло и едно канапе и това беше общо взето цялата й мебелировка и сега, две години по-късно.

Докато вървеше към входната врата, Кора провери как изглежда лицето й в малкото огледалце на пудриерата. Изтри с пръст петънцето от червило отстрани на устата си и бързо затвори кутийката. Ръцете й бяха с идеално оформен маникюр. Кора се бе променила толкова много, че понякога й бе трудно да се познае сама. Изглеждаше елегантна и стилна, облечена в дрехите на известни дизайнери, за които Теа така и не намираше време. Ходеше на маникюр и педикюр, на козметик и масаж. Редовно посещаваше един скъп фитнес клуб. Беше руса и слаба, излъчваше увереност, за която преди години не би и мечтала, но някак си под лъскавата повърхност и школувания акцент тя се чувстваше все така уязвима, както в дните, когато ходеше с розовото палто от изкуствена кожа. Все още не знаеше коя е и дали наистина заслужава всичко това.

При Теа бе различно, тя си имаше Том. Имаше смисъл и цел в живота си. И двете бяха работили усилено, бяха се трудили до изнемогване през първите три години. Теа бе влагала парите си съвсем разумно: за образованието на Том, в инвестиции, в неща, които да гарантират бъдещето й. А Кора дори не бе сигурна, че има бъдеще. Кой мъж би се оженил за стриптийзьорка? От тези мъже, които идваха да ги гледат в клубовете, които се напиваха, пъхаха десетачки в ботушите им или банкноти от петдесет лири в шапката за бакшишите. Този тип мъже. Всичко вървеше добре, бизнесът им процъфтяваше, Кора знаеше, че са постигнали успех — по-голям успех, отколкото бяха дръзвали да мечтаят, но тя всъщност не бе имала възможност за избор, бе принудена да понася похотливите погледи и вулгарните подвиквания. Теа успяваше да се издигне над това, тя имаше причина да се занимава с такава професия, но каква причина имаше Кора — освен парите? И каква полза да имаш пари заради самите тях?

Кора погледна часовника си. Напоследък прекарваше прекалено много време в подобни разсъждения. Сигурно заради книгите, които четеше. Тази вечер трябваше просто да свърши работата си, нямаше време за терзания и угризения. Взе чантата си и потърси ключовете за колата, открити, стисна ги в ръка и метна чантата през рамо.

— Чао-чао, апартаментче! — чу ехото на собствените си думи и от това се почувства още по-самотна, така че бързо затвори вратата и тръгна към колата си.

 

 

Кора взе Деби от къщата в Тутинг, където тя живееше с едно друго момиче, и двете заедно потеглиха по магистралата към Централен Лондон. Побъбриха малко, но движението бе толкова натоварено, че Кора трябваше да се концентрира в шофирането и колите наоколо. В десет пристигнаха в Мейфеър, където Лени им бе запазил място за паркиране точно пред клуба.

— Добрият стар Лени — промърмори Кора, като видя, че Лени е поставил специална лепенка на автомата за паркиране, за да им запази мястото. — Деби, можеш ли да извикаш някое от момчетата на входа, за да махне лепенката? Просто влез в клуба и някой от охраната веднага ще дойде с теб.

Деби скочи от колата и тръгна към клуба. Кора не бе особено доволна от начина, по който се бе облякла Деби: тясна черна минипола (ако изобщо можеше да се нарече пола), боси крака, обувки с високи токове и късо потниче. Изглеждаше доста предизвикателно и ако Деби не бе толкова притеснена, Кора би й казала нещо по въпроса с обличането. Но Деби очевидно бе изплашена до смърт и Кора не искаше да я разстройва допълнително. Предстоеше им представление и при хонорара, който им бяха предложили, Кора не можеше да си позволи да помрачи ефекта от представлението с излишни нерви. Тя махна на един мъж от охраната, който дойде да освободи автомата за паркиране, и бързо паркира колата.

Свали еспадрилите и се наведе да закопчае каишките на сандалите си. Докато го правеше, доста голяма част от бедрото й се оголи и Кора се притесни, като видя, че бодигардът я е зяпнал.

— Ще хвърлям по едно око — каза той, като подрънкваше с монети в джоба си.

