Мария Барет
Неприлично поведение (20)

Деветнадесета глава

Кора седеше с Фил в мрачната задушна чакалня на полицейския участък в Кроли. Чакаха детектив Лорънс. Беше горещо, вече бе началото на юни и Кора се чудеше дали изобщо ще се захлади. Мечтаеше си за малко дъжд, хладен, освежаващ дъжд, но небето си оставаше неизменно синьо и безоблачно, а слънцето продължаваше да припича. Мразеше такова време. Мразеше го, защото й изглеждаше абсолютно безсмислено, още едно безсмислено нещо — непоносимо горещото английско лято.

— Мис Уайт? Корин Уайт?

Фил стисна ръката й.

— Аз съм с нея — той се изправи и изчака Кора също да стане. Тя закопча жилетката, с която бе облечена, и по лицето й се стече струйка пот. — Не ти ли е горещо с нея? — попита я Фил.

Кора поклати глава и Фил въздъхна и отново я хвана за ръка. Беше с рокля, дълга до глезените, и жилетка с дълъг ръкав — покрита от врата до петите, както неизменно ходеше от изнасилването насам. Лицето й бе поруменяло от горещината, но ръцете й бяха леденостудени. Фил я поведе към стаята, която им посочиха и където ги чакаше доста безлична полицайка, която не се хареса на Кора, въпреки че не спираше да се усмихва.

Детектив Лорънс я чакаше вътре.

— Корин, заповядай, седни.

Кора и Фил седнаха и тя стисна ръце в скута си.

— Аз съм Фил Хабен — представи се Фил и протегна ръка. — Бизнес партньор и приятел на Кора.

— Приятно ми е, Фил — отвърна детективът. Пред него имаше бледокафява папка и той я отвори. Положението бе много трудно, нещата се бяха развили по може би най-ужасния сценарий и Лорънс бе много недоволен от напредъка си по случая. — Корин, помолих те да дойдеш тук, за да те информирам как върви разследването ни до момента. Утре е първоначалното изслушване в съда и се чувствам длъжен да те подготвя за това, което може да стане там, и да те предупредя до известна степен, че нещата може да не преминат така гладко, както се надяваме.

— Какво искате да кажете с това „да не преминат така гладко“? — напрегна се веднага Кора и Фил се обърна към нея.

— Ами — Лорънс погледна папката — защитата ще се опита да оспори дали изобщо има основание за подвеждане под отговорност на обвиняемия и се страхувам, че ще е доста трудно да докажем обвинението.

— Трудно? Какво му е толкова трудно? Той ме изнасили, вярвате ми за това, нали?

— Разбира се, че ти вярваме, Корин, разбира се. Нито у мен, нито у някого от хората, работещи по случая, има и сянка на съмнение, че е било извършено сексуално нападение над теб от Джейсън Уейкс, но се опасявам, че нещата не са толкова прости. Неговата защита ще настоява, че всичко е било с твоето съгласие и вече са успели да осигурят доста стабилни доказателства в полза на тезата си.

— Но как? Как биха могли? — Кора повиши глас, а Фил усети как стомахът му се е свил на кълбо от нерви.

— Защитата е намерила свидетел, който твърди, че ви е видял да тръгвате заедно с господин Уейкс и че видимо сте се държали съвсем приятелски, дори интимно.

— Кой? — Кора бе поразена от паника. — Кой е казал това? Кой? Лъже! Никой не ме е видял, като си тръгвах, никой… — изведнъж тя млъкна. — Новият портиер — поклати глава. — Новият бодигард, нея вечер го видях за пръв път. Гледаше ме много нахално, когато пристигнах. Сякаш бях някакъв боклук. После пак той дойде в гримьорната и Деби отвори вратата гола, тя…

— Той твърди, че и двете с Деби Причард сте били голи, когато се е появил на вратата да ви предаде съобщението — каза Лорънс.

Кора ахна. Притисна ръка към устата си.

— Съжалявам, Корин, знам, че това е много трудно за теб. За нас също е трудно, ние…

— За вас е трудно… — гласът на Кора съвсем заглъхна.

Настъпи напрегната тишина и Лорънс реши, че е по-добре да не мълчи.

