Мария Барет
Неприлично поведение (6)

Пета глава

Докато пристигнат в Айлингтън, Джейк бе решил какво да прави. Паркира колата пред дома им на „Парк Роуд“ 59, помогна на Теа да слезе от колата и я поведе към къщата, носейки Том в новопридобитото му столче за кола. Щом влязоха, той се захвана за работа.

— Теа, защо не се качиш горе и не си вземеш една продължителна гореща вана, а аз ще се грижа за Том.

Теа погледна бебето, което още спеше, удобно разположено в столчето си.

— Нямам никакви чисти дрехи — каза тя. — Нямам какво да облека след това.

— Ами тогава просто облечи един халат, а аз ще заредя пералнята.

Тя продължи да се колебае, сякаш очакваше още нещо.

— Хайде — подкани я Джейк. — Има предостатъчно топла вода, а ако ти трябва чисто бельо, можеш да вземеш назаем някое от нещата на Хеда.

— На Хеда?

— Или един от моите слипове, все едно.

Най-после Теа се усмихна. Бе съвсем колеблива усмивка, но все пак бе начало. Тя целуна върха на пръста си и го допря до челото на Том.

— Никога не съм го оставяла сам — каза тя, стъпила вече на първото стъпало. — Дори и докато се къпех.

— Винаги има първи път за всяко нещо — отвърна Джейк и без да даде възможност на Теа за още колебания, отнесе Том в кухнята и включи чайника.

Когато чу, че горе водата тече, Джейк се отправи към телефона. Първо се обади в универсалния магазин „Джон Люис“ и поръча да му доставят бебешко креватче, чаршафи и завивки, гащеризончета, камизолки, поставка за преобличане, люлеещо се столче и пеещата играчка, за която продавачката настояваше, че всяко бебе трябва да има такава. След това той се обади на Хеда в работата й, остави съобщение, че Теа е при него и помоли жена му да му се обади, когато има възможност. Накрая позвъни във фризьорския салон в Кенсингтън, който Хеда посещаваше, и записа за Теа час за следващия ден.

— Ще й трябва подстригване, маска и изсушаване — обясни той. — Да, при най-добрия фризьор, моля. Единайсет и половина? Да, удобно е. Добре, благодаря ви — той си записа часа и понечи да затвори. — О, впрочем имате ли нещо против кърмене в салона? — последва кратка неловка пауза и му казаха, че нямат нищо против. — Добре. Ще се видим утре тогава — той затвори телефона и отиде да види как е Том, който по чудо продължаваше да спи в столчето си. Джейк го взе и го отнесе в кабинета си на горния етаж.

Когато Хеда се прибра вкъщи, Джейк вече бе разглобил бюрото си. Тя го свари да подрежда внимателно частите една върху друга и да събира болтовете в един стъклен буркан.

— Джейк? — тя стоеше намръщена до вратата. — Къде е Теа и какво, за Бога, правиш?

— Теа е в банята — отвърна Джейк, — а аз разчиствам кабинета си, за да освободя място за детско креватче. Ще го доставят утре.

— Детско креватче?

Той прекрати за момент заниманията си и се обърна към Хеда:

— Да, детско креватче. Том трябва да спи някъде и това „някъде“ не трябва да бъде стаята на Теа. Смятам да мина един слой бяла боя на тези стени довечера, щом разчистя книгите, и да преместя един скрин тук — по-точно викторианския чамов скрин, който стои на площадката — тъкмо има нужната височина за преобличане на бебето. Ще донеса и креслото от спалнята за гости, за да има Теа къде да сяда, когато кърми Том през нощта — той пусна последните болт и гайка в буркана и зави капака му.

Хеда се облегна на рамката на вратата.

— Джейк, мисля, че си се побъркал — заяви тя. — Определено.

Той повдигна вежди.

— Така ли? Ясно — после се обърна към прозореца. — Забравих да ти кажа за щората. Реших да купя една навиваща се — в яркочервено или синьо — и утре да подменя тази стара венецианска щора, която не си знае годините.