— Ъъъ… добре — Кора не го познаваше, беше нов и на нея никак не й хареса начинът, по който той я оглеждаше.

— Благодаря — оправи роклята си, кимна му и тръгна към клуба.

— Здрасти, Кора! — Лени се появи и я целуна по бузата.

— Как си?

— Добре, благодаря, Лени. А ти?

— Не мога да се оплача, Кора, не и с бизнес като моя.

— Сигурно.

— Тъкмо се запознах с очарователната ти партньорка и отивах да й взема нещо за пиене. Ти какво искаш?

Кора погледна Деби, която бе седнала на едно от столчетата край бара и си бъбреше весело с бармана, демонстрирайки червените си бикини.

— Нищо, благодаря, Лени — отвърна Кора. — Нищо и за Деби, благодаря. Нося си бутилка вода в чантата, а и трябва да започнем да се приготвяме. Все пак благодаря за предложението. Деби?

Деби я погледна.

— Хайде, нямаме време за губене — каза й Кора. Подаде й чантата, опря нежно, но решително длан на гърба й и я побутна към дъното на клуба, откъдето се стигаше до гримьорната.

Щом стигнаха там, Кора каза:

— Деби, скъпа, когато Фил е с нас, никога не сядаме отпред на бара, не е добра идея, защото може да създаде погрешно впечатление.

— Но Фил го няма тази вечер, нали? — Деби погледна през рамо към Кора. — Така че няма значение какво впечатление ще направим.

— Е, не е чак толкова просто, не е Фил, от когото трябва да се притесняваме, а… — Кора не довърши изречението си. Виждаше, че Деби изобщо не я слуша, а оглежда яркочервения си маникюр. — Няма значение — имаше предостатъчно време да обсъдят този въпрос след представлението. — Хайде, заемай се с грима си, нямаш представа колко време отнема да нанесеш равномерен слой фон дьо тен и пудра по цялото си тяло.

 

 

Представлението мина изненадващо добре. Точно това си каза Кора, докато вървеше зад Деби на път към гримьорната, изпотена и все още задъхана от прилива на адреналин. Деби не беше Теа, нямаше нейната грация и чувственост, но компенсираше липсата им със сексапил и дързост и не бе объркала нищо, като се изключат само няколко грешни стъпки, които не бяха направили впечатление на никого. Кора бе доволна. Не би взела друг път Деби като заместничка на Теа, но бурните овации и шапката, натъпкана с банкноти, бяха доказателство, че са се справили добре.

В гримьорната бързо изрита обувките си, уви се в халата и се зае да сваля копринените си чорапи. Погледна Деби и видя, че тя още стои гола и пие вода.

— Не си ли си взела халат, Деби?

— Не, не си нося.

— Ясно. Двете с Теа обикновено малко си почиваме след представление, преди да започнем да сваляме грима. Така че е добре да имаш какво да наметнеш. Иначе, както си изпотена, може бързо да настинеш — Кора не обичаше да стои гола и предпочиташе винаги да поставя граница между работата и почивката, но явно Деби не схвана намека.

— Аха — измърмори тя, но не направи никакъв опит да се прикрие и Кора едва сдържа раздразнението си. Не си струваше, скоро щеше да се върне вкъщи и да си почива на канапето с чаша вино и хубава книга.

На вратата се почука и Деби тръгна да отвори.

— Деби, не мисля, че… — но Кора закъсня, Деби вече бе отворила вратата и се усмихваше на новия бодигард. Той отстъпи крачка назад, после подсвирна многозначително.

— Имам съобщение — заяви той — от една компания господа в клуба. Те биха искали да знаят дали вие, дами, бихте пийнали по чашка с тях.

Кора се изправи, уви халата си още по-стегнато и отиде до вратата.

— Деби — каза тя решително, — моля те, веднага си облечи нещо — обърна се към бодигарда: — Би ли казал на господата, че им благодарим, но може би друг път ще приемем поканата им — тя затвори вратата, заключи я и се обърна към Деби: — Правило номер едно: никога не отваряме вратата, ако сме още голи, ясно ли е? Правило номер две: никога не отиваме да пием с посетителите.

— Но барманът ми каза, че ти винаги пийваш по чаша с Лени, когато имаш представление тук. Каза, че често си тук.