— Страхувам се, че имат и свидетели от клуба — каза той. — Приятели на господин Уейкс, които твърдят, че и двете с Деби Причард сте пили много онази вечер в клуба след представлението и че…

— Не е вярно! — извика Кора. — Аз останах, само защото не исках да оставям Деби сама. Аз отговарях за нея. Кажи му, Фил, кажи му, че никога не пия след представление, никога! Никога не пия, освен вкъщи или в дома на Теа, кажи му, Фил! Никога!

Фил се изправи. Приближи се до Кора и коленичи до нея, като хвана ръцете й.

— Всичко ще е наред! — каза той. — Аз ще свидетелствам, Теа също, Деби, а и Лени ще даде показания в наша полза. Нали така? — Фил погледна въпросително детектива, който кимна.

— Доказателствата в наша полза не са никак малко, Корин — потвърди Лорънс. — Трябва да ни вярваш. Просто бях длъжен да те информирам и за това какво ще предприеме защитата. То не означава, че те ще спечелят.

Кора се опита да преглътне буцата в гърлото си и само кимна.

— Може ли сега да продължим?

Фил стисна ръката й и се изправи.

— Кора? Добре ли си?

— Да. Продължавайте.

— Защитата твърди, че когато ти си си тръгнала от клуба с господин Уейкс, сте били в съвсем приятелски отношения. Те ще отстояват, че ти си се съгласила да правите секс, но после нещата са станали по-агресивни по твое настояване и ти случайно си ударила главата си в рамката на вратата, господин Уейкс предложил да се погрижи за раната, но ти си му казала, че няма нужда. Оттук нататък всичко е в сферата на предположенията: версията на защитата не разчита на никакви доказателства и не е пряко свързана с това, което е станало в действителност, но тъй като ние също нямаме доказателства за промеждутъка от време между три и пет часа, не можем да оборим неоспоримо твърденията им. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Да. Продължавайте — кимна Кора.

— Всъщност те ще твърдят, че след като си тръгнала от дома на господин Уейкс, ти си отишла при бившето си гадже — Юърт Локхарт, и че в пристъп на ревност той те е ударил. Това обяснява синините по бедрата и лицето ти. Той те е удрял и в миналото, така ли е?

Кора кимна, сведе глава и затвори очи.

— За да се влошат нещата още повече, господин Локхарт не може да бъде открит и следователно не може да отрече това. Той е изчезнал…

— Изчезнал? — прекъсна го Кора. — Как, по дяволите, може да изчезне? Да не е фокусник, че да изчезне?! Нищо не разбирам!

— Кора! — Фил отново се протегна и докосна ръката й.

— Остави детектив Лорънс да се доизкаже, моля те. Изслушай го.

— Но как можем да… — Фил стисна леко ръката й и тя млъкна и погледна Лорънс. — Добре, съжалявам — прошепна. — Продължете.

— Очевидно господин Локхарт е напуснал адреса, на който е живял до момента, и ние не успяхме да открием сегашното му местонахождение. Да имаш представа къде може да е отишъл?

Кора поклати глава.

— Така че положението е: ние не знаем как да се свържем с него, за да запишем показанията му относно случилото се онази нощ.

— Нищо не се е случило! — извика Кора. — Не съм ходила при Юърт. Аз…

— Корин — прекъсна я Лорънс. Не знаеше какво е най-добре да направи в такава ситуация, болката на другите му действаше много потискащо. — Извинявай — каза той.

— Знам, че си много разстроена, но не мога да довърша, ако постоянно ме прекъсваш. Важно е да чуеш всичко, за да разбереш процедурата утре. Разбираш ли?

Кора стисна зъби, а до нея Фил едва не изръмжа от яд.

— Както ви казах, господин Локхарт ни е нужен, за да отхвърлим твърденията на защитата, иначе обвинението ни ще се разклати. Те твърдят, че той е изчезнал заради това, което ти е направил.

— Това е абсурдно! — избухна Фил. — Първо, Юърт не би изчезнал, защото е ударил Кора. Прав сте, правил го е и преди, и в миналото никога не се е притеснявал от последиците! Второ, тя приключи връзката си с него преди месеци, защо би отишла да го види? Цялата теория е изсмукана от пръстите, очевидно е така. За какво би й хрумнало да ходи при Юърт? А и как би могла да измине разстоянието от Хоршъм до Болам и обратно до Западен Съсекс за час и половина?