— Джейк! — възкликна Хеда. — Какво, по дяволите, става тук? Довел си Теа и бебето вкъщи, защото мислим, че е болна и че навярно има следродова депресия. И ти смяташ, че с малко „направи си сам“ занимания ще оправиш всичко? — тя поклати глава. — Не ти вярвам. Теа има нужда от подходяща помощ, от съвети на терапевт, има нужда да продължи живота си, да…

— Тя има нужда от няколко съвсем прости неща, Хеда! — прекъсна я Джейк. — Като креватче за бебето й, стая, където то да спи отделно от нея, така че тя да разполага с пространство за самата себе си. Има нужда от дрехи за бебето и за нея, необходимо й е време, което да отделя за себе си, и време, което да прекарва с Том, има нужда от повече увереност, от съвсем практична помощ — той гледаше Хеда ядосано, но не повиши глас. — Няма нужда от проклетите ти съвети на терапевт — заключи с леден глас. — Не и сега. Не още.

Хеда също го изгледа навъсено.

— Това си е твое мнение.

— Да, и така ще процедираме — Джейк се наведе и струпа краката на бюрото върху плоскостите. Изправи се и продължи: — Няма да спорим по този въпрос, Хеда, й нямам намерение да отстъпя. Мога да помогна на Теа, вече се водя в творчески отпуск, а изследването ми може и да почака.

Хеда изсумтя: и двамата знаеха какво означава този дълъг творчески отпуск. Джейк бе станал излишен на поста си като старши преподавател по социология в университета „Уест Трант“, който се бе слял с „Норт Ландън Юнивърсити“. Все още не си бе намерил нова работа. Хеда се ядосваше на това, смяташе съпруга си за прекалено бездеен в търсенето на нова работа и подценяваше изследването му.

— А кога ще си търсиш работа? — настоя тя.

— И това може да почака. Имаме достатъчно пари — с моето обезщетение при напускането и твоята заплата, която не е никак малка. Не сме затруднени…

— Ти не си затруднен! — сопна му се Хеда.

Джейк не обърна внимание на упрека й.

— Виж, Теа има нужда от помощ за Том — продължи той въпреки гневния й поглед. — Дълго се чудих как точно можем да й помогнем. Обмислях идеята за бавачка или домашна помощница и Бог знае още какво, но най-добрият вариант си остава да помагам самият аз.

— Ти? — Хеда влезе в стаята и затвори вратата зад гърба си. — О, чудесно! Сега със сигурност знам, че си се побъркал — изсъска тя. — Значи всички мисли за нашето собствено бъдеще излетяха през прозореца, така ли?

— Не, просто…

— Просто какво? Какво, за Бога, мислиш, че можеш да й помогнеш, Джейк, на този етап от живота си?

— Мога да гледам внука си като начало! — сопна й се Джейк. — Може да е минало доста време, но съм го правил и преди, ако си спомняш.

— Как бих могла да забравя — процеди Хеда язвително. — Отвратителни, вонящи памперси из цялата къща, пълен хаос и ти — прекалено изтощен, за да можеш да го вдигнеш вечер!

Джейк не отмести поглед от лицето й.

— И затова ли ми намери заместник? — попита той.

Хеда отстъпи крачка назад. На лицето й се изписа изненада, после нещо като болка, която тя прикри почти незабавно.

— Беше преди много време, Джейк, а и мислех, че сме се разбрали да не проявяваме собственически чувства един към друг.

— Ти се бе разбрала.

Последва тишина, в която Хеда се взираше в дланите си и въртеше халката около пръста си.

— Това не засяга Теа — каза тя накрая.

— Не, не я засяга — съгласи се Джейк.

Хеда коленичи и погледна Том, който тъкмо започваше да се размърдва.

— Изглежда здраво бебе — отбеляза тя.

Джейк коленичи до нея.

— Искаш ли да го подържиш?

— Не, не още — бързо отвърна тя. — Остави го да спи.

Джейк развърза каишките на столчето, взе Том на ръце и го притисна към себе си.

— Той остава тук, Хеда. Не можем да променим това. Може да мислиш, че е бил грешка, може дори да си била права, но сега той има право на шанс — хвърли й поглед над главичката на Том. — Хайде да му го дадем, а?

Хеда прехапа устната си, после чу, че Теа излиза от банята, и стана да отвори вратата.

— Теа — извика тя. — В кабинета на Джейк сме.

Когато се обърна с гръб към Том, Джейк осъзна, че тя дори не бе отговорила.