— Е, това може да ти покаже колко лесно се оформят погрешните впечатления — Кора бе ядосана: Деби прекрачваше всякакви граници. — Понякога пийвам по чашка с Лени след шоуто, но само като негов личен гост и на маса, която той е запазил за себе си. Никога не сядам на бара — опита да се успокои. Цялата тази история бе адски глупава, просто беше изморена, беше късно и се чувстваше малко притеснена заради отсъствието на Фил. — Хайде, Деби, да си вземем по един душ, да се обличаме и да тръгваме — Деби се бе облегнала на тоалетката и Кора видя отражението на дупето й в огледалото, ярко осветено от двайсетте крушки на стената. — Хайде — повтори тя малко по-спокойно. — Изтощена съм.

Деби погледна гърдите си.

— Аз бих пийнала по чашка с господата в клуба. Ако нямаш нищо против.

Кора се напрегна. Пое си дълбоко дъх и каза възможно най-спокойно:

— Обаче аз имам нещо против. Нямам намерение да го правя и не позволявам да отиваш при онези мъже сама.

— Защо не? — Деби бе придобила детински упорито изражение, което напомни на Кора за Том.

— Защото това няма да се отрази добре на репутацията на „Коприна и дантели“, ето защо. В момента ти си наш служител и докато не започнеш самостоятелен бизнес, трябва да се съобразяваш с правилата, които ние сме приели и които не одобряват флиртуването с клиенти на клуба.

— Какво флиртуване, става дума за едно питие и толкова.

— Може да започне като питие, но не се знае докъде ще стигне, така че по-добре не си прави експерименти.

Деби сви рамене:

— Да приемем, че не съм ваш служител по двайсет и четири часа в денонощието, така че ако реша да пийна една чашка в свободното си време, това си е моя работа, нали?

Спорът започваше ужасно да дразни Кора, тя изобщо нямаше търпение да го продължава.

— Виж, Деби — започна тя. — Как да ти го кажа по-ясно? Ти си само на осемнайсет и аз нямам намерение да те пусна да пиеш сама с някаква компания пияни грубияни.

— В такъв случай ще трябва да дойдеш с мен — заяви Деби войнствено, — за да се грижиш за мен. Нали това е задължението на агента?

Кора изскърца със зъби.

— Не съм ти агент!

— Да, но днес ти отговаряш за мен, нали?

— Само до известна степен! — избухна Кора. Но Деби бе права, тя отговаряше за нея и не можеше да остави едно младо момиче само в клуб като този, особено след представлението. — Виж, Деби — Кора реши да опита още веднъж. — Току-що си била на сцената и си изпълнила много еротичен танц; тези мъже са възбудени от изпълнението ти и мислят, че на сцената и в живота си една и съща. Вярвай ми, готови са да те удавят в слюнка.

— Ами това е част от удоволствието. Да усетиш каква власт имаш над тях!

Кора зарови лице в дланите си. Не можеше да се оправи с това момиче. Деби се бе заинатила като магаре и бе решила да поседи в клуба, независимо от мнението на партньорката си.

— Добре — примири се Кора. — Няма да стоя и да споря тук цяла нощ. Щом толкова искаш, ще седнем за по чашка, но ще се убедиш, че е много по-неприятно, отколкото си си представяла — тя свали халата си, извади от чантата си тоалетното мляко, с което сваляше грима си, и се зае да маже лицето и тялото си. — Но само за по едно питие! Ако след това решиш, че искаш да стоиш още, оставям те сама!

Разбира се, не се получи така. Едното питие бе последвано от второ, след това и от трето и независимо от това, което бе казала, Кора се чувстваше отговорна за Деби и не искаше да я оставя сама. Така че тя пиеше минерална вода, защото трябваше да шофира, и седеше мълчаливо, държейки Деби под око, без да обръща внимание на останалата част от компанията. Деби се бе развихрила. Тя бе гаврътнала две водки за нула време и след това активно се включи в изпиването на бутилката текила, която се появи на масата. Когато Кора се опита да се намеси още след първата доза текила, сол и лимон, един глас до нея се обади:

— Чудя се дали не трябва да прекратя всичко това, какво ще кажете?

Тя се обърна.