— Точно това ще изтъкне прокурорът.

— Добре. Радвам се да го чуя — каза Фил. — Поне се опитват да свършат нещо — вече и той беше доста раздразнен. Тази история с Юърт бе много неприятна. — Извинете ме за израза, но ми се струва, че от прокуратурата много-много не си дават зор, а обвиняемият си е наел първокласен адвокат, защото може да си го позволи, и така пак парите ще натежат, не мислите ли?

— Не, не мисля — каза твърдо Лорънс. — Правим всичко възможно при дадените обстоятелства.

— Какво толкова им има на обстоятелствата?

— Обстоятелствата са, че имаме много трудно доказуем случай! — отвърна Лорънс ядосано. — При цялото ми уважение към вас, това е случай, в който лесно може да се докаже, че е имало съгласие за секс. От едната страна е обвиняемият — с чисто минало, добра репутация, интелигентен, честен мъж, с добра кариера; и от другата страна — изпълнителка на стриптийз с бивш приятел, който често я е удрял, и с много по-малко свидетели в нейна полза, отколкото в негова. Съдията ще трябва да повярва на единия от двамата и защитата ще настоява, че няма съмнение на кого трябва да се вярва — Лорънс погледна Фил.

— Не бихме могли да сме им равностойни противници при тези обстоятелства, не мислите ли?

— Стига! — извика Кора. — Стига сте говорили за мен, сякаш не присъствам в стаята! — тя се изправи и Фил видя, че ръцете й треперят. — Какви са шансовете на защитата да победи, да докаже, че обвинението е несъстоятелно?

— Не знам… не мога да съм сигурен на този етап…

— Просто ми кажете истината! — настоя Кора. — Как бихте оценили шансовете от едно до десет? — тя стискаше пръстите на едната си ръка с другата толкова силно, че ръката й бе побеляла съвсем от спряния приток на кръв.

— Не мисля, че е разумно да…

— Просто ми кажете!

Лорънс се смути. Поколеба се, погледна разстроеното лице на Кора и каза:

— Седемдесет на трийсет процента в тяхна полза.

— Не… — Кора поклати глава невярващо. — Не може да бъде! — зарови лице в дланите си, от устата й се изтръгна ридание, което отекна сред възцарилото се в стаята мълчание, Фил също се изправи, но Кора се отдръпна и от него. — Значи той ще се отърве — процеди тя през зъби. — Значи ще може да го направи пак и аз… — млъкна и се взря в детектив Лорънс. — Това значи… че аз наистина съм всичко това, което твърдят, че… — отново поклати глава. — Не може да се измъкне безнаказано! — изплака. — Не може, не искам да повярвам! — тя се обърна към вратата и хукна, Фил скочи, събори стола си, но Кора бе прекалено бърза. Отвори вратата, изтича в коридора, блъсна някого към стената и изчезна.

Фил се спусна след нея.

— Кора! — извика по коридора. — Кора, чакай! — тя не обърна внимание на виковете му и продължи да бяга. — Кора! — той слезе по стълбите, излезе на улицата и се огледа и в двете посоки, но не я откри. Улицата бе оживена, беше горещо и прашно, а от изгорелите газове на колите във въздуха се носеше смог. Кора не се виждаше никъде. — По дяволите! — изруга той. Ритна ядосано стената и за момент се зачуди дали да се върне при детектива и да му каже всичко, което мислеше в този момент. Отново ритна стената и реши да не се връща. Каква полза? Нищо нямаше да се промени. — По дяволите! — чувстваше, се напълно безпомощен. Пъхна ръце в джобовете си и тръгна към колата си.

 

 

Кора измина километри. Влиза и излиза от разни магазини, вървеше по размекнатия асфалт на тротоарите, мина по някакви алеи и прекоси един парк. Не чуваше шума на колите, нито гълчавата на купувачите в магазините. Не виждаше нищо. В един момент откри, че е влязла в някакъв многоетажен паркинг и се изкачи по стълбището до последния етаж, за да провери дали от високо ще види света в различна светлина. Нямаше разлика.

Седна на ръба на плоския покрив, провеси крака отвън и се загледа в малките коли и още по-дребните хора. Така светът не изглеждаше по-добър, но умалено, всичко й се струваше по-приемливо. Това бе проблемът, замисли се тя, в размера на нещата. От месеци нищо не си пасваше в живота й, нищо не бе на мястото си, всичко бе прекалено голямо, всичко я потискаше и задушаваше. Сега сякаш всичко бе в правилната пропорция.