— О, извинете. Казвам се Джейсън Уейкс — един млад мъж й протегна ръка. Беше доста симпатичен, висок, слаб и рус, както нея. — Аз съм домакин на партито и не искам нещата да излязат извън контрол.

Кора пое ръката му и забеляза колко е мека. На малкия пръст на лявата му ръка имаше голям пръстен с герб, навярно на семейството му.

— Корин Уайт — представи се тя. Никога не казваше истинското си име. — И мисля, че трябва вече да се намесите, само така ще мога да я отведа вкъщи.

Той се усмихна.

— Не се забавлявате особено, а?

Кора огледа компанията пияни, разпасани мъже, надпреварващи се да привлекат вниманието на Деби.

— Не — тя го погледна отново. — А вие?

— Не особено — той бръкна в джобовете си. — Всъщност това парти не беше моя идея. Един приятел направи резервацията. Не си падам точно по такива забавления, тоест… не исках да… — на лицето му се изписа притеснено изражение. — Не исках да ви засегна. Представлението ви беше много добро, определено ми хареса, просто…

Кора се усмихна.

— Няма нищо, разбрах какво имате предвид.

Деби вече пиеше третата си текила. В краткия промеждутък, през който Кора я бе изпуснала от поглед, Деби бе свалила потничето си и бе останала само по сутиен. В момента мъжете от компанията се обзалагаха дали ще свали и него.

— Петарка, за да го свали — чу Кора. Някой бе започнал да приема облозите.

— Какво, по дяволите, става? — възкликна тя.

— Мисля, че облогът е, че ако не изпие тази чаша, ще свали сутиена си — обясни Джейсън.

— О, не! — Кора се опита да си пробие път до Деби, но мъжете около нея бяха прекалено много. Тя пусна в действие лактите си, заби токовете си в няколко чифта скъпи обувки и стигна до Деби точно когато тя бе вдигнала чашата с третата текила до устните си. Тълпата внезапно млъкна, Деби отвори уста, но в този момент погледът й се изпразни и тя падна назад. — Божичко! — Кора скочи напред и коленичи до нея. — Деби? Деби?! Добре ли си? — тя я потупа леко по бузата. — Деби? — никакъв признак, че я чуваше. — Добре, момчета, партито свърши! — извика тя. — Деби си остава със сутиен, а вие си запазвате парите! — Деби бе в безсъзнание.

 

 

С помощта на Джейсън Уейкс Кора настани Деби на предната седалка на колата си и я върза с предпазния колан. Свали прозореца от нейната страна, за да влиза хладен въздух, и остави една найлонова торба на коленете й, в случай че Деби започне да повръща.

— Мога да постоя тук, при нея, ако искате да се върнете за багажа си — предложи Джейсън.

Кора кимна:

— Благодаря, няма да се бавя — изтича обратно вътре за чантата си и тази на Деби. Върна се толкова бързо, че никой не я забеляза да влиза и излиза от клуба. — Готово. Още веднъж благодаря — каза тя на Джейсън, докато поставяше чантите в багажника. — Бог знае как ще се справя до дома й, звъннах на телефона й, но никой не отговори — тя затвори багажника и отиде до вратата.

— Вижте — каза Джейсън, — защо да не се кача отзад и да ви помогна да я пренесете до жилището й? После или ще ме върнете дотук, или ще взема такси. Няма да ви е излишна помощ, като я гледам в какво състояние е, особено ако започне да повръща.

Кора се поколеба. Защо го нямаше Фил точно когато й трябваше най-много! По закона на Мърфи той отсъстваше точно в единствения случай, когато присъствието му бе наложително.

— Много мило от ваша страна, че го предлагате, но…

— Не е никакъв проблем. Наистина. Бих искал да помогна, чувствам се отговорен заради онези тъпанари от компанията ми — Джейсън бе само по риза, но бе наметнал сакото си през рамо. — Мога веднага да тръгна. Уредил съм сметката, сакото ми е с мен…

— Ами добре тогава — бързо реши Кора. — Благодаря, наистина ще имам нужда от помощ.

Тя се настани зад кормилото, а Джейсън — на задната седалка.

— Къде живее?

— В Тутинг, представяте ли си?

Той се усмихна.

— Защо не?

Кора го погледна в огледалото за обратно виждане и му се усмихна.

— Ами вие? — попита той.

— В Западен Съсекс — не искаше да издава подробности.

— Аз също! Какво съвпадение! По-точно в Хоршъм, купих къща в един съвсем нов квартал, много скъп. Но това е добра инвестиция. Ще поживея там година-две, после ще продам къщата.

— Аха.

— Имам и апартамент в Лондон, където спя през седмицата, ако съм по-натоварен.

— Наистина ли?

Джейсън се усмихна.

— Добре, няма да приказвам, ако предпочитате да мълча. Ясно ми е какво си мислите за мъжете, които ходят по стриптийз клубове.

Кора спря на един светофар и погледна за момент назад.

— Не, не е това, просто… — тя видя усмивката му и поклати глава. — Извинявайте, но наистина гледам да ги избягвам. Много мило беше, че ми предложихте помощта си — той продължаваше да се усмихва. — Наистина съм ви благодарна.

— Зелено е — каза той.

— О, да! — Кора бързо включи на първа и потегли.

— Обаче не сте родом от Съсекс, нали? Акцентът ви от време на време напомня за Лондон.

Кора пак се усмихна.

— Не съм ходила на уроци по правоговор. Имам една много образована приятелка. От нея съм го прихванала.

— Тази, с която обикновено работите заедно ли?

— Да. Но вие откъде…

— Приятелят ми, който направи резервацията в клуба, ми разказа за вас. Предположих, че Деби не е обичайната ви… — той замълча. — Каква дума използвате? Колежка?

— Партньорка.

— Аха, ясно. Извинявайте.

— Няма нищо.

Известно време мълчаха. Кора караше, Деби лежеше безжизнено, дишайки тежко с уста, а Джейсън гледаше през прозореца.

— Откога работиш като стриптийзьорка, Корин? — попита той, като се наведе леко напред.

— От няколко години.

— Харесва ли ти?

Тя се извърна и го погледна.

— Извинявай, просто питах — той се засмя. — Забрави.

— Не, няма нищо. Просто аз съм параноичка и не обичам да говоря за това. Понякога ми харесва. Вече имаме много малко представления, по едно-две седмично. Повече се занимаваме с обучение на желаещи да се занимават със стриптийз, това си е бизнес и тази страна на нещата ми харесва повече — тя спря на поредния светофар и се обърна. — Ами ти какво работиш?

— Работя в Сити. Шеф съм на един фонд за еврооблигации.

— Звучи много сложно. Харесва ли ти?

— Понякога.

Двамата се усмихнаха, светофарът светна зелено и Кора подкара колата. Реши, че го харесва: беше приятен и обикновен, изобщо не бе надменен. Взе едно пакетче ментови бонбони от таблото, лапна един и предложи и на него.

— Благодаря — Джейсън си взе един бонбон и остави пакетчето на табличката между предните седалки. На Кора и това и хареса: той не търсеше физически контакт. Повечето мъже, които виждаше, се опитваха да я докосват при всеки удобен момент, постоянно, сякаш не можеха да повярват, че е истинска.

— Почти стигнахме. Мисля, че е следващата пряка вдясно. „Гъливер Авеню“.

— О, ето я. Подминахме я току-що.

— По дяволите! — Кора отби встрани и спря. — Дали мога да направя обратен завой тук?

Джейсън се огледа.

— Не виждам защо не. Отзад не се задават коли.

Кора включи мигача, огледа се във всички страни и бързо зави в обратната посока.

— Ето! — обяви Джейсън. — Ето тук.

Кора зави, позна улицата и само след минута откри къщата. Спря колата и се замисли колко е добре, че има кой да й помогне. Докато тя изгаси двигателя и дръпне ръчната спирачка, Джейсън бе извадил мобилния си телефон.

— Само ще звънна за такси, после ще ти помогна да я свалим. Дали има ключове в чантата си?

— Надявам се, иначе ще трябва да разбиваме вратата!

Той се засмя, набра номера и изчака да се свърже.

— Ало, добър вечер. Искам да поръчам такси — Кора го гледаше и отново си мислеше колко привлекателен изглежда той. Не че го харесваше, не, тъкмо се бе съвзела от връзката с Юърт, най-после го бе зарязала след толкова години. — От… само момент. Корин, кой номер е къщата?