Видя една полицейска кола да спира на пътя долу и да се събира малка тълпа. Искаше й се да извика, да им каже, че оттук всичко изглежда по-хубаво. Но не го направи. Ако скочеше, щеше да се озове при хората от тълпата за секунди, щеше да може да им го каже. Усмихна се. Какво ли е да можеш да летиш, замисли се тя и леко се наведе напред.

— Здравейте!

Обърна се.

— Добре ли сте? — беше една жена.

— Чудесно.

— Да ви помогна ли да слезете?

Кора отново се огледа зад себе си. Дали да й помогне да слезе, що за глупав въпрос!

— Не, благодаря, мога да скоча!

— Не бих го направила на ваше място.

— Така ли? И защо?

Никакъв отговор.

— Защото на другите не им е безразлично — каза жената.

— Да — Кора погледна през рамо. Жената изглеждаше съвсем обикновено, с дълга лятна рокля от „Маркс енд Спенсър“^[1] на цветя и с лоша кройка. — Обаче на мен ми е безразлично.

— Така ли?

— Да.

— Защо?

— За Бога! — каза Кора раздразнено. — Ако исках да говоря, щях да се обадя на телефона на доверието — отново погледна през рамо. — Моля ви, просто ме оставете на мира и се махнете!

— Може да ви олекне, ако поговорите с някого.

Кора изсумтя:

— Моля ви! Оставете ме на мира! — обземаше я някакво безсмислено раздразнение. Откъде се беше взела тази жена, по дяволите?

— Добре, щом наистина искате това, но не мисля, че така е по-добре.

Кора се завъртя, заслепена от пристъп на гняв.

— Откъде, по дяволите, знаете кое е по-добре? Защо хората все се бъркат! — тя слезе от ръба и се изправи срещу жената. — Негодникът е казал, че аз съм си го просила, че съм го желала, че съм знаела какво искам, а никой никога не ме е питал какво всъщност искам — нито Теа, нито майка ми, нито Юърт! Никой! Никой не ме е питал какво искам аз! Никога!… — Кора се разплака. Болката изригваше и я задушаваше. Скри лице в дланите си, но сълзите се процеждаха през пръстите й и се стичаха по китките й. Заблъска с юмруци по стената и изнемощяла, се срина на колене. — О, Боже! — плачеше тя. — Исках просто да ме обичат — и за пръв път в живота си осъзна смисъла.

 

 

Даниъл Елис седеше в един ресторант в центъра с най-стария си приятел. Пиеха кафе, след като бяха хапнали набързо, защото Даниъл имаше среща с клиенти следобед и защото по принцип не одобряваше дългите обеди.

— И? — попита приятелят му.

— Да, Мат, отговорът на въпроса ти е „да“! Беше невероятно! Не мога да повярвам, че ми се случи.

Приятелят му се усмихна.

— Защо не, Дан? И ти си човек, имаш нужда от малко забавление!

— Не, това не беше просто забавление, чувствах се като хлапак с разтреперани колене, бях едва ли не готов да я заведа веднага вкъщи. За Бога, Мат, тя е най-невероятната жена, която съм виждал — спря и си пое дълбоко дъх. Нуждата да говори за Теа, да обясни на някого как се чувства, бе абсолютно неконтролируема. — Извинявай, просто не мога да спра да говоря за това.

— Няма нищо — Мат поръча още по едно кафе. — Продължавай.

— Съвсем различна е от Шарлът, което навярно е добре. У нея няма нищо постоянно, всеки момент променя настроенията си. Понякога е толкова разгорещена, че ми спира дъха от възбуда, понякога е хладна и резервирана, от което още повече започвам да я желая — той се усмихна. — Станал съм като ученик, постоянно имам ерекция. Направо е абсурдно.

Мат се разсмя:

— Ами?

Сега и Даниъл се засмя:

— Не, наистина, чувствам се отново млад, правим го в колата или на някое одеяло в гората на лунна светлина.

Мат пак се разсмя, този път още по-шумно.