— Двайсет.

— От „Гъливер Авеню“ номер двайсет в Тутинг до Хоршъм. Да, в Западен Съсекс.

— Хоршъм? — възкликна Кора. — Не може да вземеш такси чак дотам, ще ти струва цяло състояние!

— Извинете, ще изчакате ли за момент? Благодаря… — той погледна Кора. — Няма значение. Всъщност, докато пътувахме, осъзнах, че съм си забравил ключовете за апартамента в Лондон, така че нямам избор.

— Слушай, Джейсън, изчакай малко!

— Ало, извинете, може ли да ви се обадя след малко? Благодаря — той прекъсна връзката. — Какво има?

— Аз ще те закарам — каза Кора неочаквано. Току-що бе взела още едно бързо решение. Не й бе до продължителни размисли, беше изморена и се чувстваше ужасно, че го бе довела чак до Тутинг. Не можеше да го остави да си ходи с такси до Съсекс. Щеше да е грубо и неблагодарно от нейна страна. — Минавам покрай Хоршъм, мога да те закарам.

— Не. Благодаря, Кора, но не искам да те забавям допълнително.

Тя се усмихна. Може да бе прибързано решение, но бе правилно. Той дори бе проявил доброто възпитание да откаже.

— Няма да ме забавиш особено. И без това минавам оттам. Наистина.

Джейсън видимо се колебаеше, прехапал устната си, после реши:

— Ако си сигурна…

— Разбира се, че съм сигурна! — тя разкопча колана си. — Хайде да вкараме Деби вътре — пресегна се и разкопча колана на Деби, която веднага се килна на една страна. Кора погледна къщата. — О, вътре свети! Май има някой. Така можем спокойно да я оставим и да тръгваме — отвори вратата си и слезе. — Не знам за теб, но аз нямам търпение да се прибера вкъщи — добави тя.

 

 

Пътуването от Тутинг до Хоршъм се оказа по-приятно, отколкото Кора бе очаквала. Джейсън бе добра компания, остроумен и забавен и въпреки че бе много изморена, тя с удоволствие участваше в разговора и се радваше, че поне веднъж не пътува сама.

Това бе един от рисковете на професията — самотата. С работа, свързана с постоянно присъствие на мъже, и то не най-добрите представители на пола, нито Теа, нито Кора намираха време за мъже в личния си живот. Това бе причината Кора да продължи връзката си с Юърт толкова дълго: не защото го обичаше, а защото не искаше да помисля за никой друг. Той още я мамеше, изнудваше и дори от време на време я удряше, но това бе нищо в сравнение с празнотата да се чувстваш съвсем сама.

Кора отби от магистралата при първата табела за Хоршъм, както й каза Джейсън, и мина през кръстовището вляво. Кварталът, в който той живееше, изглеждаше почти сюрреалистично. Представляваше съвкупност от огромни къщи — всички различни по стил, със собствени алеи и тройни гаражи. Кора следваше напътствията на Джейсън, сви вляво и после вдясно и спря на алеята на голямо псевдоджорджианско имение.

— Божичко! — възкликна тя.

— Да, къщата е доста голяма, но през последната година поскъпнах двайсет процента, така че мога да се примиря с вида й.

— О, не исках да кажа, че е грозна или нещо от този род. Възкликнах единствено заради размерите й. Та тя е огромна!

Джейсън се усмихна.

— Искаш ли да я разгледаш отвътре? Купих я обзаведена и има всевъзможни глезотии.

— О, аз… — Кора се чувстваше изкушена. Харесваше Джейсън, харесваше го много, но беше късно, а и това бе едно от нещата, които никога не правеше. — Не, благодаря, но не мога. Трябва да тръгвам. Става много късно и…

— Хайде, само за пет минути. Ще ти направя кафе, имам машина за еспресо. Едно силно кафе няма да ти дойде зле, докато караш към Чичестър.

Кора въздъхна. О, Боже! Какво да прави? Наистина й се искаше да влезе, да разгледа къщата и да изпие едно кафе, но разумът й подсказваше, че трябва да откаже.

— Добре — каза Джейсън. — Забрави кафето, но влез поне колкото да си запиша телефона ти, защото нямам химикалка в мен — той я погледна в очите. — Моля те.

Да си запише телефона й! Той искаше да я види отново, Кора не можеше да повярва на ушите си. Усмихна се.

— Добре — изгаси двигателя и фаровете и разкопча колана си. Джейсън й подаде сакото си.

— Вземи, доста е хладно. Наметни се.

— Благодаря.

Двамата слязоха от колата и Кора го последва по стъпалата към входната врата. Джейсън отключи, чу сигнала на алармата и изтича да я изключи.

— Влизай — викна той. — Ей сега ще… — беше толкова тъмно, че Кора остана на място. — … ще светна — довърши изречението той и в следващия миг цялото преддверие бе осветено. Кора видя голямо, широко помещение с черно-бели плочи на пода и огромен ослепително бляскав полилей на тавана.

— Божичко! — ахна тя, а Джейсън се върна до нея.

— Харесва ли ти?

— Да, аз… — тя млъкна и го погледна. — Невероятен е, никога не съм виждала нещо подобно.

— Ела да видиш кухнята, и тя ще ти хареса — той я хвана за ръка. Кора погледна ръката му, но не каза нищо. Истината беше, че й е хубаво.

Като светваше лампите по пътя си, Джейсън я отведе в кухнята, която имаше супермодернистичен дизайн в бледосиво и гранит с хромирани кантове. На стената бяха закачени черно-бели архитектурни планове в рамки, а в средата на помещението имаше дълга масивна маса за хранене, също в бледосиво, с шест стола с високи облегалки, тапицирани с тъмносиво кадифе.

— Божичко! — възкликна Кора за трети път.

— Тази дума май ти харесва, а?

Тя се усмихна.

— Кафе?

— Да, моля.

Джейсън се зае с кафе машината, а Кора го гледаше. Изведнъж бе станал различен, по-властен, по-рязък. Но на Кора и това й хареса.

— Хайде, докато стане кафето, да ти покажа останалата част от къщата.

— Добре.

Той отново я хвана за ръка, но този път Кора дори не се впечатли. Разведе я из къщата — дневната, трапезарията, хола, кабинета. На горния етаж бяха спалните за гости, баните и собствената му спалня. Той отвори вратата и направи път на Кора да влезе първа, последва я и затвори тихо вратата зад себе си.

— Това е направо изумително!

— Какво, този път няма ли „божичко“? — Кора го погледна и видя, че се закача с нея. Тя се усмихна. — Ела, пипни това легло — беше водно легло с голяма възглавница, покрито с тъмносини чаршафи, с по-светлосин балдахин с нарисувани сребърни звезди. Джейк седна на леглото и потупа мястото до себе си. Кора прекоси стаята, седна внимателно на ръба и усети как леглото веднага се разлюлява под тежестта й.

— Боже Господи! Това е ужасно! — изпищя тя. Опита да се изправи, но Джейсън я хвана за китката.

— Не, не ставай.

Кора погледна китката си, после него и първите признаци на паника стегнаха стомаха й. Той се усмихна и паниката й изчезна.

— Хайде — каза той. — Наистина е странно, опитай го.

Кора седна. Джейсън подскочи лекичко и водата веднага се разлюля на вълнички, от което тялото на Кора също се раздвижи, без тя да може да се спре.

— Вече разбирам, странно е наистина — Кора също подскочи и разлюля водата. В този момент нещо издрънча в джоба на сакото на Джейсън. — Какво беше това? — Кора бръкна в джоба на сакото. Извади връзка ключове, огледа ги, а после погледна и Джейсън. Той се засмя и сви рамене.

— Ключовете за апартамента. О, Боже!

Кора се обърка за момент.

— Но аз…

Джейсън, който още държеше китката й, сега я придърпа към себе си.

— Как иначе бих могъл да те доведа тук? Трябваше да измисля нещо — той я целуна по устата. Кора усети мекия натиск на устните му, движението на водата под себе си и се дръпна назад.

— Не мисля, че…

Джейсън обърна китката й нагоре и целуна нежната кожа от вътрешната страна на ръката й. Дръпна сакото от раменете й.

— Хайде, Корин — прошепна той. — Не дойде само заради кафето, нали?

Кора се напрегна. Внимателно освободи китката си и се изправи.