— Не се смей, целият ми задник е нахапан от комари — Даниъл отпи от кафето си. — Но не е само сексът, а начинът, по който говори с мен, начинът, по който ме изслушва, как се усмихва, как се смее. Полива градината по бикини и гумени ботуши, представяш ли си?

— Наистина? Вече запозна ли я с момчетата?

— О, не, всичко е още тайна. Има някаква приятелка, която се появява от време на време и която се нуждае от спокойствие. А и тя не иска още никой да знае за нас.

— Защо?

— Предполагам, че иска да се предпази, в случай че нищо не се получи — Даниъл се замисли. И сам не бе сигурен за причината.

— И накъде вървят нещата?

Даниъл направи знак да им донесат сметката.

— Ами в момента вървят към хотел „Амбърли Касъл“ за една страстна нощ в голямо и удобно легло. Впрочем ще е довечера. Това е първата стъпка, на която тя се съгласява.

— А после?

Даниъл въздъхна:

— Честно казано, Мат, не знам. Що се отнася до мен, аз съм готов на всичко, но засега тя се държи резервирано, не знам защо. Сякаш някаква част от нея просто не може да се отпусне.

Мат се усмихваше.

— Имам предвид в психологически план! Стига мръсни мисли!

— Е, това ми идва наум, още съм на трийсет и четири, което значи една година по-млад от теб.

Появи се сервитьорът със сметката.

Даниъл подаде кредитната си карта и се изправи.

— Да, но изглеждаш на двайсет и пет, приятелю — ала преди той да успее да завърши изречението си, Мат го замери с една ягода и тръгна към изхода.

 

 

Като пристигна в офиса, Даниъл веднага извика асистентката си.

— Това ли са материалите по делото „Уейкс“?

— Да. Утре е заседанието в съда, а господин Уейкс би трябвало да пристигне в кантората след… — тя погледна часовника си. — … след десет минути — усмихна се. — Което значи, че не ти остава много време.

— Справял съм се и за по-малко — каза Даниъл и тя го остави сам.

След десет минути бе прегледал папката и извика Софи отново, за да обсъдят положението.

— Ние приели ли сме тази употреба на професионални псевдоними?

— Да, имаше специална молба поради естеството на случая. Жертвата твърди, че така се чувства по-безопасно.

— Добре. Има ли нещо друго, което трябва да знам?

Софи повдигна вежди.

— В момента оформям проучване за фирмата им „Коприна и дантели“, но не мисля, че ще ни трябва за утре.

— „Коприна и дантели“, а? — ухили се Даниъл. На вратата се почука и Чарли подаде глава.

— Господин Уейкс е тук, господин Елис.

— Благодаря, Чарли. Покани го, ако обичаш — той погледна Софи. — Да се надяваме, че този път ще се държи малко по-добре.

Софи се усмихна и Уейкс влезе с Питър Килън.

— Господин Уейкс — Даниъл се изправи и се ръкува с Уейкс и Килън. — Познавате асистентката ми, Софи Рийс — Софи подаде ръка, но само Килън се ръкува с нея. Джейсън Уейкс не й обърна внимание и седна. — Добре, да се захващаме за работа — Даниъл обикновено предлагаше чай, но не желаеше да се държи любезно с човек, който обижда асистентката му. — Както знаете, утре сутринта е заседанието в съда и ние ще се стремим към отхвърляне на обвинението поради несъстоятелност. Смятаме да докажем, че прокуратурата няма достатъчно доказателства за подвеждане под отговорност — отвори папката си. — Вече сте запознат с подробностите, господин Уейкс, господин Килън се е погрижил да ви информира за действията ни, но исках да се срещнем днес следобед, за да уточним всичко за последно и да проверим дали има нещо друго, което бихме могли да добавим.

Уейкс се размърда на стола си. „Как се е наконтил — каза си Даниъл, — костюм, шит по поръчка, раирана риза, златни копчета за ръкавели и копринена вратовръзка. Нищо чудно, че от прокуратурата не могат да съберат достатъчно доказателства.“ Косата му бе с безупречна подстрижка, ноктите блестяха направо неестествено, явно оформени от маникюристка. Това вече се стори на Даниъл проява на недобър вкус.

— Не мисля, че има какво да добавя, поне устно — каза Уейкс. — Но намерих това в бюрото си преди няколко седмици и реших, че може да се окаже полезно — той се наведе, вдигна куфарчето си и извади от него някаква снимка. — Това е рекламна снимка за представлението на Корин Уайт и намирам, че е доста предизвикателна.