— Виж, съжалявам, но явно си ме разбрал погрешно. Аз наистина влязох само за едно кафе и мисля, че е време да тръгвам — гласът й звучеше спокойно, нищо не издаваше паниката, която я изпълваше. Понечи да тръгне, но Джейсън я хвана през кръста и я дръпна.

— Не толкова бързо, скъпа! — той се усмихваше, сякаш всичко бе една голяма шега. — Няма нужда да ме дразниш. Готов съм за теб, Корин, няма нужда да ме възбуждаш с такива игрички! — придърпа я към себе си толкова силно, че тя се озова заклещена между краката му, а гърдите й останаха на нивото на лицето му. Той близна кожата над деколтето й и тя се дръпна рязко.

— Виж! — извика тя. — Не искам да правиш това! Аз…

За частица от секундата Джейсън бе притиснал устата й с длан.

— Разбира се, че го искаш — прошепна той. Внезапният изблик на насилие сякаш го възпламени още повече. — Мечтаеш си за това цяла вечер, нали?

Кора стоеше абсолютно неподвижно, тялото й бе вцепенено от ужас. Тя поклати глава.

— Направо си го просеше. Направо се разсъблече пред мен, тази рокличка едва скрива циците ти — той пусна устата й и рязко дръпна едната презрамка на роклята й надолу. Кора изпищя. — Боже, колко си красива, ти си… — той притисна лице към гърдите й и започна да ги целува и хапе, докато пръстите му се бореха със закопчалката на сутиена й. — И ти ме желаеш, знам го… — краката му се отпуснаха и той я притисна към слабините си. — Знам, че го искаш, усещам го…

Стана само за секунди. Кора го блъсна назад с всичка сила и се хвърли към вратата. Стъпи накриво заради високите си токове, но въпреки това успя да стигне с четири крачки до вратата. Сграбчи дръжката, натисна я надолу и дръпна.

— О, Боже! — проплака тя. — О, Боже, моля те… — вратата не се отваряше. Разтреперана и разплакана, Кора продължаваше да я дърпа, рита, блъска, огледа се, да не би да има ключ или резе. Видя малък месингов бутон, засуети се безпомощно с него и накрая успя да го завърти. Чу се щракване. Но в момента, когато Кора успя да отвори вратата, Джейсън я сграбчи за косата и я дръпна назад. Кора политна и се удари в рамката на вратата, нарани лицето си и се разплака.

— Тъпа кучка! — изкрещя той. — Можеше да ми счупиш вратата! — стоеше надвесен над нея. Стори й се много по-едър, отколкото бе забелязала, удряше я през лицето и пръстенът му закачи носа й и го разрани. — Харесват ти грубите игрички, така ли, малка курво? Харесва ти малко по-твърдо, а? — той коленичи до нея, хвана ръцете й с едната си ръка, превъзбуден от усещането за сила. С другата си ръка разкопча панталона си, разтвори краката й и с едно рязко движение разкъса бикините й. Кора продължаваше да се бори, опитваше да се освободи, да го избута настрани, да го ритне, но това го възбуждаше още повече. Той удари корема й с коляно, за да й попречи да мърда, после се настани между краката й, които вече бяха целите в синини от ударите му. Не каза нито дума повече, дишането му бе учестено, лицето му бе плувнало в пот. Кора затвори очи. Стисна зъби и опита да се стегне.

Нищо не я подготви за болката, която последва. Тя изпищя пронизително, като наранено животно, после захлипа.

Когато всичко свърши, Джейсън се дръпна от нея. Легна по корем, обърнал глава на другата страна. Кора се сви на кълбо. Беше спряла да хлипа, но трепереше толкова силно, че не можеше да помръдне. След няколко минути успя да се изправи на четири крака и да изпълзи от стаята, оставяйки кървава диря след себе си.

Не знаеше колко време е стояла на стълбите: бе загубила всякаква представа за време и реалност. Може би бяха минали минути, може би — часове. Когато най-после успя да се изправи, тя дръпна презрамките на роклята си нагоре и със залитане стигна до колата си. Не беше сигурна дали плаче или не, лицето й бе мокро, но тя не усещаше нищо. Запали колата и подкара. В този момент светлините в къщата изгаснаха.