— Ами не знам дали ще има някаква полза от това — каза Даниъл. Уейкс все пак му подаде снимката и Даниъл се принуди да я вземе, макар че не държеше да я види. Задържа снимката в ръка, без да я погледне веднага, после я остави на бюрото си и хвърли съвсем бегъл поглед. След това погледна Уейкс, но нещо от видяното му се стори познато и той отново сведе поглед.

В първия момент остана напълно неподвижен. Гледаше, напълно поразен, а сърцето му щеше да изскочи от гърдите.

— Ъъъ… — той погледна Уейкс. — Кои са на снимката?

— Корин Уайт и обичайната й партньорка, с която изпълняват представлението си — Дороти Марш.

Дороти Марш — Теа Маршъл. Даниъл се взря в снимката. Тя беше! Беше Теа! Не можеше да я сбърка, би я познал навсякъде! Той премигна бързо няколко пъти и по врата му изби пот.

— Аз… ъъъ… извинете ме за момент — взе снимката, изправи се и излезе от стаята.

— Даниъл? — Софи Рийс стоеше на стъпалата пред кантората и го гледаше как крачи нервно напред-назад. — Даниъл? Какво става? Какво се е случило?

Той спря.

— Много е сложно за обясняване, Софи — още държеше снимката. — Виж, ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се, каква?

— Върни се вътре и кажи на Уейкс, че са ме извикали по спешност и не мога да продължа срещата. Става ли?

Софи присви очи.

— Няма да повярва, Даниъл. Та ти не си лекар, за Бога!

— Ех, защо не съм!

Той отиде до нея и я хвана за ръка.

— Софи, не мога да поема този случай, просто не мога, разбираш ли? Не мога сега да ти обясня, трябва първо да говоря с Джефри — Джефри беше шеф на кантората. — Но трябва най-напред лично да оправя бъркотията. Кажи на Уейкс, че ми се е наложило да изляза, че съм се сетил, че имам насрочено дело в съда и че ще му се обадя по-късно следобед. Съгласна ли си? — той бръкна в джоба на сакото си и потърси ключовете за колата. — Ще се върна в кантората довечера, не знам по кое време, но ще се върна със сигурност и ще намеря някой друг да се яви утре в съда.

— Добре — кимна Софи.

Даниъл погледна часовника си.

— Добро момиче, благодаря — той тръгна към паркинга. — И успех! Задължен съм ти, Софи!

 

 

Фил паркира колата си, изгаси двигателя и взе мобилния си телефон. Отново опита да се свърже с Теа, като барабанеше нервно с пръсти по таблото.

— Хайде, Теа — измърмори той. Телефонът й даваше заето цял следобед. — По дяволите! — изруга високо. Не можа да се свърже. Отново запали колата и потегли. Не знаеше къде да отиде, но трябваше да продължи да търси Кора.

Теа беше в стаята си на горния етаж на къщата, вратата на спалнята й бе затворена и от касетофона гърмеше Пучини. Том го нямаше да се оплаква, щеше да спи при Джейк тази вечер, а Кора щеше да ходи до апартамента си в Чичестър, след като с Фил свършеха в полицията.

Теа приготвяше багажа си. Очакваше я страхотна нощ на удоволствия с Даниъл и тя не можеше да си намери място от вълнение и възбуда. Цял следобед бе пробвала различни дрехи, колебаейки се какво да облече за вечеря, какво на следващата сутрин, какво за пътуването натам, за пътуването на връщане. Сега тъкмо се канеше да прибере една къса копринена нощничка, която си бе купила специално за случая. Беше от бледосин копринен сатен, с дантела на гърдите и голяма цепка от едната страна. Беше най-дръзкото и съблазнително нещо, което някога си бе купувала, но Теа смяташе, че е страхотно попадение. Тъкмо я сгъна, за да я прибере в чантата, когато дочу, че някой я вика, но съвсем смътно — през шума от музиката. Отиде до прозореца все още с нощницата в ръце.

— Даниъл?

Той стоеше до колата си и я викаше.

— Чакай! — извика тя. — Ей сега идвам — остави музиката да свири, изтича надолу по стълбите и излезе навън.

— Здрасти! — каза и се надигна на пръсти, за да го целуне. Вдигна нощницата, която още бе в ръцете й, така че той да я види. — О, всъщност трябваше да я видиш чак довечера — отстъпи крачка назад и го погледна. Даниъл бе съвсем блед, а в очите му имаше гневен блясък. — Даниъл? Какво…

— Това част от сценичния ти костюм ли е? — попита той студено. — Сигурно се получава страхотно представление.

Теа рязко си пое дъх. Остана като вкаменена, но се опита да запази спокойствие и вирна брадичка.

— Значи си научил — промълви тя.

— Научил? — избухна Даниъл. — Научил?! Боже Господи, Теа! Защо, по дяволите, не си ми казала? Защо? Да, знам! Току-що открих, че съм спял с основната свидетелка срещу обвиняемия, когото се предполагаше, че защитавам. Боже Господи! Защо не си ми казала?

— Да ти кажа? Какво е това, че си спал със свидетелката?

— Аз съм адвокат на Джейсън Уейкс! — извика Даниъл. — Или поне бях до днес следобед, когато открих, че ти си основната свидетелка на обвинението! Това ли е приятелката ти? Корин Уайт?

— Да, Кора, името й е Кора.

— И вие двете сте…

— Хайде, кажи го, Даниъл!

— Добре, и двете сте стриптийзьорки, така ли?

— Да!

— Господи, каква бъркотия! Спал съм със стриптийзьорка, която е основен свидетел по делото, в което съм ангажиран като адвокат на защитата — той вдигна ръце към главата си. — Имаш ли представа в колко трудно и смущаващо положение съм?

— Кое по-точно, Даниъл? Фактът, че съм стриптийзьорка, или че съм свидетел по делото?

Даниъл я погледна.

— Не знам. Просто не знам.

— Ясно — Теа се извърна настрани.

— Не — каза Даниъл. — Не мисля, че ти е ясно, Теа. Трябваше да ми кажеш, трябваше…

— Какво? Да ти призная всичко, да моля за прошка? Моля ти се, не съм такъв човек, Даниъл, и ти добре го знаеш! Правя каквото се налага, за да издържам семейството си, в това няма нищо мръсно или непочтено и освен всичко друго, имам напълно законна и успешно действаща фирма. Така издържам двама ни с Том и честно казано…

— Какъв е този шум? — Теа млъкна. Обърна се към къщата и чу някакъв силен пищящ звук.

— Не знам — тя се отправи към вратата.

— Дали не е алармата?

— Не, телефонът е, оставила съм го отворен.

— Ясно.

Тя постави слушалката на мястото и двамата постояха мълчаливо няколко минути. Даниъл стоеше на прага. После телефонът иззвъня и двамата се стреснаха.

Теа вдигна слушалката.

— Фил? Къде си, канех се да ти се обадя по-късно, аз… — тя се заслуша. — О, не, само това не! Провери ли в апартамента й? — погледна към Даниъл и той видя паниката в очите й. — Не е възможно! Не може просто да изчезне, Фил! Къде я търси? Обади ли се на Джейк? Със сигурност не си е вкъщи? — Теа замълча. — Божичко, може да е катастрофирала, Фил, може би… — пак замълча.

— Добре, да, щом така смяташ, ще изчакаме няколко часа — облегна се на стената. — Да, да, ела тук. Не, няма да ходя никъде. Да, добре, ще те чакам — тя остави слушалката и зарови лице в дланите си.

— Теа? — Даниъл пристъпи към нея, после спря. — Теа, какво се е случило?

Тя отпусна ръце и го погледна.

— Тази сутрин Кора, е научила, че делото може да не стигне до съда, и го е приела много тежко.

Даниъл отмести поглед встрани.

— И?

— Била в ужасно състояние! — гласът й затрепери на границата на плача. — Фил казва, че избягала от участъка почти в истерия, той се опитал да я настигне, но…

— О, Боже, Теа, съжалявам.

— Ти ли съжаляваш? — извика тя. — Правиш го само заради парите, съсипваш живота й и сега съжаляваш?

— Къде е сега? Какво й се е случило?

— Точно това е проблемът! Не знаем! — тя го погледна в очите и той закопня да я докосне. — Кора е изчезнала и като се има предвид в какво състояние е била, може да й се е случило всичко!